Чл. кор. проф. д-р Асен Гудев: Системата е ориентирана към лечение, а не към превенция на сърдечно-съдовите заболявания

Чл. кор. проф. д-р Асен Гудев: Системата е ориентирана към лечение, а не към превенция на сърдечно-съдовите заболявания

Председателят на Дружеството на кардиолозите в България пред "Капитал"

Десислава Николова
4944 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Дружеството на кардиолозите в България и "Капитал" Ви канят на първата среща на Националния алианс за сърдечно-съдово здраве, чиято цел е подобряване на здравните показатели чрез Национална програма за съвременно риск-базирано лечение на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания.

Събитието ще се състои на 28 септември от 14:00 ч. и ще се излъчва на Youtube страницата на Капитал, на capital.bg и страницата на "Капитал" във фейсбук.

Събитието ще бъде с безплатен достъп, но изисква задължително регистрация тук.

Представяме основните проблеми пред пациентите и кардиолозите с интервю с чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Защо България е сред страните с най-висока заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания в ЕС?

Не само България е рекордьор по заболяемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Това е водещата причина за смъртност в световен мащаб, на нея се дължат около една трета от смъртните случаи в целия свят, по-точно 36% от случаите в ЕС. Защо е важно да не се успокояваме, че сме снижили през последните години заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Защото не сме направили достатъчно да задълбочим този процес. Българската здравна система все още е ориентирана към спасяване на задълбочили се тежки случаи, а не към предотвратяване на инфарктите, например. Всяка година близо 12 хиляди българи стигат до инфаркт, а около 7% от пациентите си отиват завинаги. За нас, кардиолозите, това са предотвратими инциденти. В допълнение, сърдечно-съдовите заболявания не се ограничават само до възрастните хора. Точно обратното, силно засегнати са хора от всички възрастови групи. Около 20% от всички преждевременни смъртни случаи, настъпили преди 65-годишна възраст в ЕС, са причинени от сърдечно-съдови заболявания. Това са събития и съдби, които могат да бъдат избегнати, ако преориентираме работата на здравната система към профилактиката, към навременното лечение, към съсредоточеното проследяване, а разбиранията на обществото - към по-здравословния начин на живот. Връзката между затлъстяването, високия холестерол, обездвижването, фамилната обремененост, масовото тютюнопушене и употреба на алкохол, непридържането към терапията и закъснялото лечение и сърдечно-съдовите инциденти е директна. Ние, лекарите, при всяка възможност призоваваме пациентите да проследяват своето кръвно налягане и нива на холестерол, да обръщат внимание на всяко отклонение, да познават своето тяло и да предотвратят заболяването. И ако заради възрастта или други рискови фактори заболяването се отключи, то да бъде методично и навреме лекувано.

Къде се къса нишката между превенцията, диагностиката и навременното лечение на ССЗ?

Нека да признаем първо вината на съсловието. Ние премахнахме широката специалност "Вътрешни болести" и така лишихме младите колеги от по-холистичен поглед върху организма и по-специално - върху най-масовите заболявания - сърдечно-съдовите. Смятам, че тази грешка в академичен и практически смисъл трябва да бъде преосмислена. Нямаме национални регистри за заболяванията, които така и не създадохме и ни липсва реална информация за състоянието на пациентите в реално време, за заболяемостта и за резултатите от лечението. Бих продължил със самосъзнанието на всеки пациент, който води категорично нездравословен начин на живот, посещава своя личен лекар или специалист когато увредата се е развила и очаква да бъде излекуван от последиците от поведението си, без да положи усилия да промени всекидневните си навици и отношението към своето тяло. Сърдечно-съдовите заболявания стават "все по-млади", те са най-масовите в България, от тях страдат около 1 млн. души. Бих искал да засегна и темата за самолечението и съжалявам, че ще повторя азбучни истини. Всеки организъм е отделна вселена. Пробването на лекарствата на съседката е грешка. Самолечението е грешка, самодиагностицирането по интернет е грешка. Всички те могат да струват много скъпо. Всеки може да отдели време, за да направи изследвания и да знае как работи сърцето му и дали е здрав. Нишката се къса там, където свършва отговорността към собственото здраве и тя се прехвърля върху роднините, близките, личния лекар, кардиолога и болницата.

Как трябва да се преструктурира системата, така че да осигурява ефективни профилактика и лечение?

В България до момента действаше Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2014-2020, в която въпреки че се споменава ролята на високите липиди като основен рисков фактор, но никъде не се разписват активности, насочени срещу високия холестерол. Само се поставя амбициозната цел да се намали преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания с 20%.Ефективната профилактика означава на първо място приобщаване на хората към здравословния начин на живот, означава програми за профилактика и ранна диагностика на хроничните заболявания, в което трябва да бъдат въвлечени не само медиците, но и училищата, бизнесът, местните органи на властта, всеки отделен човек.

България например имаше много добра програма за ограничаване на тютюнопушенето, която беше преустановена. За съжаление е много трудно да се отправят послания за здравословен начин на живот на фона на ниския авторитет на здравните власти и експертите, който беше разклатен допълнително от токсичната среда около ковид говоренето.

Смятам, че лекарите в извънболничната помощ трябва да получават допълнителни стимули за това, че консултират здравословния начин на живот, техните пациенти го водят и имат качествени здравни резултати. Смятам, че не само извънболничната, но и болничната помощ може да подкрепи програмите за профилактика, например за ефективна вторична и третична профилактика на вече проявили се сърдечно-съдови заболявания, за да се избегнат усложненията, рецидивите, острите състояния и дългите хоспитализации. Говорим за гарантирани грижи и проследяване през целия живот и е изключително важно да организираме такава система. Достъпни здравни услуги, ясни практически указания, съобразени с актуалните клинични препоръки, здравни специалисти, овластени да предписват сърдечно-съдови интервенции с доказани ползи, пациенти, подпомогнати в подобряване на придържането към дадените препоръки и не на последно място - единна информационна система за наблюдение и оценка на прогреса по основните показатели, свързани със сърдечно-съдовите заболявания, са само част от елементите на една ефективна програма за сърдечно-съдова профилактика.

Какви са бариерите пред навременното лечение и как те могат да бъдат преодолени?

Нашата здравна система не насърчава профилактиката, тя насърчава болничната помощ. В терапевтичната област има огромен вакуум между възможностите на съвременната медицина, достъпът на пациентите до иновации и реалното им лечение. Основните рисковите фактори, които водят до появата и ускореното развитие на атеросклеротичния процес са изключително добре проучени и част от тях могат да бъдат ефективно контролирани - например високото кръвно налягане, високият холестерол, повишената кръвна захар. Например повишеният холестерол и дългосрочната експозиция на постоянно повишени нива на лош холестерол е доказана причина за развитие на сърдечно-съдови заболявания и в същото време е най-лесно модифицируемият рисков фактор.Ние имаме нужда от цялостна национална стратегия, от план за сърдечно-съдовото здраве, който предлага конкретни мерки за профилактика и съвременно лечение на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания и смятаме, че всяка секунда, в която отлагаме избистрянето му е загубена за живота и здравето над 1 млн. българи.

Дружеството на кардиолозите в България и "Капитал" Ви канят на първата среща на Националния алианс за сърдечно-съдово здраве, чиято цел е подобряване на здравните показатели чрез Национална програма за съвременно риск-базирано лечение на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания.

Събитието ще се състои на 28 септември от 14:00 ч. и ще се излъчва на Youtube страницата на Капитал, на capital.bg и страницата на "Капитал" във фейсбук.

Събитието ще бъде с безплатен достъп, но изисква задължително регистрация тук.

Представяме основните проблеми пред пациентите и кардиолозите с интервю с чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход