Здравна система, която (да не) убива

Здравна система, която (да не) убива

България е с двойно по-голяма предотвратима смърност в сравнение с останалите страни от ЕС

Десислава Николова
4040 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • Американската търговска камара и IQVIA предлагат рецепти за по-рационално управление на парите за здраве.
  • Според анализа само 38% от пациентите ходят на профилактичен преглед, а България е с най-много болници и лежащо болни в ЕС.
  • Страната е на челните места в ЕС по предотвратима смъртност.

В здравната система всяка от последните години се превъртат около 10 млрд. лв. Въпреки внушителната сума обаче явно средствата не се изразходват добре, защото нито пациентите са здрави и доволни, нито работещите в сектора получават справедливо заплащане за труда си.

Според анализ на Американската търговска камара (AmCham) в България и IQVIA (най-голямата световна агенция за бази данни за здравния сектор и клинични изследвания), който беше оповестен през седмицата, увеличените инвестиции в здравния сектор през последните 20 години - от 523 евро на глава от населението през 2000 г. до 1637 евро през 2019 г., имат пряк ефект върху увеличението на средната продължителност на живота от 71.7 на 75 години. Въпреки това България продължава да е на опашката по всички най-важни показатели за измерване на ефективността на здравните системи и все още не е използвала всички възможности да подобри тези показатели.

Черната статистика

Обикновено политиците твърдят, че не бива да изливат повече пари в нереформирана система като здравната, но пък и не правят стъпки за подходяща реформа вече 20 години, откакто беше замразена на първоначалния си етап. Оттогава здравната вноска беше увеличена веднъж, а единствената здравна каса - натоварена да плаща с парите от нея всичко възможно, включително и помощите за инвалиди и лечението в чужбина.

Ефектът от тези инвестиции е, че продължителността на живота наистина се е увеличила, но по данни на Световната банка, цитирани в анализа, България все още е на най-ниското ниво в ЕС, в който средната продъжителност е 81 години.

Предотвратимата смъртност на 100 хил. души и детската смъртност (на 1000 души) са близо два пъти по-високи спрямо средните в ЕС. Така България е на пето място сред губещите население по първия показател с 427 души на 100 хил., които здравната система е могла да спаси, но не го е направила. Причините за това са, че българите получават инсулти 4 пъти по-често от останалите граждани на ЕС, имат високо кръвно налягане също 4 пъти повече от средното за ЕС и освен това са на първите места по заболеваемост от рак.

Същевременно България е трета по най-ниски плащания за здраве в ЕС при средни разходи за здраве на глава от населението в съюза 3100 евро. Важен момент в случая е, че тези 1637 евро на човек не се формират само от здравните вноски, но и от допълнителни доплащания в брой от болните хора за медицински услуги и лекарства. Делът на доплащането за здраве в България е четвъртият най-голям в ЕС след Кипър, Гърция и Латвия и се движи около 40% по данни на Световната банка.

Най-големи продължават да са доплащанията за лекарства - 32.7% от всички плащания за здраве, следвани от доплащанията за прегледи и диагностика в извънболничната помощ и за лечение в болница - с около 5% всяко.

Как да се промени картината

За разлика от другите в ЕС България е страна не на предпазване от болестите, а на лечението в болници. Повече от половината бюджет на здравната каса (2.5 млрд. лв.) е насочен именно към това, което е и най-скъпото в системата. В същото време само 38% от населението посещава профилактични прегледи, а за превенция се отделят 34 евро на човек годишно при средно 89 в съюза.

Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за България, коментира, че има три важни стъпки, чрез които да бъдат намалени разходите и да се спасява повече човешки живот - това са профилактиката и ваксинацията за предотвратими заболявания, активен скрининг за улавяне на болести в най-ранните им етапи и използване на иновативни лекарства най-рано, за да се спестят средства от лечение на усложнени болести.

"Ваксинацията срещу вируса, който води до рак на маточната шийка, струва годишно 26 млн. лв. Скринингът за заболяването и откриването на най-ранен етап (прегледи, тестове и организация) при жени между 25 и 65 години би струвало 69 млн. лв., докато най-минималните разходи за лечение на пациентки с рак, ако не се предприемат никакви действия, за да се избегне предотвратимата смъртност, е 133 млн. лв.", пресмята той.

По думите му годишно България плаща 550 млн. лв. за лечение на диабет, като 60% от тях са за лечение на усложнения от болестта в болница, а ако се прилагат иновативни лекарства и се засили профилактиката, това би довело до спестявания от 250 млн. лв. годишно.

Оптимизация на разходите за здраве

В анализа си Американската търговска камара вижда няколко възможности за по-ефективно разходване на средствата за здравеопазване. Първата е в инфраструктурата на системата. В момента в България има висока концентрация на лекари - 4.2 на 1000 жители, и вторият най-нисък брой медицински сестри в ЕС. Проблемът е, че персоналът е застаряващ - 63% от всички лекари са на възраст над 51 години, а средната възраст на сестрите е 55 години. Освен това всяка година около 300 лекари напускат България заради липсата на признание и ниските заплати. В допълнение има неефективна доболнична помощ, а медицинското оборудване не се използва достатъчно. Само за пример - България е третата страна в ЕС с най-много на брой скенери на глава от населението и последна по тяхното използване.

AmCham предлага на следващите правителства да приемат мерки за преодоляване на фрагментираното разпределение на медиците в страната и за по-пълноценно използване на наличните специалисти и оборудване като осигуряване на регионални стимули, образователни инициативи и увеличаване на заплатите на специализиращите лекари.

"Личните лекари трябва да заемат ключова роля в здравната система като първата точка за контакт на пациента. Липсата на достатъчно лични лекари води до слаба система за първично здравно обслужване и по този начин - до прекомерна зависимост от стационарни и болнични грижи", коментира Лука Чичов.

Анализът констатира, че често хоспитализациите са резултат от липсата на достатъчно направления при личните лекари и 20% от тях са предимно за изследвания или операции, които биха могли да се извършат амбулаторно. Иначе България заема първо място в ЕС по брой болнични легла (7.5 на 1000 срещу 5.3 средно в ЕС) и по брой изписвания от болница - 342 срещу 167 за ЕС.

За сравнение - анализът на болничните разходи във Великобритания на ниво пациент във всички 260 болници, наблюдението на финансовата ефективност на клиничните решения и рентабилността на всяка услуга показват, че подобрената диагностика води до намаляване на болничния престой.

Експертите виждат потенциал и за спестяване от плащания на здравната каса за лекарства. В момента тя отделя 42 млн. лв. годишно за 110 частично платени евтини лекарства с цена под 3 лева, а би могла да преразпредели тази сума към скъпи лечения с по-висока цена.

Третата възможност за спестяване на разходи е дигитализацията на сектора и въвеждането на телемедицина и дистанционно наблюдение на пациенти.

"Въвеждането на електронно здравно досие, направление и рецепта ще доведе до по-високо качество на данните за всеки пациент, икономия на разходи и време за пациента и лекаря", смята Чичов.

Темата накратко
  • Американската търговска камара и IQVIA предлагат рецепти за по-рационално управление на парите за здраве.
  • Според анализа само 38% от пациентите ходят на профилактичен преглед, а България е с най-много болници и лежащо болни в ЕС.
  • Страната е на челните места в ЕС по предотвратима смъртност.

В здравната система всяка от последните години се превъртат около 10 млрд. лв. Въпреки внушителната сума обаче явно средствата не се изразходват добре, защото нито пациентите са здрави и доволни, нито работещите в сектора получават справедливо заплащане за труда си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    ojk16240969261061232 avatar :-|
    Yoto Yosimoto

    Моят личен опит показва, че българските лекари в голямата си част са просто неподготвени, слабо образовани, без чувство за морал, етика и липса на минимална емпатия. Корупцията е повсеместн, а алчността е минала всякакви граници. УСловията и храната в провинциалните болници са отвратителни и с пациентите се държат като с временни затворници. Сестрите се крият в сестринските стай за да си клюкарат на воля и да си джиткат по телефоните, а санитарките откликват само на феникийските знаци. Мръсотия и безхаберие царят на всякъде. На всичкото отгоре и ни плашат, че ще отидат в чужбина. Може, но като болногледачи. Единици са тези, които са отдадени на професията си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход