Безопасността на пациента не е проблем само на пациента

Безопасността на пациента не е проблем само на пациента

Контролът в здравеопазването е съсредоточен основно върху провеждане на формална проверка на медицинската документация, без да се анализират нежеланите събития

адвокат Мария Шаркова
3492 прочитания

© Капитал


Визитка

Адвокат Мария Шаркова е основател и управляващ съдружник в специализираното адвокатско дружество по медицинско право "Шаркова и партньори". Има специализации в САЩ, Англия, Франция, Холандия. Автор на книгата "Медицинският деликт".

През 2013 г. в една болница в гр. София умира млад пациент. Три години по-късно съпругата му завежда дело срещу лечебното заведение, което приключва след четири години в нейна полза. Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, както и лихва за целия период от смъртта до приключване на делото, която възлиза на 110 000 лева. Към тази сума се добавят разходите на страните за водене на делото, които се плащат от изгубилата страна (общо 35 000 лева). С постановяване на съдебното решение страната има право веднага да се снабди с изпълнителен лист за огромната за всяка болница сума от близо 300 000 лева, а съдебният изпълнител ще може да запорира сметките на болницата.

Това е само един от случаите, при които болница е осъдена да заплати обезщетение в размер над 100 000 лева. Примерите са десетки и се увеличават всяка година. За периода от 2016 г. до днес делата срещу лечебни заведения и лекари за вреди, причинени на пациенти при оказване на медицинска помощ, са се увеличили двойно в сравнение с периода от 2007 до 2015 г. Всяка година пациентите или техните наследници завеждат средно по 60 иска срещу лечебни заведения и лекари, като между 35 и 40% от делата приключват в полза на пациента. В последните години се забелязва тенденция за увеличаване на размера на присъдените обезщетения.

Защо проблемът за пациентската безопасност не е само на пациентите?

Не случайно избрах да започна този текст с числа. Избраният пример не е сред най-фрапиращите с оглед присъдения размер на обезщетението, но за сметка на това е често срещан. Подобен завършек на съдебен спор може да застраши сериозно финансовата стабилност на едно лечебно заведение и да окаже сериозно влияние върху качеството на медицинската помощ в даден регион. Така например преди няколко години средно голяма областна болница беше осъдена да заплати сума, равна на шестмесечния й приход от НЗОК. Тази болница поддържа уникални за областта звена и обслужва множество отдалечени и труднодостъпни райони. Финансово затруднение от такъв мащаб без ясна стратегия за справяне с проблема би било катастрофално.

Нежеланите събития, които настъпват в лечебните заведения, са проблем от световен мащаб, който е идентифициран от Световната здравна организация и множество други организации, работещи в сферата на здравеопазването. Нежеланите събития по време на лечение са сред десетте основни причини за смърт или инвалидност в света. По данни на СЗО дори в развитите държави един от всеки десет пациенти става жертва на нежелано събитие по време на лечение, като половината от тези случаи са предотвратими. Според СЗО инвестирането в пациентската безопасност ще доведе до сериозни финансови ползи както за лечебните заведения, така и за държавите. Не по-малко важно е, че това ще увеличи доверието сред пациентите и ще допринесе за подобряване на качеството на медицинската грижа и по-благополучен изход от лечението на пациентите. През тази година СЗО прие стратегия за глобална безопасност на пациента за следващите 10 години.

Проблемите, свързани с безопасността на пациента, могат да имат сериозни финансови измерения за всяко лечебно заведение и за здравната ни система. Освен това нежеланите събития водят до възникване на множество конфликти в рамките на лечебното заведение, създават условия за компрометиране на доверието между лекар и пациент в частност и в цялата здравна система като цяло.

Приоритет ли е безопасността на пациента?

Този така сериозен проблем обаче дълго време остава заметен под килимите на здравното министерство. Безопасността на пациента често се разбира като проблем, свързан с "лекарските грешки", който може да се реши чрез създаване на контролни органи и безплодни дискусии. Липсата на ясна визия и стратегия оставя лечебните заведения да се справят сами с локално възникналите пожари, без подкрепа, визия и стратегически подход.

Контролът в здравеопазването е съсредоточен основно върху провеждане на формална проверка на медицинската документация, без да се използват международно утвърдени подходи за анализ на нежелани събития. Често лечебните заведения и лекарите са натоварени с тежки административнонаказателни санкции от контролните органи, което води до дефанзивно поведение и прикриване на нежеланите събития вместо към тяхното докладване и анализ. По този начин се затвърждава културата на обвинение в здравеопазването, която създава тежки условия за практикуване на медицина, която не се основава на доказателства, а има дефанзивен характер.

В проекта на Национална здравна стратегия за 2021 - 2030 г. безопасността на пациента е посочена в Приоритет 2. Стратегията не съдържа никакви решения на проблема, а по-скоро създава условия за неговото задълбочаване. Подобряването на пациентската безопасност е оставено на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. През 2021 г. вече са приети около 10 нови медицински стандарта по отделни специалности, в които съвсем бегло се споменава качеството на медицинската помощ, а правила за добра медицинска практика по отделни специалности все още няма, въпреки че това отдавна трябваше да се случи.

Стратегията отделя специално място на Националната здравноинформационна система и електронното пациентско досие, които обаче продължават да функционират, без да бъде приета съответната наредба, касаеща достъпа до чувствителни данни на пациентите. Така се оказва, че един от инструментите за осигуряване безопасността на пациентите на практика създава условия за нарушаване на правата им.

Стратегията предвижда и "риск мениджмънт", без обаче да представя ясна визия кой и по какъв начин ще осъществява управлението на риска, каква ще бъде нормативната основа на този подход и какви конкретни цели си поставя. Цялостната визия за пациентската безопасност в проекта на НЗС за 2021 - 2030 г. оставя впечатлението за формално отбелязване на проблема и безидейно предлагане на неработещи решения.

Какво трябва да се направи?

Безопасността на пациента следва да бъде припозната като един от проблемите в здравната ни система, а не като отделен проблем на даден пациент, лекар или лечебно заведение. Тя изисква стратегически подход, който не започва и не завършва с осъществяване на "проверка" на даден казус.

Необходимо е да се събират и анализират данни за нежеланите събития. Това обаче може да се осъществи само при ясни правила, подкрепящи докладването на нежелани събития, без негативни последици за медицинския персонал.

Националната здравноинформационна система следва да бъде регламентирана при съобразяване с Общия регламент за личните данни, за да не се създават условия за нарушаване на правата на пациентите. Много международни организации в областта на пациентската безопасност предлагат чудесни инструменти за анализ на потенциални рискове или настъпили нежелани събития чрез използването на данни от електронните медицински досиета. Такава възможност следва да бъде регламентирана и у нас.

Необходимо е да се създадат условия за решаване на конфликти в лечебните заведения чрез въвеждане на процедури по медиация или използване на болнични омбудсмани. Конфликтите в лечебните заведения водят до увеличаване на броя на нежеланите събития и съдебните спорове.

Необходимо е да се създадат ясни правила, гарантиращи практикуването на медицина, основана на доказателства. В момента в България съществува хаос от правила, разпръснати в множество подзаконови нормативни актове, които не се съставят по последователен и ясен начин. Така в медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и фармако-терапевтичните ръководства по отделни специалности се съдържат различни по вид правила, често взаимно противоречащи си или заимствани от буквално преведен с google translate протокол. Структурата им е неясна и хаотична, а критериите за качеството на медицинската помощ съдържат предимно количествени показатели, нямащи никакво отношение към гарантирането на безопасна медицинска помощ.

Медицинските специалисти следва да имат базови познания в областта на законодателството в здравеопазването, тъй като не е възможно да се практикува правно регулирана професия, без да се познават отделни правила, свързани с информираното съгласие, правата на пациента, правата на медицинския специалист, изискванията за упражняване на професията и прочее. Много често именно непознаването на основни правила за поведение е причина за допускане на грешки и възникване на конфликти.

Лечебните заведения следва да имат ясни стратегии за справяне с възникнали спорове с пациенти, включително управлението на потенциални и вече възникнали съдебни спорове. Много често видимо основателни претенции стигат до съдебната зала, вместо да бъдат решавани чрез преговори и медиация, а това увеличава размера на обезщетенията, тъй като към тях се добавят лихви и разноски. Необходимо е също така да се обръща специално внимание при сключване на застраховки за професионална отговорност на персонала - общите условия, покритие, изключения, застрахователни лимити. Практиката показва, че често такива застраховки се сключват единствено за да се изпълнят задължителните изисквания на закона за здравето, като при възникване на застрахователно събитие се оказва, че застрахованият не може да реализира правата си съвсем лесно или са налице изключващи застрахователното обезщетение хипотези.

Визитка

Адвокат Мария Шаркова е основател и управляващ съдружник в специализираното адвокатско дружество по медицинско право "Шаркова и партньори". Има специализации в САЩ, Англия, Франция, Холандия. Автор на книгата "Медицинският деликт".

През 2013 г. в една болница в гр. София умира млад пациент. Три години по-късно съпругата му завежда дело срещу лечебното заведение, което приключва след четири години в нейна полза. Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, както и лихва за целия период от смъртта до приключване на делото, която възлиза на 110 000 лева. Към тази сума се добавят разходите на страните за водене на делото, които се плащат от изгубилата страна (общо 35 000 лева). С постановяване на съдебното решение страната има право веднага да се снабди с изпълнителен лист за огромната за всяка болница сума от близо 300 000 лева, а съдебният изпълнител ще може да запорира сметките на болницата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Всичко щеше да изглежда О.К., ако уважаемата адв. Шаркова (която е сред броящите се на пръстите на едната ръка - дали има и толкова - експерти по медицинско право в БГ) беше любезна да поясни:
    1. Какъв е шансът на увредени пациенти да постигнат справедливост?
    2. Колко струва опитът за постигане на справедливост?
    3. Семействата на онези двама българи, които м.г. умряха на стълбите на болницата, която отказваше да ги приеме, получиха ли справедливост?
    4. Колко увредени/необслужени здравно българи могат да си позволят съдебни разходи от порядъка на цитирания в статията?
    5. Екзотика ли е медицинското право в БГ?

    Благодаря предварително за липсата на отговор.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход