Четири милиарда причини за превземане на здравеопазването

Четири милиарда причини за превземане на здравеопазването

Директорите на държавните болници управляват почти безконтролно огромен финансов ресурс, провеждат проблемни обществени поръчки и се саморазправят с недоволните

Десислава Николова
10599 прочитания

© Shutterstock


Назначенията в енергетиката и земеделието през последните дни от управлението на ГЕРБ и ДПС фокусираха много внимание, но първият сектор, в който започнаха да се бетонират директорите на държавните фирми, беше здравеопазването. Там бяха форсирани изборите на изпълнителни директори на 65-те държавни болници, санаториуми и психиатрични центрове, които на практика управляват ресурс от около 3 млрд. лв. годишно от здравни вноски, получен от здравната каса, и допълнително - около 1 млрд. лв. плащания в брой от пациентите и от здравните застрахователи.

Повечето държавни болници са в ужасно финансово състояние и на практика във фалит от много години, което обаче по никакъв начин не се отразява на политическите назначения в тях и несменяемостта на част от директорите. Така наред с доказани професионалисти начело на част от болниците в състезание сами със себе си - повечето конкурси бяха с един участник, са назначени и множество избрани от ГЕРБ директори.

Защо и колко е важен въпросът кой управлява държавните болници, които са сред най-големите като капацитет и концентрация на специалисти клиники, както и най-големите получатели на здравни вноски, дарения и доплащания и едни от най-големите възложители на обществени поръчки, може да се разбере от три примера от последните дни, които ще прочетете надолу. От първия ще разберете как може да се злоупотребява с монополното положение на лечебното заведение в ущърб на пациентите. От втория - какъв е скандалният маниер за правене на обществени поръчки в някои от клиниките, а от третия - как нито един закон не важи след прага на държавните болници.

Веднъж назначени, директорите на държавни болници управляват почти безконтролно. Голяма част от около 4-те милиарда в сегмента се разпределят чрез обществени поръчки за всички консумативи, лекарства, ремонти и апаратура, с които работи болницата. Болниците би трябвало да работят по специални финансови стандарти и ако трупат нови дългове, да представят публично планове за преструктуриране на дейността си, а ръководствата им да бъдат сменени. Това обаче не само не се случва, но и директорите на най-задлъжнелите болници продължават да са на поста си и след квазиконкурсите, проведени от здравното министерство. А част от тях - откровено да работят срещу пациентите, данъкоплатците и персонала си.

Директорът на болницата е този, който определя кой ще бъде началник на клиниките, какви ще бъдат възнагражденията на всички лекари, сестри и санитари, как ще се разпределят парите от здравната каса и частните плащания, с кого ще бъде сключен договор за обществена поръчка и какви условия ще има в договора. Това му дава възможност да се разпорежда с бюджети от 10 млн. до над 100 млн. лв. годишно в зависимост от големината на болницата и (в отделни случаи) да злоупотребява с монополното си положение в съответното населено място, особено ако болницата е единствена или има уникални специалисти. Начинът на управление е и причина за текучеството на медицински персонал и това множество лекари да избират да специализират в чужбина или да работят в друга болница.

Това е до голяма степен затворена система, която почти всички лекари намират за порочна, но много рядко някой си позволява да критикува публично. Защо, вижте в следната история:

Пример 1: Ако критикуваш, системата те наказва

Един от много малкото хора, които открито изразиха несъгласие с масовите назначения на директори в държавното здравеопазване през последните седмици, беше д-р Мими Виткова, изпълнителен директор на застрахователната компания "Доверие", председател на Асоциацията на здравноосигурителните дружества и бивш здравен министър. Тя публично критикува избора на икономиста Любомир Пенев за директор на университетската болница "Царица Йоанна - ИСУЛ", който беше предпочетен пред един от най-успешните ѝ директори - проф. д-р Бойко Коруков, председател на хирургическото дружество. В подкрепа на Коруков открито писмо подписаха всички клиники в болницата.

Новоназначеният директор е представител на т.нар. династии в сектора. До момента той беше заместник-директор на "Майчин дом", майка му управлява поликлиниката на столичната педиатрична болница, съпругата му е заместник-директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, а баща му е дългогодишният директор на столичната белодробна болница "Св. София" Любчо Пенев.

Именно Пенев-баща се чувства засегнат от публичните съмнения, че синът му може да управлява добре ИСУЛ, и решава да действа.

"Доверие" има над 10-годишни договори за лечение на клиентите си в "Св. София", като заплаща за всеки пациент 40% над цената на всяка клинична пътека. През миналата седмица д-р Виткова получава обаждане от координаторката, която придружава пациентите по време на престоя им в болницата, че директорът Пенев е разпоредил да не бъде продължаван договорът с "Доверие", който изтича в края на април. Виткова поискала писмено мотивите, но засега не ги е получила.

Болницата има 5.8 млн. лв. приходи през третото тримесечие на 2020 г., 66% от приходите отиват за заплати на екипа й според данните, публикувани от здравното министерство. Задълженията на клиниката са 2.022 млн. лв., а една трета от тях - 627 хил. лв., са просрочени и представляват 34% от приходите й. За издръжка на болницата отиват 14% от приходите й, 8% са за лекарства.

"На този фон явно болницата няма нужда от допълнителни приходи от пациентите на частните здравни фондове. Ако реваншизмът продължи, очаквам подобно прекратяване и на договора с ИСУЛ. Нямам нищо против сина на Пенев, въпросът защо се премахва един доказал се професор и се назначава на негово място икономист без авторитет в лекарското съсловие е принципен", коментира Виткова. Тя допълва, че намира случая за своеобразна злоупотреба с монополно положение, защото специализираните белодробни болници са дефицитни - за София-град тази е единствената. "Сега, когато нашите пациенти постъпят в болницата, ще трябва да си доплатят сами и да очакват след боледуването да им възстановим разходите. Това е изключително неудобно точно за тях - целта на здравната застраховка е, като постъпи в болницата, пациентът да се лекува и да не плаща нищо, а да натовари с тази задача застрахователя", казва Виткова. Тя обмисля да сезира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за казуса. По думите й е имала няколко случая на прекратени договори с държавни и частни болници, след като е поискала проверка от здравната каса и медицинския надзор заради съмнение за незаконно начислени суми за лечение на пациенти, но за първи път получава безпричинен отказ за продължаване на договора.

Защо за някои хора е толкова важно да са директори на държавни болници се разбира от следващия пример. Той е дълъг и на моменти оплетен, но от него се разбира нещо много важно: Веднъж назначен на позиция, от която се разпределят пари, влизаш в група, която може да разчита на пълна безнаказаност.

Пример 2: Когато си от отбора на силните - законите не важат

Един от примерите защо е толкова важно да бъдеш директор и да избираш харесана от теб по неясни причини фирма, е Университетската специализирана болница по онкология в София, чийто директор остава д-р Стефан Константинов, бивш здравен министър в правителството на ГЕРБ.

Константинов е един от многото примери как здравното министерство не контролира държавните болници. През третото тримесечие на миналата година, когато болници като "Пирогов" и "Александровска" отчитат използваемост на леглата 55-56% от капацитета си, и то при положение че са преструктурирани и половината им капацитет лекува ковид, Константинов е отличник за България. Използваемостта на леглата при него е 105%, което трябва да означава, че или е фалшифицирал статистиката, или пациентите загиват скоропостижно и на тяхно място влизат нови, или клиничните пътеки не се изпълняват, а пациентите биват изписвани по-рано или лежат по двама на легло.

Безнаказаността за Константинов далеч не е единствената. Здравното министерство и здравната каса все още не са приключили проверката на единствената ведомствена болница на здравното министерство - правителствената "Лозенец". Разследване на журналистката Миролюба Бенатова в края на 2020 г. разкри, че пациенти на здравен застраховател, минали на профилактични прегледи, са били отчетени като приети и лекувани от тромбози, без изобщо да са били в болницата, а клиниката е получила за това близо 400 хил. лв. Въпреки че според статистиката болницата е абсолютен рекордьор за България с най-малко болни, лекувани месечно от един лекар - 1.79 души, над 28 млн. лв. просрочени задължения и 286% дял на дълговете в общите приходи, здравното министерство продължи договора на директора й.

Съмненията защо директорите не биват наказвани, а поощрявани, са, че вероятно нагоре по веригата към принципала отиват част от средствата от обществени поръчки. По времето на конкурсите за избор на директор д-р Константинов има много по-важна задача и тя е да избере точния победител в конкурс за радиофармацевтик на стойност над 1 млн. лв. Радиофармацевтикът е изотоп, с чиято помощ се извършва най-прецизната диагностика на онкологични заболявания с позитронно емисионен томограф/компютърен томограф (ПЕТ/КТ), известен повече като ПЕТ скенер.

През ПЕТ скенер годишно минават минимум 15 хиляди българи. До съвсем скоро, тъй като в страната имаше само един такъв апарат, те пътуваха за диагностика в чужбина, най-често до Турция. Сега в България работят 10 ПЕТ скенера и пациентите чакат за изследване най-много месец. Две от болниците сами си произвеждат радиоизотопите за изследвания - това са "Александровска" и "Св. Марина" - Варна, но пък и те имат резервни договори за доставка, ако производствената линия се повреди.

Радиофармацевтикът е изключително чувствителен и се разпада бързо, затова стремежът на клиниките е да си осигурят възможно най-голяма концентрация от най-кратко разстояние и да изследват колкото е възможно повече пациенти. От няколко години турски инвеститор произвежда промишлено веществото в завод край Банкя. Фирмата, която избира Константинов, внася продукта от Гърция.

Как става това? През миналата година компанията вносител "Вега медикъл" все още не е регистрирала цена на продукта си, а по закон в България е забранено да се продават нерегистрирани лекарства. Въпреки това Константинов удобно забравя да запише в процедурата за обществена поръчка, че лекарството трябва да е регистрирано, и класира фирмата по ценова оферта. Подпомагането на фирмата продължава и през тази година. В края на януари е открита нова процедура за доставка на радиофармацевтик. Този път болницата поставя ограничително условие - участниците трябва да доставят флакон с обем 20 мл в защитен контейнер, който да отговаря на техническите параметри на наличния в клиниките диспенсер, производство на Comecer, Италия.

Според Закона за обществените поръчки техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка и затова не могат да съдържат конкретен модел, марка или патент, който характеризира продукта, предлагани от конкретен производител, защото това би довело до елиминиране на останалите участници и липса на конкуренция.

В официалната си документация Comecer, Италия препоръчва да се ползва флакон с обем 10, а не 20 мл. "Вега медикъл" обаче е официален представител на Comecer за България и след като конкурентите й обжалват, че само тя има флакони от 20 мл, те представят в КЗК обяснение, че диспенсерите на болницата са конфигурирани да работят само с флакони от 20 мл., а преконфигурирането би отнело между 2 и 4 месеца. Всъщност преконфигурирането може да се извърши в рамките на един работен ден, без да се налага да пътуват сервизни инженери от Италия, тъй като "Вега медикъл" би трябвало да разполага с такива специалисти.

Така се оказва, че в документацията за поръчката има ограничително условие - само един от трите изотопа, регистрирани в България, е във флакон от 20 мл.

Освен това условие, което елиминира останалите потенциали участници, в поръчката има опция договорът, който първоначално е за една година, да може да се удължи с още две. Макар и да не е изрично забранено от закона, практика за удължаване на срока на договора по ЗОП е те да бъдат удължавани с шест до 12 месеца, но най-много с първоначалния срок на договора, който в случая е една година.

В допълнение, процедурата е обявена по т.нар. обратен ред - първо се отварят цените, а след това се преглежда дали офертата е допустима.

Засегнатата фирма - в случая "Монрол България", отправя искане за изменение на условията на поръчката, за да се елиминира ограничителното условие. Стефан Константинов не реагира и фирмата подава жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), в която настоява процедурата да бъде спряна. Антимонополният регулатор образува производство и задължава болницата да спре процедурата. Константинов не само, че не го прави, но в рамките на три работни дни публикува решение за класиране, без да отстранява дистрибутора на "Монрол България" по технически причини. На първо място е класирана "Вега медикъл" с цена 1.35 млн. лв. - по-ниска със 190 лв. от тази на "Монрол".

В случая КЗК обаче не реагира и за разлика от практиката си при подобни случаи не санкционира болницата, не я задължава да промени условията на конкурса, нито класирането и не допуска никаква техническа експертиза по случая. В допълнение, решението на КЗК, с което отхвърля протеста срещу поръчката и класирането, е гласувано и от един от членовете на КЗК - Красимир Витанов, бивш юрисконсулт на болницата, който отказва да се отведе от производството.

Сега жалбата по процедурата се мести във Върховния административен съд, а евентуалната загуба на делото ще означава, че болницата ще плати глобата с парите от здравните вноски на пациентите си.

Пример 3: Конкурсите са само по-неудобен начин да назначим когото искаме

Самите конкурси за директори и независими членове на бордовете изглеждат напълно нагласени. Първо, не е ясно кой точно избира кандидатите, тъй като съставът на комисиите от здравното министерство, които ги оценяват, не е публично известен. Второ, не е ясно по какви критерии са оценявани кандидатите, тъй като концепциите им за управление или участие в борда не са публични. Третият проблемен момент е, че по закон решението на комисията не може да се обжалва. В Закона за публичните предприятия не е предвиден ред за обжалването на назначенията, а до този момент практиката на Върховния административен съд беше, че собственикът на капитала на дружеството сам преценява кой да управлява, в случая - болницата.

Не е изключено обаче да се предяви иск за недействителност на вписването в Търговския регистър, както се случи през миналата седмица с Българския енергиен холдинг.

Според статия на вестник "Сега" конкурсите, които в крайна сметка обикновено са с един участник за съответната позиция в тричленния борд - директор, независим член и представител на здравното министерство, са манипулирани и с едни и същи кандидати, за да се демонстрира конкуренция.

В бордовете на най-големите държавни болници - "Св. Георги" - Пловдив, "Пирогов", "Александровска", "Св. Екатерина", "Георги Странски" - Плевен, националните болници за рехабилитация, са кандидатствали за независими членове едни и същи двама души - Владислав Божиков и Славка Георгиева, като те винаги са декласирани и е избран нужният на здравното министерство човек.

В бързането да се попълнят бордовете обаче в момента има огромен правен вакуум в част от болниците, и то преди да влезе в сила мораториумът за назначенията в бордове на държавни фирми. Такъв е например случаят с "Майчин дом". След напускането на Любомир Пенев и тръгването му към ИСУЛ явно министерството изпада в дефицит на удобни хора и в момента клиниката се представлява само от един човек - изпълнителния директор проф. Иван Костов.

Според адвокат Иван Демерджиев, съдружник в адвокатско дружество "Демерджиев, Петров и Баев", непопълнен управителен орган, който управлява в непълен състав, е нарушение на Търговския закон.

"Това пречи на дружеството да осъществява дейността си, директорът няма право да изповядва сделки пред нотариус и да подписва договори без санкция от борда, заради този пропуск прокуратурата може да поиска да прекрати дружеството, а Агенцията по вписванията да откаже да приеме и впише документи и отчети на компанията. Решенията на само един член на управителния орган могат да бъдат обжалвани", коментира Демерджиев.



Аркади Шарков, икономист от ЕКИП: Държавните болници са малки копия на БДЖ

Милтън Фридман говори за четири начина, по които някой може да харчи пари в зависимост дали те са за лични или чужди нужди. Харченето на собствени пари за лични нужди винаги е най-отговорно. Най-безотговорното, от друга страна, е харченето на чужди пари за чужди или обществени нужди - тогава нито те е грижа колко ще похарчиш, нито какъв ще е резултатът. Подобен е случаят и с управлението на част от общинските и държавните болници в България. Един от основните методи за лошо похарчени пари се явяват обществените поръчки. През последната година те бяха представяни като панацея за намаляване на разходите на лечебните заведения, отделно бе предложен нонсенс те да важат и за частните болници. Не трябва да се забравят и множеството подадени сигнали към Комисията за защита на конкуренцията вследствие на неправилно проведени търгове. Подобен тип мислене единствено увеличава възможността за неефективно и умножено, но също така и узаконено, харчене на публичен ресурс, в много от случаите - над пазарна цена. Борбата за управление на лечебните заведения, които са публична собственост, обикновено е тясно свързана с управление на публичния ресурс, за жалост в много от случаите - неефективно. Раздутите разходи за болнична помощ са и една от причините бюджетите да нарастват без особена ефективност и ефикасност на лечебния процес. Липсата на оптимизация в болничната помощ под формата на преструктуриране на лечебните заведения води до това в България да има множество малки копия на БДЖ - мерител за лоша услуга и нулева ефикасност. Страхът от реформа в сектора, а именно консолидация, приватизация или ликвидация, ще продължи да тегне, докато политиците продължават да угаждат на определени партийни интереси, най-вече свързани с преразпределянето на иначе така оскъдния ресурс.

Назначенията в енергетиката и земеделието през последните дни от управлението на ГЕРБ и ДПС фокусираха много внимание, но първият сектор, в който започнаха да се бетонират директорите на държавните фирми, беше здравеопазването. Там бяха форсирани изборите на изпълнителни директори на 65-те държавни болници, санаториуми и психиатрични центрове, които на практика управляват ресурс от около 3 млрд. лв. годишно от здравни вноски, получен от здравната каса, и допълнително - около 1 млрд. лв. плащания в брой от пациентите и от здравните застрахователи.

Повечето държавни болници са в ужасно финансово състояние и на практика във фалит от много години, което обаче по никакъв начин не се отразява на политическите назначения в тях и несменяемостта на част от директорите. Така наред с доказани професионалисти начело на част от болниците в състезание сами със себе си - повечето конкурси бяха с един участник, са назначени и множество избрани от ГЕРБ директори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Добре де, след като журналист може да стигне до подобна информация за далавера, за какво издържан полиция и прокуратура.

    Иначе, злоупотребите в здравеопазването на ниските нива също ги има, стига на човек да му се наложи да ходи по такива места.

  • 2
    gergansky avatar :-|
    gergansky

    Пулицър!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход