Ваксините са едно от най-големите постижения на общественото здраве за всички времена

Ваксините са едно от най-големите постижения на общественото здраве за всички времена

Милена Органджиева (Костова) - управляващ директор на MSD за България, Северна Македония и Косово

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
4622 прочитания

Профил

Милена Органджиева (Костова) е новият управляващ директор на MSD за България, Северна Македония и Косово от 1 юли 2021 г. Тя започва кариерата си в българския офис на американския концерн през 2000 г. и в продължение на 21 години придобива богат опит на ключови позиции в различни направления на бизнеса - управление на човешките ресурси, връзки с клиенти и проекти, свързани с бизнес развитие и достъп на лекарства до пазара. През 2018 г. Милена Органджиева става мениджър "Бизнес процеси" за България и успява да изгради от основи и развие успешно отдела. Междувременно поема развитието на продуктовото портфолио за Северна Македония и Косово, където разширява значително стратегическото портфолио на компанията с фокус върху лечението на онкологични заболявания и ваксините. От февруари 2020 г. поема проект за разделяне на компанията, като успешно ръководи и координира всички междуфункционални дейности в Централна и Източна Европа, Балканите, Гърция, Малта и Кипър. След повишението на предишния управляващ директор Константинос Папаянис в управляващ директор на MSD за Румъния и Молдова през февруари 2021, Милена Органджиева е временно изпълняваща длъжността и управлява MSD България, Северна Македония и Косово в продължение на пет месеца.

Милена Органджиева (Костова) има магистърска степен по специалност "Икономика" от Икономическия университет във Варна и по индустриален мениджмънт и получава CIPD диплома от асоциацията на специалистите по управление на човешките ресурси The Chartered Institute of Personnel and Development.

"Обединени от визията на "MSD България" "Ангажирани за по-добър живот", MSD като социално отговорна, ориентирана към пациентите компания, която изобретява, разработва и предоставя иновативни продукти и услуги, ще продължи да подобрява живота на хората", коментира тя по повод назначението й на новия пост. "Ежедневно демонстрираме готовността си да подкрепяме партньорите ни и ангажираността си за подобряване на локалната здравна среда. Нашите ценности ни ръководят в действията и решенията ни и са спечелили доверието и уважението на нашите колеги, партньори и клиенти в сектора на здравеопазването", допълва Милена Органджиева (Костова).

Много рядко българи и особено дами получават назначение на подобни ръководни позиции в мултинационални компании - на какво отдавате успеха си освен на безспорните си мениджърски качества, познати във фармацевтичния сектор? Как се случва това в голяма американска компания?

Бих отвърнала, че може би напоследък тенденцията е различна. Вече има много българи на подобни позиции не само у нас, но спечелили различни други европейски и международни позиции. Това наистина е признание, че в България сме способни да развиваме изключително успешни кадри. От гледна точка на MSD да, факт е, че аз съм първият локален управител след 20 години. Мисля, че част от моя успех се дължи на предходните управители на компанията за България и за мен беше чест и удоволствие да работя тясно с тях - прекрасни лидери и хора, които допринесоха много за развитието на компанията, а също така на цялата организация. Научих много от тях. Когато отправих своето послание на новоизбран управляващ директор към екипа ми в България, Северна Македония и Косово, отбелязах нещо, в което истински вярвам - успехът не се измерва с длъжността, която заемаме, а с придобитите умения, ценния опит и способността да споделяме всичко това с другите. И ако поддържаме тази своя нагласа, успехът е неизбежен.

Вие сте човек на традициите, толкова години само в една компания?

- Да, човек на традицията съм. Не съм променяла работното си място, защото в MSD открих ценностната система, която аз лично изповядвам. През тези 21 години имах възможност да придобия разностранен опит. Както казах, успехът не е в длъжността, а в работата по най-различни проекти, които са ме държали мотивирана буквално всеки ден, и в удоволствието да идвам на работа.

В България дълго време MSD не заемаше полагащото й се място в топ 10 на фармацевтичните компании, но вие променихте това. Как се постига двуцифрен ръст по време на безпрецедентна пандемия?

- Да, така е. Променихме фокуса на компанията на глобално ниво през последните няколко години и резултатът е видим. Основният ни фокус е в областта на онкологията и това е прекрасно, защото онкологично болните пациенти вече имат достъп до иновативни лекарства и иновативни решения за своето лечение. Както се вижда по последните данни на IQVIA, това е сегментът, който расте най-бързо, т.е. здравната нужда е най-голяма, така че основният ни фокус и визията на MSD да бъдем ангажирани за по-добър живот, да поставяме пациента на първо място носи полза не само на пациентите, но и за развитието на компанията. За нас е приоритет да разширим присъствието си на българския пазар не само в областта на онкологията, конкретно в имунотерапията (наричана още имуноонкология), а и в други социално значими заболявания.

Как ще го направите предвид тежката ценова регулация и рестриктивната лекарствена политика в България, как ги намирате като среда за работа?

- Лекарствената политика в България се определя от икономическите условия и политическите фактори в страната. Като такава тя отразява визията на управляващите като цяло за развитието на държавата. През последното десетилетие България постигна значителен напредък в развитието на здравеопазването, но все още изостава от страните в Западна Европа. Здравната среда е изключително динамична. За жалост липсват радикални здравни политики въпреки ясно дефинираните проблеми в сектора. Регулаторната рамка е непостоянна. Възгледите относно политиките, приоритетите и бъдещото развитие в сектора са променливи. Като процент от БВП за здравеопазване у нас се отделя наполовина от средното в ЕС, а здравната и лекарствената политика са по-скоро ориентирани към разхода вместо към стойността и ефекта. Здравният сектор продължава да бъде недофинансиран, а и в момента лекарствената политика е предимно разходно ориентирана. За всяка индустрия е от изключителна важност държавата, в която оперира, да гарантира предвидимост и прогнозируемост за бизнеса. За съжаление в здравния сектор наблюдаваме точно обратната тенденция. Недостигът на средства в НЗОК се наваксва с изискването към компании за няколко вида задължителни отстъпки, които могат да достигнат и до 90% от изписаните лекарства, особено когато говорим за нов клас продукт на пазара. Като прибавим и това, че в България производителите регистрират най-ниските цени на лекарствата в Европа, и донякъде забавеното навлизане на пазара на нов медикамент, се оказва, че бизнес климатът в държавата е все по-неблагоприятен. Трябва да се отбележи, че липсват също така осъвременени бази данни и регистри в сектора. Все още има високо доплащане от страна на пациента в лекарствения сектор - то достига 48% от стойността на необходимото лечение. Не на последно място, трябва да поставим и акцента върху спешната необходимост от дигитализация на сектора и въвеждане на нови технологии, които гарантират прозрачност на управлението на разходите.

Как виждате развитието на портфолиото на компанията в основните й категории?

- Нашият фокус остава имуноонкологията поради факта, че в България заболеваемостта е висока и времето от диагностика до получаване на лечение е все още относително дълго. Друг основен приоритет в нашето портфолио са ваксините. Опитваме се да ги наложим на българския пазар, но, както знаете, ваксиналното покритие на незадължителните ваксини е все още много ниско. Това е видно и от статистиката за COVID ваксинацията. Вирусологията е третият отрасъл на компанията. Тази година пуснахме на пазара два нови продукта за лечение на ХИВ с по-благоприятен профил на безопасност и удобен прием за пациента като еднотаблетков режим. Единият от тях ни донесе награда за иновативен продукт на годината от Българския фармацевтичен съюз.

Също така работим активно за успешното стартиране на разписания вече Национален план за елиминиране на вирусните хепатити, съобразен с приоритетите на СЗО. България за жалост не е от първите, а от последните страни, които въведоха такъв план, и все още не виждаме той да е заработил. Това е едно от малкото социално значими заболявания, за които вече има терапия, която води до пълното му излекуване, и смятам, че заедно с останалите фармацевтични компании, които предоставят иновативно лечение, трябва да съсредоточим усилията си и да помогнем на максимален брой пациенти.

Около COVID кризата отново стана ясно какъв глобален, естествено и български, проблем е антибиотичната резистентност. Надявам се през следващата година да разширим нашето антибиотично портфолио с един или два продукта най-ново поколение за борба с тежки мултирезистентни бактерии.

Какво е мнението ви за въвеждането на антираков план в България?

- Националният раков план трябва да бъде приоритет за България, включително в него да бъде заложена нова стратегия за елиминиране на раковите заболявания, свързани с човешкия папилома вирус. Това също е основен фокус на Европейската комисия и Световната здравна организация. Националният план следва да фокусира усилията в комплексен подход, съобразен със спецификата на онкологичните заболявания, да включва профилактика, превенция, ранна диагностика, навременен достъп до ефективно лечение, въвеждане на ефективен раков регистър с актуални клинични данни, последваща грижа и не на последно място - повишаване на здравната култура.

Този план е необходим, защото всички знаем, че в България заболяването се открива на по-късни етапи, което прави по-трудно овладяването му. Ние сме изключително ангажирани в кампаниите за ранна диагностика и лечение и ще продължим успешната си кампания за ранно откриване на рака на белия дроб. Но нерешените проблеми, свързани с рака, са огромно предизвикателство първо пред самите пациенти и техните близки, след това - пред техните лекуващи лекари, а след това и пред нарастващите разходи и товара върху цялата здравна система. Без план, без целенасочен подход, възприет от всички участници в локалното здравеопазване, трудно бихме постигнали сериозен напредък.

Споменахте ваксините срещу рак на маточната шийка. Като компания, която работи в държава с много ниско ваксинално покритие в областта на доброволните ваксини, каква е стратегията ви за стимулиране на този процес?

- Ваксините са едно от най-големите постижения на общественото здраве за всички времена. Те позволяват да се контролират и почти напълно да изкоренят редица инфекциозни заболявания, които някога са били широко разпространени. Когато стане дума за ваксини и ваксинопрофилактика, говорим за здраве. Когато става дума за здраве, говорим за култура. Когато става дума за култура, говорим за цивилизационен избор. Когато говорим за цивилизационен избор, говорим за това как една общност проектира своето бъдеще. Цитирам мой колега и това е нашето виждане в MSD как като нация трябва да работим за повишаване на ваксиналното покритие в България, особено по отношение на ваксините, които не са в задължителен календар. Ето защо профилактиката и повишаването на информираността сред обществото са наш друг основен приоритет и поради тази причина активно подкрепяме и участваме в такъв тип кампании и програми на неправителствените организации и на фармацевтичните асоциации. Целите на глобалната стратегия на СЗО за ускоряване на елиминирането на рака на маточната шийка до 2030 г. като проблем за общественото здраве включват 3 ключови стъпки в борбата с рака - HPV ваксинация на 90% от момичетата до 15 години, скрининг и лечение. Това следва да е приоритет на всички държави.

Личното ми мнение е, че Министерството на здравеопазването трябва да вземе по-активна страна в процеса на повишаване информираността на населението. Да застане зад ваксинопрофилактиката активно. Също така можем да черпим и от примера на други държави в региона като Словения, Хърватия, като съседната Северна Македония, която направи задължителни ваксините срещу рак на маточната шийка и ротавирусната ваксина.

Трудно ли се управляват фармацевтичните пазари в страни като Северна Македония и Косово? Какви са предизвикателствата пред вас?

- В страни извън ЕС процедурата по регистрация на лекарствените продукти е много забавена и трудна. За да се регистрира дадено лекарство извън ЕС, трябва тези държави да бъдат приоритизирани за компанията, за да може да бъде допуснато досието за регистрация. Аз лично познавам в детайли Северна Македония и Косово от 2018 г., когато като допълнителен проект поех тези държави и лансирането на нашето портфолио в тях. Дали е било лесно? Не. Със сигурност, защото там лекарствената политика дори не е толкова регулирана, колкото в България. Бюджетите, които могат да си позволят техните здравни каси и министерства на здравеопазването, са дори още по-ниски от тези в България. Но когато докажете качеството и ефективността на даден продукт, идентифицирате правилните заинтересовани страни и отговорни здравни институции, разговаряте с лекарите, можете да бъдете успешни. За две години ние успяхме да включим двете ваксини - HPV ваксината и ротавирусната ваксина, в задължителния календар на Северна Македония, а ваксината срещу варицела - в препоръчителния календар. Борбата с тези заболявания се превърна в приоритет за тази държава и това е много стимулиращо. Радостно е, че пациентите с онкологични заболявания не само в Северна Македония, но и в Косово също получиха достъп до имуноонкология за лечение на тежки онкологични заболявания.

Профил

Милена Органджиева (Костова) е новият управляващ директор на MSD за България, Северна Македония и Косово от 1 юли 2021 г. Тя започва кариерата си в българския офис на американския концерн през 2000 г. и в продължение на 21 години придобива богат опит на ключови позиции в различни направления на бизнеса - управление на човешките ресурси, връзки с клиенти и проекти, свързани с бизнес развитие и достъп на лекарства до пазара. През 2018 г. Милена Органджиева става мениджър "Бизнес процеси" за България и успява да изгради от основи и развие успешно отдела. Междувременно поема развитието на продуктовото портфолио за Северна Македония и Косово, където разширява значително стратегическото портфолио на компанията с фокус върху лечението на онкологични заболявания и ваксините. От февруари 2020 г. поема проект за разделяне на компанията, като успешно ръководи и координира всички междуфункционални дейности в Централна и Източна Европа, Балканите, Гърция, Малта и Кипър. След повишението на предишния управляващ директор Константинос Папаянис в управляващ директор на MSD за Румъния и Молдова през февруари 2021, Милена Органджиева е временно изпълняваща длъжността и управлява MSD България, Северна Македония и Косово в продължение на пет месеца.

Милена Органджиева (Костова) има магистърска степен по специалност "Икономика" от Икономическия университет във Варна и по индустриален мениджмънт и получава CIPD диплома от асоциацията на специалистите по управление на човешките ресурси The Chartered Institute of Personnel and Development.

"Обединени от визията на "MSD България" "Ангажирани за по-добър живот", MSD като социално отговорна, ориентирана към пациентите компания, която изобретява, разработва и предоставя иновативни продукти и услуги, ще продължи да подобрява живота на хората", коментира тя по повод назначението й на новия пост. "Ежедневно демонстрираме готовността си да подкрепяме партньорите ни и ангажираността си за подобряване на локалната здравна среда. Нашите ценности ни ръководят в действията и решенията ни и са спечелили доверието и уважението на нашите колеги, партньори и клиенти в сектора на здравеопазването", допълва Милена Органджиева (Костова).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.