Плати или отложи: как Европа се справя с проблемите на психичното здраве
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плати или отложи: как Европа се справя с проблемите на психичното здраве

Reuters

Плати или отложи: как Европа се справя с проблемите на психичното здраве

В много страни липсва безплатен достъп до психолог, а пречки в системата принуждават пациентите да си плащат за прегледи на частно

2371 прочитания

Reuters

© Reuters


"Психичното здраве е като зъболекаря. В повечето държави от Европейския съюз всичко, което ви се случва физически, се покрива от държавата, но за да отидете на зъболекар, трябва да заплатите допълнително, както и ако искате да се погрижите за психичното си здраве", споделя говорителят на неправителствената организация Mental Health Europe Марчин Родзинка.

Тревожното разстройство и депресията са най-често диагностицираните състояния на психичното здраве в Европейския съюз. Четири на всеки сто човека страдат от депресия, а пет на всеки сто - от тревожност. Състоянията не трябва да бъдат подценявани, както често се случва, твърди говорителят на Националната асоциация на клиничните и резидентните психолози в Испания (ANPIR) Хавиер Прадо. "Ако не бъдат лекувани навреме и правилно, в крайна сметка те отключват значителни увреждания", коментира още той.

Въпреки това здравните системи невинаги покриват лечението на тези проблеми, въпреки че в някои европейски държави като Португалия, Нидерландия или Ирландия, тревожността надхвърля 7% от населението. Гърция е страната, в която депресията е най-широко разпространена, следвана от Испания и Италия.

Стигмата на психичната болест

Не всички хора, които се нуждаят от лечение на тези състояния, го получават или дори биват диагностицирани. Тази пропаст в медицинските грижи може да се дължи на няколко фактора и е по-голяма в Източна Европа.

"В случая с Полша данните показват много малък брой хора с ментални проблеми, но това е защото повечето не ходят на прегледи, така че не са диагностицирани. Не че няма хора с психични заболявания, стигмата възпрепятства достъпа до лечение", казва Родзинка. Полша и Румъния имат най-ниско отчетено разпространение на тревожност и депресия в цяла Европа.

"Стигмата е свързана с идеята, че проблемите с психичното здраве са тъмни неща, свързани с психиатрията, с лудия, който чува гласове, но в действителност това обърква нещата и крие най-често срещаните проблеми", казва Прадо. Според проучване от 2013 г., финансирано от Европейската комисия, стигмата е основна пречка за получаване на лекарска помощ на хора с психични разстройства.

Но дори когато се преборят със стигмата, други обстоятелства могат да им попречат да получат адекватно безплатно лечение за възможно най-кратко време. Много от хората с депресивни симптоми не търсят помощ, тъй като считат, че лечението няма да помогне, защото няма решение на проблемите им или защото симптомите им са нормални след преживяна травма.

Според доклад на Европейската комисия от 2017 г. други от тях се консултират с лекар заради физически симптоми като безсъние или умора и получават лекарства за тези състояния, но не и достатъчно психологично лечение, за да открият произхода на проблема. "Доказателствата показват, че достъпът до грижи за менталното здраве може да бъде незадоволителен дори в страни с високи доходи, с универсално здравно покритие и добре развити системи за грижи в общността", се посочва в европейски анализ от 2016 г.

Въпреки това нито едно тези проучвания не обхваща всички хора, които имат психични проблеми, но нямат поставени диагнози. По същия начин системите на здравеопазване в европейските държави твърдят, че осигуряват достъп до лечение на тези проблеми, но на практика много от тях не успяват да стигнат до пациентите.

Достъп до психолог

Не всички страни от Европейския съюз предоставят достъп до психолог в националната здравна система. България и Латвия например покриват само психиатричните грижи. В момента Люксембург преговаря за включването на психолози към здравната система.

Дори страни, които на теория покриват достъпа до психолог, имат пропуски. В държави, в които здравеопазването работи чрез здравно застрахователни дружества, съществуват групи неосигурени лица, които нямат достъп до какъвто и да е вид здравно покритие. В Естония много хора остават без здравна застраховка за известно време. Според проучване на здравната политика през 2020 г. както в Румъния, така и в Словения по-голямата част от ромите или бездомните хора наред с други не са здравно осигурени и поради това им липсват психични грижи.

В други случаи застрахователните компании приоритизират по-леките и лесни за лечение проблеми пред по-сериозните такива. Независимо от модела на здравеопазване, пречките се повтарят във всяка държава от ЕС с обществено психологическо покритие. "Има три основни проблема: стигмата, времето за изчакване и потребителските такси в някои страни", казва Родзинка. Повечето европейски държави с публично финансиран достъп до психолози също ограничават броя консултации и нямат достатъчно човешки и финансови ресурси.

"Услугите за психично здраве трябва да са гъвкави, достъпни и бързи. Когато човек търси помощ, защото е болен, той се нуждае от отговор възможно най-бързо", казва Марта Пол, психолог и директор на Каталунската федерация за психично здраве. Дългите списъци с чакащи за терапия продължават да бъдат един от основните проблеми в страните, в които има обществено финансиране за психолози. В поне седем държави от ЕС хората трябва да чакат повече от месец за среща със специалист.

Отложи или плати

Едно от решенията на този проблем е да се въведе максимален срок на изчакване, както е в Германия и Великобритания. В Германия, ако времето за изчакване надхвърли лимита, разходите за посещение при частен психолог се възстановяват. Но във всеки закон има вратичка - според разследване на BBC в Обединеното кралство се възстановяват разходи само за първото посещение при специалист. За разлика от това италианският регион Триест има т. нар. система на отворени врати и всеки може да получи лечение, без да е необходимо запазване на час.

В поне девет европейски страни посещенията при психолог се заплащат - цените в страните и регионите варират. "Трудно е да се сравнят ситуациите между държавите, но ние знаем какви са ограниченията и пречките. Има много, но най-очевиден е фактът, че психичните грижи не се покриват от държавата или от здравния осигурител в много от държавите, така че трябва да платите от собствения си джоб", твърди Родзинка.

В Румъния работник с минимална работна заплата ще трябва да работи почти четири дни, за да си позволи да плати една сесия с частен психолог. В Словакия, Естония и Хърватия са нужни малко над два дни. Другата крайност е Франция - въпреки че системата на обществено здравеопазване не покрива психологическо лечение, то частната консултация струва по-малко от надницата за един ден. "Частният сектор помага много за преодоляване на пропастта, но не е достъпен за всички. Той може да бъде полезен за хора с високи доходи, с работа, или за хора, които са наясно, че имат психологически проблем, нуждаят се от помощ и могат да си платят ", казва Родзинка. Това обаче изключва най-нуждаещите се.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.

"Психичното здраве е като зъболекаря. В повечето държави от Европейския съюз всичко, което ви се случва физически, се покрива от държавата, но за да отидете на зъболекар, трябва да заплатите допълнително, както и ако искате да се погрижите за психичното си здраве", споделя говорителят на неправителствената организация Mental Health Europe Марчин Родзинка.

Тревожното разстройство и депресията са най-често диагностицираните състояния на психичното здраве в Европейския съюз. Четири на всеки сто човека страдат от депресия, а пет на всеки сто - от тревожност. Състоянията не трябва да бъдат подценявани, както често се случва, твърди говорителят на Националната асоциация на клиничните и резидентните психолози в Испания (ANPIR) Хавиер Прадо. "Ако не бъдат лекувани навреме и правилно, в крайна сметка те отключват значителни увреждания", коментира още той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.