Фармацевти: Има постоянни сривове на системата за рецепти и дефицит на ковид лекарства в аптеките

Те алармират за куп натрупани проблеми, искат оставки в НЗОК и завеждат колективен иск срещу парламента и правителството

Всекидневно системата за електронни рецепти блокира.
Всекидневно системата за електронни рецепти блокира.    ©  Надежда Чипева
Всекидневно системата за електронни рецепти блокира.
Всекидневно системата за електронни рецепти блокира.    ©  Надежда Чипева

Системата за електронни рецепти, която се поддържа от държавата, се срива почти всеки ден и множество болни хора не могат да получат лекарствата си, съобщават пациенти и фармацевти.

В часовете, в които аптеките пък работят с рецепти, в тях се наблюдава временен недостиг на лекарства, които се използват при лечение на коронавирусна инфекция и по-специално нискомолекулярни хепарини (за разреждане на кръвта), дексаметазони и бромхексин. Всички те се полагат безплатно на болните, но има забавяне на доставките. Това съобщи председателят на Българския фармацевтичен съюз (БФС) проф. Асена Сербезова пред "Капитал". Тя отбеляза, че в поредица от пет писма съюзът се е опитал да уведоми надзорния съвет на здравната каса за проблемите във фармацевтичния сектор и лекарствоснабдяването, както и системното неглижиране на фармацевтите, но не са получили отговор до момента, в който са завели колективен иск за дискриминация в съда. Отговорът пък е бил за желание за иницииране на среща.

Отделно от това магистър-фармацевтите са и единствената медицинска професия на първа линия, които не са получили и една стотинка за работа при неблагоприятни условия и със заразени пациенти, нито пък някаква помощ от държавата във вид на защитни средства. Според Сербезова това не се случва не заради липсата на средства в НЗОК, която съвсем наскоро е обявила обществена поръчка 5 млн. лв. за сигурност на данните, а не се ангажира да отстрани проблемите при електронните рецепти или да покаже равноправно третиране на фармацевтите като медицински специалисти.

Затова БФС внася колективен иск за установяване на дискриминация срещу своите членове. Ако съдът установи дискриминация, всеки от фармацевтите може да заведе индивидуален иск за обезщетение. В допълнение - фармацевтите изглежда се готвят за национален протест. "При продължаващо бездействие на държавните органи и предвид ситуацията на нова вълна на коронавирусна инфекция подобни действия предстоят", коментира Сербезова. В БФС членуват 6000 фармацевти, броят на аптеките е около 3500.

Напрежение в аптеките

Аптеките са едни от обектите, за които не се изисква зелен сертификат и в тях обикновено се струпват множество болни хора. В момента изключително търсени са тестове за ковид и всякаква терапия, необходима за лечението на инфекцията. "Ние не искаме да ограничаваме пациентите и да се въвежда зелен сертификат, искаме да отнесем проблемите към здравните институции, пишем им писма, обаждаме се, но няма адекватна реакция и чуваемост", отбелязва проф. Сербезова.

Три проблема

Тя изброява три основни проблема в аптеките.

  • Първият е недостигът на част от лекарствата за лечение на ковид, особено на тези, които се покриват напълно от здравната каса.

По принцип всяка от вълните водеше след себе си дефицит на най-изписваните медикаменти, като при предишната например най-често липсваха азитромицини и разреждащи кръвта продукти. Смисълът на намесата на държавата е да провери защо доставките не са редовни и да предприеме мерки, за да осигури нужните количества.

  • Вторият основен проблем е работата, тоест липсата на работа на системата за електронни рецепти.

Фармацевт от аптека описва проблема накратко така. "Сървърите на "Информационно обслужване", които поддържат тази система, падат изключително често. Понеделник е и от сутринта не се виждат здравните книжки. В четвъртък до следобед системата не работеше, а при опит за изтегляне на рецепта се появяваше съобщение, че има грешка при изтеглянето. В петък по същия начин системата не работеше почти през целия ден", казва той.Фармацевтът допълва, че когато пациентите дойдат в аптеката, те не се интересуват, че системата не работи и няма как да им бъдат отпуснати лекарствата.

Отделно от това, когато системата все пак сработва, се оказва, че рецептите съдържат множество грешки, което пък налага пациентите да бъдат връщани при лекаря, за да ги поправи, защото не могат да им бъдат продадени лекарствата.

"Бихме искали системата да бъде така структурирана, че лекарите да не могат да допускат грешки в предписването на лекарства. Ние не искаме да връщаме пациентите, но просто не можем да отпуснем лекарство по грешна рецепта", казва проф. Сербезова.

Третият проблем е системното неглижиране на фармацевтите от здравната система, което в пандемията ескалира и фармацевтите не получиха финансова подкрепа за работа в рискови условия.

Така например, ако поръча за свой пациент лекарство с месечен курс от 33 хил. лв., което е безплатно за пациента, аптеката първо трябва да отдели тези средства, да изчака да го отпусне на болния, да направи отчет и да чака 45 дни след това, за да й плати здравната каса. За цялото това упражнение аптеката получава 1.60 лв за обработка на рецептата. Това пък прави 100% платените от НЗОК лекарства неатрактивни и аптеките се стараят да не се снабдяват с тях, защото единствено "затварят" ресурс за около два месеца за всяка опаковка. Средствата от НЗОК за всяка рецепта пък не стигат за месечна заплата на фармацевта, който отпуска лекарството и се занимава с непрекъснато влизане и излизане от неработещата система за електронни рецепти и здравни книжки, както и с писане на хартия за всеки медикамент.

Как фармацевтите не получиха никаква помощ

В средата на март 2020 г., когато държавата беше обещала да осигури защитни средства на личните лекари, проф. Сербезова също се появи на брифинг на Националния оперативен щаб, на който й обещаха помощ и за фармацевтите, които са на първа линия. След това обаче единственото, което получиха аптеките, бяха проверки за спекула за цените на маските, дезинфектантите и лекарствата от по десетина институции наведнъж. Сербезова протестира срещу проверките, които бяха по разпореждане на прокуратурата, и влезе в челен сблъсък с главния прокурор Иван Гешев, който пък й формира обвинение за всяване на паника заради нейни интервюта, в които тя съобщи за недостиг на някои лекарства за ковид. След година и половина съдът реши, че тя е невинна.

В същото време личните лекари получиха от държавата по три еднократни маски и разрешението да преглеждат пациенти по телефона, а лечебните заведения - 85% от изработеното в месеците без ковид, за да се справят с пандемията. Отделно от това работещите на първа линия получаваха по 1000 лв. месечно. Фармацевтите не получиха нито защитни средства, нито пари за първа линия. Единствените фармацевти, които получиха обезщетение, са тези в болничните аптеки като част от екипите на болниците.

"Дори когато част от лекарите искаха да бъдат посещавани само пациенти без COVID-19, магистър-фармацевтите са били винаги на първа линия, не са затворили и за ден аптеките, но неравното ни третиране с другите медицински специалисти и пренебрегването на нашите искания за решаване на проблемите налага внасянето на колективния ни иск за дискриминация срещу парламента и Министерския съвет", казва проф. Сербезова.

Тя допълва, че регионалните фармацевтични колегии настояват в декларации с искания за оставки от НЗОК.