Проф. д-р Красимир Антонов, дмн: С тези темпове България ще елиминира хепатит С след 117 години
Председателят на Българското дружество по гастроентерология, пред "Капитал Здраве"
Визитка
Проф. д-р Красимир Антонов, дмн, е ръководител на отделение "Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация" към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ "Св. Иван Рилски", София.Придобива специалностите "Вътрешни болести" и "Гастроентерология и диететика" през 1995 г. и 2000 г. През 2000 г. защитава дисертация на тема "Хроничен делта хепатит" и придобива образователна и научна степен доктор. Защитена дисертация "Хронична HCV инфекция - характеристика и особености на лечението" за доктор на медицинските науки през 2010 г. Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международна специализация в Institute of Liver study. King's college - London.
Повлия ли кризата с COVID-19 върху лечението на пациенти с хепатит С и хепатит В, разбира се?
- Повлия, защото пациентите, които са със сравнително леко увреждане на черния дроб, т.е. тези, които нямат напреднала болест, нямат цироза, естествено, предпочитат в момента да изчакат и да не посещават лечебни здравни заведения. Специално при нас броят специално на пациентите, които са за лечение на хепатит С, намаля два пъти спрямо миналата година. Подобна е тенденцията и при хепатит В. Там пациентите са на постоянна терапия и откритите случаи продължават да се лекуват, но сме включили много малко нови пациенти.Имат ли основания да се притесняват, имате ли данни от вашата практика дали COVID-19 нанася поражения върху черния дроб и стомашно-чревния тракт и какви?
- Наблюденията от нашата практика са, че при пациентите, които са на терапия при хепатит В с медикаменти, които блокират вируса, т.е. нуклеотидните аналози, COVID-19 протича по-леко и нямаме никакви усложнения. Тоест леко покачване на чернодробните ензими, нищо повече. Тези, които не са на терапия, също понасят леко инфекцията със SARS-CoV-2. На практика черният дроб, макар че е орган, в който се размножава вирусът, явно е пощаден от тази инфекция и ние нямаме данни, както и в света няма данни за остра чернодробна недостатъчност, следствие на инфекцията с COVID-19. Това, което наблюдаваме, е различна честота на носителство на антитела на нашите пациенти, като при хепатит С честотата е такава, както в останалата част на населението, при хепатит В, интересно, е два пъти по-ниска.
А има ли отражение вирусът върху пациентите със заболявания на стомашно-чревния тракт?
Могат ли пациентите със заболяванията, които вие третирате, по някакъв начин да се предпазят допълнително от вируса от тези, които спазват стандартните мерки?
- Да, биха могли да се предпазят не от вируса, а по-скоро от страничните ефекти от инфекцията. Голяма част от пациентите ни са на имуносупресивна терапия, било то с кортикостероиди или с други медикаменти или елиминираща вируса терапия. И трите вида медикаменти за излекуване от хепатит С намаляват възпалението. Вследствие на това тази цитокинова буря, за която колегите съобщават, че е най-опасният момент в тази инфекция, просто няма как да се наблюдава. Затова в света не се препоръчва намаляването на потискащото имунния отговор лечение и дозата лечение при автоимунните хепатити, вирусните хепатити, както и при болестта на Крон и улцерозния колит, тъй като пациентите не са предразположени към заразяване по-често, отколкото останалата популация.Може ли да се направи извод от научните съобщения, че всъщност пациентите с потиснат имунитет малко по-леко преживяват инфекцията?
- Да, общо взето, може да се говори за подобна констатация. Или поне ние не наблюдаваме влошаване на пациенти на имуносупресивна терапия. Препоръките са да не се намалява тази терапия. Страхът, че потиснатата имунна система позволява по-често инфектиране със SARS-CoV-2, не се оправдава.Какво е основното, което всички трябва да знаят за вируса на хепатит С и как да се предпазят?
- Този вирус е коварен, защото в продължение на десетилетия не предизвиква някакви сериозни изменения в човешкото тяло, дори черният дроб е съвсем леко увреден, вследствие на което нивата на чернодробните ензими при изследване са нормални. На тази база човек дълги години живее, без да подозира, че е инфектиран. Но когато болестта се развие, което става 20-30 години след първоначалното заразяване, тогава вече наблюдаваме, че черният дроб е променен вследствие на инфекцията.
Дори при това положение ние премахваме инфекцията, но възстановяването е под въпрос, дори да няма хепатит С, при случаите с декомпенсирана цироза вследствие на него. Там често болестта продължава своя ход.
Четири години след навлизането на революционните терапии за хепатит С у нас успяхме ли да направим в България революция в скрининга и лечението на заболяването?
- Разполагаме с всички медикаменти за окончателното елиминиране на хепатит С, познати в света. Но като брой открити и лекувани пациенти ние сме изключително много назад в сравнение с останалите държави по света. По данните, с които Световната здравна организация разполага, България би трябвало да открива и лекува 5000 пациенти с хепатит С на година. През тази година ние ще достигнем едва 500. Така ние сме много далеч от указанията на СЗО за елиминация на хепатит С или поне 80% от инфектираните да бъдат излекувани. Ако лекуваме с досегашното темпо, ще ни трябват 117 години, за да изчистим хепатит С от България, при условие че няма нови болни. 117 години.
А СЗО си е поставила за цел елиминация на хепатит С по света след 10 години, до 2030 г. Защо е толкова важно да се случи това?
- Да, срокът е 2030 г. Колкото повече пациенти излекуваме, толкова по-малко от тях ще се нуждаят след 5-6 години от по-специализирана и по-скъпа медицинска помощ, усложненията ще бъдат по-малко, броят на инфектираните ще бъде по-малък, ракът на черния дроб, който е крайното увреждане от хепатит С, ще намалее. По този начин здравната система ще спести огромни средства.
А когато лекуваш малко, както е в момента в България, естествено този ефект никога няма да се случи, а ефектът от излекуваните върху здравната каса ще бъде много малък.
Какво не ви достига, за да се справите, имаме подготвени специалисти, пациентите са информирани, има медикаменти?
- След толкова години продължаваме да нямаме национална програма за лечение на хепатит С, в която точно да се посочат рисковите групи, за да няма въпроси кой да лекувам и кой да не лекувам, защото такива въпроси за съжаление има. В националната програма, която е за превенция и лечение на вирусните хепатити А, B, C, D и Е, ще има ясна отговорност кой какво прави. Затова е много важно Министерският съвет да одобри такава програма, ако не в края на тази година, поне в началото на следващата.
Друг проблем са огромните изкуствени изисквания, за да бъде включен пациентът за лечение. Едно такова изискване е задължителната хоспитализация. Разбирате, че това е почти невъзможно в условията на коронавирусна инфекция, защото плановият прием е спрян. На тази база липсата на адекватна политика на НЗОК за ситуацията е факт. Ние трябва да имаме много по-гъвкава политика за лечение спрямо пациентите с хепатит С. Това, което е било преди, сега просто не може да бъде.
Третият проблем, който спира лечението и трябва да признаем, е липсата на какъвто и да е скрининг. Да не говорим, че не можем да стигнем до цели групи от населението, като например лишените от свобода. За да стигне един арестант или затворник до болницата, трябва да има хора, които да го заведат и пазят. А в условията на коронавирус това се случва още по-трудно.
Здравната каса върна биопсиите и пролежаването в болница като условие за получаване на лечение, но пък пациентите я осъдиха и този текст падна. В оглавяваното от вас дружество също имаше различно мнение за това дали може да се диагностицира с тестове от 10 лв., или трябва да се лежи в болница.
- Мнението на дружеството е единно, просто имаме членове, които имат свое становище. Дружеството има нов консенсус за лечение, в който всички тези проблеми имат решение, а самият консенсус е копие на консенсуса на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб, приет тази есен. Като дружество ние се поддържаме абсолютно към световните и европейските стандарти. Няма да правим никакъв компромис. Личното мнение си е лично и не определя стандартите за лечение на хепатит С.
Интервюто взе Десислава Николова
