Диагноза, несъвместима с живота

Какво се случва в държавните клиники

По коридорите на една от най-големите държавни болници

Какво се случва в държавните клиники

Политиците и експертите в здравния сектор за проблемите в най-големите болници

Десислава Николова
12328 прочитания

По коридорите на една от най-големите държавни болници

© Надежда Чипева




Д-р Александър Симидчиев, кандидат за народен представител от "Демократична България", председател на парламентарната здравна комисия в 45-ото Народно събрание: Директорите на болници обслужват властимащите и отклоняват ресурс

Причината за случващото се в държавните болници, което беше разкрито, е неефективната система за контрол - знае се какво трябва да се направи, но не се прави, за да може в общата мътна вода да се отклоняват ресурси към уседналите във властта. Самата държава има системи за контрол, но когато едно предприятие е държавно, то е от "добрите" и в резултат проверките не се правят толкова стриктно, както при предприятията с частна собственост.

В държавните болници винаги има партийна опека. Това, което аз знам, е, че една значителна част от ресурсите минават през ремонтите, не толкова през труда и клиничните пътеки, а през ремонтите, които могат да се остойностят на една цена, а да се заплатят на друга. Който държи възможността да избира кой да прави ремонтите и плаща, може да избира ресурса, който да се отклони. Тези хора са на позиция, за да обслужват определени властимащи структури, иначе е трудно да се обясни защо въпреки обективно лошите показатели те остават директори.

"Александровска" например е твърде голяма болница, която позволява на няколко места да се монтират кранчета за източване на обществен ресурс и когато обемите на работа са големи, дори и малки течове довеждат до големи суми загуба. Освен това там има още една завеса, зад която се взимат решения - тя е на академичната независимост. В нея директорите и завеждащите клиники са едновременно и преподаватели, декани, началници на катедри, болницата е и университетска, и държавна и зависимостите са още по-силни.

Като цяло причините за финансовото състояние на болниците се коренят в това, че здравеопазването е неадекватно финансирано - твърде много ресурси се отделят за лечение на късните фази на болестта в болници, като говорим за здраве, говорим за болници, а трябва да мислим как да опазим здравето, как да инвестираме в профилактика.

За да се изчистят авгиевите обори, трябва да бъде въведена ефективна система за контрол, дигитализацията е ключова необходима. Освен това трябва да има национална рейтингова система на болниците по ключови параметри - брой вътреболнични инфекции, брой загинали в болницата и по какви причини, трябва да се знае коя е най-добра по показатели в оперирането на сърце, какъв е средният престой, колко пациенти са изписани излекувани и изписани без нужда от допълнително антибиотично лечение.


Д-р Ивайло Христов, кандидат за народен представител от "Има такъв народ": Oт болниците заради лошо управление изтичат около 1.2 млрд. лв. годишно

От дълги години в държавните болници тече един процес на политизиране на ръководствата. Всяко политическо управление се стреми да инсталира в тях близки до себе си кадри. Това е обусловено от факта, че болниците са търговски дружества и управителят им е с почти неограничени права за разпореждане с икономическия и човешкия ресурс на болницата. В негови ръце е съсредоточено почти безконтролно управлението на цялата болница, обществените поръчки както за лекарства, медицинско оборудване и работата с фирмите, които осъществяват ремонтите.

Доста предишни правителства виждаха в това една възможност, която вие, журналистите, метафорично наричате да уреждат фирмите на хранилка. По този начин им се отблагодаряват на въпросните фирми, а държавните и общинските болници все повече се загробват. Липсва абсолютно всякакъв контрол или той се явява на по-късен етап, когато не може да бъде спрян процесът, а още повече - при бавната съдебна система не се реагира по никакъв начин на допуснати и установени злоупотреби, което създава в такива управители чувство за безнаказаност.

Има фрапантни случаи на злоупотреби, при които прокуратурата не желае да вземе отношение. Работя като консултант на болници. Пред очите ми е случаят в болницата в Белене, в която новият директор откри злоупотреби в размер на 300 хил. лв., но прокуратурата отказва дори да разследва случая и до момента няма повдигнато обвинение.

Това чувство за безнаказаност у директорите напълно обезверява колегите, работещи в болниците, и самите пациенти.

Мога само да кажа, че нарушенията в "Лозенец" и "Александровска" са нищо на фона на нарушенията в цялата здравна система през последните 10 години. Всички те водят до морална деформация на медиците, можем само да си зададем въпроса как се чувства един лекар, който вижда какво извършва началникът му.

Изключително се дразня от това, че когато някой се опита да зададе въпрос на директора на затънала в дългове болница, той отговаря, че дълговете, заплатата му, изплатените средства по обществена поръчка и това как се управлява е търговска тайна. Това са обществени лечебни заведения и при тях не трябва да има търговска тайна, защото те са собственост на хората на България.

Само с ремонти няма да се промени системата, нужен е изцяло нов Закон за лечебните заведения, в който да се формира една изцяло нова категория - обществени лечебни заведения, които да имат тристепенна форма на контрол, включително и доброволен граждански комитет, както е по света. Тези заведения, опериращи с финанси на обществото, било на здравна каса, било на министерството, да могат да бъдат контролирани един път от принципала - министерството или общините, да се даде възможност на персонала за по-силен контрол и третата степен - обществото да вижда какво се случва с парите му. Това изисква пререгистрация на лечебните заведения и изваждането им от Търговския закон.

Задължително трябва да има мандатност на управителя - два мандата и край. Трябва да има мандатност и от ниво завеждащ отделение нагоре.

В болниците заради лошо управление изтичат около 1.2 млрд. лв. по наши изчисления от бюджет от 5 млрд. лв. на НЗОК.

Тази сбъркана здравна система умори много хора по време на ковид кризата. Особено тежко е да кажем, че част от действията бяха предприети, за да могат някои болници да се облагодетелстват и да получат едни пари, за да лекуват ковид, без да имат нужния ресурс за това в лекари и оборудване.

Нашият екип още през април месец направи предложение за решаване на проблема с пандемията - да се наблегне първо на доболничната помощ и да се обособят ковид болници, а не да се замърсят всички болници с вируса. Идеята ни беше да се отделят 6-7 хил. легла в няколко болници, които са със затихваща функция, но имат много голям сграден потенциал. Те можеха да бъдат оборудвани и да бъдат командировани медицински екипи. Говорим за болниците във Враца, Ловеч и Добрич за Северна България например. Така щяхме да запазим останалите болници чисти. Никой не ни чу. При ковид кризата нямаше никакви планове за действие. Започнаха да правят нещо едва когато започнаха да загиват хора. И какво се оказа - уж бяха купени машини, а хората загиваха заради липса на апаратура.

По мое виждане през септември-октомври ни чака нова вълна и се притеснявам, че нищо не се прави. В чужбина вдигнаха заплатите на лекарите и разрешиха внос на лекари, а ние не само че не го правим, а продължаваме износа на лекарите. В момента не е 12 без 5, а 12 и пет, всичко е изпуснато. Досегашните управляващи от повече от 10 години виждаха, че системата не върви, но нямаха капацитета и желанието да направят промени, най-вероятно става дума за някакви икономически интереси.


Проф. Д-р Георги Михайлов, кандидат за народен представител от БСП ("Коалиция за България"): Болниците не трябва да бъдат търговски дружества

Ръководството на здравната система чрез една много професионална дискусия трябва да реши как ще продължава да живее - дали с главата в пясъка като на щраус, титуловайки се като много силна, докато всъщност е една изключително архаична и неподготвена за съвременните условия на една много напреднала медицина система, в която България изостава с десетилетия. Има големи въпроси, които ще се решат в обстановка на един консенсус и при липсата на законодателен валяк, който без дискусия решава или направлява здравеопазването в една посока, в която то се движи вече от години и виждаме, че все повече затъва.

Този, който управлява части от системата, носи отговорност за нейното ефективно управление, модернизиране, действие, коефициент на полезност. Този въпрос е много важен, тъй като от многото сигнали, които се получиха в рамките на последните 3 месеца, се видя, че в много управленски тела на болниците са навлезли хора, които нямат нищо общо нито със здравеопазването, нито имат общо с академичността на някои от големите университетски болници. Нямат общо с принципи и познание за обучението на кадрите, за квалифицираната медицинска помощ и нейното ешелониране в различните звена на здравеопазването, а по-скоро са политически одобрени по една или друга причина. Най-страшното е, че изведнъж ръцете на служебния министър се оказаха вързани от няколко държавни институции, най-вече една. С какви ли не средства, и то не само в здравеопазването, а и от други сфери, се оказва, че отказват да изпълняват решенията на принципала. В момента тече огромна съпротива в цялата страна на опити да бъде променено в положителен смисъл и управлението на отделни сектори, и оптимизирането им.

Една част от лечебните заведения, не искам да ги деля на едни и други, се ориентираха в своето профилиране към оценени много скъпо клинични пътеки. Разковничето на проблемите с дълговете е финансирането в здравеопазването. Направете си един разбор на болниците по форми на собственост и вижте в кои има детски отделения. Ако си направите тази справка, веднага ще видите, че детското здравеопазване, което не е финансирано достатъчно, е изоставено от един определен тип болници. Това е единият проблем - една част от болниците работят само с високо платени клинични пътеки. Те дават възможност за добро финансиране на болниците.

Дори да работят с пътеки, които не са оптимално финансирани с оглед на разходите, които са визирани в тях, голяма част от болниците задължават своите пациенти на практика да заплащат всичко друго, което е извън рамките на пътеката - изследвания, медикаменти, антибиотици извън пътеката, каквото щете. Намират различни законови форми да материализират това решение. А много от държавните болници, които почиват чисто на хуманни принципи, си плащат всичко до стотинка освен това, което е в пътеката или по НЗОК, но обемът на реимбурсиране в България е драматично по-нисък, отколкото във всички държави в Западна Европа. Големите лечебни заведения боравят и със здравно неосигурени. Питайте някоя от определени болници - те приемат ли здравно неосигурени хора? Те не могат да престъпят прага на тези болници, но отиват в големите университетски и областни болници и им се оказва пълен обем здравеопазване.

Българската социалистическа партия предлага болниците да престанат да бъдат търговски дружества. В най-развитата държава в света, САЩ, болниците са non-profit дружества, не са търговски дружества. Тук съвсем спокойно, с една ювелирна и сериозна законодателна дейност, те могат да бъдат поставени съвсем точно на мястото си - да не бъдат нито публични предприятия, за да се избират директорите и да се набутват в бордовете хора, които нямат нищо общо със здравеопазването, нито да бъдат търговски дружества, а да си бъдат на мястото полезни за хората.

Вторият голям въпрос, който е свързан с това, както и с дълговете, е да се обърне внимание на проблема с кадрите. Ние нямаме нито сестри, нито лекари. Лекарите са остарели, а сестрите подписват договори с чуждестранни болници още от студентската скамейка, за да заминат извън страната, като завършат. Здравеопазването е част от националната сигурност, част от опорите на държавата - като няма добро здравеопазване, добро образование, добра вътрешна и национална сигурност, всички майки и мъже и техните деца отиват директно на терминал 2. Кадрите в здравеопазването трябва да бъдат стимулирани за своето развитие, специализация и финансова независимост. Не може един лекар да получава 900 лв. Трябва внимателно да се огледат кадровите дефицити и възможностите на регионалните здравни звена и как могат те да стимулират специалистите, които излизат от техните региони, да се връщат в тях. Във всеки регион на Германия болниците имат еднакви възможности - човек не се вълнува дали ще работи в Берлин или в Кьолн. В България здравеопазването е в много критично състояние. И София не е България и България не е София.

Третото нещо, което предлага БСП, е лекарствената политика - по отношение за заплащането на медикаментите ние даваме 10 млрд. годишно - 5 млрд. от държавата и 5 млрд. от джоба на хората. Трябва да намалим ДДС по лекарствата. Никъде в Европа ДДС не е толкова висок, колкото в България и Дания.


Калоян Стайков, главен икономист в Института за пазарна икономика: Болниците стигнаха до казуси, които минават отвъд просто финансовите злоупотреби

От бордовете на директорите на практика зависи работата на цялата болница, както здравната система, така и болниците се нуждаят от добър администратор, който да разпределя оптимално ограничения ресурс и да постигне висока ефективност и ефикасност на здравните услуги. От работата на системата и повечето болници обаче виждаме, че не случват на такъв човек и болниците не постигат желания резултат.

Надеждата на работещите в системата е, че новият директор ще промени организацията на работата, заплащането, пътя на болницата. Всичко опира до това, че дори и да има идеалната процедура за избор на директор, ако човекът не е опитен и няма достатъчно висок морал, винаги ще има някакви злоупотреби и обратно - дори и при калпава процедура, ако се назначи опитен човек, могат да се спрат злоупотребите и да се реши проблемът със заплатите на медицинските сестри например. Не е нужно да има голяма реформа отгоре, това е микропроблем.

Проблемът с финансирането и дълговете не е от вчера. Той се корени в това, че след толкова години няма профил на разходите на болниците и се оказва, че данни какви са те няма, а в същото време всяка болница купува различни консумативи за работата си на различни цени от другата. Това си е чист проблем на надзорните органи - няма значение дали болниците ще са към МЗ или търговски дружества, които ще получават средства от НЗОК, или от частни застрахователни фондове - самата архитектура на здравната система разчита на някакви институции с контролни функции. Ако те не работят, стигаме до казуси, които минават отвъд просто финансовите злоупотреби. Това е стар проблем на НЗОК, която дори и да открие злоупотреби, рядко прекратява договора със съответното отделение или болница.

Какво се случва в болниците - имаме лоша материална база в общинските и държавните болници, хората ги избягват и отиват в частните, където условията са по-добри и отношението на персонала е по-добро и това е нормално. Разликата във финансите между държавните и частните болници е проста. Отделенията в частните болници са точно тези, по които клиничните пътеки са по-нормално остойностени и това ни връща на големия въпрос кой и на каква база определя цените на пътеките. Защото там, където те са подценени, има недостиг на специалисти, а там, където са остойностени, специалистите растат.


Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация: Изненадата идва от това, че има воля за оценка на работата на болниците

Това, което се случва от началото на годината в здравния сектор, е, че нерешените проблеми изплуват на повърхността и изискват бързо решение повече от всякога.

От Българската болнична асоциация сме убедени, че приоритетно трябва да се работи за оздравяване и обединяване на здравния сектор, както и да се намери правилният път към капиталово инвестиране за всички болници с цел подготовка за евентуална следваща вълна на пандемията и следващи подобни здравни кризи. Това, на което ставаме свидетели напоследък, е, че държавата влезе в ролята на регулатор, какъвто е нормално да бъде с равно отношение към всички болници. При контрола на дейността трябва да има равен подход в третирането на лечебните заведения, независимо че на едни болници държавата е принципал, а на други - не. Нещо повече - там, където отговорността се носи от държавата, трябва да се организира работата така, че да няма злоупотреби.

Едва ли някои е изненадан от лошите финансови резултати на много болници. По-скоро изненадата идва от това, че има воля за извършване на проверки и оценка на работата на бордовете на болниците. Ако погледнем към частните лечебни заведения, то те нямат право на "грешки", защото загубите за тях могат да означават фалит. При държавните лечебни заведения обаче загубите се трупат, но въпреки това те продължават да функционират по същия начин. А това не решава проблемите.

Дълговете на болниците дори вече са рекордни, като към края на декември 2020 г. почти 600 млн. лв. достигат дълговете на общинските и държавните болници, които са малко над 50% от всички лечебни заведения в страната.

Но има нещо много важно, на което всички трябва да обърнем внимание. Държавата индиректно финансира лечебните заведения чрез нашите данъци и затова трябва да има още по-голям контрол. Трябва да бъде прекратена практиката да се покриват задължения, без да се търсят причините за тях, защото ако задълженията растат заради злоупотреби, всяко допълнително наливане на средства означава да се наливат пари в каца без дъно. Но държа да подчертая, че не трябва всички лечебни заведения да се слагат под общ знаменател. Ролята на истинския контрол ще бъде именно да се спрат спекулациите, да се пресекат и санкционират злоупотребите там, където бъдат открити, и здравната система да стъпи на здрава основа.

При всички случаи промяната в здравния сектор трябва да започне именно от финансовата рамка с фокус върху ефективността при използването на средствата.

Светлината в края на тунела зависи от правилната оценка каква е цената на една здравна услуга. Това е важно за всички заинтересовани страни в сектора на здравеопазването.

Ако финансирането не може да се покрие от средствата, събрани в Националната здравноосигурителна каса, то държавата трябва да бъде отговорна пред гражданите и да каже докъде се простират нейните възможности. След това трябва да се вземе решение по какъв начин разликата до реалната стойност ще бъде покрита - дали ще има доплащане от страна на пациентите, дали ще се коригира здравната вноска, ще се търси решение чрез застрахователите или ще избере някакъв хибриден модел. При всички случаи пациентът обаче трябва да има избор къде да се лекува.

Първата крачка вече е направена от служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров заедно с Българския лекарски съюз за преоценка на цените на клиничните пътеки. Българите сме част от Европа и имаме право на модерно европейско лечение, защото само силното здравеопазване ще гарантира просперитет и силен икономически растеж. Време е веднъж завинаги да се пресекат всякакви злоупотреби, да спре наливането на средства и да се установи стриктен контрол на финансирането в здравеопазването.


Д-р Александър Симидчиев, кандидат за народен представител от "Демократична България", председател на парламентарната здравна комисия в 45-ото Народно събрание: Директорите на болници обслужват властимащите и отклоняват ресурс

Причината за случващото се в държавните болници, което беше разкрито, е неефективната система за контрол - знае се какво трябва да се направи, но не се прави, за да може в общата мътна вода да се отклоняват ресурси към уседналите във властта. Самата държава има системи за контрол, но когато едно предприятие е държавно, то е от "добрите" и в резултат проверките не се правят толкова стриктно, както при предприятията с частна собственост.

В държавните болници винаги има партийна опека. Това, което аз знам, е, че една значителна част от ресурсите минават през ремонтите, не толкова през труда и клиничните пътеки, а през ремонтите, които могат да се остойностят на една цена, а да се заплатят на друга. Който държи възможността да избира кой да прави ремонтите и плаща, може да избира ресурса, който да се отклони. Тези хора са на позиция, за да обслужват определени властимащи структури, иначе е трудно да се обясни защо въпреки обективно лошите показатели те остават директори.

"Александровска" например е твърде голяма болница, която позволява на няколко места да се монтират кранчета за източване на обществен ресурс и когато обемите на работа са големи, дори и малки течове довеждат до големи суми загуба. Освен това там има още една завеса, зад която се взимат решения - тя е на академичната независимост. В нея директорите и завеждащите клиники са едновременно и преподаватели, декани, началници на катедри, болницата е и университетска, и държавна и зависимостите са още по-силни.

Като цяло причините за финансовото състояние на болниците се коренят в това, че здравеопазването е неадекватно финансирано - твърде много ресурси се отделят за лечение на късните фази на болестта в болници, като говорим за здраве, говорим за болници, а трябва да мислим как да опазим здравето, как да инвестираме в профилактика.

За да се изчистят авгиевите обори, трябва да бъде въведена ефективна система за контрол, дигитализацията е ключова необходима. Освен това трябва да има национална рейтингова система на болниците по ключови параметри - брой вътреболнични инфекции, брой загинали в болницата и по какви причини, трябва да се знае коя е най-добра по показатели в оперирането на сърце, какъв е средният престой, колко пациенти са изписани излекувани и изписани без нужда от допълнително антибиотично лечение.


Д-р Ивайло Христов, кандидат за народен представител от "Има такъв народ": Oт болниците заради лошо управление изтичат около 1.2 млрд. лв. годишно

От дълги години в държавните болници тече един процес на политизиране на ръководствата. Всяко политическо управление се стреми да инсталира в тях близки до себе си кадри. Това е обусловено от факта, че болниците са търговски дружества и управителят им е с почти неограничени права за разпореждане с икономическия и човешкия ресурс на болницата. В негови ръце е съсредоточено почти безконтролно управлението на цялата болница, обществените поръчки както за лекарства, медицинско оборудване и работата с фирмите, които осъществяват ремонтите.

Доста предишни правителства виждаха в това една възможност, която вие, журналистите, метафорично наричате да уреждат фирмите на хранилка. По този начин им се отблагодаряват на въпросните фирми, а държавните и общинските болници все повече се загробват. Липсва абсолютно всякакъв контрол или той се явява на по-късен етап, когато не може да бъде спрян процесът, а още повече - при бавната съдебна система не се реагира по никакъв начин на допуснати и установени злоупотреби, което създава в такива управители чувство за безнаказаност.

Има фрапантни случаи на злоупотреби, при които прокуратурата не желае да вземе отношение. Работя като консултант на болници. Пред очите ми е случаят в болницата в Белене, в която новият директор откри злоупотреби в размер на 300 хил. лв., но прокуратурата отказва дори да разследва случая и до момента няма повдигнато обвинение.

Това чувство за безнаказаност у директорите напълно обезверява колегите, работещи в болниците, и самите пациенти.

Мога само да кажа, че нарушенията в "Лозенец" и "Александровска" са нищо на фона на нарушенията в цялата здравна система през последните 10 години. Всички те водят до морална деформация на медиците, можем само да си зададем въпроса как се чувства един лекар, който вижда какво извършва началникът му.

Изключително се дразня от това, че когато някой се опита да зададе въпрос на директора на затънала в дългове болница, той отговаря, че дълговете, заплатата му, изплатените средства по обществена поръчка и това как се управлява е търговска тайна. Това са обществени лечебни заведения и при тях не трябва да има търговска тайна, защото те са собственост на хората на България.

Само с ремонти няма да се промени системата, нужен е изцяло нов Закон за лечебните заведения, в който да се формира една изцяло нова категория - обществени лечебни заведения, които да имат тристепенна форма на контрол, включително и доброволен граждански комитет, както е по света. Тези заведения, опериращи с финанси на обществото, било на здравна каса, било на министерството, да могат да бъдат контролирани един път от принципала - министерството или общините, да се даде възможност на персонала за по-силен контрол и третата степен - обществото да вижда какво се случва с парите му. Това изисква пререгистрация на лечебните заведения и изваждането им от Търговския закон.

Задължително трябва да има мандатност на управителя - два мандата и край. Трябва да има мандатност и от ниво завеждащ отделение нагоре.

В болниците заради лошо управление изтичат около 1.2 млрд. лв. по наши изчисления от бюджет от 5 млрд. лв. на НЗОК.

Тази сбъркана здравна система умори много хора по време на ковид кризата. Особено тежко е да кажем, че част от действията бяха предприети, за да могат някои болници да се облагодетелстват и да получат едни пари, за да лекуват ковид, без да имат нужния ресурс за това в лекари и оборудване.

Нашият екип още през април месец направи предложение за решаване на проблема с пандемията - да се наблегне първо на доболничната помощ и да се обособят ковид болници, а не да се замърсят всички болници с вируса. Идеята ни беше да се отделят 6-7 хил. легла в няколко болници, които са със затихваща функция, но имат много голям сграден потенциал. Те можеха да бъдат оборудвани и да бъдат командировани медицински екипи. Говорим за болниците във Враца, Ловеч и Добрич за Северна България например. Така щяхме да запазим останалите болници чисти. Никой не ни чу. При ковид кризата нямаше никакви планове за действие. Започнаха да правят нещо едва когато започнаха да загиват хора. И какво се оказа - уж бяха купени машини, а хората загиваха заради липса на апаратура.

По мое виждане през септември-октомври ни чака нова вълна и се притеснявам, че нищо не се прави. В чужбина вдигнаха заплатите на лекарите и разрешиха внос на лекари, а ние не само че не го правим, а продължаваме износа на лекарите. В момента не е 12 без 5, а 12 и пет, всичко е изпуснато. Досегашните управляващи от повече от 10 години виждаха, че системата не върви, но нямаха капацитета и желанието да направят промени, най-вероятно става дума за някакви икономически интереси.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход