Колко дълго фармацевтичната индустрия ще покрива 20% от потреблението на лекарства по здравна каса

Колко дълго фармацевтичната индустрия ще покрива 20% от потреблението на лекарства по здравна каса

През тази година доплащанията от компаниите ще достигнат 420 млн. лв., което демотивира повечето от тях да останат на българския пазар

Десислава Николова
5612 прочитания

© Надежда Чипева


Напускането на България от два от най-големите фармацевтични концерни в света, несигурността в целия сектор, тежката и вече непоносима лекарствена регулация и COVID. Само с тези няколко думи може да се опише случващото се във фармацевтичния сектор и рисковете, пред които е изправен бизнесът.

Промяна на начина на работа

"Миналата година беше трудна за фармацевтичните компании. Ситуацията с пандемията наложи промяна в начина на работа. От една страна, виждахме, че на хората им беше трудно да стигнат до здравна грижа в определени периоди от годината, от друга, наблюдавахме нарастване на приложението на съвременна лекарствена терапия, което доведе и до увеличаване на плащанията на НЗОК за лекарства към болници и аптеки", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании в България. Той допълва, че увеличението се е получило парадоксално - бюджетът на здравната каса за медикаменти е фиксиран, но според лекарственото законодателство индустрията трябва да възстанови целия получил се дефицит, тоест - ако лекарите са изписали лекарства на стойност над определения бюджет, те трябва да бъдат платени не от здравната каса, а от фармацевтичните компании.

"Отделно от това през миналата година нарасна тежестта на отстъпките и компенсациите, които компаниите трябваше да предоставят на НЗОК. Както знаем, отстъпките при новите лекарства достигат 100% от стойността им и на практика трябва да се подаряват на здравната каса. Средната стойност на отстъпките, които компаниите правят на здравната каса, и средствата, които й връщат, достигна около 18-20% от това, което касата плаща за лекарства през 2020 г. на болници и на аптеки. За някои компании това бреме се оказва почти непосилно", казва Денев.

Дългосрочната перспектива е все повече лекарства да напускат България

По думите на Денев българските пациенти все още продължават да получават достъп до лекарствена терапия и достъпът им се подобрява всяка година.

"Но заради ценовата регулация това, което виждаме, е, че на някои компании се налага сериозно да преструктурират бизнеса или да потърсят нов бизнес модел, за да могат техните продукти да продължат да достигат до българските пациенти. В краткосрочен план системата с компенсациите и отстъпките може би да е работеща, но в средносрочен и дългосрочен загубата на икономически стимули за притежателите на разрешения за употреба да доставят лекарствени продукти в България и увеличаването на отстъпките ще доведат вероятно до проблеми с достъпа на пациентите до терапия", коментира Денев.

Колко средства връщат фармацевтичните компании на здравната каса

Общо пазарът на лекарства със и без рецепта в България е 4.48 млрд. лв. през 2020 г. по данни на IQVIA, като болниците и здравната каса покриват изписани лекарства на стойност едва 2 млрд. лв., а останалото плащат пациентите от джоба си.

Според лекарствения закон цените на лекарствата трябва да бъдат най-ниски на ниво производител в ЕС, сравнено със 17 други държави с най-ниски цени. Отделно от това, за да попадне ново лекарство в списъка за заплащане от здравната каса, то трябва да премине оценка на здравните технологии. При положителна оценка компанията трябва да даде 10% отстъпка на НЗОК от първоначалната цена и допълнителен задължителен процент от 1 до 90%. През първата година лекарството на практика се подарява на здравната каса, но производителят не е освободен от ДДС и го внася. През втората година лекарството може да започне да се покрива от здравната каса, но само до стойността на подарените предната година опаковки, като дори и това не е сигурно. Ако бъдат изписани повече опаковки, компанията трябва да върне на НЗОК стойността на надвишението над отпуснатата квота. Така общият обем компенсации и отстъпки от фармацевтичните компании през миналата година беше 276 млн. лв., а през тази се очаква да достигне 350 млн. лв.

Отделно от това компаниите финансират пациентски програми, за да не трябва пациентите да доплащат непосилни суми на обща стойност около 70 млн. лв. годишно.

Каква промяна е необходима?

В момента компенсациите от индустрията и отстъпките по механизма за въздействие са своеобразен празен чек, който компаниите трябва да подпишат на здравната каса, тъй като те са неограничени по размер според законодателството.

"Индустрията трябва да възстанови цялата разлика между реалното потребление на реимбурсирани лекарства и бюджета за съответната година. Това, което ние предлагаме, е ограничаване на размера на това плащане в рамките на приемлив и разумен размер. Така че да не се стига до проблеми с достъпа на пациенти до лечение, до каквито би се стигнало, ако плащането продължава да бъде неограничено по размер. А проблеми с достъпа е възможно да възникнат съвсем скоро", смята Денев.

Той допълва, че към момента не би искал да цитира конкретни оттеглящи се лекарства, но е на мнение, че тази тенденция ще продължи да се задълбочава заради лекарствената политика в момента.

"Още нещо, което вероятно ще се случи, е компаниите да бъдат обезкуражени да пускат новите си терапии в България, тъй като не е лесно да убедиш централата да вземе решение през първата година да подаряват лекарствения продукт, без да има никаква яснота какво ще се случи във втората или третата година. Няма сигурност и предвидимост", казва Денев. Той допълва, че и в момента срокът на изчакване, докато влезе в България, е 690 дни средно, след като определено лекарство е получило разрешение за употреба от Европейската лекарствена агенция.

"Това е едно от най-сериозните забавяния в ЕС, което се дължи, от една страна, на административните процедури, но от друга - на нежеланието на компаниите да бързат с пускането на новите си лекарства на пазара в България", отбелязва Денев.

Той казва, че за период от седем години индустрията е направила отстъпки на обща стойност 1.2 млрд. лв. на здравната каса.

"Очаква се през 2021 г. процентът на възстановяване да надхвърли 20, т.е. отстъпките и компенсациите ще надхвърлят 20% от това, което касата е платила на болниците и аптеките за лекарства. В същото време индустрията инвестира между 70 и 100 млн. лв. годишно в пациентски програми, за да не се налага болните да доплащат непосилни суми в случаите, в които медикаментът е частично реимбурсиран", казва Денев.

Според него увеличаващият се натиск от страна на държавата, тенденцията, в която касата прехвърля стойността на лекарственото лечение към индустрията, вероятно ще доведе до преструктуриране на компаниите, което наблюдаваме и сега, промяна на бизнес модела и вероятно свиване на тези програми за компенсация на доплащането и подпомагане на пациентите.

Той прогнозира, че срокът, в който това ще се случи, много зависи от това какъв ще бъде бюджетът за 2022 г. на НЗОК за лекарства.

"Това, което ние очакваме, е през 2022 г. много пациенти, които не стигнаха до здравна помощ през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията, да се обърнат към здравната система, като в много случаи те ще бъдат в усложнено състояние и тяхното лечение ще бъде по-скъпо и по-сложно. Можем да очакваме нарастване на търсенето на здравни услуги и лекарствено лечение, нарастване на разходите на касата и ако бюджетът за лекарства не получи адекватно увеличение за 2022 г., това означава твърде сериозно нарастване на компенсациите, които индустрията трябва да плати. Съответно вероятно може да се стигне до точка на пречупване и компаниите да не могат повече да изпълняват ангажиментите си към касата по механизма за устойчивост и предвидимост", прогнозира той.

Денев допълва, че са запознали основните политически партии с вижданията на съсловните организации и индустрията в рамките на програмата "Заедно за повече здраве".

"Общата реакция е, че когато говорим за здравеопазването като цяло, има разбиране, че българското здравеопазване има нужда от повече публични инвестиции, но същевременно те трябва да бъдат ефективно разходвани и насочвани там, където ще произведат най-добър здравен резултат. Това срещнахме като разбиране от политическите партии. Много от представителите на политическите партии бяха изненадани, да не кажа шокирани, от действащата в България система за отстъпки и компенсации. Трудно им беше да повярват, че е възможно да няма никакво законово правило за определяне на годишния бюджет за лекарства и той на практика да може да бъде всякакъв и същевременно да има законово изискване компаниите да възстановят всякакъв преразход на този бюджет, независимо от неговия размер и обем. Мисля, че повечето от тях разбраха, че подобен икономически модел няма как да бъде устойчив", заключава Денев.

Напускането на България от два от най-големите фармацевтични концерни в света, несигурността в целия сектор, тежката и вече непоносима лекарствена регулация и COVID. Само с тези няколко думи може да се опише случващото се във фармацевтичния сектор и рисковете, пред които е изправен бизнесът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Плащаме все повече и повече за лекарства, а сме все по-болни и болни, бах та'а работа...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход