Здравната каса плаща лекарства за високо кръвно на над милион българи

Здравната каса плаща лекарства за високо кръвно на над милион българи

Над 64% от пациентите обаче не следят стойностите си на основния причинител на инфаркт и инсулт - холестеролът

Десислава Николова
2791 прочитания

© Лили Тоушек


Здравната каса плаща лекарствата за сърдечно-съдови заболявания на 1 098 646 българи, научи "Капитал" по реда на Закона за достъп до обществена информация. Става дума за пациентите с високо кръвно налягане (хипертония), исхемична болест на сърцето, съдови увреждания, предсърдно мъждене, преживели инфаркт или инсулт и др.

В същото време обаче само 77 208 души от тях получават напълно безплатни лекарства за есенциална хипертония - тоест за лечение само на високо кръвно без никакви други изменения в сърдечната дейност и съдовете. Това води до извода, че най-голямата група болни доплаща и най-голяма сума, за да получи своите лекарства, което пък води до недобър контрол на заболяването, ако пациентът не разполага с достатъчно средства.

Това показва национално представително социологическо проучване на "Естат", което беше оповестено по време на Световния ден на сърцето. В същото време става ясно, че част от пациентите не следят внимателно двете основни причини за инфаркт или инсулт - високото кръвно налягане и високият холестерол, който води до плаки по съдовете, от които може да се отдели тромб, който да предизвика тежкото заболяване. Според него 64% от пациентите, които изобщо са изследвали нивата на холестерол, не помнят какви всъщност са били те.

Забравени от касата

Сърдечно болните категорично са най-голямата група пациенти, на които здравната каса плаща лекарства за домашно лечение. Това обаче не означава, че те получават безплатни лекарства. Медикаментите за болести на мозъка, сърцето и съдовете всъщност се покриват най-малко от здравната каса. Тя плаща средно 25%, 50% или в най-добрия случай - 75% от стойността на най-евтиното лекарство в групата, като масовият случай е 25%. Така, например, ако пациентът трябва да получи лекарство за кръвно за 10 лева, здравната каса ще плати 2.50 от него, но само ако е най-евтиното, а пациентът трябва да доплати 7.50 лв.

Колкото по-скъпо е лекарството обаче, толкова повече доплаща самият пациент, тъй като НЗОК покрива само 2.50 от стойността му. Тъй като повечето лекарства за контрол на кръвното налягане и холестерола са отдавна на пазара и цените им не са високи, често се получава така, че пациентите предпочитат да си ги купят директно от аптеката.

"Пазарът на свободната продажба на лекарства за сърдечно-съдови заболявания е много по-голям от този, покрит от здравната каса. Причината е, че много често не си заслужава за 2 лева покритие от здравната каса пациентите да чакат всеки месец пред лекарските кабинети и да платят за прегледи сума, по-висока от тази, която получават като покритие от НЗОК", коментира Николай Костов, съсобственик на аптеки "Ремедиум". Така че според него пациентите с високо кръвно налягане и висок холестерол, които ползват терапия, са много повече от 1 млн. души, но много от тях просто не ползват намаленията от касата, защото не си заслужават.

Това пък води до проблем в лечението, особено на възрастни хора без особени финансови възможности, които си купуват лекарства, когато имат пари, и пестят от приема им, ако се чувстват по-добре. "Ниското заплащане от НЗОК води до нередовно лечение и самолечение, които са практика в България, а те пък водят до много тежки състояния и натоварване на болниците с пациенти с тежки инфаркти и инсулти", коментира Костов.

Според "Евростат" България е на първо място по сърдечно-съдова смъртност в ЕС, което означава, че има голям проблем в профилактиката и лечението на най-голямата група болни в държавата.

Какво е холестерол и защо е важен

Холестеролът е субстанция, наподобяваща мазнините, която е част от мембраните на клетките, която способства за това тялото да се движи, да синтезира хормони и витамини и да функционира правилно. Холестеролът не се разтваря и за да бъде транспортиран или изнесен от клетката, той се свързва с липопротеини с висока и ниска плътност.

Липопротеините с ниска плътност се наричат LDL - холестерол, разговорно - "лош холестерол", които може да формира мастни отлагания по стените на кръвоносните съдове, да забавят или напълно да блокират движението на кръвта.

"Добрият" холестерол са липопротеини, които подпомагат извеждането на лошия холестерол от артериите.

Поддържането на общия, добрия и лошия холестерол в здравословни граници е изключително важно, за да не се развият тежки сърдечно-съдови увреждания.

"Поне веднъж годишно личните лекари назначаваме изследвания на холестерола на всички пациенти с хипертония, всички диспансеризирани болни с мозъчно-съдова болест и артериална хипертония, на преживелите инфаркт или инсулт. Изследваме холестерола и на пациенти с диабет, бъбречни заболявания, заболявания на щитовидната жлеза и при пациенти с рискови фактори - семействата на пациенти с високи нива на холестерол или сърдечно-съдови заболявания, хора с наднормено тегло, пушачи, употреяващи много алкохол, пациенти с неактивен начин на живот", коментира д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ и практикуващ личен лекар. Според неговите наблюдения пациентите с хипертония и в по-напреднала възраст са активни в проследяването на нивата си на холестерол.

Според проучването на "Естат", вероятно и заради стройната програма за превенция, която се заплаща от здравната каса, 70.3% от българите са си измервали холестерола поне веднъж в живота, като близо 70% от изследваните са го направили през последната година, а почти осем от всеки 10 души знаят, че високият холестерол може да се контролира. Над 64% от изследваните обаче не помнят резултата. Освен това според проучването близо 66% от българите смятат за изключително трудно за контролиране високото кръвно, а 55.4% смятат, че най-трудно се променя обиколката на талията.

Всеки трети има близък, претърпял инфаркт или инсулт и мнозинството от хората знаят, че високият холестерол може да доведе до запушване на артериите и диетата е изключително важна за намаляването му.

Това, което личи като проблем, обаче са множеството митове около холестерола. Според 2% от българите холестеролът не може да се контролира по никакъв начин. Според 78.3% от анкетираните децата не могат да имат висок холестерол и само възрастните трябва да го изследват, въпреки че по лекарските стандарти изследванията трябва да започнат на 20-годишна възраст.

85.8% от българите продължават да са на мнение, че слабите хора нямат предразположение и не трябва да се притесняват от висок холестерол, а това е "привилегия" само на по-пълните хора, при положение че слабите и пълните хора боледуват еднакво.

Според 46% от анкетираните мъжете са по-предразположени към висок холестерол от жените, независимо от това, че точно при този показател няма разлики между половете. А 82% са на мнение, че ако имат повишени нива на холестерол, единственото нещо, което трябва да направят, е да пият хапчета.

Според анкетата най-предпочитаният източник на здравна информация остава лекуващият лекар - 8 от 10 души задължително се консултират с медицинско лице при здравен въпрос или конкретен казус. 56% обаче освен това се "консултират" с интернет по ключови думи, а 40% влизат в специализирани здравни форуми. Близките и роднините са източник на здравна информация на една трета от българите.

"Естат" посочват, че е необходимо да се популяризират ползите от профилактичните прегледи и пълната кръвна картина дори при липса на оплаквания и че на базата на събраните данни има три рискови групи, които не следят кръвното и холестерола си - децата, жените като цяло и хората на възраст до 39 години.

Здравната каса плаща лекарствата за сърдечно-съдови заболявания на 1 098 646 българи, научи "Капитал" по реда на Закона за достъп до обществена информация. Става дума за пациентите с високо кръвно налягане (хипертония), исхемична болест на сърцето, съдови увреждания, предсърдно мъждене, преживели инфаркт или инсулт и др.

В същото време обаче само 77 208 души от тях получават напълно безплатни лекарства за есенциална хипертония - тоест за лечение само на високо кръвно без никакви други изменения в сърдечната дейност и съдовете. Това води до извода, че най-голямата група болни доплаща и най-голяма сума, за да получи своите лекарства, което пък води до недобър контрол на заболяването, ако пациентът не разполага с достатъчно средства.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход