Проф. д-р Борислав Георгиев: Не може категорично да се твърди, че никотинът и кръвната група предпазват от COVID-19
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. д-р Борислав Георгиев: Не може категорично да се твърди, че никотинът и кръвната група предпазват от COVID-19

Проф. д-р Борислав Георгиев

Проф. д-р Борислав Георгиев: Не може категорично да се твърди, че никотинът и кръвната група предпазват от COVID-19

Началникът на клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница пред "Капитал Здраве"

Деян Димитров
4647 прочитания

Проф. д-р Борислав Георгиев

© Капитал


Визитка

Проф. д-р Борислав Георгиев e началник на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница, София. Специализирал е кардиология в Германия. Основните области на интереси в работата му са свързани с електрокардиологията, лечението на хипертония, профилактиката на сърдечно-съдови заболявания, епидемиологията, лекарствена терапия и др. Членува в Дружеството на кардиолозите в България, в Европейското дружество по кардиология, в Международния съвет по електрокардиология, както и в Академията на науките на Ню Йорк. Бил е член на борда на международната организация Нeart Friends Around the World. Автор е на мащабен брой публикации в научни списания и е главен редактор е на списание "Наука Кардиология".

Съществуват ли начини за предпазване от заразяване от COVID-19 - съществуват вярвания, че пушачите прекарват заболяването по-леко, че никотинът предпазва, че определени хора с определени кръвни групи прекарват заболяването по-леко?

Основните начини за предпазване от всякаква вирусна инфекция са спазването на дистанция и хигиената, а в този случай и носенето на маски. За да се намали както отделянето на вируса от човек, който носи маската, за да не зарази хората около себе си, така и да се предпази да не погълне вируса от хората наоколо, които могат да бъдат заразни. Затова маската е първата най-важна линия. След това е дистанцията. Колкото по-голямо е разстоянието между хората и по-кратка е срещата, толкова по-малка е вероятността да се заразите от вирусоносител или болен човек. Третото нещо е непрекъснатото проветряване. В продължителен престой в стая с болен или вирусоносител или заразен човек има по-голям риск да се увеличат вирусите, които вие можете да погълнете. Това са начините на предпазване.

От гледна точка на тютюнопушенето има две крайности - едните казват да, има някакви ефекти и локална полза. Другите казват, че няма никакви ефекти. Много е трудно обаче да се прави такъв анализ, защото първият анализ, който би трябвало да се направи, е колко честотата на тютюнопушенето корелира с честотата на тютюнопушенето при болните хора. Със сигурност аз съм привърженик на това, че димящите цигари по-малко биха предпазили, ако въобще предпазват, защото цигареният дим уврежда епитела, уврежда повърхностния слой в дихателните пътища и те стават чувствителни към всякаква инфекция. Освен това димът, който съдържа много токсични вещества, уврежда защитните механизми на този епител.

Има и съобщения, че никотинът наистина блокира рецептори, които са свързани със залавянето на вируса и влизането му в дихателните пътища. Това, което показаха първоначално китайците, е, че наистина при болните по-малко са пушачите. Обаче по-късни анализи, общо взето, показаха, че честотата на тютюнопушене сред групите болни и здрави е една и съща в други държави. Някои специалисти, които проследяват проблема, казват, че тютюнопушенето има някакъв профилактичен ефект предимно през механизма на никотина. И затова във Франция дори започна проучване чрез никотин-заместване чрез пластиди, но те пък биха повлияли циркулацията и ефекта върху ендотела.

Така че много трудно може някой да каже "пушете или не пушете". Да, знаем, не пушете, когато имате атеросклероза, но пък невинаги може един човек да спре да пуши. Има хора, които са заклети пушачи, които са пристрастени. Те се пристрастяват и към никотина, и към цигарата въобще, към ритуала на пушенето, така че трудно можем да накараме някои тежки пушачи да спрат, въпреки че и те самите го желаят. И това е една от алтернативите, така наречената никотин-заместителната терапия, това са дъвките, пачовете, инхалерите или пък отново продукти с никотин, каквито са тъй наречените електронни цигари или системите с нагряване без горене, където няма дим.

За кръвните групи се спекулира от март. Различни анализи на данни показват, че една или друга кръвна група имат някакъв ефект, но аз не мога да кажа твърдо, защото това би означавало, че има някакъв ген, който е свързан с кръвната група. Дали е така - виждаме, че всички кръвни групи се разболяват. Доколко кръвните групи са разпространени в популациите? Различните държави имат различна честота на кръвните групи, така че е трудно да се каже "да, ето тази кръвна група е по-предпазена". Това е повече теория. За много заболявания има подобни публикации, но това нищо не означава. Ако сте по-рядка кръвна група, в която не е регистриран болен, не означава, че можете да не спазвате абсолютно никакви препоръки и да сте сигурен, че няма да се разболеете. Трябва да сме по-премерени в тези бомбастични съобщения.

Какви са вашите наблюдения, влоши ли се състоянието на пациентите със сърдечни заболявания по време на COVID кризата? Притесняват ли се да ходят пациентите на преглед? При какви състояния отлагането е фатално?

Този въпрос е много всеобхватен. Няколко са групите пациенти. Едната група пациенти са хора, които се изплашиха от кризата, изплашиха се от зараза и си стояха вкъщи и не комуникираха със своите лекари. Лошото е, че започнаха да комуникират по интернет, а по интернет лечение не се осъществява. Но когато един пациент е стабилен и той няма никакви промени в симптоматиката си, примерно хипертониците, ако поддържат едно нормално налягане подобно на всички други със и без криза, знаят, че когато леко се повиши, трябва да пипнат нещо по хапчетата си, да променят някоя доза малко нагоре или надолу.

Но другата група бяха наистина много изплашени, предимно млади хора, защото те повече неглижират заболяванията си и не обръщаха внимание на начални симптоми. И поради страха да не се заразят в лечебно заведение идваха късно при лекари.

И една трета група пациенти, които са дестабилизирани, с несистемен контрол, отново от страх да ходят при лекари и да не се заразят. Те се влошиха. Така че имаме различни категории хора. Контактът с лекуващия лекар - общопрактикуващ или специалист, е много важен, когато има някаква дестабилизация, но трябва пациентът да бъде и прегледан в лечебно заведение, ако има конкретно оплакване. Затова при нас потоците доскоро бяха два. За всички сърдечно болни, които имат оплаквания, и за такива, които имат задух и други съмнения за COVID-19, защото самата инфекция може да влоши сърдечно-съдовото заболяване. Самата инфекция, възпаление или температурното състояние могат да създадат тахикардия, да повишат налягането.

По какъв начин се отразява COVID-19 върху работата на сърцето?

COVID-19 влияе върху здравото сърце като всеки друг вирус. Има група пациенти, на които може директно да им се увреди сърцето, подобно и на другите вирусни инфекции. Всяка вирусна инфекция може директно да увреди сърцето. Но когато един човек има атеросклероза, подобно, пак казвам, на грипа, в момента, в който вдигне температура и тя е продължителна, втрисанията, ускорява се сърдечната честота, започва да има опасност да се спука атеросклеротична плака. Едни от начините за предпазване е да не си спирате лекарствата за холестерола. Не да пиете нови за пръв път. Когато е назначен статин, понеже COVID инфекцията е болест на ендотела, на вътрешната повърхност на кръвоносните съдове, тези статини, които намаляват холестерола, стабилизират и плаката, стабилизират и ендотела. Тоест те имат благоприятен ефект и предполагат по-малка вероятност от усложнение. Но самата инфекция подобно на другите инфекции може да дестабилизира атеросклерозата. Това го знаем при грипа, наблюдаваме го всяка година и виждаме кога се увеличават числата на инфарктите и инсултите при грип.

Затова искаме ваксина или адекватно лечение. Но грипът е лесен - за грип имаме лечение, имаме и ваксина. За съжаление при COVID-19 още се учим. Непрекъснато излизат нови неща. Вeче се трупа опит, но нямаме такъв голям опит, както с грипа. Няма още една година от историята на COVID инфекциите в Европа и в САЩ.

Има вероятност COVID-19 да удари сърцето, но COVID-19 основно уврежда дихателната система, а вече когато се създаде този проблем в дихателната система, тогава пък пада кислородът и пак се уврежда сърцето.

Наблюдавате ли вече късни увреждания и в резултат на какво - самото заболяване, лечението?

Какво значи късни увреждания? На пациентите, които са боледували през март ли? Дефиницията на късно увреждане е, че то може да се появи след години. Например при онкологичните заболявания вече имаме опит с излекувани онкологични заболявания и виждаме някакво увреждане след десетата година. Затова има препоръки на три и на пет години какво да се прави за онкоболни. Информацията ни за COVID-19 не е и на една година. Във всеки случай не сме виждали нещо много драматично. Както е и при грипа - може да изкарате грип, може да имате леко сърцебиене и задух и след това да се развие дилатативна кардиомиопатия - това е вирусната кардиомиопатия. Такова нещо не сме виждали още. Може би ще излязат късни варианти на сърдечно-съдови увреждания, но трябва да мине поне една година. Трябва да се наблюдават и събират групи, но нещо страшно и при много голям процент от хората, това не го виждаме. Не забравяйте, че COVID-19 не е 100% болестност. Има хора, които само са носители или изкарват леки симптоми; 20% са в болници и смъртността от тези 20% е, както виждате, към 3-4%.

Не можем да кажем бомбастично "умрял е един човек от еди-какво си, значи всички болни от това ще умрат". Няма такова нещо. Да, виждаме, че има неприятни неща, виждаме например, че има тромбози. Затова се правят нискомолекулни хепарини в болница, после се оставя пациентът на перорална терапия и така нататък. Това го виждаме. Но затова лекарите, които лекуват, знаят как да подхождат.

Много е важно, че ние си обменяме информация с други звена в света, знаем какво правят колегите в Германия и Франция. Имаме вече много добре подготвени специалисти тук, в България, които лекуват от месеци и които го виждат това нещо и го въвеждат.

Сега другият проблем е тези, които новооткриват звена за COVID-19, кой ще ги обучи и е хубаво, че имаме вече Инфекциозна болница, ВМА, които могат да обучат колегите, защото имат опит.

Според вас трябва ли пациент да се откаже рязко или постепенно от вредните си навици - пушене, алкохол, и как това се отразява на сърцето?

Със сигурност, ако човек може да се откаже, трябва да го направи. Ние не говорим за тежкия алкохолизъм, защото няма как алкохолик, който пие примерно по един литър алкохол на ден, да каже изведнъж аз се отказвам. Но ако може да се откаже, е хубаво.

Някои колеги казват в момента на COVID-19 не се отказвайте от тютюнопушенето. Ние наистина виждаме, че човек дори да желае да се откаже, голям процент от пушачите възстановяват много бързо пушенето. Но е хубаво, че имат желание. Всички рискови фактори дали по-бързо или по-бавно увреждат здравния статус на човек и намаляват продължителността на живота му. Ако могат да спрат тютюнопушенето, ако могат рязко да спрат вредните храни, солта, нека да го направят.

Друго също е много важно - да не си спират рязко хапчетата, което пък е по-неприятно. Ние им назначаваме лекарства за холестерола, те решават, че са си го излекували, и рязко си спират лекарствата. Това е много неправилно.

Освен това не трябва да се преминава рязко от заседнал начин на живот в много активен, да започнат да се натоварват във фитнеси и да решават, че веднага трябва да вдигнат 10 пъти по 100 кг, защото това може да им се отрази лошо на здравето. Всяка промяна трябва да бъде бавна и постепенна.

Интервюто взе Деян Димитров

Визитка

Проф. д-р Борислав Георгиев e началник на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница, София. Специализирал е кардиология в Германия. Основните области на интереси в работата му са свързани с електрокардиологията, лечението на хипертония, профилактиката на сърдечно-съдови заболявания, епидемиологията, лекарствена терапия и др. Членува в Дружеството на кардиолозите в България, в Европейското дружество по кардиология, в Международния съвет по електрокардиология, както и в Академията на науките на Ню Йорк. Бил е член на борда на международната организация Нeart Friends Around the World. Автор е на мащабен брой публикации в научни списания и е главен редактор е на списание "Наука Кардиология".

Съществуват ли начини за предпазване от заразяване от COVID-19 - съществуват вярвания, че пушачите прекарват заболяването по-леко, че никотинът предпазва, че определени хора с определени кръвни групи прекарват заболяването по-леко?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK