Социалните ефекти от пандемията

Весела Банова, психотерапевтка: При ограничителни мерки да има предвидимост е ключово

Весела Банова, психотерапевтка: При ограничителни мерки да има предвидимост е ключово

Там, където няма думи, се раждат теории за конспирация и други проявления на страха

30261 прочитания

© Капитал


Сред аспектите на пандемията, които най-много занимават света, е и психологическият. Страховете, ограниченията, изолацията, лавината от тежки новини - всичко това изиграва своята роля върху психиката ни. А както е добре известно, съзнанието влияе и на тялото. Психоаналитичката, докторка по социология и председателка на сдружение "Дете и пространство" Весела Банова сподели своите наблюдения за ефектите от COVID-19 пред "Капитал".

Какво е вашето впечатление за това как се справят хората в България и в други страни с психичните последици от COVID-19?

Една от благоприятните последици е, че роднини и приятели, които живеят далеч едни от други, започнаха да общуват по-често благодарение на онлайн платформите. Имах възможност да говоря с хора, които живеят на различни места по света, и така стигнах до извода, че усещането за самота и изоставеност се корени в предприетите мерки. Например Канада обръща специално внимание на хората в затруднено икономическо положение, както и на малките предприятия. Тези системни икономически мерки създават усещането, че не са изоставени от държавата, запазват някакво чувство за предвидимост, което в тази ситуация е ключово. Особено важно е за децата и във Финландия например правителството организира разговор с тях. Разбира се, тази стратегия е подбудена и от PR цели, но все пак децата бяха изслушани от хора, които ръководят държавата. В опита си на психоаналитик, който работи и с деца, бих казала, че е изключително важно да има някой извън семейството, който да дава надеждни отговори. Децата се успокояват, когато установят, че има общи правила за тях самите и за родителите им, че не всичко зависи от настроението или действията на родителите.

Друг проблем е ограничението на движението на децата. Едно дете, с което имах щастието да работя цели 9 години, казваше: "Когато тялото се движи, главата почива." Абсолютно валидно е и обратното. Когато децата са затворени и не могат да се движат, главата реагира по начини, които родителите невинаги разбират. Страни като Франция, които имат разработена система за детско психично здраве, реагират с конкретни мерки за подкрепа на родителите. Имат така наречените фишове със съвети към родителите, които описват възможни реакции на децата като "как да се справяме с гневните изблици и реакциите на противопоставяне по време на изолацията". Родителите споделят, че тази стратегия много им помага - не че съветите, които им се дават, са магически. Но им се дават думи, с които да назоват случващото се.

В несъзнаваното на всеки от нас винаги, дори извън епидемията, дреме страхът от изоставяне. И това, което се случва наоколо, може да го задълбочи, но може и да го облекчи. Да има предвидимост, дори за елементарни неща, е ключово.

Докосването е един от проблемите, които често се обсъждат във връзка с последиците от пандемията - защо е толкова важно и какви са опасностите при неговата липса?

Объркваме се, както при дигиталното общуване. Докосването ясно очертава границата между две тела, а кожата - между вътрешното, интимно пространство и външния свят.
Много е изтощително да нямаш опората на докосването до кожата на друг. Например, когато човек идва и си тръгва от психоаналитичния кабинет, ръкуването е много важна опора. Сега не можем да го направим заради всички аларми, които се задействат.

Хората в някакъв момент се уморяват от това да спазват мерките, да се страхуват, да странят от другите и от всичко социално. Как можем да направим най-доброто за себе си и за другите?

Отново ще се върна към това, че се намираме в нова и непозната ситуация и съответно не разполагаме с думи за нея. Там, където няма думи, се раждат теории за конспирация и други проявления на страха. Начинът да се справим е да имаме с кого да говорим, дори онлайн. Моят опит е тясно свързан със социалните услуги за деца и семейства. И е показателен. В сдружение "Дете и пространство" в началото нямахме ясен отговор какво да правим, терапевтичните екипи от София и Русе започнахме да се събираме регулярно и да говорим за затрудненията си. От това стана ясно, че няма универсален отговор за всички. За някои родители онлайн консултациите са облекчение, а за други - допълнително затруднение.

Във втората половина от ограничителния период установихме, че клиентите на Центъра за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) "Таралежи" са се удвоили, тъй като това беше място, на което едно дете може да излезе и да бъде активно.

За някои деца, юноши и възрастни онлайн комуникацията е облекчение. Това са тези хора, за които многото говорене, да бъдат гледани и докосвани носи напрежение. Тези деца дори си подобряват резултатите в училище. Затова няма универсален отговор какво да направим, за да намалим психичните последици, но има опори - например да сме налични, да изслушваме. Един от моите начини да го направя беше, като написах поредица "Уроци по живото общуване с детето", вдъхновена от моите колеги. Качени са в Youtube и Facebook. Това е един ненатраплив начин родителите да получат подкрепа, ако търсят такава.

Информацията, която ни затрупва отвсякъде, ни кара да се страхуваме от другите, но и да се плашим, че сме заплаха за тях. Какъв е ефектът от това?

Този въпрос беше много тежък при първата изолация, когато младите хора нямаха толкова страх за себе си, колкото за възрастните си роднини. След това последва втората вълна, в която всички се сблъскахме със смъртта, а за нея думите никога не стигат. Смятам, че ако хората имат с кого да разговарят и им се дават ясни опори как да действат, по-трудно стигат до крайности и биват обзети от ужас. Всеки реагира различно, но бих могла да споделя своя опит като човек, чието семейство преболедува COVID-19. Много помага, когато здравните специалисти показват човешко отношение. Както и да имаш около себе си няколко души, които са регулирали собствения си страх и могат да ти дадат конкретни, ясни съвети за действие. В тази тежка ситуация, в която аз лично трябваше да се боря със страха си, защото съпругът ми караше вируса тежко, имаше няколко души, които ми даваха информация и така ми помогнаха. След като оздравяхме, реших да споделя изводите от преживяното с близките си, за да могат да използват информацията. Забелязах, че за някои от тях говоренето за COVID-19 е ужасяващо, те предпочитат изобщо да не се споменава. Има значение и как държавата говори през медиите. Когато в медийното пространство думите "смърт" и "трупове" се появяват често, това "взривява" хората, склонни към фаталистични фантазии.

Когато децата са затворени и не могат да се движат, главата реагира по начини, които родителите невинаги разбират.

В началото на пандемията често се споменаваше, че тъй като всички преживяваме тази травма заедно, това създава усещането за споделеност и разбиране. Все още ли е така?

Специално в България проблемът е, че една голяма част от хората не вярват в общите правила и не ги спазват. За щастие има хора, които се интересуват от общото благо и спазват мерките, произтичащи от това разбиране. Но има и други, които винаги са в надхитряване като основен начин на свързване със света: да надхитрят държавата, институциите, всеки човек по пътя си, нарушавайки общите правила. Това създава напрежение и проваля най-големия урок, който ни дава срещата с COVID-19 - че всички сме свързани в този живот и трябва да решаваме проблемите заедно, да сме единни.

Хората около мен, а аз общувам с много и най-различни, имат усещането, че сме изправени пред въпроси, които нямат ясни отговори. Все повече хората усещат, че предизвикателството е към техния личен избор, защото няма прост и категоричен отговор. Зачекват се темите за връзката ни с природата, за това как хабим нейните ресурси и как бихме могли да ги защитим, за общуването помежду ни. Всеки от нас е предизвикан да отиде отвъд отговора, който науката може да даде, за да се вгледа във връзката със себе си, природата и другите.

Надявам се начинът ни на общуване да продължи да се променя, особено по отношение на личната отговорност, уважението на чуждото тяло и границите, разбирането на правилата. В частната ми практика зачестяват случаите на деца, които не разбират границите. Родителите ме питат: "Защо детето ни не ни чува или се прави, че не ни чува?" Този въпрос е много свързан с разбирането на общовалидните правила и пандемията ни принуждава да го преосмислим. Имаме различен тип предизвикателство и ми се иска да вярвам, че ще отговорим с истинска промяна в начина на общуване и в свързването със себе си.

Какво правите вие лично за психичното си здраве в момента?

От 20 години моят начин е да ходя на лична психоанализа във Франция. Сега ми липсва, защото не мога да пътувам. От друга страна, мога да участвам в различни събития на общността, без да се налага да пътувам. А също да си контактувам с приятели, с които иначе се виждаме веднъж годишно. Но най-същественото е, че със семейството ми се озовахме в къща извън София по време на първата вълна. Толкова много ни хареса, че останахме да живеем там. Забелязваме, че все повече хора предпочитат живота в малките населени места, сред природата - за мен това също е оптимистично.

Покрай работата ми винаги много съм пътувала из България, късаше ми се сърцето, че в прекрасни малки населени места хората остават без работа и само заради това отиват да живеят в София. В момента виждам обратния процес и се надявам това да продължи. Сега, когато има възможността да живея в къща сред природата, във всяка свободна минута се занимавам с хобито си да фотографирам птици, открих магията на това да садиш растения и да гледаш как растат, открих цял един нов свят и различна връзка с него, през тялото и възприятията си. Страхотно е!

Интервюто взе Лия Панайотова

Сред аспектите на пандемията, които най-много занимават света, е и психологическият. Страховете, ограниченията, изолацията, лавината от тежки новини - всичко това изиграва своята роля върху психиката ни. А както е добре известно, съзнанието влияе и на тялото. Психоаналитичката, докторка по социология и председателка на сдружение "Дете и пространство" Весела Банова сподели своите наблюдения за ефектите от COVID-19 пред "Капитал".

Какво е вашето впечатление за това как се справят хората в България и в други страни с психичните последици от COVID-19?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


2 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Поздравления за "психотерапевтка"! Капитал може би ще се откаже от политиката си за употреба само на мъжки род при професиите.

  • 2
    qvd50491823 avatar :-?
    Костадин Иванов

    "От 20 години моят начин е да ходя на лична психоанализа във Франция."
    ???????????
    Ходи да я анализират или сама се анализира, но на френска почва?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход