Коронавирусът парализира грижите за психичното здраве в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коронавирусът парализира грижите за психичното здраве в Европа

Reuters

Коронавирусът парализира грижите за психичното здраве в Европа

Достъпът до медицинска помощ е ограничен, а телефонните разговори и онлайн консултациите не са алтернатива за всички пациенти

2336 прочитания

Reuters

© Reuters


Ресурсите за осигуряване на психично здраве в Европейския съюз (ЕС) бяха оскъдни дори преди пандемията. COVID-19 предизвика цунами в сектора, а достъпът до медицински грижи днес е по-труден. Около 75% от психиатричните услуги в ЕС се осъществяват с помощта на телемедицина, но това не е приложим вариант за всички пациенти.

Кризата е най-трудна за хора, които се нуждаят от психиатрична или психологическа помощ. По време на първата вълна на вируса 93% от страните, анкетирани от Световната здравна организация (СЗО), са претърпели парализа в една или повече услуги за пациенти с психични и неврологични проблеми и проблеми, свързани със злоупотребата с вещества, се казва в анализ на European Data Journalism.

Почти 40% от участващите европейски държави отчитат по-лоши условия - те са спрели три от четири здравни услуги. "Колкото по-строги са карантинните мерки, толкова по-голямо влияние имат", казва говорителят на организацията за психично здраве Mental Health Europe Марчин Родзинка.

В най-сериозните случаи хоспитализираните пациенти са имали дори по-лош опит, споделя Монтсе Агилера, която работи за правата на хора, диагностицирани с психични заболявания. Тези от тях с по-тежки разстройства обикновено са по-изолирани и уязвими, така че заседналият начин на живот и социалната изолация могат да имат значително негативно влияние, казва психиатърът Армандо Д'Агостино от болницата ASST Santi Paolo e Carlo в Милано.

Дистанция в медицината

Пандемията трансформира здравните грижи, включително и психиатричните такива, и продължава да създава проблеми. В допълнение към ограничените услуги за психиатрично здраве, търсенето на грижи сред хората с психични проблеми също се е понижило. Според хърватския психиатър Мартина Ройнич, която е и говорител на Европейската психиатрична асоциация, то е намаляло заради карантинните мерки и страха на хората. Пациентите не желаят да посетят болницата или не могат да стигнат до нея заради ограничителните мерки.

На някои места опциите за медицинска помощ са разговор по телефона и в някои случаи видеовръзка. По данни на Европейската психиатрична асоциация над 75% от психиатричните грижи, предоставени от болногледачи, са били онлайн през първата вълна, въпреки че има големи разлики между страните. "Има страни, в които онлайн психиатрията изобщо не се използва, казва Ройнич, така че услугите бяха напълно нарушени. В някои други страни като Балканите или страните в Югоизточна Европа преминаването към онлайн грижи беше до 50%. Страните, които вече го прилагат в продължение на 30 години, като скандинавските например, бързо преминаха към онлайн терапия при тези обстоятелства."

Според проучване, проведено през 2015 г. от Глобалната обсерватория на СЗО за електронно здравеопазване, само Финландия, Нидерландия и Швеция са имали оперативни програми за телепсихиатрия на национално ниво по това време. Други държави като Гърция и Испания са започнали пилотни програми за дистанционна психиатрична помощ, докато Хърватия, Италия и Литва имат по-неформални инициативи.

Въпреки че консултациите по телефона и чрез видеовръзка могат да помогнат, специалистите по психично здраве призовават за "непрекъсната подкрепа" за хората с по-сериозни проблеми. Проблемът с липсата на ресурси съществува от преди пандемията. По данни на Евростат за 2018 г. страните с най-много психиатри на 100 хил. жители са Германия (27.45 психиатри на 100 хил.), Гърция (25.79) и Холандия (24.15). Полша (9.23 психиатри на 100 хил. жители), България (10.31) и Испания (10.93) имат най-малко психиатри пропорционално на населението.

Отдалечените грижи не са панацея

Докато отдалечените грижи се появиха като опция по време на пандемията, мнението на пациентите за тях не е еднозначно. Болните намират срещите лице в лице за много важни заради зрителния контакт и доверието, което могат да изградят. Според други отдалечените грижи са по-удобни от консултация на място. Психологът и директор на благотворителната организация Salut Mental Catalunya Марта Пол е на мнение, че отдалечените грижи могат да помогнат на хора с двигателни затруднения или на такива, които трудно изграждат доверие при взаимоотношения лице в лице. Въпреки това има и други бариери, които ограничават достъпа до грижи за някои пациенти - особено при възрастни хора, които не могат да използват технологии по икономически или други причини.

Медиците споделят, че видеообажданията са полезни за проследяване на състоянието на пациентите, но невинаги са ефективни. На някои места, като в Утрехт например, лекарите са измислили по-креативни решения. Те въвеждат модела на т.нар. кафе за из път и се срещат с болните на открито, спазват дистанция и провеждат терапия, докато се разхождат.

Проблемът за сектора на психично здраве не се състои само в грижите за хора с вече поставени диагнози, но и в това да се справят с новите случаи. "Последиците [от пандемията] ще бъдат опустошителни за много хора, които ще бъдат съсипани, безработни, без хоризонти", казва президентът на благотворителната организация Confederación Salud Mental España Нел Запико. Преглед на психологическото влияние на предишни карантини по време на вирусите SARS, MERS и ебола показва по-високи нива на стрес и тревожност сред карантинираните.

Последиците от кризата

Експертите по психично здраве се опасяват от вълна от проблеми с психичното здраве. Те предвиждат тревожни разстройства като последици от стреса и напрежението, с които всеки от нас се сблъсква в момента, както и употреба на вещества и повторно обостряне на психотичните симптоми при най-уязвимите групи. При излекуваните от COVID-19, които са били с продължителна хоспитализация или са имали липса на адекватна помощ у дома, се наблюдават високи нива на посттравматичен стрес.

Медицинските работници като сестри и акушерки, които работят на първа линия, също страдат от проблеми, свързани с психичното здраве. "Нивата на професионално изчерпване и посттравматичен стрес са по-високи впоследствие", казва Рожнич. Предишни епидемии като SARS и MERS засегнаха психичното здраве на здравните специалисти, които се бориха с тях. Изследвания върху влиянието на втората вълна от коронавирус в Испания показват, че голяма част от работниците на първа линия не са получили психологическата и психиатричната помощ, от които се нуждаят. А психиатърът Роберто Мецина предупреждава, че мъката от загубен близък човек се носи в обществото и може да го засегне във всеки момент.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.

Ресурсите за осигуряване на психично здраве в Европейския съюз (ЕС) бяха оскъдни дори преди пандемията. COVID-19 предизвика цунами в сектора, а достъпът до медицински грижи днес е по-труден. Около 75% от психиатричните услуги в ЕС се осъществяват с помощта на телемедицина, но това не е приложим вариант за всички пациенти.

Кризата е най-трудна за хора, които се нуждаят от психиатрична или психологическа помощ. По време на първата вълна на вируса 93% от страните, анкетирани от Световната здравна организация (СЗО), са претърпели парализа в една или повече услуги за пациенти с психични и неврологични проблеми и проблеми, свързани със злоупотребата с вещества, се казва в анализ на European Data Journalism.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK