ТОП-10 на фармацевтичните корпорации в България

ТОП-10 на фармацевтичните корпорации в България

Генералните мениджъри пред "Капитал Здраве" за регулаторната рамка, пазара и развитието на компаниите си

Десислава Николова
4371 прочитания

В традиционната ни анкета с генералните мениджъри на десетте най-големи фармацевтични корпорации, работещи в България, "Капитал" зададе няколко групи въпроси:

1. Каква беше изминалата година за компанията ви в България? Регистрирахте ли нови продукти и в кои терапевтични области? Колко регистрирани продукти имате в България? Дерегистрирахте ли продукти и по какви причини?

2. Как се отрази ковид кризата на работата и бизнеса ви в България? Имахте ли спад в продажбите в някои терапевтични сфери и ако да, с какво го обяснявате?

3. Как намирате регулаторната рамка в България, какво е отношението ви към механизмите за ценови натиск, какви допълнителни програми в подкрепа на пациентите е разработила и прилага компанията ви, включително доплащането на частично реимбурсирани продукти? Провеждате ли клинични проучвания в България, колко на брой и в кои области и какви са инвестициите ви в тях през последните пет години?

4. Според вас какви промени в лекарствената политика и бюджети са подходящи в България, за да получават пациентите по-добро лечение и компанията ви да продължи работата си в България, или какви са причините за оттеглянето ви от България в случаите, в които това е валидно като стратегия?

Eто и техните отговори.

№1 - Д-р Христо Трунчев, президент на Novartis за България

Novartis със своите основни подразделения Innovative Medicines и Sandoz продължава да бъде ключов партньор в здравеопазването в България и водеща фармацевтична компания и това е още по-видимо в условията на корона криза. Ръстът на Novartis и през 2020 г. се дължи на нашата дългосрочна стратегия за развитие на диверсифицирано портфолио в различни терапевтични области с големи непосрещнати нужди. Това е модел на работа, който показа своята устойчивост в условията на пандемия. Чрез иновативни и генерични лекарствени продукти, лекарства без рецепта и биоподобни медикаменти нашата компания продължава да предлага експертни решения в различни области на здравеопазването: кардиология, онкология, хематология, неврология, пулмология, ендокринология, ревматология, дерматология, алергология, офталмология, редки болести.

Продължаваме активно да работим за развитието на нашето иновативно портфолио. Подготвяме навлизането на нови ефективни терапии в областта на дислипидемиите, в множествената склероза, както и в някои заболявания на ретината, в това число и генни терапии. Търсим начини да подпомогнем и достъпа до генна терапия с еднократно приложение за лечение на деца със спинална мускулна атрофия, която беше одобрена от Европейската комисия през май миналата година. Подготвяме навлизането и на две нови прецизни терапии за рак на гърдата и белия дроб. Обмисляме възможностите за достъп и до новите радиолигандни терапии в онкологията. Целенасочено подпомагаме изграждането на инфраструктура за навлизането на т.нар. CAR-T клетъчни терапии в хематологията. Все повече се убеждаваме, че това ще бъде дълъг и труден път, който изисква въвеждането на нови процеси и стандарти за работа, като същевременно с това налага и промени в законодателството.

Наред с всичко това Sandoz като неразделна част от Novartis затвърждава своята водеща роля в производството на високотехнологични биоподобни продукти с основна цел да осигури още по-широк достъп на пациентите до ефективно лечение и същевременно да гарантира предвидимост и устойчивост на бюджета за здравеопазване и възможности за допълнителни инвестиции в иновации. Sandoz работи активно и за разширяване на своите позиции в ключови терапевтични области като кардиология, метаболитни заболявания, онкология, множествена склероза, както и в сегмента на лекарствените продукти без рецепта.

Въпреки трудностите, породени от корона кризата, Novartis продължава да инвестира в клинични изпитвания в България - 45 за изминалата година с близо 800 пациенти, включени в тях, и запазване на общите инвестиции на компанията в развойна дейност и инфраструктура.

Ковид-19 ни показа недвусмислено, че няма успешна икономика без ефективно здравеопазване. Всички се убедихме, че здравният сектор е ключов за националната сигурност. Това са факти, с които всички ние трябва да се съобразяваме и да търсим заедно начини за постигане на дългосрочна устойчивост на здравната система посредством задълбочаване на междусекторното сътрудничество. Публичните инвестиции в нашата здравна система са значително по-ниски от средноевропейските и това вероятно е причина и за по-лошите здравни показатели като средна продължителност на живота и предотвратима смъртност.

Прилагането на механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, е пример за желанието на индустрията да подкрепя здравната система и да поема финансови рискове за милиони, които за съжаление не се споделят в нужната степен от здравните институции. Това задълбочава недофинансирането и може да постави под въпрос достъпа на пациенти до редица ефективни иновативни здравни технологии. Нужно е нашата здравната система не просто да получи необходимите ресурси, но да се гарантира и тяхното ефективно използване за осигуряване на качествени и достъпни здравни грижи. Дигиталната трансформация на нашето здравеопазване е ключов фактор в изграждането на устойчива и ефективна здравна система и процесите, свързани с нея, трябва да се ускорят.

Задача на Novartis като ключов партньор в здравеопазването е да подкрепя и насърчава бързото въвеждане на нови ефективни здравни технологии и вземането на информирани решения, основани на данни и научни доказателства. Ние вярваме, че в основата на една устойчива и ефективна здравна система стои изграждането на единна здравна екосистема, в която работят съвместно като партньори бизнес организации, неправителствен сектор и държавни институции. Само така ние може да се справим с предизвикателствата, свързани с така необходимите персонализирани здравни грижи и опазването на общественото здраве като цяло.

№2 - Хишам Сабри, генерален мениджър на "Рош България"

През 2020 г. стана по-очевидно от всякога, че съвместната работа с всички заинтересовани страни е от решаващо значение за борбата с пандемията от ковид-19 и за да може да се гарантира, че няма да се забавят иновациите при други заболявания. Това беше и нашата основна цел и задължение към пациентите в България.

През изминалата година година продължихме да осигуряваме достъп до лечение на пациенти със социално значими заболявания в областите онкология, хематология, имунология, неврология и белодробни заболявания. Имаме и нови постижения - през 2020 г. българските пациентите получиха достъп и до още иновации в лечението на ранен рак на гърдата, хепатоцелуларен карцином, както и в лечение за най-честата форма на напреднал рак на белия дроб.

Постижение, с което се гордеем много, е, че през 2020 г. успяхме да регистрираме първата за нас програма за състрадателна употреба на лекарство, което е предназначено за лечение на пациенти със спинална мускулна атрофия, тип 1 и 2. Състрадателната употреба на лекарствени продукти е процедура, по която пациенти с тежки животозастрашаващи заболявания получават лечение с медикаменти, които все още не са разрешени за употреба от Европейската агенция по лекарствата, но са в процедура на одобрение и са доказали ползата си при лечение на съответните заболявания. В допълнение към това в края на март тази година лекарството ни получи и одобрение за употреба от европейския регулатор, като се надяваме да е достъпно скоро и в България.

Пациентите с онкологични заболявания в България продължават да ползват услугите за изчерпателно геномно профилиране на Foundation Medicine (FoundationOne CDx и FoundationOne Liquid, FoundationOne Hem), които са част от нашата ангажираност за развиване на персонализираното здравеопазване. Подходът ни към него се корени в комбинация от усъвършенствана диагностика, медицина, данни, анализи и цифрови технологии, всичко това с цел да бъде в услуга както на пациентите, така и на обществото като цяло.

Пандемията от ковид се отрази на всички хора по целия свят професионално и най-вече в личен план. За нас в Roche основен ангажимент глобално и в България бе да се погрижим за безопасността на служителите си, за да можем да гарантираме непрекъснатост в производството и доставката на нашите лекарства и диагностични тестове, за да могат българските пациенти да получават лечението си навреме. Въпреки пандемията за съжаление останалите социално значими заболявания не изчезнаха и своевременното им лечение остана приоритет за нас.

Пандемията продължава, а последиците от нея тепърва ще се анализират. За нас като отговорна и иновативна компания е важно да продължим да търсим възможно лечение на ковид. В тази връзка "Рош" продължава да инвестира време, усилия и средства. Едно обещаващо партньорство за тази кауза е с американската компания Regeneron за разработване на коктейл от антитела, който потенциално да лекува ковид-19. От него биха могли да имат полза пациенти с ковид в три основни направления: превенция, пациенти в болнично и на домашно лечение.

През последните години "Рош", както и останалите научноизследователски фармацевтични производители в България сме инвестирали като общност значими средства, усилия и знания в научноизследователска и развойна дейност, както и в клинични проучвания, които дават шанс за по-добър живот на пациентите.Считаме за изключително важна и дейността ни по поддържане на програмите за подкрепа на пациенти, които провеждаме в България. Чрез тях през последните години близо 8000 български пациенти са получили достъп до безплатна диагностика за рак на гърдата, белия дроб, множествена склероза; подпомагаме пациенти и с имунологични заболявания. Тенденцията е броят да се увеличава с всяка година поради нарастващите нужди. Именно правилната съвременна диагностика е в основата на иновативните терапевтични възможности и задължителна стъпка, за да може пациентът да получи правилното за него лечение в правилния момент. За нас остава приоритет достъпът до диагностика в България да бъде равен за всички хора, които имат нужда от такава, както и качеството на тези процеси да бъде приоритет на здравната система и институциите, които я управляват.

№3 - Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на TEVA в България

2020 г. беше изключително предизвикателна и различна. Трябваше да променим начина си на работа, фокусирайки се основно върху дигитални инициативи и начин на комуникация. За нас основният приоритет беше да запазим здравето и мотивацията на служителите, да гарантираме непрекъсваемост на доставките и, разбира се, да продължаваме да изпълняваме нашата мисия да осигуряваме наличност от медикаменти за пациентите, за да могат да продължат лечението си. Миналата година въведохме един противовирусен медикамент, от началото на тази година "Тева" въведе на българския пазар пет нови медикамента в областите кардиология, ОТС, онкология. Що се отнася до спрени продукти, такива със заличени цени са 12 поради икономическа неефективност за компанията да продължава да ги маркетира на българския пазар.

В началото на първата вълна имахме увеличение на продажбите на някои медикаменти с приложение при лечение на пациенти, заразени с ковид-19. Регистрирахме увеличение в продажбите на витамините и продуктите за настинка като парацетамол, антибиотици. Това увеличение на продажбите в началото на ковид ситуацията беше последвано от спад, след което пазарът сравнително се нормализира. Разбира се, не трябва да пренебрегваме факта, че значително намаля потокът на пациенти както към общопрактикуващи лекари, така и към специалисти заради ситуацията с ковид, съответните рестрикции и страха на пациентите да посетят лекар. Този факт също се отрази на продажбите, особено при някои болнични продукти, където имаше нестабилност в доставките. Като цяло за нас годината беше динамична, добра като продажби. В рамките на БгФармА (Българската генерична фармацевтична асоциация) винаги сме апелирали и комуникирали идеята, че най-добрият механизъм за ценова регулация и оптимизация при генеричните продукти са широката продуктова конкуренция и пазарните механизми. Ние смятаме, че ценовото рефериране с външни пазари определено води до изкуствено снижаване на цените на някои генерични продукти, което от своя страна допринася за продължаващото изтегляне на утвърдени генерични медикаменти от пазара и поставя под риск терапията при определени заболявания. По отношение на доплащането ние винаги сме поддържали тезата, че пациентите с хронични заболявания, които доплащат най-много за своето лечение, до 75%, са в дискриминирана позиция спрямо всички останали пациенти, защото са принудени да доплащат голяма част от своята терапия, независимо от това, че са здравно осигурени. В голямата си част тези пациенти са социално слаби хора - пенсионери, хора с ниски доходи, които трябва да доплащат за 75% от лечението си не само на един медикамент. Обикновено при хронични заболявания пациентите приемат комбинация от различни медикаменти и сумите, които те всеки месец трябва да плащат, са високи. Именно поради невъзможност за доплащане на медикаментите в много от случаите се стига до компрометиране или отказ от терапията. Ето защо ние винаги сме апелирали държавата да предприеме мерки за поетапно увеличаване на реимбурсацията на медикаменти за хронични социално значими заболявания.

Както вече споделих, ключов момент е повишаването на реимбурсацията при медикаменти за хронични социално значими заболявания, сърдечно-съдови основно, което да стане на база допълнително увеличение на инвестициите в здравеопазването. Независимо от факта, че средствата в българското здравеопазване бележат ръст през последните години, те все още са сериозно под нивото на другите европейски държави като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) и като абсолютна стойност поради факта, че България има най-нисък БВП в Европа. Увеличаването на средствата, разбира се, следва да стане и след модифициране на съществуващите механизми за връщане на средства в здравноосигурителната каса или отпадането на генеричните продукти от този механизъм. Евентуалното увеличение на бюджетите при сега действащия механизъм би означавало генеричните компании да финансират повишаването на реимбурсациите, което ще доведе до масово оттегляне на продукти от пазара и невъзможност на българските пациенти да се лекуват с генерични медикаменти. Бих искал да напомня, че генеричните компании в България са основният обем от продукти в масовите социално значими заболявания. Независимо от трудностите, ние намираме диалог за корекции в регулаторната рамка така, че да се даде възможност на генеричния бизнес да продължава да работи и да изпълнява мисията си да доставя качествени медикаменти за социално значими заболявания.

Една от положителните страни, които пандемията предизвика, е утвърждаването на здравеопазването и в частност здравето на хората като основен приоритет на национално, европейско и световно ниво. Това още повече засили нуждата от устойчиво управление на здравните системи, за да могат да се справят с текущи и извънредни ситуации. Аз съм в България отскоро и гледайки данните и анализите за състоянието на здравната система, очевидно се наблюдава прогрес на страната по отношение на редица показатели. Все още обаче са нужни доста усилия, за да може България и страните от Източна Европа да достигнат водещите страни от ЕС по отношение на продължителност на живота, достъп до иновативни терапии и публични инвестиции в здравеопазване. Именно инвестицията в здраве е един от водещите показатели за устойчивост на здравната система. Затова смятаме, че това трябва да е и приоритетна посока за работа на всички заинтересовани страни в здравеопазването, и "Рош" остава ангажиран партньор в тази насока. Друга приоритетна посока е ускоряването на процеса на дигитализация на здравната система, както и изграждане на необходимата инфраструктура за това. Здравните системи могат значително да подобрят ефективността си, като инвестират в дигитализация. Освен ефективност чрез дигитализация на системата може да се събират голямо количество данни, които да водят до повече и по-значими ползи за пациентите като профилактика и диагностика на заболяванията и персонализирани лечения. Така ще можем да развиваме концепцията за здравеопазване, базирано на ползите (value based healthcare).

Всичко, казано дотук, би било невъзможно без навременно партньорство между всички заинтересовани страни в здравеопазването. Нещо, което видяхме, че е възможно по време на пандемията. Сега трябва просто да мислим как да направим нещата по-добри за повече пациенти, да търсим ефективен диалог между всички страни и да се възползваме максимално от налични добри практики и идеи.

№4 - Милена Костова, временно изпълняваща длъжността изпълнителен директор на MSD за България, Северна Македония и Косово

2020 година бе белязана сериозно от кризата с COVID-19. Достъпът на пациентите, особено онкоболните пациенти, до навременна диагностика е повлиян значително, което води до късна диагноза, ограничени възможности за лечение, както и влошена прогноза и лечебен резултат. Въпреки първоначалните предизвикателства с ограничената пряка комуникация ние като компания, но и институциите се адаптирахме бързо към виртуална среда. Още от първия момент в MSD бяхме ангажирани с безопасността на нашите служители, лекари и пациенти по време на тази глобална пандемия, стремейки се нашите лекарства да бъдат достъпни на българския пазар за нуждаещите се. Както в много индустрии, така и в рамките на фармацевтичната кризата с COVID-19 наистина наруши ежедневната ни работа на местно и глобално ниво. Пандемията доведе до някои затруднения в контакта ни с клиентите, както и в предоставянето на медицинско образование на доставчиците на медицинска помощ. Благодарение на ранното възприемане на технологиите и ускорения процес на дигитализация успяхме да се адаптираме към новите начини на работа и комуникация. Основен наш приоритет е и да осигурим здравето и благосъстоянието на нашите служители и да намираме възможности, с които да поддържаме екипния дух и мотивация чрез разнообразни виртуални събития, семинари на важни за всички нас теми като ментално здраве и баланс между личен и професионален живот. За щастие през изминалата година не само утвърдихме стабилността на екипа ни да устоява на предизвикателни ситуации, но даже увеличихме броя на служителите на "MSD България".Пандемията повлия негативно на продажбите ни, като наблюдаваме спад в потреблението на ваксиналните ни продукти, дължащ се предимно на ограничаването на достъпа на пациентите до рутинните имунизации. Притеснителното е, че пропуските в рутинните имунизации поставят обществото в риск от поява на заболявания, върху които отдавна сме постигнали контрол.

Сава Тодоров, мениджър достъп до пазари на MSD за България, Северна Македония и Косово

През изминалата 2020 компанията постигна стабилен растеж в България, като продължи да осигурява достъп до иновативното си портфолио на нуждаещите се пациенти със социално значими заболявания. Успяхме да получим реимбурсация за още една индикация за имунотерапия в онкологията и два нови продукта в областта на ХИВ/СПИН, предоставяйки от първото тримесечие на 2021 г. нови съвременни възможности за лечение на българските пациенти. В България MSD осигурява широка гама от иновативни продукти в областите oнкология, ваксинопрофилактика, ХИВ/СПИН, диабет, хепатит С, като годишно с нашите медикаменти се лекуват над 300 хиляди български пациенти. За съжаление се наложи и взимане на решение за изтегляне на два продукта, които са от дълго време на пазара, от болничното портфолио на компанията поради неблагоприятната ценова политика в страната.Ценовият натиск върху компаниите е изключително тежък, като се стига до покриване от индустрията на приблизително 20% от разходите на НЗОК за лекарства. Въведените механизми за контрол на разхода от НЗОК се доказаха като много краткосрочни решения и в случай че бюджетът за лекарствено лечение на НЗОК не расте ежегодно с 15-20-%, което е почти невъзможно, няма как да функционират. Трябва да се изградят балансирани модели на контрол на разходи и заплащане, ориентирани към ползите от лечението. Промяната във възприятието за здравеопазването като инвестиция, а не разход, също играе ключова роля, защото COVID-19 ни доказа, че не може да има работеща и просперираща икономика без добро здравеопазване - това важи в още по-голяма степен за България, която страда от застаряващо население и демографска криза. В допълнение на споменатите механизми и задължително по регулация отстъпки MSD като социално отговорна компания инвестира много значителна сума ежегодно в тестове, гарантиращи, че пациентите получават най-правилната терапия, от която ще имат максимално ефективни резултати. MSD също така поема доплащането, иначе дължимо от пациентите, за продукти, които не са реимбурсирани от НЗОК 100%, а 75% или 50%, в областта на кардиологията и биологичното лечение, като по този начин българските пациенти получават най-съвременно иновативно лечение напълно безплатно или с незначително доплащане. Като глобален лидер в иновациите в MSD смятаме, че научноизследователската и развойната дейност и постоянното обучение са критични за развитието на медицината и здравната система. През последните 3 години в България сме провели 5 клинични проучвания, осигуряващи възможност за лечение на близо 190 пациенти, като инвестициите в тях възлизат на 1.25 млн. лв.

Албена Златарева, мениджър политики на MSD за България, Северна Македония и Косово

Лекарствената политика в България се определя от икономическите условия и политическите фактори в страната и като такава тя отразява визията на управляващите като цяло за развитието на държавата. Лекарствената политика, провеждана от правителството, трябва да изпълнява разнородни, дори противоречащи си задачи: отговорност пред потребителя (гражданина, данъкоплатеца, пациента), за да получава (потребява) качествени и безопасни лекарствени средства; да състави балансиран бюджет за здравеопазване с добър контрол на разходите за лечение и лекарствени средства и да осигури обезпечение (реимбурсиране) на лекарствените средства, за да имат пациентите навременен достъп до тях; разбира се, да регулира фарма секторът, за да създаде условия за благоприятно развитие на фарма индустрията, отчитайки локалните икономическите особености.За съжаление провежданата и в момента лекарствена политика продължава да бъде разходоориентирана. Ако здравните разходи се разглеждат през призмата на инвестиции, защото най-ценният капитал за държавата е нейното население, това би довело до промяна и в икономическите показатели на страната, защото здравите и работещи граждани допринасят за повишаване на БВП, за подобряване на локалната икономическа среда, което на свой ред ще започне да привлича чужди инвестиции. Стойностно ориентирана лекарствена политика с навременен достъп до иновации е и инструмент за справяне и с тежката емиграция, включително здравната такава, и ще спомогне за справянето с демографската криза, връщайки младите и успели българи, които да раждат и отглеждат децата си в България.Лекарствената политика като част от здравната такава всъщност е пресечната точка на осъществяване на останалите държавни политики и COVID-19 пандемията го доказа по-ясно от всякога. Затова България трябва да приложи на практика у нас новата лекарствена стратегия на Европейската комисия, за да се справи с неудовлетворени здравни потребности на населението ни, да осигури достъп до иновативно лечение. Приоритет трябва да бъде и имплементирането на национален раков план, включително нова стратегия за елиминация на ракови заболявания, свързани с HPV (human papilloma virus) - основен фокус на ЕК и СЗО.Не на последно място трябва да се постави акцент върху спешната нужда от дигитализация на сектора и въвеждане на нови технологии, както и да бъде гарантирана предвидимост и подготовка на реакцията при сериозни здравни кризи при отворена стратегическа автономност.

№5 - Д-р Кирил Николчев, управител на "АбВи България"

През май месец на 2020 г. "АбВи" придоби компанията "Алерган" и разшири портфолиото си. "Алерган" е съсредоточена основно в естетичната медицина, но има продукти и в офталмологията, неврологията и гастроентерологията. През тази година получихме реимбурсация на биологична терапия за лечение на умерено до тежък псориазис. Псориазисът в тежките форми оказва огромно негативно влияние върху живота на пациентите, така че съм щастлив, че можем да помогнем на тези хора да живеят пълноценно, без болка и притеснения от кожата си.
В края на 2020 г. разширихме и терапевтичните показания за лекарствения ни продукт за хронична лимфоцитна левкемия, а през 2021 г. очакваме и още една индикация за пациентите с остра миелоидна левкемия. "АбВи" предлага на българския пазар само седем продукта, но за миналата година с тях са лекувани над 76 000 пациенти, тъй като някои от лекарствата ни се използват за повече от едно заболявания. Продуктите ни са в сферата на имунологията, неврологията, неонатологията и хематологията.През миналата година изключихме лекарствения ни продукт за лечение на HIV, тъй като вече има по-нови терапии, има и генерици и няма с какво да допринесем повече за подобряване грижата на пациентите. Нашата философия е да предоставяме иновативни терапии за нерешени медицински предизвикателства, така че е нормално да спрем да предлагаме по-старите си лекарства.

Ковид кризата се отрази много неблагоприятно на бизнеса ни, но още повече на пациентите, които използват нашите терапии. Хората с тежки хронични заболявания могат да получат лечението си само в специализирани центрове, разположени единствено в София, както е случаят с тежък Паркинсон, или в София и някои от най-големите градове, например при автоимунните заболявания и хепатит С. Целият медицински и административен път е свързан с физическо придвижване на тежко болни хора между градовете и институциите. Да не забравяме, че тези пациенти са особено уязвими от заразяване с ковид. Това доведе до забавяне или прекъсване на лечение при много пациенти с всички свързани с това неблагоприятни последствия. При наличните съвременни технологии за тази една година на пандемия е абсолютно недопустимо, че не се намери начин за облекчаване на физическото движение на тези хора. Със съжаление трябва да отбележа, че в целия Европейския съюз няма нито една държава с подобен път на пациента, затрудняващ получаването на лечение.

Като процент от БВП в България за здравеопазване се отделя наполовина на средното в Европейския съюз. Непрекъснато се говори, че бюджетът трябва да е адекватен на нуждата от лечение на населението. Очевидно към момента не е адекватен, щом се налага фармацевтичната индустрия да покрива над 22% от този бюджет, а се очаква през 2021 г. процентът да нарасне. Добра е тенденцията да се покрива растящата нужда от здравни грижи на населението, защото все още догонваме Европа по основни здравни показатели, но това няма как да се случи за сметка на фармацевтичния бизнес. Ние осъзнаваме нуждата от стабилност и предвидимост на бюджета и затова даваме различни видове отстъпки, но когато тези отстъпки са 45% от продажбите ни, както е в нашия случай за 2020 г., достигаме една точка на пречупване и вече не мога да гарантирам, че присъствието ни на българския пазар има икономически смисъл за компанията. За съжаление вече има компании, които се изтеглиха от България, което е много тревожна тенденция и се надявам да не се задълбочи в бъдеще.

Непредвидимо и неизчислимо е колко ще си вземе НЗОК обратно от фирмата в края на годината. В крайна сметка лекарите избират нашите лекарства и това води до ръст на инвестицията, а после ние носим отговорност и трябва да възстановим този ръст обратно на касата. Механизмът по същество наказва иновативните компании. Колкото по-иновативни лекарства предлагаш, толкова повече пари ще връщаш. Освен отстъпките, които предоставяме, за да имат достъп българските пациенти до терапиите ни, инвестираме в пациентски програми и клинични проучвания. От създаването ни през 2013 г. досега сме помогнали на над 10 000 пациенти в програмите за административна подкрепа и осигуряване на скъпоструващи изследвания. В последните пет години сме инвестирали близо 7 млн. лв. в клинични проучвания в областите имунология, онкология, психиатрия и офталмология.

Мисля, че здравните институции осъзнават все повече, че със стари механизми за контрол на бюджета и стари технологии за измерване на резултата от лечение не можем да имаме съвременно здравеопазване. В последната година се случиха много положителни стъпки в тези посоки. Смятам, че трябва да има възможност за ранен диалог между институциите и фармацевтичния бизнес, в който да стане ясно какви нови молекули се очакват в хоризонт от няколко години и така да се планира бюджетът, за да може да се осигури достъп на гражданите до тези нови терапии. В момента ние нямаме хоризонт, нямаме яснота дали и кога ще получим реимбурсация на новите ни терапии, а дори и да я получим, после не знаем как механизмът за отстъпки ще ни засегне и дали няма да се налага да връщаме повече, отколкото продаваме. Мисля, че е добре да има възможност за индивидуално договаряне на НЗОК с компаниите, защото сега на практика сме длъжни да подпишем договор по ред и условия на институцията, без да имаме право на какъвто и да било коментар. Това не е договаряне. Съгласен съм и със здравните институции, които искат да плащат само за терапии, от които има ефект. Трябва да започнем да мерим резултата от всички терапии, за да имаме ясна представа коя иновация е наистина такава и си струва. И не на последно място, да се намери начин дигиталните решения да улеснят пътя на пациента за получаване на терапия. Недопустимо е в XXI век да се разхождат болни хора в пандемия от кабинет на кабинет, от град на град.

№6 - Илона Орлова, генерален мениджър на Pfizer за България

Със своя над 170-годишен опит в превенцията и лечението на заболявания Pfizer стигна до нова ера в развитието си - време на изключителен фокус върху нашата наука и стойността, която тя носи за пациентите. Обединявайки трансформационната технология, авангардната наука и неукротимия човешки дух, Pfizer проправи път за биофармацевтичните иновации, които постигат нещо повече от това просто да лекуват сложни заболявания - ние ги излекуваме и предотвратяваме. 2020 г. отбеляза появата на новия Pfizer - кулминацията на дръзка, продължила десетилетие трансформация от компания последовател до първокласна научна мощ; от фирма с диверсифицирано портфолио и бизнес направления до по-фокусирана и иновативна биофармацевтична компания.
Несъмнено последният ни най-голям успех беше разработването на ваксина срещу COVID-19 в сътрудничество с нашия партньор BioNTech SE. Само за 12 месеца превърнахме привидно невъзможното във възможно. И сега имаме също толкова важна и предизвикателна, но постижима задача. Когато преодолеем тази пандемия, трябва да съхраним и надградим напредъка от изминалата година, за да сме сигурни, че сме по-добре подготвени за следващата. Така ще отдадем почит на близките, които сме загубили - и ще гарантираме, че науката ще победи. Ваксините са едно от най-големите постижения на общественото здраве за всички времена. Те позволяват да се контролират и почти напълно изкоренят редица инфекциозни заболявания, които някога са били широко разпространени и често фатални. Pfizer има богата история в разработването на ваксини. През годините изиграхме ключова роля в ограничаването и елиминирането на смъртоносни инфекциозни заболявания като едра шарка и полиомиелит в световен мащаб. Ние разработихме нови ваксини, базирани на иновативни технологии, които доведоха до предотвратяването на бактериални инфекции като тези, причинени от стрептококи и менингококи. И през 2020 основният приоритет на компанията в България да подобрява живота на пациентите остана непроменен. Продължихме да осигуряваме достъп на българските пациенти до жизненонеобходими и животоспасяващи лекарствени продукти в областта на редките заболявания, онкологията, възпалителните заболявания и имунологията, вътрешните болести, инфекциозните заболявания и ваксините. Портфолиото ни в България се състои от над 100 регистрирани лекарствени продукта.

В болничната сфера през изминалата година осигурихме достъп до продукт на Pfizer за лечение на тежки инвазивни гъбични инфекции при пациенти с ограничени възможности за лечение поради тежестта и спецификите на диагнозата.

2020 беше година на изключителен напредък в дигиталните решения. Безпрецедентната криза с COVID-19 даде и неминуемо ще продължи да дава отражение върху начина на работа в сферата на здравеопазването и във фармацевтичната индустрия. Нашата компания не прави изключение, но гъвкавостта и добрите дигитални технологии, с които разполагаме, ни позволиха да продължим да поддържаме контакти с партньорите си и да сме от полза за пациентите.

В глобален мащаб открихме нови приложения на цифровите технологии, нови начини да си партнираме с регулаторите и преминахме към нова организация на процесите - паралелно, а не последователно изпълнение на задачите. Това позволи провеждането на клиничната програма за нашата ваксина срещу COVID-19 с безпрецедентна скорост, без да се прави компромис с безопасността или качеството в нито един момент. Станахме свидетели как човешката изобретателност е способна да намери решения на проблеми, за чието съществуване дори не сме се замисляли само преди 12 месеца. В Pfizer това включваше изобретяване на нови контейнери за доставка при ултраниски температури, за да осигурим необходимите условия на съхранение на нашата ваксина по време на транспортирането ѝ, и друго иновативно оборудване, което дори не съществуваше до 11 март 2020 г.

С радост мога да споделя, че присъствието ни на българския пазар е стабилно и за поредна година сме сред водещите фармацевтични компании у нас. Това стана възможно както в резултат на усилията на всички колеги от "Pfizer България", така и благодарение на успешното ни дългосрочно партньорство със здравните институции, научните среди и неправителствения сектор.

2020 г. постави на изпитание здравните системи навсякъде по света, защото не само тук ресурсите са ограничени. В България за изключително кратък период от време се наложи да се въведат решения за облекчаване на пътя на пациента, които при нормални обстоятелства биха отнели 1-2 години.

По отношение на регулациите отбелязваме известен напредък при скъсяване на времето за достъп на пациентите до иновативни терапии и по-специално в областта на редките болести. Облекчено бе изискването за реимбурсиране до поне 5 референтни държави в целия ЕС. Според нас това е крачка в правилната посока, тъй като по показателя "време за достъп на пациентите" в България са нужни още усилия.

Приоритет за компанията ни продължава да бъде подобряването на достъпа до ефективна терапия и задоволяването на непосрещнатите медицински потребности. Именно пациентите и техните нужди винаги ще бъдат основен фокус във всички етапи на нашата дейност - от разработването на терапиите и клиничните програми до осигуряването на достъп до лечение във всяка държава.

Чрез своите програми и ресурси, както и в сътрудничество със здравните институции и пациентски организации Pfizer не спира да търси работещи и устойчиви решения за по-добро бъдеще на пациентите. През миналата и настоящата година сме инвестирали в програми, осигуряващи или подобряващи достъпа до лечение в областите онкология, редки болести, имунология и възпалителни заболявания, вътрешни болести.

Pfizer продължава активно да инвестира в иновации, а провежданите в България клинични изпитвания обхващат почти всички терапевтични сфери от портфолиото ни - за последните три години компанията е спонсорирала над 40 клинични проучвания в страната.

Партньорствата на Pfizer са разнообразни и са насочени в различни терапевтични области и конкретни заболявания. В глобален мащаб традиционните области на развитие като онкология, имунология и възпалителни заболявания са допълнени от научни изследвания в областта на муковисцидозата, сърповидно-клетъчната болест, мускулната дистрофия тип Дюшен.

През последното десетилетие България постигна значителен напредък в развитието на здравеопазването, но все още изостава от страните в Западна Европа. Време е да говорим не за реформи, а за ускорено развитие на здравната система. Кризата с COVID ни показа, че винаги има начин да се намерят ефективни решения в полза на пациента, когато има добър диалог между всички заинтересовани страни.

Една устойчива и ефективна здравна система в България ще позволи да се преодолее изоставането спрямо европейските здравни показатели по отношение на продължителността на живота, предотвратимата смъртност и преживяемост при редица заболявания, където страната ни традиционно е по-назад.

През изминалата година здравеопазването и инвестицията в здраве заеха полагащото им се място във фокуса на общественото внимание. Това неизбежно ще доведе до оптимизация на ниво чисто административни процеси и политики, но и до промяна във възприятието и по-голяма чувствителност на всеки от нас по отношение на отговорността и грижата за личното ни здраве.

От огромно значение за нас като иновативна фармацевтична компания в България е осигуряването на предвидимост и устойчивост по отношение на регулаторната среда и реимбурсните политики в дългосрочен план. Това ще ни позволи да продължим да инвестираме в работни места, клинични програми и изпитвания и като цяло в здравето на българския пациент.

№7 - Йежи Точицки, генерален директор за Централна и Източна Европа на GlaxoSmithKline

2020 беше изключително предизвикателна година за всички нас и по-специално за фармацевтичния сектор. Пандемията постави здравната индустрия в центъра и демонстрира нейната жизненоважна роля като мощна сила за добри промени чрез откриване, разработване и доставка на лекарства, ваксини и потребителски здравни продукти, от които пациентите се нуждаят.

Подобно на много компании, GlaxoSmithKline (GSK) трябваше да бъде гъвкава и бързо да организира работата на значителна част от нашите служители, работещи от дома си, и на много други, които продължаваха да работят в нашите основни заводи и складове, за да осигурят лекарствата, ваксините и ежедневните здравни продукти на GSK да достигнат до милиони пациенти и потребители, които се нуждаят от тях, включително и за хората в България.

Откакто е започнала пандемията, ние търсим начини да използваме нашата научна експертиза и технологии, за да променим борбата срещу ковид-19. Работим с няколко партньора, за да разработим възможно най-бързо и безопасно потенциални ваксини и лечения срещу ковид-19. Тази работа включва:
- използване на нашата адювантна технология [усилвател на действието на ваксините] за разработване на няколко ваксини срещу ковид-19 с адюванти на протеинова основа, като си партнира със Sanofi, SK Bioscience от Южна Корея и Medicago от Канада. Нашето сътрудничество с Medicago вече е в напреднал етап на клинични изпитания; - разработване на следващо поколение ваксини за ковид-19 чрез разширяване на работата ни с германската компания CureVac, които са сред малкото компании, пионери на mRNA технологията, участваме в съвместно разработване на ваксини mRNA срещу ковид-19 от ново поколение, които биха могли да създават имунен отговор срещу много щамове само с една ваксина; - разработване на потенциални лечения за ковид-19, включително сътрудничество с Vir Biotechnology, за разработване на нови моноклонални антитела с двойно действие, които могат да се използват като терапевтични или превантивни възможности за борба с тази и бъдещи епидемии (пандемии);

- провеждане на клинично изпитване, за да се оцени дали моноклонално антитяло на GSK, което вече е в процес на разработка, може да помогне за лечение на хоспитализирани пациенти на възраст над 70 години, които са засегнати от белодробно заболяване, свързано с ковид-19.

В България GSK подкрепи пациентите и здравната система с дарения в ситуацията с ковид. GSK дари лекарства за пациентите с ХИВ на стойност 784 000 лева и 50 000 лева за оборудване в болници чрез Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. Удовлетворени сме от възможността да окажем подкрепа.

От гледна точка на бизнеса лекарствата с рецепта и лекарствата без рецепта се оказаха до голяма степен устойчиви на икономическото влияние от пандемията и неочакваните промени в търсенето. Наблюдавахме общи тенденции на създаване на запаси, издаване на дългосрочни рецепти и значително увеличение на покупките, последвано от спад в търсенето, предизвикан от намаляване на посещения при лекари по време на затваряне по време на пандемията. Продължаваме да очакваме значително подобрение в бизнеса през годината и през 2022 г.

България остава важен пазар за GSK и ние продължаваме да се ангажираме и да гарантираме, че пациентите и потребителите в България ще имат достъп до GSK лекарства, ваксини и потребителски продукти. Нашата компания е световен лидер във ваксините и ние вярваме в идеята за превенция чрез ваксинация през целия живот. Гордеем се, че предоставяме ваксини на GSK в България чрез участие в търгове.

През 2020 г. GSK осигури в България и две нови лекарства за лечение на ХИВ, доказвайки ангажимента ни да не оставяме нито един пациент с ХИВ без лечение.

Крайната ни цел продължава да бъде да осигурим на пациентите и потребителите достъп до нашите лекарствени продукти. Ние се изправихме пред предизвикателството да обмислим какви иновации бихме могли да внесем в бизнес модела, който да продължи да постига тази приоритетна цел, като същевременно се фокусираме в нашите ресурси и отчитаме нуждите на бизнеса.

За тази цел в края на миналата година GSK създаде нов регионален екип с отговорност за България и други пазари в Централна и Източна Европа. Този екип има ангажимента да работи заедно с нашите партньори на пазара и да гарантира, че пациентите и потребителите продължават да имат достъп до нашите лекарства, ваксини и здравни продукти. Ще работим с всички наши партньори, директно с правителствата и властите, за да продължим да осигуряваме достъпа на пациентите и потребителите в България.

В световен мащаб GSK продължава да инвестира в изследване и разработване на нови и иновативни терапии. Общите ни разходи за научноизследователска и развойна дейност през 2020 г. възлизаха на 5.1 милиарда британски лири, което представлява увеличение с 12% спрямо предходната година с акцент върху предоставянето на нови лекарства на хората в Европа и в световен мащаб. Като цяло сега разполагаме с повече от 20 нови молекули в късен етап на разработване, много от които могат да бъдат предоставени скоро за лечение на пациенти.

В основата на ценностите на GSK остава помощта за пациентите да правят повече, да живеят по-дълго, да се чувстват по-добре. В сектора на здравеопазването е важно да си партнираме с всички участници, за да се гарантира:

- приемане, че здравеопазването е инвестиция за здраво и икономически продуктивно общество, а не само разходи;

- ясни и благоприятни условия за достъп на пациентите до иновативни лекарства; - стабилна регулаторна система, която да дава сигурност и предсказуемост заедно със силна правна рамка за интелектуална собственост, която подкрепя иновациите;
- приемане на стойността на ваксините - пандемията ковид-19 за пореден път подчерта тяхното значение и полза за предотвратяване на сериозни заболявания;

- признание, че фармацевтичната индустрия играе важна роля и има полза от открития и конструктивен диалог между правителството, здравните специалисти, обществото и индустрията, за да се осигурят подобрения в здравеопазването.

№8 - Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма"

Изминалата година беше динамична и провокира смяна на статуквото - смятам, че се справихме по възможно най-добрия начин с предизвикателствата, постарахме се да не нарушим режима на работа и останахме надежден партньор на държавата.

Най-интересните ни регистрации през 2020 г. включват продукт от фармакотерапевтична група антитромботични средства, директни инхибитори на фактор Ха, за профилактика на венозeн тромбоемболизъм, инсулт и системен емболизъм, за лечение на дълбока венозна тромбоза и белодробен емболизъм. Другите ни интересни регистрации са на два вида инжекционни нестероидни противовъзпалителни и антиревматични продукти; таблетки от терапевтична група пикочни антиспазматични средства; сироп и таблетки от фармакотерапевтична група експекторанти, муколитици и инжекционна форма от фармакотерапевтичната група глюкокортикоиди. Общо имаме 230 регистрирани продукта в България.

Извършихме и редица дерегистрации, основно поради промяна на терапевтичната практика.

Кризата доведе до концентрация на потреблението в продукти, свързани с овладяването на настинка и грип и имуномодулатори и стимулатори. Останалите категории ОТС продукти, дори и тези, свързани с храносмилателната система и метаболизма, които са водеща категория, пострадаха. Стабилни останаха продажбите на продукти без рецепта. Несигурната среда и невъзможността да се предвиди кога и как ще приключи кризата доведоха до свито потребление във всички категории продукти освен непосредствено свързаните с овладяването й. Промениха се значително и навиците на хората, засили се чувствително онлайн търговията.

По темата с ценообразуването сме говорили много и през 2019 г. имаше някои положителни тенденции, като за съжаление през 2020 г. по обективни причини фокусът се измести и почти нищо от това, което се очакваше да се случи, не намери реализация. Ние имаме традиция в редица области, свързани с подпомагане на някои по-уязвими групи от населението, но също традиция е да не се хвалим с това. През 2020 г. се стремихме да задоволим пазара с всички продукти, които произвеждаме и които бяха полезни в справянето с COVID-19, както в болниците, така и в домашното лечение. Някои продукти като хининсъдържащите, антистенокардин и т.н. станаха основен инструмент за по-леко протичане на заболяването и до ден днешен присъстват в редица протоколи за лечението му.

"Софарма" като генерична компания провежда основно изпитвания за биоеквивалентност на своите продукти спрямо оригиналния медикамент. През последните пет години са проведени такива за пет медикамента в областта на кардиологията и един в областта на алергологията. Работим с външни подизпълнители от България, Германия и Канада. Инвестицията за тези шест продукта е близо един милион евро.

Няма да кажа нищо ново за необходимостта от промени в лекарствената политика в няколко посоки - защита и подкрепа за местното производство, прогенерична политика, пълна прозрачност на разходите на НЗОК, либерализация на пазара, по-ефективно болнично лечение, ориентирано към пациента. Ние показахме в годините, че се справяме добре, дори в тази негъвкава и, бих казал, на моменти враждебна среда. С нетърпение очакваме фармацията и сектор "Здраве" да заемат своите основни места в работата на следващото правителство.

№9 - Лора Ивчева, генерален мениджър на Sanofi за България, Сърбия, Словения, Хърватия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово и Албания

Изминалата 2020 г. донесе сериозни предизвикателства за всички нас и това е валидно с пълна сила за фармацевтичните компании. Щастлива съм, че Sanofi успя да се справи добре с тези предизвикателства и бързо да се приспособи към новата действителност както по отношение на гъвкавостта на работа за служителите, така и да адаптира подхода си към здравните специалисти и пациентите. Компанията запази нивата на продажбите си, успя да регистрира 10 нови продукта в различни терапевтични области, сред които са четиривалентна ваксина за грип и още няколко ваксини, както и няколко нови продукта, допълващи гамата ни от продукти без рецепта и хранителни добавки, с които портфолиото ни нарасна до 2021 продукта. COVID-19 даде сериозно, но и различно отражение върху различните терапевтични групи, в които Sanofi присъства. Наложените правила за социално дистанциране дадоха положителен резултат в намаляването на сезонните вируси, което, разбира се, се отрази негативно върху продуктите ни за простуда и кашлица.

Ограниченията за посещения в болничните заведения и страхът на пациентите да посещават такива доведе до забавяне в приложението на адекватни терапии при част от пациентите. Сериозно намаля броят генетични тестове, което се отрази на откриването и поставянето на терапия на пациентите с редки заболявания. Титрирането на дозите медикамент при промяна на терапия за пациенти с диабет изисква по-честа среща на пациентите с лекуващите им лекари и това в настоящата ситуация забави преминаването им на следващата стъпка в лечението им. Ограниченията върху пътуванията през по-голямата част от годината намалиха наполовина необходимостта от ваксини, прилагани при пътувания. Отлив се забелязва дори при рутинно прилаганите ваксини при деца и новородени поради ограниченията за посещения при личните лекари и всеобщата паника, предизвикана от корона кризата.

От друга страна, част от продуктите ни бяха обект на повишено търсене. Нискомолекулните хепарини са част от протокола за лечение на пациенти с COVID-19, което доведе до сериозно покачване на необходимите количества и с удовлетворение мога да кажа, че нашите екипи от бизнеса и логистиката се справиха блестящо със задачата да посрещнат новите нужди на болниците и пациентите. Въпреки ограниченията успяхме да представим на пазара няколко нови медикамента - за лечение на пациенти с диабет, карцином на кожата в напреднал стадий и да разширим гамата ни продукти без рецепта, и вече можем да твърдим, че новите ни продукти са добре приети от лекарите, пациентите и потребителите.

Що се отнася до промените в начина на работа на служителите, Sanofi премина на дистанционен модел на работа още в началото на COVID-19 пандемията. В момента прилагаме гъвкав модел, в който служителите имат определени дни, в които могат да работят в офиса, но това зависи от тяхното лично решение.

За всяка индустрия от изключителна важност е в държавата, в която оперира, да има предвидимост и прогнозируемост за бизнеса. Държавата би трябвало да осигури дългосрочен и ясен хоризонт. За съжаление наблюдаваме точно обратната тенденция.

Недостигът на средства в НЗОК се наваксва с натрупването на няколко вида задължителни отстъпки, които могат да достигнат и 90%. Като прибавим и това, че в България производителите регистрират най-ниските цени в Европа, и все по-голямото забавяне при влизане на пазара на нов медикамент, се оказва, че бизнес климатът в държавата е все по-неблагоприятен.

Една от най-важните стъпки на здравните власти е политика за насърчаване на пациентите, както и на цялото общество в грижа за собственото ни здраве. В контекста на световната ковид криза и ваксините виждаме колко е важно това. Същевременно светът се фокусира все повече върху дигитализацията и развитие на телемедицината, която би могла да подобри комуникацията между лекари и пациенти. Разбира се, физическият контакт между лекар и пациент е изключително важен, но за съжаление невинаги е осъществим, а по отношение на хронично болните - осъществяване на дистанционни прегледи, наблюдение и проследяване на лечението, различни видове изследвания, но също така и самото лечение, могат да се осъществяват дистанционно и в дома на пациента.

Една позитивна стъпка в полза и на пациенти, и на държава би било пациентите, които осъществяват своето лечение под формата на инфузии в болнично заведение, по преценка на лекуващия лекар да могат да получават терапията си в домашни условия. При някои редки болести като болест на Фабри и болест на Гоше заболяването засяга сърцето и белите дробове. Тези пациенти са особено застрашени и има повишен риск за по-тежко протичане на едно вирусно заболяване. Ако след пандемията властите помислят за въвеждане на този начин на прилагане на лечението, това би намалило тежестта върху системата на болничното здравеопазване, но и би облекчило пациентите - без отсъствия от работа, или при инвалидизирани и трудно подвижни пациенти би намалило разходите за специализиран транспорт, за да стигнат до болницата.

В момента се инвестира много за въвеждане и използване на изкуствен интелект в медицината. Sanofi е от фармацевтичните компании, които отделят ресурс в проекти за диагностика и лечение в редките болести и диабета.

От началото на следващата година Sanofi ще оперира в България чрез нов бизнес модел на работа през партньор/и. Този начин на работа не предвижда промяна за лекарите и/или пациентите в достъпа им до лекарствата и ваксините на компанията. Sanofi ще продължи да предоставя своите продукти и да подкрепя марките си в България. Много от детайлите за преминаването към новия оперативен модел са все още в етап на уточнения с потенциални партньори, като преговорите ще бъдат финализирани в рамките на следващите няколко месеца. Избраният партньор ще управлява всички продукти и дейности от портфолиото на Sanofi, което ще гарантира, че лекарствата и ваксините ни ще продължават да достигат до българските пациенти. Основен приоритет и ангажимент на компанията остава здравето на българското население.

№10 - Екатерина Карпузова - управител на "Байер България" и търговски директор "Фармацевтични продукти"

Годината отвори вратата на един нов социален и икономически цикъл в световен план, изведе на преден план гъвкавостта във всеки аспект, ясно отдели жизненоважните от второстепенните елементи в живота. Благодарни сме, че приключихме годината в рамките на очакванията като компания, активна в сферите на здравеопазване и земеделие. Регистрирахме нови продукти, като например в сферата на хемофилията - нов пегилиран антихемофилен фактор VIII, който променя положително качеството на живот на млади пациенти с хемофилия А чрез намаляване на честотата на инжектиране до 1 път на седмица. Сферата на онкологията е на прага на изключителен научен пробив. През 2020 г. започна и лечение на пациенти с независещи от хистологията терапии. Общо във всички бизнес направления, включително растителна защита, защита на околна среда, рецептурни и безрецептурни лекарства, имаме над 250 продукта. Щастливи сме, че нямаме дерегистрирани продукти на българския пазар в областта на хуманната медицина.

В рамките на 2020 г. имаше различни критични периоди и за свободния, и за реимбурсния пазар. Докато през пролетта наблюдавахме завишено търсене на OTC лекарствени продукти и забавяне на реимбурсен пазар поради отложени планови интервенции и административни аспекти, през есента при повторното затваряне здравната система беше по-добре подготвена с ясни мерки (удължаване на протоколи за скъпоструващи лекарствени продукти и други). В момента можем да споделим, че пазарът е устойчив и успява да се адаптира към необходимостите от медикаменти, без да има липси на медикаменти.

Обективно погледнато, в цяла Европа съществуват механизми за контролиране на публичните разходи, както и за проследяване на ефективността от прилагане на скъпоструващи терапии. От края на 2015 г. в България производителите имат задължение на годишна база да връщат 10% от размера на публичните разходи. От 2019 г. беше въведен и механизъм за предвидимост и устойчивост на бюджет на НЗОК, който регламентира цялостно покриване на допълнителните разходи от страна на производител. С това тежестта за фирмите производители е около 25% от сумата, заплатена от НЗОК, или около 300 млн. лева. Очевидна е необходимостта от нов подход при договаряне за навлизане на иновативни терапии в България, които включват споделяне на риска, разсрочено плащане и много други форми, които вече са утвърдени в други държави. Това ще спомогне за по-ефективно разходване на средства, бюджетиране спрямо реалната епидемиология и нужди на пациента и като цяло за по-адекватно финансиране на отделните терапевтични области.В допълнение, фармацевтичната индустрия помага на пациентите при медикаменти, които не са напълно покрити, което често може да бъде в размер на 25% до 50% от пълната стойност на медикамента. В сферата на офталмологията имаме утвърден лекарствен продукт и от април 2020 допълнителното заплащане за пациента се поема изцяло от компанията ни. Можем да прибавим и подкрепа за пациенти с програми по отношение на правилно прилагане на терапия и допълнителна грижа за пациента като в областта на онкологията, множествената склероза и офталмологията. На местно ниво имаме и специален отдел "Клинични изпитвания", като от всички клинични изпитвания в България "Байер" заема дял 5%.

В един идеален вариант бюджетът се прави на база реални данни и епидемиология, проверка на патентни срокове и иновативни терапии, които предстои да бъдат въведени. Лекарствената политика би могла да спечели от индивидуално договаряне за иновативни терапии, договорености за споделяне на риск между производител и заплащаща институция, видове схеми на заплащане и други възможности. Електронната рецепта и националното електронното досие на пациента са задължителна база за по-прозрачно планиране на макрониво с възможност за постигане на добро разпределение на средствата спрямо необходимостта в географски и клиничен план. Задълбочена обработка на данни ще ни помогне да се насочим повече и в сферата на превенцията, а не само на лечението, което е гарант за по-добро обществено здраве в дългосрочен план. "Байер" е активен на българския пазар от 1914 г., а за да продължим да бъдем на разположение на клиентите и пациентите си, имаме нужда само от малко повече предвидимост във финансово отношение.

В традиционната ни анкета с генералните мениджъри на десетте най-големи фармацевтични корпорации, работещи в България, "Капитал" зададе няколко групи въпроси:

1. Каква беше изминалата година за компанията ви в България? Регистрирахте ли нови продукти и в кои терапевтични области? Колко регистрирани продукти имате в България? Дерегистрирахте ли продукти и по какви причини?

2. Как се отрази ковид кризата на работата и бизнеса ви в България? Имахте ли спад в продажбите в някои терапевтични сфери и ако да, с какво го обяснявате?

3. Как намирате регулаторната рамка в България, какво е отношението ви към механизмите за ценови натиск, какви допълнителни програми в подкрепа на пациентите е разработила и прилага компанията ви, включително доплащането на частично реимбурсирани продукти? Провеждате ли клинични проучвания в България, колко на брой и в кои области и какви са инвестициите ви в тях през последните пет години?

4. Според вас какви промени в лекарствената политика и бюджети са подходящи в България, за да получават пациентите по-добро лечение и компанията ви да продължи работата си в България, или какви са причините за оттеглянето ви от България в случаите, в които това е валидно като стратегия?

Eто и техните отговори.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход