Козметични промени в Александровска болница

Козметични промени в Александровска болница

Новото ръководство на финансово затъналата болница предприе първо сливане на клиники, но засега няма драстични съкращения

Десислава Николова
5166 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Новото ръководство на най-старата университетска болница - "Александровска", започна първите промени в болницата, но те не изглеждат особено решителни, за да постигнат крайната цел - да стопят наследените от управлението на ГЕРБ 42 млн. лв. дългове към доставчици, от които просрочените са 32-34 млн. Болницата е с натрупана загуба от 70 млн. лв., има отрицателен капитал, приходи от средно 79 млн. и разходи от 83 млн. лв. годишно.

Първите действия на новото ръководство изглеждат на принципа "намаляване на началниците" и предвиждат сливане на действащи клиники. Засега обаче въпреки раздутия щат съкращения няма, нито пък има публична яснота дали болницата ще намери средства, за да финансира дейността си.

Дори само слуховете за предстоящите реформи предизвикаха реакция у всички възможни политици и бивши управници на болницата, като "Александровска" за кратко беше заплашена и от Медицинския университет, че ще й отнеме статута на университетска болница. В същото време синдикат с няколко члена в болницата заплашва с протест.

Обратно на борда

Вероятно мнозина си спомнят, че по време на втората вълна имаше множество лекари, които бяха дълбоко против да се лекува ковид в зони, в които се наблюдават имунокомпрометирани пациенти с рак или трансплантация. Един от тях беше проф. д-р Емил Паскалев, който оглавяваше най-големия център за наблюдение на трансплантирани пациенти в България, който се намираше в "Александровска". Пациентите там получаваха орган и бяха проследявани в изключително стерилни условия. През ноември миналата година обаче тогавашното ръководство реши да лекува в клиниката ковид и предложи на екипа на клиниката и пациентите да се преместят в по-малко и нестерилно пространство. В знак на протест проф. Паскалев и екипът му подадоха колективна оставка, а в отговор бяха подложени на другарски съд, че са безотговорни. Пациенти протестираха срещу решението да бъде преместена клиниката и да се разпилява документацията на кандидатстващите за органи и вече трансплантираните. От това обаче не последва нищо, освен че проф. Паскалев беше освободен от тогавашния директор проф. Борис Богов и започна да практикува в болница "Лозенец". Освен екипа му с него болницата напуснаха и стотиците пациенти на клиниката. В "Александровска" по принцип има общо три клиники по нефрология, като едната е за хемодиализно лечение. Решението на новото ръководство е трите клиники да бъдат обединени в една, а проф. Паскалев е поканен да ги оглави временно до провеждането на конкурс. Това, от своя страна, възстановява справедливостта по отношение на един от най-известните специалисти в областта, екипа му и неговите пациенти.

Сливането обаче означава, че проф. Богов, предишният директор, който оглавява едната от нефрологичните клиники, ще трябва да работи под ръководството на проф. Паскалев, когото шумно освободи.

Другите две промени са обединяването на две от трите хирургични звена. Според решението клиниката по пластична хирургия се влива в първа хирургична клиника, която ще бъде преструктурирана в Клиника по обща и оперативна хирургия. Двете хирургични клиники имат нови временни ръководители, а досегашният ръководител на втора хирургия проф. Георги Тодоров е освободен поради навършване на пенсионна възраст с предложение да продължи да практикува в болницата. На негово място клиниката оглавява завеждащият катедрата по хирургия в Медицинския университет доц. Манол Соколов.

В плана за оздравяване на болницата се предвижда разкриването на нови клиники и съкращаване на стотина легла, част от тях бездействащи заради използваемостта на леглата в болницата под 50%, а част от тях - по 2-3 до 5 легла на клиники, които по принцип работят на загуба.

Примирие с университета

Изминалата седмица беше осеяна с отворени писма и декларации от "Александровска" и Медицинския университет - София. След като първоначално ректорът на Медицинския университет академик Лъчезар Трайков заплаши болницата, че ще загуби университетския си статут, ако предприеме оздравителни мерки и съкращения, ръководството на "Александровска" информира за това институциите и медиите.

В отговор ректорът заяви в декларация, че на нито една среща не е било обмисляна отмяна на университетския статут на болницата, но пък университетът се тревожи за гръбнака на обучението на 3700 бъдещи медици, както и за 241 преподаватели, 245 специализанти и 77 докторанти, които работят в болницата.

От "Александровска" пък публикуваха протокола от проведеното заседание, на което ректорът в присъствието на декана на Медицинския факултет проф. Димитър Буланов (бивш председател на борда, директор и заместник-директор на "Александровска" през последните 8 години) изразява съмнение, че болницата ще продължи да бъде база на университета след извършването на реформи и че има и други болници, където могат да се обучават студенти и специализанти.

Явно след взаимната размяна на декларации и открити писма, а и след бурния протест на преподавателите, работещи в "Александровска", двете страни са стигнали до съгласие, тъй като в уведомлението за сливането на клиниките е посочено, че ректорът и директорът на болницата Атанас Атанасов са провели среща, на която станало ясно, че Медицинският университет - София, подкрепя оздравителните мерки в "Александровска" и че работещите в него са съмишленици на плана за спасяването ѝ.

Кой ще протестира

По време на медицинските съвети, на които се е обсъждало преструктурирането на болницата, на заседанията се появили представители на синдиката "Защита", които казали, че не са получили писмени документи какво ще се случва. Те казали, че държавните и общинските болници по принцип работят на загуба, да не обвиняват предишното ръководство за състоянието на болницата и да поискат пари за покриване на дълговете от здравното министерство, което е принципал на болницата. Оказало се, че от 1502 души в болницата само 14 членуват в този синдикат. "Защита" се смята за близка до БСП, по принцип няма национално представителство, но има организации в заводите "Аркус", "Стомана" - Перник, и "Солвей Соди". Представителите на синдиката обаче обявиха пред медиите, че заради случващото се в "Александровска" подготвят протест. По принцип БСП излезе с декларация срещу Стойчо Кацаров в защита на проф. Тодор Кантарджиев, предишния директор на "Александровска" проф. Борис Богов и предишния директор на ИСУЛ проф. Бойко Коруков.

Защо промените са меки

Александровска болница е една от най-трудните за управление болници, защото е разположена на павилионен принцип, а не в една сграда, както повечето болници. Тя се помещава в общо 24 сгради, някои от които са строени в края на XIX век, други пък са паметници на културата и не могат лесно да бъдат ремонтирани заради изискванията на културното министерство. В допълнение, както и в останалите държавни болници, персоналът е изключително раздут, като на места има назначени служители на по няколко длъжности, като някои от тях са на практика мъртви души и не ходят на работа. Заплатите пък са определяни на око и затова в болницата съществува дисбалансът едни лекари да получават между 10 и 30 хил. лв. месечна заплата, а други - 1000 лв. Козметичното съкращение засега не решава въпроса как болницата ще изплати огромните си задължения, без да получи финансиране от кредитна институция и принципала си.

"Нашият стремеж не е да рушим, а да положим основите на едно ново възраждане на нашата болница с ясната представа пред какви трудности сме изправени. Медицината е сфера, която всяко едно рязко движение може да доведе до непредвидими последици и всички действия трябва да бъдат обсъдени и професионално адекватни, за да имат необходимия резултат. В момента обсъждаме с всички как най-безболезнено да спасим "Александровска" и да продължим да сме в помощ на нашите пациенти", коментира д-р Петър Грибнев, заместник-директор по лечебната дейност на "Александровска".

Новото ръководство на най-старата университетска болница - "Александровска", започна първите промени в болницата, но те не изглеждат особено решителни, за да постигнат крайната цел - да стопят наследените от управлението на ГЕРБ 42 млн. лв. дългове към доставчици, от които просрочените са 32-34 млн. Болницата е с натрупана загуба от 70 млн. лв., има отрицателен капитал, приходи от средно 79 млн. и разходи от 83 млн. лв. годишно.

Първите действия на новото ръководство изглеждат на принципа "намаляване на началниците" и предвиждат сливане на действащи клиники. Засега обаче въпреки раздутия щат съкращения няма, нито пък има публична яснота дали болницата ще намери средства, за да финансира дейността си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Също като някакви питбули сте захапали "Александровска" болница, както навремето направихте с "Исторически парк" (а такива тематични паркове има на много места в Европа и в Щатите). Дано съвестта Ви поне да е чиста, след като изпълнявате определени поръчки, и да си давате сметка за ефекта от "статиите" Ви.

  • 2
    uhh12616952 avatar :-?
    Vasil Angelov

    До коментар [#1] от "читател":
    В този абсурден коментар се усеща полъх от Провадия - свързваме една финансова пирамида с национална болница :)
    Засмях се


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход