Визитка
Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е ръководител на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София.Придобива специалностите "Вътрешни болести" и "Гастроентерология и диететика" през 1995 г. и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Защитена дисертация "Хронична HCV инфекция - характеристика и особености на лечението" за доктор на медицинските науки през 2010 г. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международна специализация в Institute of Liver study. King's college - London.
Повлия ли кризата с COVID-19 върху лечението на пациенти с хепатит С и хепатит В, разбира се?
- Повлия, защото пациентите, които са със сравнително леко увреждане на черния дроб, т.е. тези, които нямат напреднала болест, нямат цироза, естествено, предпочитат в момента да изчакат и да не посещават лечебни здравни заведения. Специално при нас броят специално на пациентите, които са за лечение на хепатит С, намаля два пъти спрямо миналата година. Подобна е тенденцията и при хепатит В. Там пациентите са на постоянна терапия и откритите случаи продължават да се лекуват, но сме включили много малко нови пациенти.Имат ли основания да се притесняват, имате ли данни от вашата практика дали COVID-19 нанася поражения върху черния дроб и стомашно-чревния тракт и какви?

- Наблюденията от нашата практика са, че при пациентите, които са на терапия при хепатит В с медикаменти, които блокират вируса, т.е. нуклеотидните аналози, COVID-19 протича по-леко и нямаме никакви усложнения. Тоест леко покачване на чернодробните ензими, нищо повече. Тези, които не са на терапия, също понасят леко инфекцията със SARS-CoV-2. На практика черният дроб, макар че е орган, в който се размножава вирусът, явно е пощаден от тази инфекция и ние нямаме данни, както и в света няма данни за остра чернодробна недостатъчност, следствие на инфекцията с COVID-19. Това, което наблюдаваме, е различна честота на носителство на антитела на нашите пациенти, като при хепатит С честотата е такава, както в останалата част на населението, при хепатит В, интересно, е два пъти по-ниска.
А има ли отражение вирусът върху пациентите със заболявания на стомашно-чревния тракт?
- Ние засега не откриваме проблеми при пациентите с улцерозен колит и болестта на Крон.Могат ли пациентите със заболяванията, които вие третирате, по някакъв начин да се предпазят допълнително от вируса от тези, които спазват стандартните мерки?
- Да, биха могли да се предпазят не от вируса, а по-скоро от страничните ефекти от инфекцията. Голяма част от пациентите ни са на имуносупресивна терапия, било то с кортикостероиди или с други медикаменти или елиминираща вируса терапия. И трите вида медикаменти за излекуване от хепатит С намаляват възпалението. Вследствие на това тази цитокинова буря, за която колегите съобщават, че е най-опасният момент в тази инфекция, просто няма как да се наблюдава. Затова в света не се препоръчва намаляването на потискащото имунния отговор лечение и дозата лечение при автоимунните хепатити, вирусните хепатити, както и при болестта на Крон и улцерозния колит, тъй като пациентите не са предразположени към заразяване по-често, отколкото останалата популация.Може ли да се направи извод от научните съобщения, че всъщност пациентите с потиснат имунитет малко по-леко преживяват инфекцията?
Какво е основното, което всички трябва да знаят за вируса на хепатит С и как да се предпазят?
- Този вирус е коварен, защото в продължение на десетилетия не предизвиква някакви сериозни изменения в човешкото тяло, дори черният дроб е съвсем леко увреден, вследствие на което нивата на чернодробните ензими при изследване са нормални. На тази база човек дълги години живее, без да подозира, че е инфектиран. Но когато болестта се развие, което става 20-30 години след първоначалното заразяване, тогава вече наблюдаваме, че черният дроб е променен вследствие на инфекцията.
Дори при това положение ние премахваме инфекцията, но възстановяването е под въпрос, дори да няма хепатит С, при случаите с декомпенсирана цироза вследствие на него. Там често болестта продължава своя ход.
Четири години след навлизането на революционните терапии за хепатит С у нас успяхме ли да направим в България революция в скрининга и лечението на заболяването?

- Разполагаме с всички медикаменти за окончателното елиминиране на хепатит С, познати в света. Но като брой открити и лекувани пациенти ние сме изключително много назад в сравнение с останалите държави по света. По данните, с които Световната здравна организация разполага, България би трябвало да открива и лекува 5000 пациенти с хепатит С на година. През тази година ние ще достигнем едва 500. Така ние сме много далеч от указанията на СЗО за елиминация на хепатит С или поне 80% от инфектираните да бъдат излекувани. Ако лекуваме с досегашното темпо, ще ни трябват 117 години, за да изчистим хепатит С от България, при условие че няма нови болни. 117 години.
А СЗО си е поставила за цел елиминация на хепатит С по света след 10 години, до 2030 г. Защо е толкова важно да се случи това?
- Да, срокът е 2030 г. Колкото повече пациенти излекуваме, толкова по-малко от тях ще се нуждаят след 5-6 години от по-специализирана и по-скъпа медицинска помощ, усложненията ще бъдат по-малко, броят на инфектираните ще бъде по-малък, ракът на черния дроб, който е крайното увреждане от хепатит С, ще намалее. По този начин здравната система ще спести огромни средства.
А когато лекуваш малко, както е в момента в България, естествено този ефект никога няма да се случи, а ефектът от излекуваните върху здравната каса ще бъде много малък.
Какво не ви достига, за да се справите, имаме подготвени специалисти, пациентите са информирани, има медикаменти?
- След толкова години продължаваме да нямаме национална програма за лечение на хепатит С, в която точно да се посочат рисковите групи, за да няма въпроси кой да лекувам и кой да не лекувам, защото такива въпроси за съжаление има. В националната програма, която е за превенция и лечение на вирусните хепатити А, B, C, D и Е, ще има ясна отговорност кой какво прави. Затова е много важно Министерският съвет да одобри такава програма, ако не в края на тази година, поне в началото на следващата.
Друг проблем са огромните изкуствени изисквания, за да бъде включен пациентът за лечение. Едно такова изискване е задължителната хоспитализация. Разбирате, че това е почти невъзможно в условията на коронавирусна инфекция, защото плановият прием е спрян. На тази база липсата на адекватна политика на НЗОК за ситуацията е факт. Ние трябва да имаме много по-гъвкава политика за лечение спрямо пациентите с хепатит С. Това, което е било преди, сега просто не може да бъде.
Третият проблем, който спира лечението и трябва да признаем, е липсата на какъвто и да е скрининг. Да не говорим, че не можем да стигнем до цели групи от населението, като например лишените от свобода. За да стигне един арестант или затворник до болницата, трябва да има хора, които да го заведат и пазят. А в условията на коронавирус това се случва още по-трудно.
Здравната каса върна биопсиите и пролежаването в болница като условие за получаване на лечение, но пък пациентите я осъдиха и този текст падна. В оглавяваното от вас дружество също имаше различно мнение за това дали може да се диагностицира с тестове от 10 лв., или трябва да се лежи в болница.
- Мнението на дружеството е единно, просто имаме членове, които имат свое становище. Дружеството има нов консенсус за лечение, в който всички тези проблеми имат решение, а самият консенсус е копие на консенсуса на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб, приет тази есен. Като дружество ние се поддържаме абсолютно към световните и европейските стандарти. Няма да правим никакъв компромис. Личното мнение си е лично и не определя стандартите за лечение на хепатит С.
Интервюто взе Десислава Николова
Визитка
Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е ръководител на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София.Придобива специалностите "Вътрешни болести" и "Гастроентерология и диететика" през 1995 г. и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Защитена дисертация "Хронична HCV инфекция - характеристика и особености на лечението" за доктор на медицинските науки през 2010 г. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международна специализация в Institute of Liver study. King's college - London.
1 коментар