Весела Банова, психотерапевтка: При ограничителни мерки да има предвидимост е ключово
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Социалните ефекти от пандемията

Весела Банова, психотерапевтка: При ограничителни мерки да има предвидимост е ключово

Весела Банова, психотерапевтка: При ограничителни мерки да има предвидимост е ключово

Там, където няма думи, се раждат теории за конспирация и други проявления на страха

21848 прочитания

© Капитал


Сред аспектите на пандемията, които най-много занимават света, е и психологическият. Страховете, ограниченията, изолацията, лавината от тежки новини - всичко това изиграва своята роля върху психиката ни. А както е добре известно, съзнанието влияе и на тялото. Психоаналитичката, докторка по социология и председателка на сдружение "Дете и пространство" Весела Банова сподели своите наблюдения за ефектите от COVID-19 пред "Капитал".

Какво е вашето впечатление за това как се справят хората в България и в други страни с психичните последици от COVID-19?

Една от благоприятните последици е, че роднини и приятели, които живеят далеч едни от други, започнаха да общуват по-често благодарение на онлайн платформите. Имах възможност да говоря с хора, които живеят на различни места по света, и така стигнах до извода, че усещането за самота и изоставеност се корени в предприетите мерки. Например Канада обръща специално внимание на хората в затруднено икономическо положение, както и на малките предприятия. Тези системни икономически мерки създават усещането, че не са изоставени от държавата, запазват някакво чувство за предвидимост, което в тази ситуация е ключово. Особено важно е за децата и във Финландия например правителството организира разговор с тях. Разбира се, тази стратегия е подбудена и от PR цели, но все пак децата бяха изслушани от хора, които ръководят държавата. В опита си на психоаналитик, който работи и с деца, бих казала, че е изключително важно да има някой извън семейството, който да дава надеждни отговори. Децата се успокояват, когато установят, че има общи правила за тях самите и за родителите им, че не всичко зависи от настроението или действията на родителите.

Друг проблем е ограничението на движението на децата. Едно дете, с което имах щастието да работя цели 9 години, казваше: "Когато тялото се движи, главата почива." Абсолютно валидно е и обратното. Когато децата са затворени и не могат да се движат, главата реагира по начини, които родителите невинаги разбират. Страни като Франция, които имат разработена система за детско психично здраве, реагират с конкретни мерки за подкрепа на родителите. Имат така наречените фишове със съвети към родителите, които описват възможни реакции на децата като "как да се справяме с гневните изблици и реакциите на противопоставяне по време на изолацията". Родителите споделят, че тази стратегия много им помага - не че съветите, които им се дават, са магически. Но им се дават думи, с които да назоват случващото се.

В несъзнаваното на всеки от нас винаги, дори извън епидемията, дреме страхът от изоставяне. И това, което се случва наоколо, може да го задълбочи, но може и да го облекчи. Да има предвидимост, дори за елементарни неща, е ключово.

Докосването е един от проблемите, които често се обсъждат във връзка с последиците от пандемията - защо е толкова важно и какви са опасностите при неговата липса?

Объркваме се, както при дигиталното общуване. Докосването ясно очертава границата между две тела, а кожата - между вътрешното, интимно пространство и външния свят.
Много е изтощително да нямаш опората на докосването до кожата на друг. Например, когато човек идва и си тръгва от психоаналитичния кабинет, ръкуването е много важна опора. Сега не можем да го направим заради всички аларми, които се задействат.

Хората в някакъв момент се уморяват от това да спазват мерките, да се страхуват, да странят от другите и от всичко социално. Как можем да направим най-доброто за себе си и за другите?

Отново ще се върна към това, че се намираме в нова и непозната ситуация и съответно не разполагаме с думи за нея. Там, където няма думи, се раждат теории за конспирация и други проявления на страха. Начинът да се справим е да имаме с кого да говорим, дори онлайн. Моят опит е тясно свързан със социалните услуги за деца и семейства. И е показателен. В сдружение "Дете и пространство" в началото нямахме ясен отговор какво да правим, терапевтичните екипи от София и Русе започнахме да се събираме регулярно и да говорим за затрудненията си. От това стана ясно, че няма универсален отговор за всички. За някои родители онлайн консултациите са облекчение, а за други - допълнително затруднение.

Във втората половина от ограничителния период установихме, че клиентите на Центъра за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) "Таралежи" са се удвоили, тъй като това беше място, на което едно дете може да излезе и да бъде активно.

За някои деца, юноши и възрастни онлайн комуникацията е облекчение. Това са тези хора, за които многото говорене, да бъдат гледани и докосвани носи напрежение. Тези деца дори си подобряват резултатите в училище. Затова няма универсален отговор какво да направим, за да намалим психичните последици, но има опори - например да сме налични, да изслушваме. Един от моите начини да го направя беше, като написах поредица "Уроци по живото общуване с детето", вдъхновена от моите колеги. Качени са в Youtube и Facebook. Това е един ненатраплив начин родителите да получат подкрепа, ако търсят такава.

Информацията, която ни затрупва отвсякъде, ни кара да се страхуваме от другите, но и да се плашим, че сме заплаха за тях. Какъв е ефектът от това?

Този въпрос беше много тежък при първата изолация, когато младите хора нямаха толкова страх за себе си, колкото за възрастните си роднини. След това последва втората вълна, в която всички се сблъскахме със смъртта, а за нея думите никога не стигат. Смятам, че ако хората имат с кого да разговарят и им се дават ясни опори как да действат, по-трудно стигат до крайности и биват обзети от ужас. Всеки реагира различно, но бих могла да споделя своя опит като човек, чието семейство преболедува COVID-19. Много помага, когато здравните специалисти показват човешко отношение. Както и да имаш около себе си няколко души, които са регулирали собствения си страх и могат да ти дадат конкретни, ясни съвети за действие. В тази тежка ситуация, в която аз лично трябваше да се боря със страха си, защото съпругът ми караше вируса тежко, имаше няколко души, които ми даваха информация и така ми помогнаха. След като оздравяхме, реших да споделя изводите от преживяното с близките си, за да могат да използват информацията. Забелязах, че за някои от тях говоренето за COVID-19 е ужасяващо, те предпочитат изобщо да не се споменава. Има значение и как държавата говори през медиите. Когато в медийното пространство думите "смърт" и "трупове" се появяват често, това "взривява" хората, склонни към фаталистични фантазии.

Когато децата са затворени и не могат да се движат, главата реагира по начини, които родителите невинаги разбират.

В началото на пандемията често се споменаваше, че тъй като всички преживяваме тази травма заедно, това създава усещането за споделеност и разбиране. Все още ли е така?

Специално в България проблемът е, че една голяма част от хората не вярват в общите правила и не ги спазват. За щастие има хора, които се интересуват от общото благо и спазват мерките, произтичащи от това разбиране. Но има и други, които винаги са в надхитряване като основен начин на свързване със света: да надхитрят държавата, институциите, всеки човек по пътя си, нарушавайки общите правила. Това създава напрежение и проваля най-големия урок, който ни дава срещата с COVID-19 - че всички сме свързани в този живот и трябва да решаваме проблемите заедно, да сме единни.

Хората около мен, а аз общувам с много и най-различни, имат усещането, че сме изправени пред въпроси, които нямат ясни отговори. Все повече хората усещат, че предизвикателството е към техния личен избор, защото няма прост и категоричен отговор. Зачекват се темите за връзката ни с природата, за това как хабим нейните ресурси и как бихме могли да ги защитим, за общуването помежду ни. Всеки от нас е предизвикан да отиде отвъд отговора, който науката може да даде, за да се вгледа във връзката със себе си, природата и другите.

Надявам се начинът ни на общуване да продължи да се променя, особено по отношение на личната отговорност, уважението на чуждото тяло и границите, разбирането на правилата. В частната ми практика зачестяват случаите на деца, които не разбират границите. Родителите ме питат: "Защо детето ни не ни чува или се прави, че не ни чува?" Този въпрос е много свързан с разбирането на общовалидните правила и пандемията ни принуждава да го преосмислим. Имаме различен тип предизвикателство и ми се иска да вярвам, че ще отговорим с истинска промяна в начина на общуване и в свързването със себе си.

Какво правите вие лично за психичното си здраве в момента?

От 20 години моят начин е да ходя на лична психоанализа във Франция. Сега ми липсва, защото не мога да пътувам. От друга страна, мога да участвам в различни събития на общността, без да се налага да пътувам. А също да си контактувам с приятели, с които иначе се виждаме веднъж годишно. Но най-същественото е, че със семейството ми се озовахме в къща извън София по време на първата вълна. Толкова много ни хареса, че останахме да живеем там. Забелязваме, че все повече хора предпочитат живота в малките населени места, сред природата - за мен това също е оптимистично.

Покрай работата ми винаги много съм пътувала из България, късаше ми се сърцето, че в прекрасни малки населени места хората остават без работа и само заради това отиват да живеят в София. В момента виждам обратния процес и се надявам това да продължи. Сега, когато има възможността да живея в къща сред природата, във всяка свободна минута се занимавам с хобито си да фотографирам птици, открих магията на това да садиш растения и да гледаш как растат, открих цял един нов свят и различна връзка с него, през тялото и възприятията си. Страхотно е!

Интервюто взе Лия Панайотова

Сред аспектите на пандемията, които най-много занимават света, е и психологическият. Страховете, ограниченията, изолацията, лавината от тежки новини - всичко това изиграва своята роля върху психиката ни. А както е добре известно, съзнанието влияе и на тялото. Психоаналитичката, докторка по социология и председателка на сдружение "Дете и пространство" Весела Банова сподели своите наблюдения за ефектите от COVID-19 пред "Капитал".

Какво е вашето впечатление за това как се справят хората в България и в други страни с психичните последици от COVID-19?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Поздравления за "психотерапевтка"! Капитал може би ще се откаже от политиката си за употреба само на мъжки род при професиите.

  • 2
    qvd50491823 avatar :-?
    Костадин Иванов

    "От 20 години моят начин е да ходя на лична психоанализа във Франция."
    ???????????
    Ходи да я анализират или сама се анализира, но на френска почва?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.