Диагноза, несъвместима с живота

Похитените болници

Похитените болници

Овладяването на всички публични активи през последните години включва и част от четирите милиарда лева в здравния сектор

Десислава Николова
15706 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Овладяването на всички публични активи през последните години включва и част от четирите милиарда лева в здравния сектор.
  • Шефовете на държавните болници се превърнаха в политически назначения и това разклаща допълнително нестабилната система.
  • Ефектът от корупцията и лошото управление е, че услугите в държавния сектор са с ниско качество, от което губят, не само пациентите, но още лекарите и сестрите.

Тази история има много лица, ето само едно от тях:

През февруари 2020 г. - месец след като вече се знаеше за опасността от ковид епидемията, софийската болница "Света Анна" започва обществена поръчка за доставката на две ЕCMO машини. Toва е апарат, който обогатява кръвта с кислород извън тялото на болния. Дотогава се използва най-вече в сърдечната хирургия, а през следващите няколко месеца ще стане ясно, че това е последната линия на медицината между най-тежко болните от COVID-19 и смъртта. Обществената поръчка на "Света Анна" е направена така, че се явява само един кандидат. Цената, на която се подписва договорът, е 2.3 пъти по-голяма, отколкото тази, на която същата компания доставя същата марка, но по-висок клас ECMO машина по-рано за друга българска болница. Иначе казано, за същите пари болницата можеше да купи четири машини.

Разликата в случая се измерва с човешки живот. Хората, организирали поръчката, естествено не са знаели, че тези апарати ще имат толкова голямо значение през следващите месеци. Но историята е показателна за това как се изразходват парите в здравеопазването. Ако например в пътното строителство корупцията и разхищенията на публични средства водят до по-малко и по-некачествени магистрали, в здравеопазването цената на злоупотребите е много по-сериозна.

Право на отговор

С изненада установихме, че редакцията на "Капитал" е била подведена и е поднесла на уважаемите читатели журналистически материал със заглавие "Похитените болници", пълен със сгрешени факти! И обстоятелства! Визираният материал се основава на обществена поръчка от февруари 2020 г. за закупуване на медицинска техника за УМБАЛ "Св. Анна"- София АД. И това е единственото вярно нещо в него. Сгрешен е даже потребителят на тази техника - тя е закупена за елитната Клиника по кардиохирургия на болницата и се ползва именно там и до ден-днешен. И няма нищо общо с Ковид-19. Само по себе си, това говори достатъчно за медицинската компетентност на подателя на "сигнала", който е подвел "Капитал". И не става дума за покупка на две ЕКМО* машини, а за една ЕКМО (155 580) машина плюс две ЕКК** машини, които освен всичко друго, са и от много по-висок клас! Сравнението със закупена от Трета градска болница подобна техника отново говори за елементарна липса на медицински познания - закупената в УМБАЛ "Св. Анна"-София АД ЕКК машина е пълен комплект, четири помпи и може да обслужва и възрастни пациенти, и деца (439 068 лева), а тази в Трета градска болница е с три помпи и е само за деца (311 160 лева). Разликата в цената не е 2,3 пъти по- голяма!!! Искрено се надяваме, че с цитирането на коректните факти и обстоятелства, Вашите читатели ще получат реална представа за обективната истина. Оставаме на разположение и винаги можете да получите коректна информация по тази и други теми, които ви интересуват.

Пресцентър на УМБАЛ "Св. Анна"-София АД

*
EKMO машините са по-познати на широката публика като система "сърце - бял дроб". При тях кръвта не преминава през белия дроб за да получи кислорода, а през този апарат и кислородът се вкарва в кръвта по изкуствен начин.

**ЕКК машини - Когато по време на сърдечна операция трябва да се осигури безкръвно поле за работа. Това се постига чрез спиране на потока от кръв към сърцето, спиране дейността на белия дроб и аплицирането на кардиоплегичен разтвор, с което се спира сърдечният мускул. Машината за екстракорпорално кръвообращение осигурява поток на кръвта до всички останали органи.

Бел. ред. "Капитал" получи серия от сигнали за случващото се в държавните болници, които са изпратени до институции и медии от работещи в здравната система и конкретни лечебни заведения. Публикувахме този пример от такъв сигнал с убеждението, че конкретните апарати от една и съща фирма би трябвало да бъдат близки по стойност, за което поднасяме извинения.

Всяка година в този сектор се изливат четири милиарда лева. И ако, както се вижда по-ясно, напоследък, през последните години, се краде от пътища, енергетика, язовири, ББР, раздаване на паспорти, еврофондове и прочее, дали парите в здравеопазването са останали незабелязани за групата, която присвоява публична собственост?

Два случая от последните седмици привлякоха вниманието към управлението на болниците. Ръководствата на две големи софийски болници - "Лозенец" и "Александровска", реагираха на опита да бъдат сменени от служебното правителство точно както реагираха и шефовете на класически "превзети" държавни фирми като "Автомагистрали" и ББР. Те обжалваха решението за смяна с надеждата да "прескочат" служебното правителство и след изборите да бъдат оставени да управляват както са свикнали.

Това, разбира се, не поставя пълен знак на равенство между двете най-задлъжнели държавни болници с "Автомагистрали" и ББР. Но историята със сигурност показва, че управлението на здравния сектор е изключително политизирано. И това е проблем. Защото в случая политици са мълчали и заповядали пререждането на един чакащ трансплантация човек пред други, търговия с органи, източването на здравната каса чрез фалшиви болни и възлагането на поръчка за изхранване на екипите на болницата на собствената тъща.

От началото на годината медицинските екипи, които работят в 65-те големи държавни болници, са в позицията на държавни служители, които чакат смяната на правителството, и клиниките се тресат от слухове, амбиции и предположения какво ще се случи. Оттогава текат конкурсите за нови директори и бордове на болниците, а докато няма яснота кой ще остане на поста и как ще се развива болницата, фокусът на работата е в различна посока.

Дори и след като масово нагласените от ГЕРБ конкурси приключиха бетонирането на повечето досегашни директори, атмосферата в лечебните заведения не се успокои. В част от тях се събират подписки за и против бордовете им, лекари и сестри ги бранят или протестират срещу тях и влизат в конфликт помежду си, на една или друга страна застават съсловни организации, преподаватели и действащи лекари и политически партии.

Причината за тези страсти в крайна сметка е разпределението на парите от здравни вноски и плащания от пациентите за болници, които са около 4 млрд. лв. годишно. Проблемът е много по-голям от кражбата на пари за ремонти и доставка на техника и лекарства. Цялата здравна система в момента е организирана така, че се следят само финансови показатели. Никъде няма рейтинги на болниците, няма информация къде например коремните операции са най-успешни, къде лекуват най-успешно инфаркт, рак или инсулт, къде рискът от вътреболнични инфекции е най-малък или къде пациентите са най-удовлетворени и най-бързо прохождат след смяна на става например (виж мнението на чл. кор. проф. д-р Асен Гудев). В момента единственият критерий дали една държавна болница се управлява добре са финансовите й показатели. Те, разбира се, са важни, но здравеопазването не е точно търговска дейност - основно значение там има качеството на предлаганите услуги. Колко е сериозен проблемът със здравната система се видя по време на последните две вълни от епидемията. Лошата организация, липсата на лекари и медицински сестри по ключови места (заедно, разбира се, с цялостното управление на кризата) направиха България една от най-засегнатите държави в света. Дали обаче това е дъното?

Два свята, единият - по-грозен

Всекидневните конфликти в здравния сектор вървят основно по оста държавна и частна собственост.

Преди около 20 години управлението на НДСВ прекрати синята идея за реформи в здравния сектор, която предполагаше болниците да бъдат приватизирани от лекарите, те да им бъдат собственици, здравната каса да бъде обществена институция и да се договаря със собствениците на лечебни заведения, а системата на здравно осигуряване да е тристълбова и да има множество здравни каси. Тогава държавните болници бяха включени в забранителния списък за приватизация, който не е отварян оттогава.

Лекарите установиха, че няма да могат да стопанисват сами работните си места, и паралелно на държавните болници възникна цяла една частна система от частни болници, които наброяват 100. Първоначално те бяха специализирани клиники на най-активните лекари - АГ болници, УНГ практики, хирургически болници, инвазивни кардиологии, а след това бяха създадени големи многопрофилни болници. Много малко от лекарите рискуваха да работят само в частния сектор, а заради скромното заплащане повечето останаха да работят на две места - в държавната болница, а след това - в частната клиника или кабинет. Така от една голяма болница в областен град и около 130 по общините броят на лечебните заведения в България достигна 365.

Независимо от огромните държавни субсидии, средства от еврофондовете и обществени поръчки за милиони за реновирането им, а през миналата година и поток от безотчетни дарения по-голямата част от държавните болници в момента са амалгама между ремонтирани отделения и клиники в окаяно състояние и това най-добре се виждаше в репортажите за това при какви условия се лекуват болните от COVID-19 през миналата година.

Основният източник за финансиране на всички тях обаче е един и това е здравната каса, която остана само една и към нейния бюджет всяка година бяха допълвани за плащане всички възможни дейности - лечение на неосигурени, лекарства за редки болести, операции в чужбина, дори помощните средства на гражданите с увреждания.

Самият бюджет на здравната каса не се формира на база на това колко души ще имат нужда от лечение и какво, а в зависимост от това колко ще реши държавата той да бъде. Бюджетът на НЗОК се крепи основно на 1.6 млн. работещи, които плащат две трети от здравните вноски пряко, а останалата една трета са трансфер от държавата за общо 4.5 млн. души, които тя осигурява - държавни служители, пенсионери, деца и др. Самата държава обаче не плаща за всеки от тях минималната сума от 8% от минималната работна заплата, като със закон е задължена да постигне това ниво след около пет години.

Инструментът, по който НЗОК плаща на болниците, се нарича клинична пътека. Цените на всяка една от 300-те пътеки са се определяли не на база на това колко струва наистина лечението на един пациент със съответното заболяване, а на база на това колко пари има здравната каса и кое лоби на специалисти ще надделее. Затова например лечението на един инфаркт струва два пъти повече от един инсулт. Цените не отчитат тежестта на заболяването на даден пациент и придружаващите заболявания. Освен това те не дават превес на модерните методи в хирургията, например безкръвните операции, и ако някой пациент не желае огромна операция, от която ще се възстановява месец, а миниинвазивна, от която ще стане от леглото след най-много три дни и ще се върне на работа, той трябва да си доплати консумативите за нея.

Пътеките не отчитат и колко време е престоял пациентът в болницата, нито какви допълнителни грижи са положени за него, а точно от лечението на тежкоболни пациенти болниците трупат най-голяма загуба.

Самите пътеки не са инструмент за контрол на качеството, нито пък държавата в лицето на здравното министерство е създала каквито и да било анализи и критерии, по които добре работещите болници да бъдат разграничени от тези, в които има вероятност да си тръгнеш по-болен, отколкото си влязъл. Затова и разлика в заплащането за това няма. Ако един човек си счупи крака на жълтите павета или в Тутракан, лечението му ще струва еднакво на здравната каса, независимо дали е проходил, кога и за какъв период.

При това положение стремеж на всяка болница, която е и търговско дружество, е да приема за лечение повече пациенти, които по възможност са за изследване и по-леки случаи, за да трупа повече оборот и да не работи на загуба, особено по недофинансираните пътеки, които са повечето налични.

Средствата за болниците се разпределят като средно 50% от бюджета на здравната каса.

В самия бюджет и в начина на управление на тези средства за болнично лечение (2.645 млрд. лв. през 2021 г.) от 2015 г. има въведен лимит, за да стигат за всички лекувани, които годишно са 2.4 млн. случая.

Лимитът е първо на ниво болница, тоест болницата има право да приема определен брой пациенти месечно, а след като свърши лимитът, здравната каса не й плаща за лекуваните пациенти. Вторият лимит е на ниво отделение или клиника - например отделението няма право да лекува повече от 100 души месечно. Така болниците, които пациентите предпочитат, бързо свършват лимита си и се налага да връщат пациенти или да ги лекуват за своя сметка, а клиниките, в които никой не иска да лежи, получават лимит и съществуват, без да се променят.

Най-явната война от този модел през годините винаги е била по оста имат ли право частните болници да получават пари от здравната каса, или в тях трябва да се лекуват само частни пациенти, а всички осигурени в НЗОК - само в държавните болници. Тъй като конституцията не прави разлика в собствеността, този дебат продължава с взаимни обвинения кой лекува най-тежко болните пациенти, от които се трупат загуби, като в ролята на губеща страна от това винаги влизат държавните болници. В същото време частните болници отвръщат, че и те лекуват тежко болни пациенти, въвеждат иновации, инвестират в нови сгради и апаратура само за своя сметка, докато държавата подпомага държавните болници за всичко със средства от бюджета и еврофондовете, до които частните болници нямат достъп.

Държавата е в конфликт на интереси

Най-големият собственик на лечебни заведения за болнична помощ в България е самата държава. Тя стопанисва чрез Министерството на здравеопазването 65 държавни болници, отделно от това контролира финансовите показатели на 130 общински болници и ги субсидира.

В същото време държавата определя правилата, по които тези болници получават разрешение за работа, контролира качеството и медицинската дейност чрез Изпълнителната агенция за медицински надзор и регионалните здравни инспекции към здравното министерство и чрез здравната каса, а също така и участва в определянето на лимити и цени.

Отделно от това държавата и в крайна сметка здравният министър решава в коя област може да се открие или не нова болница или отделение по направена пак от назначени от държавата комисии по здравната карта на България, която определя необходимостта от лечебни заведения. Ако няма разрешение от министъра, нова болница няма как да сключи договор със здравната каса и ще може да работи само с частни пациенти, което при платежоспособността на болните и възможността да се лекуват безплатно в държавната болница я обрича на провал.

Министерството на здравеопазването решава и на коя болница какви капиталови разходи да отпусне, а също така контролира и всички плащания над 15 хил. лв. на държавните и общинските клиники. Отново представители на държавата са в комисиите за оценка на европроекти, в които държавните и общинските болници могат да участват.

Логично като принципал на държавните болници държавата в лицето на здравното министерство назначава и техните директори и бордове. Обикновено директорите на държавни болници винаги са политически назначения на съответната партия, като има няколко "вечни", между които са досегашният директор на "Лозенец" проф. д-р Любомир Спасов (от 1998 г.), проф. д-р Генчо Начев, директор на "Св. Екатерина" (от 2006 г.), и сегашният ректор на Медицинския университет - Варна, проф. Красимир Иванов, като университетът придоби болницата "Св. Марина", която той дълго управляваше, както и Любчо Пенев, който оглавява белодробната болница в София от около 15 години.

В случая с директорите и бордовете на болниците съществуват и още няколко възможности за тяхното развитие. Директорите на болници по закон имат право не само да управляват болницата, да назначават и уволняват завеждащи клиники и целия медицински екип, да определя заплатите им, но и да оперират и преглеждат, като освен това имат право и на преподавателска дейност в медицинските университети и да оглавяват катедрите и дружествата по специалността си. Цялата тази власт поставя в пълна зависимост професионалната и преподавателската кариера на всеки в болницата, ако директорът й едновременно управлява и оглавява катедрата или пък е активен член на дружеството, което се занимава с обучението на лекари и техните специализации и участия в конгреси и конференции.

Правилата на ГЕРБ

Всеки от множеството здравни министри създаваше свои правила, според които държавните болници, които управлява, да престанат да губят, но при условие че не се провежда здравна реформа и не се закриват излишни легла или лечебни заведения.

Въпреки всички усилия обаче болниците достигнаха задлъжнялост от над 600 млн. лв.

Затова предишният здравен министър Кирил Ананиев написа стандарт за финансова дисциплина, с който да контролира какво харчи всяка болница. Правилата предполагаха, ако болницата провежда порочни обществени поръчки, работи на загуба, не отделя достатъчно средства за заплати, да може бордовете и директорите й да бъдат сменяни. Ананиев, а след него и Костадин Ангелов не уволниха нито един директор за лоши финансови резултати, нито пък заради недоволни пациенти. В случая с Ангелов ситуацията беше още по-комична, защото, преди да стане министър, той беше директор на най-задлъжнялата държавна болница. Вече министър, той беше изправен пред ситуация, в която държавната болница "Лозенец" беше източила здравната каса с надписване на фалшиви хоспитализации на хора, чиито лични данни са били взети от профилактичните прегледи, които са посетили в болницата. Ангелов, разбира се, не наказа директора за това. Нито пък за трансплантациите на органи на чужди граждани с фалшиви самоличности. Нито за пререждането в листата на чакащите за трансплантация трима българи, които още чакат орган. Всичко това разкри и направи служебният здравен министър.

През миналата година болниците за първи път от години получиха много пари. Държавата разпореди на здравната каса да плаща 85% от изработеното през първия месец на годината преди ковид на всички болници, за да поддържат готовност за лечение. Отделно от това основно с евросредства клиниките получиха средства за оборудване и заплащане за първа линия в размер на около 610 млн. лв. В момента няма никакви отчети каква апаратура е купена с тези средства, какви дарения са получили болниците и как са изразходвани, нито каква е евентуалната готовност на болниците за следващата корона вълна. Това, което е единствено ясно, е, че и до момента има болници, които получават по 85% и не могат да достигнат броя пациенти отпреди кризата, или въобще не работят, но здравната каса им плаща със здравните вноски на всички.

Това положение очевидно не може да продължава дълго. През есента вероятно предстои поредната ковид вълна, която ще трябва да бъде посрещната в сегашния вид на здравната система. Тя някак си ще отмине и вероятно много хора пак ще платят с живота си за липсата на адекватни политици и допускането на масови злоупотреби през последните години. Дългата игра ще е как здравеопазването да бъде построено отново, така че с над четирите милиарда лева годишно да се предлага много по-адекватна услуга. В следващите няколко страници ще видите мненията на няколко души, които имат идея какво трябва да се случи. Ще видите, че не само диагнозата е ясна, но и лечението. Остава само да се приложи.

Решенията на Стойчо Кацаров

Служебният здравен министър предложи на здравната каса и лекарския съюз няколко решения, които да помогнат на конкуренцията в сектора. Първото от тях е да отпаднат лимитите за лечение в болница и пациентите да могат сами да избират най-добрите болници, в които да се лекуват, а не да се съобразяват дали клиниката има лимит.

Второто решение е да се въведе коефициент, според който здравната каса ще плаща повече за лечението на по-тежките пациенти с множество заболявания, за да може болниците да имат интерес да лекуват тези случаи. Третото решение е да се остойностят клиничните пътеки и от следващата година да се увеличи заплащането в неатрактивните специалности - инфекциозни болести, вътрешни болести, педиатрия и др.

Най-големите държавни болници



Държавните болници са имали една приятна 2020 г., поне ако се съди по числата от финансовите им отчети за пандемичната година. Те показват, че приходите им растат с по 10-15%, подобряват се финансовите резултати, разходите за заплати също скачат.

Единственото притеснително е, че на повечето растат и задълженията. Средно с около 20% за 15-те най-големи с отчети. Но някои отчитат, че нямат просрочия, т.е. нарасналият обем доставки и ръстът на заплатите например са довели до ръст към края на годината, но това не значи трайни дългове. В балансите на болниците стоят и огромни натрупани стари загуби. Погледнато само 2020 г. спрямо предходната, сумарният резултат се подобрява за 15-те болници: от обща загуба 3.5 млн. лв. през миналата година е постигнат кумулативен резултат от почти 9 млн. лв. печалба. За сравнение, общите приходи на "прозрачната" група от 15 болници растат със 100 млн. лв. до над 900 млн. лв.

Най-големи печалби и като сума, и като рентабилност на приходите отчитат трите най-големи университетски болници в подреждането: пловдивската "Св. Георги", варненската "Св. Марина" и спешната болница "Пирогов" - София.

Иначе повечето болници, очаквано заради корона кризата и забраната за планови операции, отчитат силно свиване в броя на пациентите. Плюсовете в постъпленията често идват от финансиране от държавата, вероятно ковид доплащанията. От март до края на годината всички болници получаваха 85% от изработеното в началото на годината, за да поддържат готовност за лечение на COVID-19. Според отчетите на здравната каса средно около 100 от 365 болници всеки месец са получавали 85%, което означава, че те не са достигнали обичайния си капацитет за прием на пациенти, а някои от тях изобщо не са работили.

Голям проблем е публичността. Сред най-големите получатели на средства от здравната каса - 11 от 30-те големи държавни болници, не са предали отчетите си, макар по закон да трябва да ги дадат на Агенцията за публичните предприятия и контрол (наследникът на Агенцията за приватизация), и то до 15 април. Отделно структури като ВМА, която е ведомствена болница към Министерството на отбраната, не представят никога публични отчети. Правителствената болница "Лозенец", която вече не е ведомствена към Министерския съвет, би трябвало да е представила отчет, но явно по традиция нищо, случващо се в нея, да не бъде публично, не го е направила.

Какво предлагат политическите партии

Бетонирането на директори на болници от ГЕРБ и политическият чадър от ДПС над правителствената болница "Лозенец" показаха ясно "приоритетите" им в здравния сектор - обрастване на болниците с корупционни практики, източване на здравната каса, дори криминални канали за търговия с органи.

Повечето от останалите политически партии в предишния парламент акцентират върху едно решение за проблемите с дълговете, управлението и здравния продукт, който произвеждат болниците. Според три от тях те не трябва да продължават да бъдат търговски дружества, каквито са от 20 години. Освен това всички партии, представени в последния парламент, акцентират в програмите си на увеличаване на финансирането за превенция и профилактика на заболяванията, преди да се стигне до болницата.

"Има такъв народ" освен промяна на статута на лечебните заведения в такива без печалба и в обществена полза предлага и демонополизация на здравната каса, както и разписване на мерки за преодоляване на корупцията във всички нива на здравната система. ИТН предлагат и национална система за спешна помощ с включено авиационно звено.

"Демократична България" предлага възстановяване на обществения статут на здравната каса, какъвто беше в началото на здравната реформа. Партията предлага смислена приватизация на държавните и общинските болници и да се задължат всички държавни служители да се осигуряват за здраве по начина, по който са задължени останалите граждани, а в средносрочен план - обществена консултация за допускане на частните застрахователни фондове до здравните вноски на българите и въвеждане на тристълбова система за здравно осигуряване.

БСП обещава безплатно и достъпно здравеопазване за всички, премахване на пазарния принцип в здравния сектор и пререгистрация на болниците, както и намаляване на ставките на ДДС за храни и лекарства от 20% на 9%.

"Изправи се. Мутри вън" също залага на пререгистрацията на болниците в нетърговски дружества. Партията е записала, че ще се стреми да създаде фонд за лечение на социално слаби граждани и детайлна програма за мерки във всички сегменти на сектора, като една от тях, касаеща общинските лечебни заведения, е те да могат да се включват в публично-частни партньорства.
Темата накратко
  • Овладяването на всички публични активи през последните години включва и част от четирите милиарда лева в здравния сектор.
  • Шефовете на държавните болници се превърнаха в политически назначения и това разклаща допълнително нестабилната система.
  • Ефектът от корупцията и лошото управление е, че услугите в държавния сектор са с ниско качество, от което губят, не само пациентите, но още лекарите и сестрите.

Тази история има много лица, ето само едно от тях:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход