Доц. д-р Ася Консулова: Националният антираков план е първа крачка за фундаментално подобрение в онкологията

Доц. д-р Ася Консулова: Националният антираков план е първа крачка за фундаментално подобрение в онкологията

Медицинският онколог пред "Капитал Здраве"

4393 прочитания

Визитка

Доц. д-р Ася Консулова завършва медицина в Медицински университет "Проф. П. Стоянов" - Варна, през 2003 г. Придобива специалност "Вътрешни болести" през 2011 г., "Медицинска онкология" през 2015 г. и защитава дисертация през 2016 г. От 2021 г. е доцент към университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас, и работи като медицински онколог в Комплексен онкологичен център - Бургас. Тя е и посланик за България и участва в научния съвет на Европейското училище по онкология (ESO), както е и представител за България на международни инициативи и групи като ENTYAC и The ABC Global Alliance.

Професионалната си квалификация доц. д-р Консулова развива през годините в сертифицирани онкологични центрове като институт "Жул Борде", Брюксел, Белгия, със стипендия на Европейски съюз и специализира 2 години към Брюкселския свободен университет. През 2017 г. е стипендиант на Централната европейска кооперативна онкологична група (CECOG) в AKH - Виена, Австрия, след което през 2018 г. със стипендия на ESO специализира една година в Клиничен онкологичен център "Шампалимо", Лисабон, Португалия.

Тя е чест гост-лектор на български и международни форуми, най-вече свързани с карцином на гърда, овариален карцином и невроендокринни тумори. Носител е на престижни награди на български и международни професионални организации, вкл. грант на Колежа на европейското училище по онкология - ESCO, Европейското общество по медицинска онкология (ESMO) и CECOG.

Доц. Консулова, как се отрази ковид-19 на диагностиката и лечението на онкопациентите?

Още за периода март от 2019 до март 2020 в Европа и САЩ има 30 - 40% спад на диагнозите на много онкологични болести в сравнение с периода преди епидемията от ковид-19. Това е валидно за всички възрастови групи, всички карциноми, всички региони. Посочват се много причини, но всъщност заболеваемостта от онкологични болести не е намаляла - не сме станали по-здрави. Естествено, съществува страх от заразяване със Sars-Cov2. Пациентите обаче също се страхуват да притесняват личния лекар, когато имат начални, неспецифични или по-леки симптоми, каквито най-често има в ранните стадии на онкологичните болести. Притесняват се да потърсят лекар за нещо, което "може да е дребно и незначително", защото смятат, че когато състоянието им не е тежко и може да не е спешно, медицината се провежда дистанционно - по телефон или онлайн. Така се забавя насочването на пациента към личните лекари, последващото му насочване от тях към специалист в болничната помощ, където също са преразпределени ресурсите и значителна част от тях са пренасочени за лечение на пациенти с ковид-19. Преди епидемията от ковид-19 в Европа имаше скринингови програми не само за онкологични, но и за други хронични болести, макар и те да бяха по-малко застъпени у нас. На практика скринингът в онкологията от март 2020 не работи в световен мащаб, тъй като здравните системи пренасочиха значителен ресурс за лечение на пациенти с ковид-19. Още по-виден стана значителният недостиг на ресурс и медицински специалисти в момента извън ковид сферата и това много ярко личи в България. Има забавяне на всяко ниво - в диагностиката, в образните изследвания и в лечението.

Как намирате състоянието на онкологичната мрежа и как би могло да се подобри?

- Състоянието на онкологичната мрежа в България има значително подобрение през последните години. Вече на много места има специализирана модерна апаратура и голямо технологично подобрение. Липсва обаче национален антираков план - лечението на онкологичните болести не е приоритет, както е на много места по света. Допълнително, огромен проблем са не само технологичните, а най-вече човешките ресурси. Изграждането на добър специалист изисква продължително обучение, включително в специализирани центрове. Истинското познание и експертност не се получават с един или два сертификата или присъствие на няколко конференции. Продължаващото медицинско обучение е ключово. Според мен голям недостатък в България е и това, че всички онколози лекуват всички онкологични локализации и реално по-тясното профилиране е рядкост. Има нужда от онколози, които да лекуват всичко. Има нужда обаче и от допълнително профилиране, за да може динамично да се проследяват и въвеждат новостите, които са постоянни и се променят ежемесечно. Експертното мислене и специалистите с опит трябва да са тези, които движат медицината и създават добрата медицинска практика. И тук според мен има място за подобрение в България.

Какво е състоянието на диагностиката и лечението на пациентите в момента?

- Когато има съмнение за онкологична болест, пациентът се насочва към специалист - хирург, гастроентеролог, пулмолог и други, в зависимост от конкретния проблем. Би трябвало, независимо от първия специалист, диагностиката и последващото лечение да се провеждат по сходен начин. Би трябвало специалистът, при който отиде пациентът, да зададе необходимата посока на диагностика и оттам нататък вече мултидисциплинарният екип да организира и изгради стратегия за лечение. В България има залитане да се практикува медицина по собствени правила и разбирания, които обаче са често непроменени от години и не са най-добрата и актуална медицинска практика. Все още се оперира небиопсиран карцином, примерно на гърда, като диагнозата се получава чрез гефрир интраоперативно и така се премахва възможността за предоперативно лечение. Това е отхвърлена практика от години, която трябва да се промени и у нас. Процесите на диагностика и лечение са добре установени - има стандарти, които са доказали, че подобряват както качеството и времето до лечение, така и преживяемостта при онкологично болните. Няма нужда да откриваме топлата вода. Има препоръки, базирани на доказателствената медицина, като естествено те могат да бъдат адаптирани към местната обстановка. В специализираните центрове за лечение на онкологични болести се провежда процес на сертификация и се изпълняват критерии за качество, като този процес не е едномоментен, а се контролира, наблюдава и повтаря периодично. Сертифициране и ресертифициране са дългосрочен ангажимент за качество, а не просто сертификат на хартия отпреди 10 години.

Какви нови възможности има през последните години в онкологията?

- Новостите са много. Има нови видове системно лечение - прицелна, хормонална или имунотерапия, които подобряват преживяемостта и качеството на живот на пациентите. В България обаче има проблем, че заплащането за медицинския труд се извършва основно чрез хоспитализация. Не се заплаща извършена дейност, а брой хоспитализации. Амбулаторното провеждане на антихормонална или прицелна перорална терапия примерно не е заплатено и изисква допълнителни периодични кръвни и образни изследвания, които са за сметка на лечебното заведение или пациента. Заплащането на базата на клинична пътека, а не на извършена дейност, дава превес на изписваните чрез хоспитализация медикаменти като системна химиотерапия, а не на доказано по-ефективните и добре поносими перорални терапии. Излиза, че има разминаване между най-ефективното лечение за пациента, което за медицинския екип е неостойностено като труд и изисква допълнителни изследвания, които натоварват финансово пациента или лечебното заведение. За да прилагаме по-ефективно лечение през устата, медицинските онколози извършваме незаплатен труд, провеждаме множество допълнителни прегледи и изследвания и естествено сме подложени на целенасочени щателни проверки. България е страната с най-висок брой хоспитализации на глава от населението, като това е последствие от факта, че трудът на медицинските екипи и много изследвания са достъпни само чрез хоспитализация. Налага се пациентът да влезе в болница по клинична пътека, за да се проведат необходимите изследвания или да му се приложат необходимите медикаменти.

Какво трябва да съдържа антираковият план и да се промени в лечението на онкологичните болести?

- Лечението на онкологично болния не се провежда само от един специалист. То се нарича комплексно, защото е необходим екип от специалисти, които определят стратегия на диагноза и лечебен план. Лечението не трябва зависи от това към какъв специалист се е обърнал начално пациентът. Трябва първо да се постави пълна диагноза преди започване на лечение, тъй като то се базира на резултатите от проведените изследвания. Много малко са случаите, в които в онкологията има спешност. Доказано е, че когато лечението се провежда по стандарти, дори те да са адаптирани към местната практика, се удължава преживяемостта. Медицината е изкуство и тези, които я практикуваме, не спираме да се учим всеки ден. Отново ще се върна към това, че продължаващото медицинско обучение от експерти и специалисти в дадена област е задължителна основа. "Тука е така" не е приемлива стратегия в медицината на XXI век. В България има добри специалисти, които дори и да не са физически на едно място, работят в екип, развиват се постоянно и практикуват отговорно и с поглед в бъдещето.

Визитка

Доц. д-р Ася Консулова завършва медицина в Медицински университет "Проф. П. Стоянов" - Варна, през 2003 г. Придобива специалност "Вътрешни болести" през 2011 г., "Медицинска онкология" през 2015 г. и защитава дисертация през 2016 г. От 2021 г. е доцент към университет "Проф. д-р Асен Златаров" - Бургас, и работи като медицински онколог в Комплексен онкологичен център - Бургас. Тя е и посланик за България и участва в научния съвет на Европейското училище по онкология (ESO), както е и представител за България на международни инициативи и групи като ENTYAC и The ABC Global Alliance.

Професионалната си квалификация доц. д-р Консулова развива през годините в сертифицирани онкологични центрове като институт "Жул Борде", Брюксел, Белгия, със стипендия на Европейски съюз и специализира 2 години към Брюкселския свободен университет. През 2017 г. е стипендиант на Централната европейска кооперативна онкологична група (CECOG) в AKH - Виена, Австрия, след което през 2018 г. със стипендия на ESO специализира една година в Клиничен онкологичен център "Шампалимо", Лисабон, Португалия.

Тя е чест гост-лектор на български и международни форуми, най-вече свързани с карцином на гърда, овариален карцином и невроендокринни тумори. Носител е на престижни награди на български и международни професионални организации, вкл. грант на Колежа на европейското училище по онкология - ESCO, Европейското общество по медицинска онкология (ESMO) и CECOG.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход