Европейски онколози: България трябва спешно да приеме свой национален раков план

Европейски онколози: България трябва спешно да приеме свой национален раков план

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
7910 прочитания

3На 19 юни 2021 г., в рамките на Осмата годишна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) се проведе виртуално медийно събитие за насърчаване на създаването на Национален раков план на България. То е част от програмата на "Пфайзер" Онкология за мобилизиране на експерти по политики, академични среди и медии за подобряване на профилактиката, ранната диагностика на рака и грижите за пациентите в България. Акцент бе поставен върху Европейския раков план и възможностите да се победят онкологичните заболявания в страните от Източна Европа. При почти всички случаи на рак в страните от Източна Европа диагностицирането на болестта става случайно при посещение на лекар по друг здравословен проблем. Причините за това са лошата превенция и късната диагностика.

Проф. д-р Тит Албрехт, ръководител на Центъра за здравни грижи към Националния институт за обществено здраве на Словения: България трябва спешно да въведе Национален план за борба с рака

България трябва спешно да въведе Национален план за борба с рака (NCCP), тъй като е единствената държава в ЕС, която никога не е имала съвременен национален план или стратегия. Това е необходимо и за да се реформират както организацията на лечението на онкологични заболявания в България, така и клиничните пътеки. Настоящите комплексни онкологични центрове, изградени на базата на старите онкологични диспансери, не отговарят на съвременните и бъдещите изисквания за онкологични центрове. Проследяването и цялостното лечение на рака трябва да бъдат организирани чрез съвместно сътрудничество между доболничната и болничната помощ. Също така е необходимо да се разработят съвместни стратегии, които да се прилагат при полиморбидни, сложни пациенти с хронични заболявания, които не трябва да се лекуват предимно от онколози.Предпоставките за разработване и въвеждане на български NCCP са: широко участие на всички основни заинтересовани страни в процеса: политици, специалисти, пациенти, здравни заведения, платци и доставчици; достатъчна и адекватна роля на представителите на пациентите във всички фази на процеса; осигуряване на адекватен бюджет за всички услуги, свързани с ракови заболявания, и прозрачен инвестиционен план за всички услуги, които трябва да бъдат надградени; подобряване на събирането на данни, аналитичната работа и потоците от данни, включително ефективен национален регистър с тесни връзки към регистрите за скрининг и клиничните регистри; ясен график за изготвянето на NCCP, както и за неговото прилагане с индикатори за структурата, процеса и резултата за целия план, план за човешки ресурси за всички услуги. Бих посочил, че съществуват ясни критерии за създаването на комплексни онкологични центрове (КОЦ), както посочва Организацията на европейските институти за борба с рака (OECI), както и за създаването на комплексни онкологични мрежи (CCCN), които са дефинирани и концептуализирани в рамките на Съвместната инициатива за контрол на рака (www.cancercontrol.eu). Важно е да се подчертае, че се предвижда всеки КОЦ да обслужва население от 3 до 5 милиона, подобно на мрежите, което означава, че България вероятно ще се нуждае от два КОЦ и ще изгради мрежа от други акредитирани онкологични центрове/ракови болници около тях в стабилни и тясно сътрудничещи си структури.

Проф. Марк Лоулър,PhD, FRCPath, асоцииран заместник-ректор и професор по дигитално здраве към Факултета по медицина, здравеопазване и науки за живота, Катедра по транслационна геномика на рака, Патрик Джонсън Център за изследване на рака, Queen's University Belfast: Абсолютно неприемливо е в България достъпът до лекарства срещу рак да е 600 дни след Европа

Бих искал да насърча българските политици да обмислят всички аспекти на Европейския план за борба с рака, но има някои, които се открояват и заслужават внимание. Сериозното отношение към превенцията на рака е много важно, затова бих призовал България да се увери, че сред популацията се провежда скрининг за рак на гърдата, дебелото черво и шийката на матката и че ваксинацията срещу HPV е достъпна както за момчета, така и за момичета. От началото на лечението на раковото заболяване е наистина важно българските пациенти да не са в неравностойно положение и да получат своевременен достъп до противоракови лекарства. Абсолютно неприемлива е ситуацията в Европа, а именно че едно и също противораково лекарство може да бъде достъпно за пациенти с рак в Германия само 127 дни след получаването на разрешение за употреба, докато в държавите от Източна Европа, включително България, може да отнеме между 500 и 600 дни, а понякога и по-дълго. Проблемите с апаратурата и работната ръка също са от основно значение - лъчетерапията е ключов компонент на лечението на рака, но в България няма достатъчно ресурси за прилагането . Квалифицираните експерти по различните аспекти на рака (патология, хирургия, медицинска онкология, лъчетерапия) са много важни, но липсват. Изключително важно е правата на пациентите да бъдат включени в прилагането на българския Национален план за борба с рака. Наскоро в Европейската организация за борба с рака въведохме заедно с европейския комисар по въпросите на здравеопазването Стела Кириакидис Европейския кодекс за онкологична практика, насочен към пациентите и гражданите манифест на основните изисквания за добра клинична практика при раковите заболявания, с цел да се подобрят резултатите при всички пациенти с рак в Европа. Акцентът в Кодекса е върху информирането и подпомагането на пациентите с рак на всички етапи от тяхното заболяване. В него е включена поредица от 10 основни всеобхватни права и по-конкретно указания какво трябва да очакват пациентите от здравната система, за да постигнат възможно най-добрите резултати. Приемането на някои или всички от тези права на пациента би представлявало стъпка към положителната промяна в грижата за пациентите с рак в България.Изследванията и иновациите са ключови компоненти на съвременното лечение. През 2019 г. публикувахме статия, която недвусмислено показва, че при пациентите с рак, които се лекуват в болници, занимаващи се с научноизследователска дейност, се постигат по-добри резултати спрямо пациентите, лекувани в други болници. Проучването на раковите заболявания не е просто плюс - то е основен компонент на съвременното им клинично лечение.

Доцент Д-р Желязко Арабаджиев,дм, началник на отделение по медицинска онкология в болница "Аджибадем Сити клиник Токуда"- София. Член на Експертен борд по медицинска специалност "Медицинска онкология" към министъра на здравеопазването на България: През 2020 г. от злокачествени тумори са заболели малко над 35 хиляди българи

По данни на Global Cancer Observatory (GLOBOCAN) през 2020 г. от злокачествени тумори са заболели малко над 35 хиляди българи, а почти 20 хиляди за загубили живота си поради онкологично заболяване. Пак от този източник става ясно, че най-честият вид рак при мъжете е на простатата, а при жените - на гърдата. Смъртността при мъжете се определя на първо място от рака на белия дроб, а при жените - на гърдата. В България понастоящем има повече от 40 болнични звена, отделения и клиники за лекарствено лечение на пациенти със солидни тумори. Тези звена са предимно съсредоточени в София, а в страната са на територията на доскоро наричаните онкологични диспансери, сега комплексни онкологични центрове. Почти всяка голяма частна болница или верига от болници също има отделение по медицинска (лекарствена) онкология. Достъпът на онкопациенти до лечебни звена е безпрепятствен и обезпечен с лекарства. Проблемът е пациентите да бъдат правилно насочени към тези звена от диагностичните и хирургични специалисти.Ранното откриване на онкологични заболявания е възможно и трябва да бъде цел на медицинските специалисти и на обществото. Част от злокачествените тумори са напълно лечими, ако са диагностицирани и лекувани в ранен стадий. Наличието на метастази прави болестта трудно лечима или нелечима и създава условия за значително влошаване на качеството на живот на пациента. Към момента в страната ни има нормален достъп до образни изследвания, все повече се налагат лапароскопската и роботизираната хирургия. Това е предпоставка за по-ранно и по-ефективно лечение на злокачествените тумори, стига пациентът да се обърне навреме към специалист. За да се скъси времето от първите симптоми или дори безсимптомната изява на тумора до преглед от онколог, ролята на личните лекари е ключова. Това са специалистите, които трябва да предположат наличието на рак и да насочат пациента си за поставяне на диагноза. Ключова е и ролята на мултидисциплинарното обсъждане на всеки пациент, като единствено този подход осигурява най-достоверна диагноза и адекватно последващо лечение.

Д-р Мила Петрова, ръководител на клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Надежда". От 2012 до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee: Националният антираков план значително ще улесни пътя на всеки пациент с онкологично заболяване

Изграждането и включването на националния антираков план в рутинната медицинска практика в страната би трябвало значително да улесни и подобри пътя на всеки един пациент с онкологично заболяване. В разговори с колеги от страни от Централна и Източна Европа, където този план не само че е изграден, но е започнал и активно да функционира, те споделят за по-ранно диагностициране и съответно лечение на болни със солидни тумори. Това води до значително подобряване прогнозата на тези пациенти с реален шанс за тяхното излекуване. Искам да подчертая обаче, че отговорността за изграждането и проработването на антираковия план е отговорност не само на здравните специалисти, но и на цялата общественост. Нужно е подобряване информираността на хората в страната за крещящата нужда от работеща профилактика на част от онкологичните заболявания (там, където има одобрен и ефективен скрининг). Тогава, когато всички в България работим заедно върху този проблем, бихме могли да очакваме и неговото разрешаване.Подобряването на качеството на живот на пациентите е основната цел на националния антираков план. Работеща профилактика в цялата страна с достъпни скрининги на рака на гърдата, рака на маточната шийка, рака на простатата. В последно време активно се говори и за скрининг за рак на белия дроб. Така ранната профилактика ще води до по-ранно диагностициране на онкологичните заболявания, оттам и възможностите за радикално лечение и последващо системно противотуморно лечение са по-големи.Необходимо е активно участие от страна на държавата не само по отношение на финансирането, но и за организацията на звена, където да се осъществяват палиативни грижи на добро ниво. Палиативните грижи заемат изключително важно място в цялостната онкологична грижа. За съжаление обаче проблемът с тяхното осигуряване е реален и в последно време все повече се задълбочава.

3На 19 юни 2021 г., в рамките на Осмата годишна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) се проведе виртуално медийно събитие за насърчаване на създаването на Национален раков план на България. То е част от програмата на "Пфайзер" Онкология за мобилизиране на експерти по политики, академични среди и медии за подобряване на профилактиката, ранната диагностика на рака и грижите за пациентите в България. Акцент бе поставен върху Европейския раков план и възможностите да се победят онкологичните заболявания в страните от Източна Европа. При почти всички случаи на рак в страните от Източна Европа диагностицирането на болестта става случайно при посещение на лекар по друг здравословен проблем. Причините за това са лошата превенция и късната диагностика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.