HOMO ADDICTUS на изпитанието на COVID-19

HOMO ADDICTUS на изпитанието на COVID-19

Или психично здраве по време на пандемия

3655 прочитания



Визитка

Д-р Явор Делчев е ординатор (Praticien hospitalier) по психиатрия и зависими поведения в Центъра по адиктология на Европейска болница "Жорж Помпиду", Париж, от 2011 г., а през 2017 г. създава и Кабинет по психиатрия, адиктология и психотерапия "Т8" в Париж. Преди това е бил асистент по психиатрия в Университетската болница Lariboisière, Париж. Завършил е медицина в Медицинския университет, София, придобива докторска степен от университет "Луи Пастьор", Страсбург, а специалност по психиатрия и лиазон-психиатрия в университетските болници в Безансон и Pitié Salpêtrière към университет "Мари и Пиер Кюри" в Париж. Магистър е по невронауки, а също и специалист по зависими поведения.

В началото контекстът бе този на пандемия със силно заразна инфекция, значителна смъртност в определени групи от населението при липса на конкретни познания както за причиняващия я вирус, така и за идентифицирани адекватни превантивни и терапевтични стратегии.

Обстоятелствата около първата COVID вълна са вече широко известни: болнична система на ръба на колапса през епидемичния пик, генерализирано ограничаване на свободното придвижване и на личните свободи на така често наричаните с епидемиологическия термин "население" човеци. Много държави предприеха принудителни мерки, за да наложат забавяне в социалния живот с цел да спрат пандемията от COVID-19. Така през пролетта на изминалата 2020 г. до 4.6 милиарда души, или почти 60% от жителите на планетата, бяха затворени по домовете си.

Здравните и икономическите последици от епидемията са свръхмедийно експонирани, но тази криза има и

По-дълбоко психологическо отражение

върху засегнатото население. По-трудна епидемиологически за демонстриране, но може би по-съществена заради потенциалната опустошителна за индивида и обществото сила, последвалата "психична вълна" е обект на загриженост и тревога за професионалистите от областта на общественото и психичното здраве във Франция.

Резултатите от проекта COCLICO 1 (Coronavirus containment policies and impact on the population's mental health), или с други думи - интернет (on line) анкета, част от Европейското здравно проучване (EHIS), проведена между 3 и 14 април 2020 сред населението, са показателни. Отговорите на 3200 французи показват значително повишен риск от психологически дистрес при наличие на следните рискови фактори: женски пол, наличие на хронична патология, консултация със специалист по психично здраве през предходните 12 месеца, наличие на ниска социална подкрепа, затруднено финансово състояние, прекомерно използване на социалните мрежи, битова пренаселеност. Заключението на авторите на анкетата е, че ограничението за придвижване (затварянето) задълбочава предшестващите социални и здравни неравенства.

Една от основните характеристики на тази пандемия е

Огромният обем информация

- научна, медицинска, от отговорните за кризата инстанции, или междудържавна, която създаде медийната атмосфера на обществена тревожност. Към това се добавят и психологическите травми, свързани със загубата на любим човек, страхът от заразяване на себе си и околните, недостигът на социални отношения (професионални, приятелски, семейни). Всички тези негативни фактори на средата са в

Основата на нарастващата честота на тревожни и зависими разстройства

депресия, проблеми със съня.

За да измери състоянието на психичното здраве на френското население в отговор на епидемията от COVID-19, здравната агенция Santé Publique France (SpF) инициира проучване, наречено CoviPrev, насочено предимно към психичното здраве. В партньорство с института за социологически проучвания BVA бяха анкетирани 2000 души на няколко вълни, първо на седмична база, след това на всеки два месеца и месечно.

Резултатите говорят сами за себе си: първата вълна на проучването от 23 до 25 март 2020 година, седмица след началото на затварянето, показва процент на тревожност 26.7, или двойно по-голям от този, наблюдаван през 2017 г., извън контекста на санитарна криза. Този процент спада с пет пункта до 15.1 в периода след първото затваряне (седмица 22 - 24 юни), но не за всички, което потвърждава задълбочаването на социалните и икономическите неравенства по време на епидемията. Следват покачване на тревожността до нов пик от 22.6% през седмицата 23 - 25 ноември (когато отново имаше затваряне) и относително стабилизиране на нива, значително по-високи от наблюдаваните преди пандемията.

Данните от CoviPrev също показват, че хората над 50 години са по-малко склонни към тревожност. Тези резултати са в съответствие с китайско проучване, публикувано през март 2020 г. в BMJ, което показва, че лица на възраст между 18 и 30 години са тези с най-висок резултат за психологически дистрес. Според авторите тревожността на младите хора може да се обясни с тенденцията им активно да търсят информация за болестта чрез социалните медии.

Честотата на депресивните състояния пък се удвоява през април на миналата година спрямо предходните на кризата нива, отбелязвайки и скок с пет пункта в края на октомври, когато се въвежда вечерен час. Същата тенденция на значимо статистически увеличение се наблюдава и при проблемите със съня (увеличаване с близо двадесет пункта) и удвояването на честотата на суицидните мисли през първите 12 месеца от началото на кризата.

Зависими разстройства

Третото затваряне, което влезе в сила в събота на 3 април 2021 във Франция, не беше добра новина по отношение на зависимите поведения на нейните граждани. Във време, когато един на всеки 10 французи казва, че вече е бил проследяван за проблем, свързан със зависимост, национално проучване "Зависимости и санитарна криза" на BVA-Addictions, публикувано на 8 април тази година, разкрива, че повече от един на всеки трима потребители значително е увеличил консумацията си на тютюн, канабис и/или психотропни лекарства по време на първата година от здравната криза.

Представителното национално проучване, проведено от 15 до 24 февруари 2021 г. с извадка от 2001 души на възраст 15 и повече години, разкрива, че здравните ограничения също са имали негативно влияние върху пристрастяванията без вещество. 60% от французите са увеличили времето си за развлечение пред екраните от началото на кризата, като една четвърт от тях (24%) прекарват по този начин поне 6 часа на ден.

Сривът в настроението на французите, особено на най-уязвимите, е фонът на това увеличение на зависимите поведения. Повече от един на всеки двама французи вярва, че здравната криза и преживените ограничения са имали отрицателно емоционално въздействие върху него (56%). Следователно негативните последици на пандемията са най-силно свързани с психичното здраве, повече, отколкото с ограничените роднински връзки (53%), влошеното финансово състояние (35%), качество на професионален живот (34%) или достъп до здравеопазване (29%).

Кризата влошава положението на най-уязвимите

Доказателство за връзката между психологическото страдание и пристрастено поведение е уязвимостта на определени популации от зависимостите. Проучването BVA-Addictions още веднъж доказва силното неравенство във въздействието на здравната криза върху зависимото поведение. Хората в затруднено финансово положение, тези, които вече са проследявани за зависимости, поликонсуматорите на психоактивни вещества, загубилите работата си през изминалата година и учениците се оказват по-засегнати популации от други, с по-голямо негативно въздействие на кризата върху тяхната консумация. За тези популации рисковата консумация нараства. Ето ги и числата:

  • 58% от хората, които вече са били следени за проблем със зависимостта, са увеличили консумацията си на анксиолитици (успокоителни) срещу 33% средно сред населението;
  • 56% от хората в затруднена финансова ситуация признават, че им е било трудно да контролират определено високорисково потребление по време на периода на затварянето срещу 38% средно сред населението;
  • 53% от запалените пушачи, които пушат над 10 цигари на ден, са увеличили консумацията на тютюн срещу 35% в останалата част от популацията;
  • 45% от поликонсуматорите на психоактивни вещества са увеличили консумацията на алкохол срещу 21% средно сред населението;
  • трима от всеки четирима ученици са увеличили времето, прекарано пред екрана, извън обучението си срещу 60% средно сред цялото население.

Скуката, тревожността, самотата, но също и търсенето на удоволствие са причини, обясняващи увеличението на зависимото потребление, независимо от неговия тип. В детайли причините, довели до увеличаването на консумацията на тютюн или канабис през последната година, са сравними и преди всичко изразяват необходимостта да се компенсира разочарование или липса - тревожност или скука, чувството на изолация или самота, и едва накрая - търсенето на удоволствие.

Консумацията на психоактивни медикаменти нараства

Именно документирането на консумацията на психоактивни вещества е може би и един от основните критерии за психичното здраве на французите.

Данни за нея могат да бъдат намерени в обемните доклади на Epi-phare, научна група, създадена в края на 2018 г. от Националната агенция за безопасност на лекарствата и здравното осигуряване, специализирана във фармакоепидемиологията на здравните продукти.

В четвъртия си доклад, посветен на употребата на психоактивни медикаменти по време на епидемията COVID-19, публикуван на 5 октомври 2020 г., Epi-phare отбелязва, че "консумацията на два терапевтични класа лекарства - анксиолитици и хипнотици, постоянно се увеличава както по времето на затварянето, така и след него".

Пикът на консумация е в началото на затварянето, когато нивата на тревожност са били най-високи, което допълнително потвърждава резултатите, получени от SpF. При излизането от локдауна се наблюдава втори период на повишена консумация, който този път може да се отдаде на големия брой нови пациенти, които са получили лечение за психични проблеми. Този брой нови пациенти се увеличава значително от края на май до началото на юли (+17% в сравнение със същия период на 2019 г.).

Различни видове лекарства, насочени към овладяване на психични разстройства, също са достигнали своеобразен връх на приемане в ранните етапи на затваряне. Например антидепресантите са имали същата прогресия като анксиолитиците през втората половина на март. В по-малка степен хипнотиците (хапчетата за сън), както и медикаментите за лечение на алкохолни и опиоидни зависимости също се увеличават до края на март 2020.

Консумацията впоследствие спада при новото затваряне поради трудността или нежеланието на пациентите да си уговорят час с общопрактикуващ лекар.

Кой страда най-много

Влошаването на психичните разстройства е документирано и в страни, различни от Франция. В САЩ проучване на центровете за контрол и превенция на заболяванията, проведено в края на юни, показа, че повече от 40% от американското население съобщават, че имат поне едно психично или поведенческо разстройство. Разпространението на тревожност или депресия (31%) или тежък дистрес (26%) е поне три или четири пъти по-високо от това през 2019 г. Авторите също така отбелязват, че честотата на суицидни идеи се е увеличила (10.7%), особено сред 18-24-годишните (25.5%), етническите малцинства - 18.6%, сред испански говорещите - 15.1%, сред чернокожите и сред общите работници, които са най-засегнатата от пандемията категория (21.7%).

Проучването показва, че медиците също са склонни към повече психични разстройства в резултат на прякото им излагане на здравните последици от епидемията. Метаанализ и системен обзор, публикуван през 2020, показват, че безсънието е два пъти по-често срещано сред медицинските екипи, отколкото в общото население. Тревожните и депресивни симптоми пък са два пъти по-чести, отколкото в популацията от инфектирани с COVID пациенти.

Психични грижи по време на пандемията

Въпреки хетерогенната организация и често недостатъчното финансиране в по-голямата част от структурите за психично здраве бяха въведени специфични мерки срещу пандемията. Така в началото на периода броят на хоспитализираните пациенти бързо спада (с около 25%) поради намаляване на приема и по-бързото изписване. Бяха забранени свижданията, разрешенията за временно излизане от лечебното заведение, груповите дейности. Напълно бе реорганизирана амбулаторната помощ чрез рязко намаляване активността на дневната хоспитализация за сметка на телеконсултациите, увеличаване на активността на мобилните екипи и засилена мисия на звената за психологическа помощ.

Особено значима във Франция по време на пандемията от COVID-19 бе тенденцията за увеличаване броя на телеконсултациите - от 25 000 през декември 2019 г. до 4.5 милиона през април 2020 г., като това се случваше през специфични платформи за специалисти и пациенти като Doctolib. Бих искал да отбележа, че телепсихиатрията беше изцяло реимбурсирана от Националната каса за здравно осигуряване.

Психично болните пациенти и COVID-19

Според френско национално кохортно проучване пациентите, страдащи от шизофрения на възраст от 65 до 80 години, са имали значително по-висока смъртност от връстниците, и то със 7.89%. Пациенти с шизофрения под 55 години са били приемани по-често в интензивни отделения в сравнение с хората на същата възраст (+13.93%), което предполага по-сериозно развитие на инфекцията с COVID-19 в тази подгрупа. Шизофренните пациенти между 65 и 80 години и над 80-годишна възраст пък са били приемани по-малко в интензивни отделения, което предполага неравенство в достъпа до грижи.

Проучването показва още, че пациентите със скорошно диагностицирано психично разстройство са изложени на значително повишен риск от инфекция с COVID-19, като това е значително по-силно изразено при болните, страдащи от депресия и шизофрения. Афроамериканците са изложени на по-голяма вероятност от инфекция с COVID-19 от пациентите с европейски произход, като най-голяма е етническата разлика при пациентите с депресия. Жените с психични разстройства са с по-висок риск от инфекция с COVID-19 от мъжете, като най-голямо е неравенството между половете при коморбидност с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието. Пациент, съчетаващ скорошна диагноза за психично разстройство с инфекция от COVID-19, е имал 8.5% смъртност (срещу 4.7% при пациенти с COVID-19 без психично разстройство) и процент на хоспитализация 27.4 срещу 18.6 сред пациенти с COVID-19 без психично разстройство.

Накъде след COVID-19

Още преди настъпването на пандемията езикът на числата бе красноречив в полза за нарастващата нужда от психично здраве. Според Световната здравна организация (СЗО) всяка година 25% от световното население страда от депресия или тревожност. Невропсихиатричните разстройства представляват 26% от тежестта на заболеваемостта в страните от Европейския съюз. Тези нарушения допринасят за до 40% от годините, преживени с увреждане, а депресията е основната причина. До 50% от дългосрочните отпуски по болест се дължат на депресия и тревожност. Около 50% от тежките депресии не се лекуват успешно. Цената на разстройствата на настроението и тревожността в ЕС е около 170 милиарда евро годишно.

Що се касае до Франция, данните за психично здраве са недостатъчни, независимо дали се отнася за общо население или конкретни негови групи. Правителствените национални планове в областта на психичното здраве могат да се изброят на пръсти. След като определи борбата срещу самотата като национална кауза през 2010 г. и стартира план за обгрижване на разстройствата от аутистичния спектър, през 2018 г. министърът на здравеопазването определи психиатрията като приоритет за последващите реформи.

В този контекст санитарната криза с COVID-19 се яви като своеобразен експеримент за това как реагира съвременният човек на бързо променящи се условия на средата. Повишаването, а дори в някои случаи удвояването на честотата на тревожните разстройства, депресията и зависимите поведения под влиянието на неблагоприятни фактори като затварянето, социалното дистанциране, драстичното повишавани на прекараното пред екраните време поради онлайн обучение и работа е поредното потвърждение за неизбежното отражение на обкръжаващата средата върху т.нар. широк фенотип на индивида.

Другата основна последица от пандемията, този път на обществено ниво, бе засилването на социалните и икономическите неравенства. Както пролича от горепосочените примери, достъпът до здравеопазване за най-уязвимите социално бе силно ограничен.

Противоположна е ситуацията при най-богатите. Според доклада на асоциацията OXFAM International, озаглавен "Вирус на неравенството", публикуван тази година след виртуалната среща на върха на икономическия форум в Давос, по време на пандемията от коронавирус в световен мащаб богатството на най-богатите (милиардерите) се е увеличило с 3900 млрд. долара между 18 март и 31 декември 2020 г. Това увеличение е еквивалентно на сумата, похарчена от правителствата на Г-20 за борба с пандемията.

Може би тук е мястото да си зададем смущаваща серия от въпроси. Не е ли прекаленото натрупване на богатство резултат на своеобразен тип зависимо поведение?

Не живеем ли в ерата на зависимия човек

- Homo Addictus, дефинираща се основно с търсенето на удоволствие от неограничена консумация и удовлетвореността от натрупването на материални ценности? Зависимо поведение, водещо на макроикономическо ниво до своеобразно обществено разстройство, обострило се по време на пандемията.

Ключов за поетата посока на развитие през следващите десетилетия както на индивидуално, така и на обществено ниво ще е може би именно вече задаващият се период на излизане от COVID кризата. Именно през близките месеци и години ще се наложи активно да изберем в какъв свят ще продължим да живеем ние и последващите ни поколения. Този на все по-подчертаното социално и икономическо неравенство, доминиран идеологически от изконния човешки стремеж към трансхуманизъм. Един дистопичен свят, тъмните контури и мрачните цветовете на който са вече така добре начертани от учудващата ни човешка способност да си представяме бъдещето чрез така наречените изкуства - изобразително, литература, кино. Общество, в което едни ще имат всичко, дори може би и перспективата за биологически неограничено удължаване на преживяемостта в добро здраве.

Алтернативата му е може би не някаква бляскава утопия, а простото продължение на света, в който живеем днес. Всички заедно и все по-солидарно. С ясното съзнание и приемане на същността на човешката природа такава, каквато е.

Пренебрегването на психичната компонента на човешкото здраве от националните системи за здравеопазване е може би един от основните за съвремието ни задържащи фактори за личностово и обществено развитие. Въпреки политическата инерция, под натиска на технологичния прогрес, подобрения достъп до информация и личната инициатива диапазонът на психичното здраве все повече се разширява, не само към превенцията срещу възникването на дадено психично заболяване, но и към подобряването на условията на живот, на семейното и социалното функциониране на отделния индивид. Развитието на качеството на психичните грижи, както и достъпът до тях ще е все по-ускорен от технологичния прогрес. Нагледен пример е съществената роля, изиграла телепсихиатрията във Франция по време на COVID кризата за улесняването на достъпа до грижи. Други конкретни примери за технологични терапии в областта на психичното здраве са тези базирани на неврофийдбек (neurofeedback), често съчетани със "свързаните предмети", използвани за обгрижване при разстройствата на съня. Именно все по-масовото използването на тъй наречения цифров фенотип, съчетан с фармакогенетиката и така даващ едно възможно най-подробно описание за функционирането на отделния индивид, ще е в основата на широкото навлизане на персонализираната медицина в ежедневната медицинска практика. Другата набираща скорост група технологични терапии са тези, базирани на виртуалната реалност, все по-често използвани при фобийните и зависимите разстройства.

Разбира се, ускореното от COVID кризата навлизане на технологиите в диагностичния и терапевтичния процес за търсене на психично здраве по никакъв начин не може да е алтернатива на човешкия контакт с терапевта. Именно неговата доброжелателна, поддържаща и насочваща роля са в основата на възстановяването на компрометираната от психичното страдание връзка на пациента с околния свят. В този смисъл смятаните за класически днес медикаментозна терапия, както и различните видове психотерапии - аналитична, когнитивно-поведенческа, системна, емоционална, изцяло запазват своето място в различните стратегии за достигането на оптималното за всяко човешко същество равновесие между психическо, соматично и социално здраве.



Визитка

Д-р Явор Делчев е ординатор (Praticien hospitalier) по психиатрия и зависими поведения в Центъра по адиктология на Европейска болница "Жорж Помпиду", Париж, от 2011 г., а през 2017 г. създава и Кабинет по психиатрия, адиктология и психотерапия "Т8" в Париж. Преди това е бил асистент по психиатрия в Университетската болница Lariboisière, Париж. Завършил е медицина в Медицинския университет, София, придобива докторска степен от университет "Луи Пастьор", Страсбург, а специалност по психиатрия и лиазон-психиатрия в университетските болници в Безансон и Pitié Salpêtrière към университет "Мари и Пиер Кюри" в Париж. Магистър е по невронауки, а също и специалист по зависими поведения.

В началото контекстът бе този на пандемия със силно заразна инфекция, значителна смъртност в определени групи от населението при липса на конкретни познания както за причиняващия я вирус, така и за идентифицирани адекватни превантивни и терапевтични стратегии.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход