Проф. Асена Сербезова: Неправилната употреба на лекарства води до допълнителни разходи за обществото

Проф. Асена Сербезова: Неправилната употреба на лекарства води до допълнителни разходи за обществото

Председателят на Българския фармацевтичен съюз пред "Капитал Здраве"

Десислава Николова
2618 прочитания

Как се отрази ковид кризата на фармацевтичния пазар и на фармацевтите в България и по света?

- COVID-19 послужи като катализатор за въвеждането на редица дигитални решения в много области от фармацевтичната индустрия, но най-вече в клиничните изпитвания. Фармацевтичната индустрия се мобилизира за борба с коронавируса, регулаторните органи - също, и с цел по-бързо разработване на нови терапевтични решения - ваксини и лекарства срещу COVID-19, много процеси бяха ускорени и вече протичат по принципно различен начин. Комуникацията между регулаторните органи и фармацевтичните фирми качествено се промени, особено за преодоляване на кризисни ситуации. Извърши се преход от локален към по-централизиран регулаторен подход. Някои лекарства получиха ускорен достъп до пазара чрез съкратени процедури за разрешение за употреба под условие или като милосърдна употреба.

2020 г. бе една хаотична година. Спадна употребата на много лекарства по лекарско предписание, отчасти поради намаляване на покупателната сила, както и поради затруднения достъп на много хора до лечение на хронични и остри състояния. Големи фармацевтични компании направиха значителни дарения от лекарства, прилагани в лечението на COVID-19. Пандемията от COVID-19 показа и някои сериозни недостатъци на логистиката. Във времето на сложна икономическа обстановка и страхове, свързани със здравето и живота, поведението на фармацевтичните компании и техните успехи/неуспехи оказват безпрецедентно влияние върху тяхната репутация (респективно цените на акциите им), което няма да бъде лесно забравено. Що се отнася до фармацевтите, в много държави бяха разширени техните правомощия и поради факта, че системите на здравеопазване бяха и продължават да са изключително натоварени поради пандемията от COVID-19, а фармацевтите са най-достъпните медицински специалисти. Чрез професионалните си действия фармацевтите увеличиха ефективността на системите при наличието на ограничени ресурси и намалената достъпност до медицински грижи, особено в началото на пандемията. В много държави се засили ролята на фармацевтите в телемедицината, даде се възможност на фармацевти да предписват определени лекарства, да ваксинират и пр. А в България започнахме плахо да говорим за електронна рецепта...

Вие бяхте обвинена за прогнози в интервюта за недостиг. Докъде стигнаха делата и сбъднаха ли се прогнозите ви?

- Във въпросните интервюта съм изложила информация, която е публично налична в прессъобщение на Европейската агенция по лекарствата от 6 април 2020 (тоест един ден преди интервютата), в което се съобщава, че държавите - членки на ЕС, изпитват проблеми в осигуряването на необходимите им лекарства и очакват недостиг, а в някои от тях има вече такъв. Недостигът на лекарства е нормално явление, което за определени лекарства се задълбочи поради пандемията, тъй като в началото й бяха затворени заводи поради карантина, имаше логистични проблеми поради затворени граници, забрани за износ на лекарства, въвеждането на извънредно положение в трети страни, които доставят лекарства и активни субстанции в ЕС, и други. Това са процеси, за които се говореше открито във всички други държави, те се анализираха и правителствата им предприемаха действия, за да минимализират негативното им въздействие върху системите на здравеопазване. В този смисъл да, прогнозите се сбъднаха, но това не бяха мои прогнози, а задълбочени анализи на регулаторни органи, на които аз обърнах внимание с цел да се информират българските граждани за световни тенденции в лекарствоснабдяването, които следва да се вземат предвид. Целта на това бе да се осигури адекватна реакция и употреба на лекарствата с цел предотвратяване на недостиг и намаляване на негативния ефект, който тези ситуации имат потенциала да създадат. От изключителна важност е проблемите, свързани с потенциален недостиг на лекарства, да бъдат проактивно коментирани както на експертно ниво, така и огласявани в обществото, а не да ги замитаме под килима. Това, което нормално се обсъждаше в Европейския парламент по същото време (през март миналата година), в България е "фалшива новина и всява паника" според българската прокуратура. И дори и след като бяха приведени десетки доказателства, че прогнозите са се сбъднали, и бях оправдана на първа инстанция за обвинението за всяване на паника, намесиха се и международни организации, които потвърдиха не само нормалността на моите изказвания, но дори и посочиха, че те са в духа на моите професионални задължения като председател на Българския фармацевтичен съюз, прокуратурата протестира оправдателната присъда и сега очаквам делото да се гледа в Софийския градски съд. В същото време в медийното пространство се хвърляха страшни прогнози за това дали ще стигнат чувалите и хладилните камиони, правеше се незаконна реклама на чудотворни лекарства за "лечение" на COVID-19, продаваха се лекарства по лекарско предписание по интернет, продаваха се нерагламентирано неразрешени за употреба лекарства, за което подадохме няколко сигнала и прокуратурата подмина всичко това безмълвно. Но в духа на двойния стандарт, така типичен за последните години, вече втора година се опитва да докаже, че две интервюта са престъпление от ранга на телефонно обаждане за подаване на фалшив сигнал за поставена бомба... Две интервюта, в които аз като отговор на зададени ми от журналисти въпроси информирам обществеността, че чрез проактивното обсъждане от всички заинтересовани страни, рационална употреба на лекарствата и посещения при лекар за смяна на липсващото лечение недостигът на лекарства има решение...

Какви са предизвикателствата пред въвеждането на електронната рецепта?

- Знаете, че "животът" на хартиената рецепта бе удължен до 31 май тази година поради липса на готовност от страна на някои болнични лечебни заведения, както бе обявено наскоро от предишния ръководен екип на Министерството на здравеопазването. На брифинга след среща там стана ясно, че удължението на валидността на хартиените рецепти с три седмици ще даде възможност да бъде внедрен необходимият софтуер и да бъдат обучени лекарите за преминаване изцяло към електронни рецепти. Основното предизвикателство при въвеждането на електронната рецепта и изобщо при въвеждането на концепцията за електронно здравеопазване е промяната на начина на мислене и свикването най-вече с мисълта, че всичко ще бъде осветлено, всички процеси ще бъдат ясни, проследими, а данните - достъпни с натискането на няколко клавиша. Това ще даде възможност за задълбочено познаване и адекватно управление на процесите, включително анализ на навиците на предписване на лекарства, наличието на погрешни нагласи при предписването и употребата на лекарства, стойността на лечение на определена диагноза, наличието на регионални разлики и пр.

Защо според вас фармацевтични компании напускат България и как би могло да се предотврати това?

- Основните причини за това, сочени от анализаторите на пазара, са свръхрегулация на цените на лекарствата от страна на държавата и малкият обем на пазара. Затварянето на два офиса на големи международни компании (GSK и Sanofi) само за няколко месеца е сигнал за настоящото състояние на бизнес климата в страната и очакванията за бъдещото му развитие. В същото време обаче тези две компании променят бизнес модела си и на други малки пазари, за да оптимизират разходите си. Този процес би могъл да бъде предотвратен чрез създаването на по-благоприятни условия за бизнеса, въвеждането на различни механизми за договаряне на цените, които, от една страна, да осигурят достъпни лекарства, а от друга, постигнатите цени да не се отразяват на цените на продуктите в други държави, предлагането на гъвкави механизми за осигуряване на достъп до нови лечения, които нямат алтернативи, и др. Основното, което очаква фармацевтичната индустрия, е предвидимост и ясен ангажимент на държавата за бъдещето в средносрочен период. Можеше да се помисли за създаване на благоприятни условия за договорно лицензирано производство (при съответни данъчни облекчения), създаване на дистрибуционни центрове, обслужващи европейски и трети страни, публично-частни партньорства в областта на развойната дейност и пр. Но, разбира се, за това трябва да има държавна политика, визия, стратегия, воля...

Каква е вашата визия как би могла да се подобри рамката на реимбурсацията на социално значими лекарства в България?

- На първо място трябва да се въведе електронното здравеопазване, осветляването на процесите - с какво и на каква цена лекуваме определен пациент с дадено заболяване, каква е постигната ефективност на инвестицията в здраве в средносрочен аспект. Когато това се направи за всички лекарства и заболявания, ще започнем по-добре да изразходваме ресурсите, а това означава и на по-добра цена. Въвеждането на фармакоикономическите подходи в управлението на болничните разходи за лекарства например води до намаляване на разходите с до 20 - 30%. "Прочистването" на позитивния лекарствен списък от лекарства фантоми, ефективното въвеждане на фармакотерапевтични ръководства и проследяването на спазването им, преоценка на сравнителната ефективност на терапиите за лечение на дадено заболяване (не само лекарствени) и генеричната замяна биха освободили ресурси за подобряването на реимбурсацията на много социално значими заболявания. Допълнително скринингът и профилактиката на първичните рискови фактори също биха подпомогнали този процес.

Отделно е известно, че дори след правилно поставена диагноза и правилно определено лечение всеки втори пациент, който приема лекарства за лечение на хронично заболяване/заболявания, ги приема неправилно. Неправилната употреба води до допълнителни разходи, включително поради нежелани лекарствени реакции, до неефективно лечение на заболяването, а понякога дори и до усложняването му. Ето защо в развитите страни системата разчита на фармацевтите да предоставят консултации за рационална употреба на лекарствата, а рационалната употреба също е свързана и с намаляване на разходите. През 2004 г. след назначаването на 23 фармацевти, които да оптимизират лекарствената терапия в един медицински център в Сиатъл, САЩ, само след една година отчели спестявания над половин милион долара. Не е необходимо да откриваме топлата вода, ако искаме да бъдем ефективни...

Отпускането на лекарства по лекарско предписание без необходимата рецепта е често срещано в България. Защо законът не се спазва?

- Често колеги споделят как пациенти имат очаквания, че даден лекарствен продукт ще им бъде отпуснат без рецепта. Хората не са медицински специалисти и при нивото на здравното образование и култура това не е учудващо. Те искат да получат необходимото лечение, но законодателството изисква то да е предписано по надлежния начин. Лекарствата не са обикновени стоки, с тях може да се навреди на здравето при неправилна и неконтролирана употреба. Факт, който често се подценява и поради това страната ни е държавата в ЕС, в която и медицински специалисти, и пациенти съобщават най-рядко нежеланите лекарствени реакции. Българите са склонни да купуват дори лекарства по лекарско предписание по интернет, да вярват на чудодейни обещания за лечение и да подценяват опасностите на продължителната безконтролна употреба на лекарства. И когато фармацевтите са поставени в условията на жестока, само ценова конкуренция и на една улица има пет аптеки (защото няма ограничаващи критерии при разкриването им, за разлика от развитите държави), все още има фармацевти, които ще направят избора да отпуснат лекарствен продукт без рецепта. Понякога това са редовни пациенти, за които те знаят, че приемат определени лекарства. Тези ситуации са регламентирани по друг начин в развитите страни. Има и обстоятелства, при които по ограничен списък при консултация с лекар фармацевтите могат да предписват определени лекарства. България все още е далеч от тези практики. Не е разрешено и генеричното заместване, а лекарите предписват лекарства предимно по търговско наименование. Това означава, че ако даденият продукт не е наличен в момента на пазара, пациентът трябва да се върне обратно на опашката пред лекаря за нова рецепта, защото в повечето случаи не е отбелязал, че разрешава генерично заместване. Такова е законодателството в България...

В България все още няма и електронно здравеопазване, а нивото на докладване на нежелани лекарствени реакции е най-ниското в ЕС. Фармацевтите биват глобявани, когато се установи такова нарушение, защото са отпуснали лекарствен продукт в нарушение на законодателството, но по аналогия не ми е известно да е глобен медицински специалист, който е предписал лекарствен продукт в нарушение - например с "рецепта" по вайбър, на обикновен лист хартия или просто е изпратил пациента в аптеката с напътствието "те в аптеката и така ще ти го дадат", което създава определени очаквания у пациентите и генерира напрежение у тях, ако това не се случи. Когато се въведе електронната рецепта за всички лекарствени продукти (не само за тези, заплащани напълно или частично от НЗОК), на фона на системата СЕСПА, която функционира, Изпълнителната агенция по лекарствата с едно кликване ще бъде в състояние да идентифицира колко лекарства са отпуснати и колко рецепти за тях има издадени. Всички медицински специалисти следва да работим като един добре смазан часовников механизъм заедно с пациентите и не бива едни да генерират погрешни представи и нагласи за сметка на други участници в системата, които ще понесат и последствията за това, че са направили избора да не върнат пациента обратно. Законът следва да се спазва от всички.

През миналата година имаше масова реклама на лекарства с рецепта, които уж лекуват ковид. Забелязвате ли тенденцията законът за лекарствата да не се спазва в частта му за забрана на реклама на неразрешени за употреба лекарства, и то от медицински специалисти? Къде е мястото на фармацевта в тази среда?

- Регулаторът е отговорен за осигуряването на рационална употреба на лекарствата на територията на страната. Това означава, че агенцията е отговорна и за контрол върху информацията, която се разпространява за лекарствата и други продукти с претенции за лечение на COVID-19, особено в медиите. Показването на опаковки от лекарствени продукти в ефир, предаването на внушения за 100% ефективност на лекарства, за които все още не са приключили клиничните изпитвания, и рекламиране на собствения оздравителен процес като дължащ се само на един лекарствен продукт (без да се отчита действието на другите приемани лекарства, другите приложени терапевтични методи, състоянието на организма, времето, в което са взети първите мерки, и още много други фактори) от медицински специалисти, на което станахме свидетели по време на пандемията, особено в началото й, е недопустимо. Още по-недопустимо е, че не беше посочено като вредна практика. Не бива да се играе със страховете и надеждите на хората, особено в такъв момент. Тук е основна ролята на фармацевта да насочи вниманието на пациентите към опасностите от предоверяването на факти, които не са потвърдени от клинични изпитвания.

Какъв ще бъде фокусът на Българските фармацевтични дни?

- На Българските фармацевтични дни участва не само фармацевтичното съсловие, но и представители на държавните институции, академичната общност, студенти, производители и дистрибутори на лекарствени продукти и хранителни добавки, представители на сродни български и международни организации, както и много специалисти в сферата на здравеопазването. Това е най-значимият фармацевтичен форум, който поради пандемията не успяхме да проведем през изминалата година. Традиционно ще връчим наградите на Българския фармацевтичен съюз за продукти на годината, ще отличим най-успешната регионална фармацевтична колегия и магистър-фармацевти на 2020 г. И тази година лекциите и изложението ще предоставят възможност на участниците да се запознаят с иновациите и новостите във фармацията. Основни акценти в научната програма са антибиотичната резистентност и ролята на фармацевта, дигиталният маркетинг във фармацията, стандартите за управление на качеството в болничната фармация, Националната здравна информационна система, както и споделянето на опита на Унгария в етичния модел на аптечната дейност. Мотото на Българските фармацевтични дни през 2021 г. е "Единство за по-добро бъдеще" - един урок от изминалата година не само за фармацевтичния бранш и медицинските съсловия, но и за цялото ни общество. За провеждането на 14-ото издание на Българските фармацевтични дни избрахме красотата на Рила планина, като традиционно дните ще се проведат в първия уикенд след Еньовден (25-27.06) - празника на българските фармацевти.

Как се отрази ковид кризата на фармацевтичния пазар и на фармацевтите в България и по света?

- COVID-19 послужи като катализатор за въвеждането на редица дигитални решения в много области от фармацевтичната индустрия, но най-вече в клиничните изпитвания. Фармацевтичната индустрия се мобилизира за борба с коронавируса, регулаторните органи - също, и с цел по-бързо разработване на нови терапевтични решения - ваксини и лекарства срещу COVID-19, много процеси бяха ускорени и вече протичат по принципно различен начин. Комуникацията между регулаторните органи и фармацевтичните фирми качествено се промени, особено за преодоляване на кризисни ситуации. Извърши се преход от локален към по-централизиран регулаторен подход. Някои лекарства получиха ускорен достъп до пазара чрез съкратени процедури за разрешение за употреба под условие или като милосърдна употреба.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход