Двуцифрен ръст на фармацевтичния пазар в годината на пандемия

Двуцифрен ръст на фармацевтичния пазар в годината на пандемия

Сред най-големите 10 корпорации само една показва спад в продажбите

Десислава Николова
2504 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Спад на традиционни групи лекарства, истерия за предпазни средства в аптеките, презапасяване с медикаменти и хранителни добавки за месеци напред, отказ на пациенти от прегледи и лечение заради страх от заразяване. Това бяха само част от проявленията на COVID кризата върху фармацевтичния пазар.

Въпреки турбуленциите пазарът завърши годината с макар и малък, но двуцифрен ръст за първи път от пет години.

По данни на световната анализаторска агенция IQVIA пазарът на лекарства през 2020 г. е достигнал до 1.956 млрд. евро по ритейл цени на база на продажби от търговци на едро към аптеки и болници. Аптечните продажби, които формират 1.48 млрд. евро, или три четвърти от пазара, за поредна година бележат ръст от 7.1%, а двигател на пазара остават болничните продажби, които за поредна година бележат двуцифрен ръст - 23.1% и 478.5 млн. евро в стойност, като ръстът се движи нагоре основно от увеличаващите се продажби на иновативна онкологична терапия. През миналата година отново в основата на ръста на пазара са оригиналните лекарства - 14.4% спрямо предходната година. Ръстът в аптеките в сегмента на продуктите без рецепта - лекарства и хранителни добавки, е движен от три големи категории - лекарствата срещу болка са увеличили продажбите си с 12.4% в стойност, дезинфектантите - със 100%, а противогрипните продукти - с 9%.

Първото тримесечие на миналата година беше изключително турбулентно заради началото на COVID пандемията в България и голямото презапасяване през март, затова е предизвикателство да се правят сравнения между първите тримесечия на двете години, коментира Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България. През първите три месеца на 2021 г. трендът е негативен, като общият спад на пазара на лекарства със и без рецепта е 1.5% и се дължи основно на спадналите със 7.9% продажби в аптеките

Малки размествания сред най-големите

На корпоративно ниво 10-те най-големи като продажби фармацевтични компании, чиито лекарства заемат около 44% от продажбите в България, остават същите като през 2019 г., като има малки размествания в класацията след лидерската тройка.

Спрямо предишната година напред в нея са се придвижили два американски концерна - MSD и AbbVie, както и българската фармацевтична компания "Софарма".

"Най-бързо растящите корпорации през изминалата година по данни на IQVIA са Pfizer, Roche, MSD. Единствената компания измежду топ 10 корпорации, която показва спад в продажбите спрямо 2019, е GlaxoSmithKline", коментира Лука Чичов.

Извън топ 10 най-сериозен е ръстът при AstraZeneca, Johnson&Johnson, Astellas и Ewopharma, като всяка от тях генерира двуцифрен ръст през изминалата година спрямо предишната.

Чичов допълва, че по-голямата част от ръста в топ 10 идва от болничния сегмент с примери като AstraZeneca, която увеличава двойно продажбите си там от скорошното пускане на няколко нови продукта.

"През първото тримесечие на 2021 г. всички топ 10 ранкирани корпорации бележат спад спрямо същия период на миналата година с изключение на Bayer и Pfizer, като най-сериозен продължава да бъде спадът при GlaxoSmithKline", отбелязва той.

Чичов се спира и на негативната тенденция все повече компании и лекарства да напускат България (GlaxoSmithKline и Sanofi).

"Наблюдаваме негативна тенденция в България напоследък с две от международните корпорации, които присъстват в топ 10 не само у нас, които са решили да преструктурират своите местни организации. В повечето случаи тези решения се вземат на регионално и централно ниво и засягат повече от една държава. Много от големите международни играчи трябва да внедрят инициативи за спестяване на разходи и по-малките и по-нестабилни пазари като България често са негативно засегнати. Осигуряването на по-голяма прозрачност и предсказуемост по отношение на ценообразуването, реимбурсирането и развитието на публичния бюджет за здравеопазване със сигурност помага за позиционирането на България като по-добро място за бизнес на картата на здравеопазването", коментира случващото се Лука Чичов.

Без големи промени при търговците на едро и аптеките

Анализите на IQVIA показват, че няма сериозна промяна при пазарните дялове на търговците на едро през 2020 г., като четирите водещи - "Софарма трейдинг", "Фьоникс", "Стинг" и "Фармнет", са с над 90% пазарен дял в доставките в България на лекарства както с рецепта, така и без лекарско предписание. Лидерската позиция на аптечния пазар през 2020 г. е на "Стинг", която има приблизително 25% пазарен дял.

"Болничният пазар е много по-фрагментиран, като лидерът на него - "Софарма трейдинг", води, заемайки приблизително една трета от общия пазар за 2020 г.", коментира Чичов. Той допълва, че разпределението на пазарните дялове между търговците на едро е подобно и през първото тримесечие на 2021 г.

През изминалата година няма значителна промяна в броя на аптеките, като техният брой се движи около 3040 през почти цялата година. IQVIA наблюдава основно затваряния на аптеки в търговските центрове, които впоследствие бяха отворени.

По данни от пазара 73.4% от продажбите на лекарства в България минават през вериги от две и повече аптеки.

"През 2020 г., подтиквана от COVID пандемията, неимоверно се увеличи нуждата от дигитални услуги в здравеопазването. Отчитаме повишен интерес от пациентите към онлайн покупки на OTC продукти. Една от националните аптечни вериги представи на българския пазар концепцията click and collect. Най-накрая бяха въведени електронните рецепти. Въпреки че все още съществуват някои технически предизвикателства и нямаме пълна имплементация, вярваме, че това е едно дългоочаквано и важно постижение, водещо към дигитализацията на здравните услуги в България", коментира Чичов. Според него електронните продажби ще продължат да се увеличават и все повече аптеки са въвели онлайн продажби и доставка до дома, като при първия пик на епидемията през миналата година те нараснаха с такива темпове, че търговците бяха затруднени да изпълняват поръчките навреме.

Чичов припомня, че през миналата година консолидацията в аптечния сегмент е продължила, като две от най-големите национални аптечни вериги се обединиха под бранда SOPharmacy.

"Подобни ходове, от една страна, увеличават обема на бизнеса, а от друга, правят допълнителните предложения като програми за лоялност, онлайн продажби и други по-ефективни", смята Чичов.

Средно 140 клинични изпитвания на лекарства годишно

Клиничните изпитвания в България са далеч по-напреднали в сравнение с мястото на България в Европа като население или брутен вътрешен продукт, коментира Чичов и другия важен сегмент в сектора.

"Средно приблизително 140 клинични изпитвания започват всяка година през последните шест години. Въпреки че беше изключително трудна година за провеждане на клинични изпитвания поради пандемията от COVID-19 и ограничения достъп до болници, през миналата година са започнали 113 изпитвания", отбелязва Чичов.

По наблюдения на IQVIA заради пандемията е започнало да се усеща въвеждането на дигитални и дистанционни решения като телемедицина, директна доставка до пациент на изследван продукт, дистанционно наблюдение на данни като част от клиничните изпитвания в България.

"Това са глобални тенденции, които очакваме да станат все по-чести в бъдеще", прогнозира той.

Повече от 95% от изпитванията са напълно или частично заплатени от фармацевтичните компании.

"За пациентите всичко това означава по-добър и бърз достъп до иновативни лечения, а за здравната система - намаляване на разходите поради безплатно предоставяне на лекарства, възможности за здравните специалисти първи да участват в световните усилия за откриване на нови лекарства и общи инвестиции в местната здравна система", казва Чичов.

"Много от глобалните CRO компании (компании за клинични проучвания) имат сериозни организационни структури в страната и дори са позиционирали някои от глобалните си функции в София. Институциите трябва да признаят тази много силна позиция и допълнително да улеснят лекотата на правене на бизнес чрез намаляване на административната тежест, дигитализация на здравните системи и въвеждане на електронно пациентско досие", смята Лука Чичов.

Непосрещнатите нужди на пациентите

Като част от своите проекти IQVIA има наблюдения върху различни групи пациенти и се оказва, че непосрещнатите им нужди са много идентични, независимо от тяхното заболяване.

Първата от тях е необходимостта от по-бърза диагностика.

"Има забавяне в поставянето на диагноза и консултациите със специалисти. Различни проучвания сочат, че средно са необходими 4.8 години от появата на първите симптоми до поставяне на окончателна и коректна диагноза за редките заболявания и грубо една година за хроничните", казва Чичов.

Пациентите се надяват и на по-добър достъп до лекари специалисти, тъй като те най-често работят само в големите градове. Другата непосрещната нужда на болните е тази от минимална бюрокрация, защото получаването на някои от леченията се забавя заради сложните протоколи и документация.

"Вярваме, че пациентът на бъдещето ще бъде по-инициативен и информиран и ще събира мнение за състоянието си от различни специалисти и източници. Той ще бъде по-отворен за дигиталния свят - от запазване за консултация онлайн до виртуални вторични прегледи. Програмите за скрининг трябва да се превърнат в нещо обичайно, с все по-голям натиск към работодателите да ги предоставят на своите служители.

И не на последно място, ние вярваме, че пациентът на бъдещето ще очаква диалог и двупосочна комуникация със своя лекар, което ще доведе до ангажираността на лекаря в повече части от неговото лечение и диагностика", заключава Чичов.

Спад на традиционни групи лекарства, истерия за предпазни средства в аптеките, презапасяване с медикаменти и хранителни добавки за месеци напред, отказ на пациенти от прегледи и лечение заради страх от заразяване. Това бяха само част от проявленията на COVID кризата върху фармацевтичния пазар.

Въпреки турбуленциите пазарът завърши годината с макар и малък, но двуцифрен ръст за първи път от пет години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход