Иновативният метод е приложен при пациенти с увреждания на аортната клапа, одобрени за безкръвна смяна на клапата чрез процедурата transcatheter aortic valve implantation (TAVI). Установените масивни калцирани плаки в коронарните артерии наложиха третирането им, за да се поставят стентове и да стане възможна процедурата по смяна на техните аортни клапи.

Д-р Валери Гелев, началник на Клиниката по кардиология в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда":

Интервенционалните методи стават все по-предпочитани от пациентите със сърдечно-съдови заболявания

Д-р Гелев, кои са най-иновативните тенденции във вашата специалност?

В кардиологията можем да говорим за сериозни стъпки напред в лекарствената терапия на много заболявания. Става дума за сърдечната недостатъчност, както и за контрола на различни рискови фактори, основно на високия холестерол - навлизат медикаменти, модерни статини, които намаляват сериозно нивата на холестерола, съответно и рисковете за пациентите. Някои лекарства вече са в практиката, но има и съвсем нови, базирани на информационни РНК молекули, които правят терапията много по-приемлива и пациентите по-лесно се придържат към нея. Някои от тези терапии се прилагат инжекционно 2 пъти годишно. В инвазивната кардиология има много сериозен напредък в лечението на аритмиите и по-специално на предсърдното мъждене, което само по себе си е епидемия. Този тип лечение преобладава в западните държави. В по-тесен асп

ект в инвазивната кардиология безспорно на първо място е напредъкът в лечението на структурните заболявания. Транскатетърното имплантиране на аортна клапа (TAVI) вече е рутинна процедура, която е на път да измести кардиохирургията като метод на лечение поне за немалка част от пациентите. Методът вече е част от международните препоръки за лечение, базирани на доказателства. Много скоро очаквам да се появят резултати за ендоваскуларното лечение на митралната недостатъчност, в рамките на 5 години ще има голям напредък и в тази посока. Това ще удължи живота на много хора, тъй като при това заболяване се стига до сърдечна недостатъчност. Поне ще се забави значително процесът на развитие на сърдечната недостатъчност.

В коронарната патология методите, които навлязоха, получават постоянно потвърждение на добрите резултати. Напредъкът е в посока устойчиво намаляване на късните несполуки при наблюдението на пациентите в дългосрочен план. В този контекст е и иновацията, която реализирахме в "Аджибадем Сити клиник болница Токуда" - вътресъдова литотрипсия при сложни калцирани лезии на коронарните съдове. Това е метод за третиране на големите натрупвания на калций в коронарните съдове, които доказано водят до сериозни проблеми в сърдечно-съдовите заболявания.

В международен план има отчетлива тенденция перкутанните интервенции да излизат все повече напред, да са по-предпочитани от пациентите като метод на лечение.

Прилагате ли изброените съвременни подходи във вашата практика и реимбурсират ли се от здравната каса?

Голяма част - да, особено новите лекарства. Други предстои да бъдат въведени по-широко и да бъдат реимбурсирани, защото съвсем наскоро получиха позитивно рефериране в насоките за лечение. Просто се изисква време. Процедурите TAVI се реимбурсират. Има забавяне по отношение на по-скъпите устройства, например някои по-рядко срещани дефибрилатори и устройства за ресинхронизираща терапия, но и в това направление се движим в позитивна посока. Определено се подобрява достъпът на пациента до съвременните методи на лечение, в момента той е налице по отношение на почти всички съвременни лекарства - спрямо тях се действа адекватно и бързо навлизат в реимбурсация. Леко изоставаме в частта устройства и технологии, но да се надяваме на напредък. Става дума за методи за диагностика и оптимизиране на терапията в инвазивната кардиология, които са важни за потвърждаване на необходимостта от всяка процедура, както и за подобряването на резултатите от процедурите. Това са например изследването за функционалната оценка на значимостта на стесненията на коронарните съдове (FFR) и вътресъдовото ултразвуково изследване (IVUS), които все още не се реимбурсират.

Имахте ли трудности в реализацията на проекта? Какви резултати постигнахте?

Изискваше се време, защото стартирахме със запознаване с методиката, осъществяване на контакт с производителя и съответно получаване на разрешение за употреба в Европа. Последва доставяне на машината и обучение, след което започна въвеждането в практиката. Не бих казал, че сме имали затруднения или пречки, по-скоро е свързано с технологично време. Методиката придобива популярност, разширява се употребата й в страната. Тя е ефективна - разбира се, не 100%, което е невъзможно, но тя запълва ниша в терапията на калцирани лезии. До момента нямахме такъв инструментариум. Тепърва предстои да наберем опит, да видим къде е най-ефективно да се използва. Има вече доста публикации, които доказват ефективността й. До момента сме направили такава процедура при 10-12 души, тъй като все пак методиката е скъпа и не се реимбурсира. В това терапевтично направление се прилага и ротаблатор, а и този тип лезии не са толкова често срещани.

Как епидемията отCOVID-19 променя вашата специалност?

Нашата работа със сигурност ще става все повече. От една страна, това не е добре, означава, че хората са болни, но все пак не може да се очаква в скоро време генерално да се разреши въпросът за намаление на заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания. Знае се, че в развитите страни те делят първо и второ място по смъртност с онкологичните заболявания. В България със сигурност имаме много работа, и то в няколко аспекта. Първият е терапевтичен, за лечението на хората с вече установени заболявания. Вторият и по-обхватният е профилактичният - задължително трябва да се действа за ранно откриване на рисковите групи и профилактирането им с промяна в начина на живот, така че да не се стига до развитие на заболяване. Програма за профилактика има и в момента, но трябва да се направи по-комплексна, да е по-разгърната. Не бива да се оставя само в ръцете на специалистите, трябва да се превърне в държавна политика. Да се започне от обучението на пациентите, с разбирането, че се изисква сериозен ресурс, за да се достигне до тези хора. Второто направление е въвеждането на механизъм хората с висок риск от сърдечно-съдово заболяване да спазват изискванията за профилактика и да се придържат към терапия. Нуждаем се от изработване на система, в която водеща роля имат специалистите, но и държавата поема ангажимент по организацията и обединяването на всички участващи страни. Става дума за сложна координация и дългосрочни инвестиции, които обаче ще се отплатят с по-добро здраве и увеличена продължителност на живота.

COVID-19 променя всичко - условията и начинът на работа, отношението на пациентите към заболяванията. Вероятно ще промени и сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Първият начин е директно - вече има пациенти, които развиват заболявания, асоциирани с коронавирусната инфекция. Ще повлияе и индиректно заради необходимостта от противоепидемични мерки, които донякъде затрудняват достъпа на пациентите поради изисквания и забрани или поради страх у самите тях и отлагане на лечението. Все пак нека подчертаем, че нерядко сърдечно-съдовите заболявания могат да бъдат по-опасни от самия вирус.

Това са предизвикателства, с които ще се борим в следващите години. Да се надяваме, че пандемията ще бъде овладяна скоро и ще се върнем донякъде към предишния начин на живот.