Преди да решат да се ангажират с този случай, в болницата се организира мултидисциплинарен екип, който внимателно го анализира. В света до момента са описани само няколко подобни случая, представени с толкова голям тумор и сложна локализация. Ясно е, че няма как да се разчита на чуждия опит, тъй като такъв почти не съществува.

Предизвикателство с препятствия

Основното предизвикателство е големината на тумора и неговата анатомична локализация. Премахването му крие рискове от фатална кръвозагуба. Ето защо екипът избира необичаен за България подход, който да редуцира в някаква степен рисковете от подобно усложнение: селективна емболизация на голяма част от хранещите съдове на тумора с последващо радикално, хирургично отстраняване на тумора.

Интервенцията протича на два етапа. В първия частично са запушени кръвоносните съдове, захранващи тумора с кръв. На втори етап се извършва радикалното отстраняване на самата лезия. Въпреки подготовката пациентът изгуби над 2 литра кръв по време на операцията. Анестезиологичният екип има предварителна готовност за подобно усложнение и проблемът е овладян. Гигантският менингиом на предна черепна яма е отстранен успешно. Към момента пациентът се възстановява успешно. На проведеното контролно образно изследване на глава не се установява прогресия на заболяването.

Лечението на гигантските менингиоми поставя редица нерешени въпроси пред съвременната медицина. Предвид сравнително малкото описани случаи все още не съществува общоприет алгоритъм за терапевтично поведение. Високият риск за фатални периоперативни усложнения изисква внимателен и комплексен подход.

Според екипа от "Св. Иван Рилски", извършил сложната интервенция, извършването на селективна емболизация на хранещите съдове на тумора с последващо радикално, хирургично отстраняване на тумора следва да се разглежда като стандарт за поведение в тези случаи. Те смятат също, че в основата на успешната операция и благоприятния резултат от лечението на случая стоят колаборацията и съвместните и координирани усилия на специалисти от различни направления: анестезиолози, инвазивни радиолози и неврохирурзи.

Д-р Емануил Найденов, неврохирург в университетската болница "Св. Иван Рилски" - София:

Поехме голям риск и го превърнахме в надежда за възможен успех

Разкажете малко повече за този рядък случай и съответно уникалната операция, която извършихте успешно.

Случаят е наистина изключително рядък, подобни гигантски менингиоми за щастие са редки, особено пък с толкова огромен размер, какъвто имаше пациентът от Самоков. За съжаление той е лош пример за очевиден пропуск в нашата здравната система, който не би трябвало да се допуска. Заболяването се е развивало с години и когато пациентът стигна при нас, вече беше в много напреднала фаза.

Цялата уникалност на извършената операция е резултат на това. Първоначално използвахме подход за селективна емболизация на хранещите съдове на тумора, който досега не е описван при случаи на толкова големи менингиоми. Самата концепция не е ново хрумване - използвана е в практиката, но досега не е изпитан метод при гигантски тумори, като основна причина е именно това, че те са изключително редки. На следващ етап извършихме цялостно отстраняване на лезията, което ни отне повече от 8 часа.

Кои бяха най-големите предизвикателства в процедурата?

Овладяването на острата кръвозагуба по време на хирургичното отстраняване. Процедура, в която всеки следващ момент трябва да бъде адаптиран към актуалната ситуацията. Като цяло не го пожелавам на друг. Това е моето скромно мнение като хирург.

Преди да стигне до вас, пациентът е консултиран с ваши колеги, включително и в чужбина, които са отказали да го оперират поради напредналата фаза и големия риск. Какво ви даде смелостта да решите, че операцията може да бъде успешна?

Радвам се, че използвате думата "смелост", а не "безразсъдство", както може да изглежда отстрани. Наистина спрямо фазата на развитие на тумора, която бе достигната, пациентът имаше поне 50% риск да загине при операцията. Малко колеги избират да действат при такъв голям риск, въпреки че пациентът на практика няма друг шанс. Но когато прецениш и обмислиш всички стъпки внимателно, това "безразсъдство" се превръща в "реална надежда за възможен успех".

Кои според вас са основните фактори, които стоят зад успеха на тази сложна и рискова операция?

Безспорно работата в екип. Шаблонно, но факт. С екипа от болницата, който съставихме за този случай, посветихме около месец на неговото внимателно планиране. Всеки специалист в него имаше нужда от време, за да анализира високия риск на интервенцията, да обмисли неговите стъпки, като го превърне именно в "реална надежда за възможен успех". Вярвам, че на това се дължи и успехът.

Какво научихте от тази интервенция?

Знаех го и преди - в медицината има нещо много повече от математиката. Резултатът е желан, не и гарантиран.

Кои са иновативните тенденции в областта на клиничната неврохирургия и навлизат ли те в България достатъчно бързо? Как виждате бъдещето на вашата специалност?

Преди години България внасяше иновативни практики и технологии от чужбина и това към онзи момент беше добре, но сега вече сме крачка напред и страната ни дори е източник на подобни иновации. Разбира се, единствено времето ще покаже тяхната адекватност, но вече имаме въведени някои практики, описани в авторитетни списания, адаптирани и в чужди клиники. Това е особено важно и при работата с бъдещото поколение, защото даваме на младите лекари и на студентите самочувствие и добри примери.