Сдружение "Тацитус" помага на децата с аутизъм с индивидуални програми
Създателят на сдружението Мина Енева е майка на три деца, първото от които е с аутизъм
Екип на проекта
Мина Енева, детски психологМихаела Трифонова, АВА терапевт
Теодор Ангелов, АВА терапевт
Александра Чехларова, логопед
Специалистите от центровете за работа с деца с аутизъм "Тацитус" в София и Благоевград са преминали обучения по ABA (Appplied Behavior Analysis), или приложен поведенчески анализ. Екипът на "Тацитус" е обучен от гръцкия сертифициран поведенчески терапевт за Applied Behavior Analysis (ABA) Анна Цатири Емануил*. ABA, или приложен поведенчески анализ, цели намаляване на проблемните поведения и структуриране на функционални умения в различни и изключително важни за ежедневното функциониране направления: реч, комуникация, имитация, игра, социално общуване, следване на вербални инструкции, справяне с различни задачи и самообслужване.
Чрез съвместна работа и благодарение на обмяната на опит с Анна Емануил специалистите на "Тацитус" прилагат принципите на ABA в общността, във външна среда, а не само в затворената и структурирана среда на центъра и спрямо графика на посещения на детето. От изключителна важност е, че освен ранна интервенция АВА специалистите в център "Тацитус" вече имат възможност да прилагат и да бъдат супервизирани в работата си с деца от аутистичния спектър от специалист, сертифициран по ABA, от 0- до 18-годишна възраст на децата. Така на практика работата и заниманията се осъществяват през игра, чрез подпомагане в различна среда и ситуации - например при посещение и пазаруване в магазин, чрез посещаване на детската площадка, където децата са стимулирани да общуват със своите връстници. Работата във външната среда изисква съответен отговор на социалните взаимоотношения и определени социални ситуации, което допринася за интеграцията в обществото. По време на престоя си в България Емануил е изготвила индивидуални програми и/или е ревизирала вече съществуващите на около 30 деца. Емануил съвместно с екипа на център "Тацитус" е осъществила посещения във външна среда с около 20 деца. Проведени са съвместно и срещи с родителите, предстои организирането и на обучение за родители, в което да разберат повече за това как да прилагат принципите на АBА в домашна среда и в общността.
*Анна Цатири Емануил завършва бакалавърска степен по ерготерапия в Университета в Атина. От 2014 г. Анна Цатири Емануил се включва като основен терапевт в работата с групи от деца със синдром на Аспергер и ADHD. От 2016 г. е сертифициран поведенчески терапевт от International BACB Council, а 3 години по-късно и сертифициран Assistant Behavior Analyst от International Commission for the Certification of Behavior Analysts. Благодарение на съвместяването на двете специалности - ерготерапия и ABA - Емануил има задълбочен поглед върху нуждите, затрудненията и същевременно силните страни на децата с аутизъм.
Мина Енева, създател на Център за работа с деца с аутизъм "Тацитус":
Травмите от изолацията на децата ще бъдат сериозни
Визитка
Мина Енева е психолог, ерготерапевт, директор на Защитено жилище "Св. Рафаил" и създател на Център за работа с деца с аутизъм "Тацитус". Жилището осигурява място за живеене и подкрепа за пълнолетни хора с психични страдания и е нова за страната ни възможност за предоставяне на комплексна помощ за тази изключително уязвима група от хора. Мисията на Мина като директор на жилището е да работи за по-доброто качество на живот на хората с психични страдания. Тя е майка на три деца, първото от които е дете с аутизъм. Това е и причината да създаде място, където децата с аутизъм да се чувстват обичани, обгрижвани, да получават индивидуално внимание и обучение. През 2009 г. създава Център за работа с деца с аутизъм "Тацитус".
Какви са психологическите и социално-икономическите пречки пред интеграцията на децата с аутизъм в българското общество?
Аутизмът засяга основно социалната функция и това диктува редица пречки пред пълноценната интеграция в социума. При децата от ауистичния спектър това може да се прояви с липса на говор, с нежелание да се общува с външния свят, с поведенчески особености, които трудно се приемат от социума. Някои от децата от спектъра трудно се научават да следват дадени инструкции, да спазват правила, може да изпитват трудности и при научаването на елементарни умения за самообслужване в ежедневието им. При хората с типично развитие тялото по естествен начин произвежда отговор на даден стимул от околната среда. Децата с аутизъм обаче много често не разбират околната среда и стимулите, сред които всички ние живеем, имат затруднения със сензорната обработка на постъпващите от заобикалящия свят и собственото тяло сигнали. Нашата мисия като специалисти е да работим с тези деца, за да им помогнем да се справят с ежедневни дейности, да общуват и да бъдат социално включени. Затова и правя уточнението, че има и деца от спектъра, които научават няколко езика и се превръщат в изявени членове на обществото.
Как принципите на приложно-поведенческия анализ се прехвърлят и извън очертанията на центъра и от каква подкрепа се нуждаят родителите на децата с аутизъм, за да се осъществи това?
Приложно-поведенческият анализ (ППА) е наука, която разглежда научаването и функционирането на дадено поведение. ППА се основава на базисни закони, които прилага към поведението, така че способства всички аспекти на ученето. В допълнение ППА идентифицира и редуцира нежеланите поведения, възпрепятстващи напредъка на детето. ППА включва множество техники, които се прилагат към поведението в контекста на средата и ситуацията, в които то се случва. Това позволява да определим каква е целта на дадено поведение и да разработим стратегии, чрез които да се научат нови социално приемливи и ефективни начини за общуване, самообслужване, игра и справяне в учебна и социална среда. Подходът към всяко дете е индивидуален, позитивен, мотивиращ и съобразен с неговите нужди. Изготвя се оценка и се прави индивидуална програма, която стимулира силните страни и подкрепя затрудненията на детето. Тази програма - след необходимия процес на обучение - може да бъде следвана и от семейството извън пределите на специализираните центрове за работа с деца от спектъра. Възможно е терапевтът да посети семейството и да изготви и домашна програма, която да се спазва от семейството, близките около детето и учителите.
Предостави ли държавата достатъчно подкрепа на децата с аутизъм и специални образователни нужди и техните семейства по време на пандемията? Как им се отрази тя?
Смятам, че травмите от изолацията при децата ще са сериозни. Психиката на децата е най-уязвима, те нямат съвсем точно разбиране какво се случва, а ние като възрастни невинаги можем разбираемо и ясно да обясним. Все пак това, което можем и съветвам да се направи от родителите, е да разговарят с децата и да им обясняват това, което се случва, по възможно най-достъпен начин. В много голяма степен децата научават за света от нас - възрастните. Добре е също така да се опитаме да структурираме всекидневието на детето, да контролираме процесите и времето за учене и отдих. При децата от аутистичния спектър сегашната ситуация около пандемията смятам, че вероятно ще доведе до липса на развитие на умения, които са им нужни, за да могат да се интегрират в обществото. Ще се отрази също на емоционалното им състояние като незнание и страх, че не разбират и не се ориентират добре в правилата, които трябва да следват в тази ситуация. Децата с аутизъм обичат рутината, а виждам, че при много от тях тя търпи промени в създалата се ситуация и това ги обърква по отношение на ежедневния им режим и дейности, с които по принцип са свикнали.
