Кардиология 4.0: промяна в парадигмата?

Председателят на на Дружеството на кардиолозите в България и началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" за "Капитал Здраве"

ПРОФИЛ: Член-кореспондент проф. д-р Асен ГУДЕВ, дмн, е председател на Дружеството на кардиолозите в България и началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Проф. Гудев има специалности по вътрешни болести и кардиология, специализирал е вътрешни болести и спешна кардиология във Великобритания, Австрия и Германия и обществено здраве във Великобритания.

Той е член и на управителния съвет на Българската лига по хипертония, секретар на Научното медицинско дружество по вътрешни болести, секретар на Българския липиден комитет, рецензент на списание Heart, BMJ Publishing Group London; Fellow of European Society of Cardiology. Изследователските му интереси са в областите на нарушенията в липидната обмяна, превантивната кардиология, свободнорадикалните процеси в медицината, съдово-адхезивни молекули и остър коронарен синдром.

Четвъртата индустриална революция (или Индустрия 4.0) е резултат от продължаващата автоматизация на традиционните индустрии посредством съвременни технологии и интелигентни решения. Комуникация между различни машини (M2M) и интернета на нещата (IoT) разкриват огромни възможности за повишаване на автоматизацията и подобряване на комуникацията, за самоконтрол и създаване на интелигентни решения, които могат да анализират и диагностицират проблеми без нужда от човешка намеса. Може ли да говорим за подобна революция в здравеопазването и по-специално в кардиологията?

Дигиталното здравеопазване е гореща тема от няколко години, но всичко се случваше изключително бавно, поради ред добре известни причини. Пандемията от COVID-19 промени всичко това. Внезапната, неочаквана нужда от физическо дистанциране и медицинска помощ от разстояние за милиони пациенти по света ускори въвеждането на дигитални здравни решения в безпрецедентен мащаб.

Стремежът в кардиологията е технологиите да подпомогнат както осигуряването на персонализирани грижи за пациента, или т.нар. прецизна кардиология, така и да решават проблеми на популационно ниво. Дигиталните здравни решения имат потенциала да идентифицират рискови пациенти, което дава възможност за по-агресивна интервенция на по-ранен етап от развитието на заболяването - първична и вторична профилактика. Това би могло да спести време и финансов ресурс както за пациентите, така и за медицинските специалисти и здравните институции. Възможностите на нови технологии в кардиологията са безкрайни - от телемедицината, през изкуствения интелект в образната диагностика до обработката и анализа на големи масиви от данни. Ние сме на прага на дигитална революция, която може драстично да промени начина, по който взаимодействаме с пациентите и практикуваме медицина.

Съществуват огромни пропуски в практическото използване на данни и доказателства при осъществяването на ежедневните кардиологични грижи. Тези пропуски могат бъдат отчетени на национално, организационно и практическо ниво, както и на нивото на различните доставчици на кардиологични грижи. Последното може да се дължи на множество фактори като различия в работните процеси, прилагането на различни стимули и различните начини за вземане на клинични решения. Анализът на големите данни в здравеопазването и в частност в кардиологията посредством съвременни дигитални платформи подкрепя вземането на клинични решения и предлага уникални възможности за прилагане на стойност-базирани ефикасни кардиологични грижи и на популационно ниво. Успешното прилагане на дигитални решения, основани на големи данни, трябва да включва мултидисциплинарен подход и стратегически инвестиции в дигитални платформи и технологии, които да подпомогнат вземането на информирани решения както по отношение на клиничната работа, така и по отношение на въвеждането на здравни политики. Необходимо е всичко да се случва прозрачно за обществото и да ангажира във възможно най-голяма степен самите пациенти, ползватели на съответните здравни грижи. Важно е да се обръща особено голямо внимание на високорисковите пациенти със сърдечно-съдови заболявания.

В контекста на оптимизирането на кардиологичните грижи може да се приложи оперативен модел на работа за интегриране на клиничните данни и подобряване резултатите на популационно ниво посредством различни дигитални здравни решения и платформи за анализ на големи масиви от данни. Преминава се през няколко последователни етапа: (1) дефиниране на пациентската популация, (2) установяване на пропуските в здравните грижи, (3) стратификация на риска, (4) ангажиране на пациентите и менажиране на процеса и (5) количествена и качествена оценка на резултатите.

Практическото използване на големите данни в кардиологията като част от цялостна концепция за стойност-базирано здравеопазване на популационно ниво минава през няколко конкретни стъпки. Те целят да адресират едновременно нарастващите здравни разходи, оптимизирането на различни клинични домейни (превенция, диагностика, терапия) и ангажирането на съответните заинтересовани страни. Крайната цел е вземането на информирани решения, основани на данни и доказателства, които да гарантират възвращаемост от направените здравни инвестиции.

Първата стъпка е изграждане на облачна платформа за големи данни. Внедряването и използването на подобна гъвкава интегрирана платформа за големи данни дава възможност на здравните организации в реално време да събират и анализират огромни масиви от разнообразна информация от различни достъпни източници, като например електронните медицински досиета.

Втората стъпка е разработването на дигитални здравни решения. Целта е да се разработят продукти и решения, които генерират, предават и анализират данни от реалната практика в подкрепа на здравни политики, подпомагане грижите за пациенти, работа на медицинските специалисти и подобряване на здравните резултати като цяло. Тук се включват дигитални решения за визуализация на данни (dashboards) и системи за подпомагане на клиничните решения (clinical decision support systems, CDSS), дигитални приложения и преносими устройства за ангажиране на пациентите, системи за отчитане на ключови количествени и качествени показатели.

Третата стъпка е въвеждане и следване на солиден план за действие. Изпълнението на този план изисква лидерство на клинично, оперативно, технологично, административно ниво. Той налага ясни и прозрачни правила за използване и развитие на съществуващата информационна инфраструктура с цел хармонизиране, обобщаване и анализ на системните данни. Ключово за крайния успех от приложението на всички дейности в плана е проследяването на резултатите.

Конкретен пример за приложение на подобна програма може да се даде на популационно ниво в областта на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания. Добре известна е нуждата от оптимизиране на лечението и проследяването на тези пациенти. Да вземем за пример таргетните нивата на холестерола (LDL-C), които могат да бъдат постигнати с максимална толерирана доза на монотерапия със статин. В САЩ само 6 от 9 пациенти приемат статин и само 28% от тях го приемат във нужната висока доза... Има ли решение? Използването на платформи за големи данни и дигитални здравни решения може да позволи обработката и анализа на информация, което от своя страна да подпомогне вземането на клинични решения и доведе до трайни здравни резултати. Системна "дигитална интервенция" може да реши конкретни проблеми по пътя на пациента с установено сърдечно-съдово заболяване и да доведе до оптимално понижение нивата на LDL-C. Друга област, където приложението на дигиталните технологии е вече факт, е детекцията на нарушения в сърдечния ритъм. В проучването Apple Heart Study, проведено при огромната бройка от над 420 хиляди пациенти, клинично значими нарушения на сърдечния ритъм са установени при 0.5% без практически никаква интервенция.

Използването на големите данни в кардиологията се изправя пред редица добре познати ограничения и предизвикателства, които намират своите технологични решения с течение на времето. Въпреки това широкото приложение на дигитални решения, основани на големи данни, предоставя нови подходи в кардиологичните здравни грижи. В основата на тези подходи стоят показатели и доказателства на популационно ниво, които включват намаляване на клиничния риск и подобряване на качеството и резултатите от приложената здравна грижа и иновативна терапия, както и цялостната удовлетвореност на пациентите.

Колкото и възможности да предоставят дигиталните технологии и тяхното навлизане да е непредотвратимо, не бива да забравяме, че крайното решение трябва да бъде взето в процеса на т.нар. share decision making, т.е. внимателно обсъждане с пациента и неговата фамилия на всички възможни опции, очаквани ползи и евентуални странични действия на интервенцията или медикаментозното лечение. В едно свое интервю папа Франциск I казва, че най-важното човешко сетивно чувство е осезанието. Детето, преди да вижда и чува, усеща топлината на майчината прегръдка. Комуникацията с пациента в дигиталната ера изисква нещо повече от двоичен код и не бива да забравяме това.

В здравеопазването сме изправени пред промяна в парадигмата по посока на персонализирана медицина и обществено здраве, основани на данни, иновации и технологии. Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат тежко обществено бреме и дигитализацията може да се превърне в средство за постигане на тази промяна. Идва ли времето на Кардиология 4.0?