Д-р Александър Симидчиев: Трябва да има ясно измерими критерии, по които да контролираме пандемията

Вие бяхте на първа линия през всички вълни на COVID кризата, лично преглеждахте стотици пациенти и ги лекувахте. Според вас кои са успехите и провалите на управлението на COVID кризата?

- Успех беше, че първоначално на ниво правителство пандемичният процес беше взет насериозно, дори твърде насериозно, организира се Национален оперативен щаб като консултативен орган към министъра на здравеопазването. Това, което не се случи в самото начало, е, че министърът на здравеопазването не можеше да осъзнае какъв е проблемът, защото той, човекът, беше финансист и нямаше усещането за това каква е тежестта на проблема. Поради това първоначално се свръхреагира, а след това систематично се недореагираше. Големият проблем беше в създаването на недоверие във възможността за управление в пандемичния процес. Той се получи в резултат на много непоследователни действия, когато в един и същ ден се издаваха заповеди и се нареждаше нещо, което до края на деня се отменяше. Това породи голямо количество недоверие и въпроса защо ако мярката е необходимо да се въведе, след това я отменяш, а ако не си сигурен, защо си я въвел. Според мен до самия край управлението на пандемията си остана такова. Тя беше управлявана несистематично, в известна доза бих казал дори и леко хаотично, с мерки, които дори да има научно базиран съвет, се пречупваха през по-голяма доза политиканстване. В резултат мерките изглеждаха медицински необусловени, поради което изглеждаха и непоследователни и не генерираха доверие във възможността да се управлява процесът.

Дълго време лекарите оставахте с впечатление, че вашият живот и здраве се жертват в интерес на хората, представлявани от Ричард Алибегов, и това дори се превърна в поговорка...