Диагноза, несъвместима с живота

Какво се случва в държавните клиники

Политиците и експертите в здравния сектор за проблемите в най-големите болници

По коридорите на една от най-големите държавни болници
По коридорите на една от най-големите държавни болници
По коридорите на една от най-големите държавни болници    ©  Надежда Чипева
По коридорите на една от най-големите държавни болници    ©  Надежда Чипева


Д-р Александър Симидчиев, кандидат за народен представител от "Демократична България", председател на парламентарната здравна комисия в 45-ото Народно събрание: Директорите на болници обслужват властимащите и отклоняват ресурс

Причината за случващото се в държавните болници, което беше разкрито, е неефективната система за контрол - знае се какво трябва да се направи, но не се прави, за да може в общата мътна вода да се отклоняват ресурси към уседналите във властта. Самата държава има системи за контрол, но когато едно предприятие е държавно, то е от "добрите" и в резултат проверките не се правят толкова стриктно, както при предприятията с частна собственост.

В държавните болници винаги има партийна опека. Това, което аз знам, е, че една значителна част от ресурсите минават през ремонтите, не толкова през труда и клиничните пътеки, а през ремонтите, които могат да се остойностят на една цена, а да се заплатят на друга. Който държи възможността да избира кой да прави ремонтите и плаща, може да избира ресурса, който да се отклони. Тези хора са на позиция, за да обслужват определени властимащи структури, иначе е трудно да се обясни защо въпреки обективно лошите показатели те остават директори.

"Александровска" например е твърде голяма болница, която позволява на няколко места да се монтират кранчета за източване на обществен ресурс и когато обемите на работа са големи, дори и малки течове довеждат до големи суми загуба. Освен това там има още една завеса, зад която се взимат решения - тя е на академичната независимост. В нея директорите и завеждащите клиники са едновременно и преподаватели, декани, началници на катедри, болницата е и университетска, и държавна и зависимостите са още по-силни.

Като цяло причините за финансовото състояние на болниците се коренят в това, че здравеопазването е неадекватно финансирано - твърде много ресурси се отделят за лечение на късните фази на болестта в болници, като говорим за здраве, говорим за болници, а трябва да мислим как да опазим здравето, как да инвестираме в профилактика.

За да се изчистят авгиевите обори, трябва да бъде въведена ефективна система за контрол, дигитализацията е ключова необходима. Освен това трябва да има национална рейтингова система на болниците по ключови параметри - брой вътреболнични инфекции, брой загинали в болницата и по какви причини, трябва да се знае коя е най-добра по показатели в оперирането на сърце, какъв е средният престой, колко пациенти са изписани излекувани и изписани без нужда от допълнително антибиотично лечение.


Д-р Ивайло Христов, кандидат за народен представител от "Има такъв народ": Oт болниците заради лошо управление изтичат около 1.2 млрд. лв. годишно

От дълги години в държавните болници тече един процес на политизиране на ръководствата. Всяко политическо управление се стреми да инсталира в тях близки до себе си кадри. Това е обусловено от факта, че болниците са търговски дружества и управителят им е с почти неограничени права за разпореждане с икономическия и човешкия ресурс на болницата. В негови ръце е съсредоточено почти безконтролно управлението на цялата болница, обществените поръчки както за лекарства, медицинско оборудване и работата с фирмите, които осъществяват ремонтите.

Доста предишни правителства виждаха в това една възможност, която вие, журналистите, метафорично наричате да уреждат фирмите на хранилка. По този начин им се отблагодаряват на въпросните фирми, а държавните и общинските болници все повече се загробват. Липсва абсолютно всякакъв контрол или той се явява на по-късен етап, когато не може да бъде спрян процесът, а още повече - при бавната съдебна система не се реагира по никакъв начин на допуснати и установени злоупотреби, което създава в такива управители чувство за безнаказаност.

Има фрапантни случаи на злоупотреби, при които прокуратурата не желае да вземе отношение. Работя като консултант на болници. Пред очите ми е случаят в болницата в Белене, в която новият директор откри злоупотреби в размер на 300 хил. лв., но прокуратурата отказва дори да разследва случая и до момента няма повдигнато обвинение.

Това чувство за безнаказаност у директорите напълно обезверява колегите, работещи в болниците, и самите пациенти.

Мога само да кажа, че нарушенията в "Лозенец" и "Александровска" са нищо на фона на нарушенията в цялата здравна система през последните 10 години. Всички те водят до морална деформация на медиците, можем само да си зададем въпроса как се чувства един лекар, който вижда какво извършва началникът му.

Изключително се дразня от това, че когато някой се опита да зададе въпрос на директора на затънала в дългове болница, той отговаря, че дълговете, заплатата му, изплатените средства по обществена поръчка и това как се управлява е търговска тайна. Това са обществени лечебни заведения и при тях не трябва да има търговска тайна, защото те са собственост на хората на България.

Само с ремонти няма да се промени системата, нужен е изцяло нов Закон за лечебните заведения, в който да се формира една изцяло нова категория - обществени лечебни заведения, които да имат тристепенна форма на контрол, включително и доброволен граждански комитет, както е по света. Тези заведения, опериращи с финанси на обществото, било на здравна каса, било на министерството, да могат да бъдат контролирани един път от принципала - министерството или общините, да се даде възможност на персонала за по-силен контрол и третата степен - обществото да вижда какво се случва с парите му. Това изисква пререгистрация на лечебните заведения и изваждането им от Търговския закон.

Задължително трябва да има мандатност на управителя - два мандата и край. Трябва да има мандатност и от ниво завеждащ отделение нагоре.

В болниците заради лошо управление изтичат около 1.2 млрд. лв. по наши изчисления от бюджет от 5 млрд. лв. на НЗОК.

Тази сбъркана здравна система умори много хора по време на ковид кризата. Особено тежко е да кажем, че част от действията бяха предприети, за да могат някои болници да се облагодетелстват и да получат едни пари, за да лекуват ковид, без да имат нужния ресурс за това в лекари и оборудване.

Нашият екип още през април месец направи предложение за решаване на проблема с пандемията - да се наблегне първо на доболничната помощ и да се обособят ковид болници, а не да се замърсят всички болници с вируса. Идеята ни беше да се отделят 6-7 хил. легла в няколко болници, които са със затихваща функция, но имат много голям сграден потенциал. Те можеха да бъдат оборудвани и да бъдат командировани медицински екипи. Говорим за болниците във Враца, Ловеч и Добрич за Северна България например. Така щяхме да запазим останалите болници чисти. Никой не ни чу. При ковид кризата нямаше никакви планове за действие. Започнаха да правят нещо едва когато започнаха да загиват хора. И какво се оказа - уж бяха купени машини, а хората загиваха заради липса на апаратура.

По мое виждане през септември-октомври ни чака нова вълна и се притеснявам, че нищо не се прави. В чужбина вдигнаха заплатите на лекарите и разрешиха внос на лекари, а ние не само че не го правим, а продължаваме износа на лекарите. В момента не е 12 без 5, а 12 и пет, всичко е изпуснато. Досегашните управляващи от повече от 10 години виждаха, че системата не върви, но нямаха капацитета и желанието да направят промени, най-вероятно става дума за някакви икономически интереси.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове