Д-р Красимира Чемишанска: Сърдечно-съдовите заболявания са встрани от фокуса на здравната система

Изпълнителният директор на "Amgen България" ще бъде основен лектор на здравната конференция на "Капитал"

Профил: Д-р Красимира Чемишанска е бизнес лидер във фармацевтичната индустрия с повече от 20 години опит на българския пазар. Завършва медицина в Медицинския университет в София и работи в продължение на две години като научен сътрудник в областта на клиничната имунология. Следвайки предизвикателствата на своята професионална кариера, тя получава диплома по маркетинг, магистърска степен MBA "General Management" от City University Seattle, както и магистърска степен по мениджмънт от Международното висше бизнес училище. От 1994 г. до 2009 г. тя заема различни мениджърски позиции в мултинационални иновативни фармацевтични компании, като е дългогодишен директор "Маркетинг" и член на борда на директорите на AstraZeneca. През 2009 г. влиза в ролята на изпълнителен директор на "Aмджен България", откривайки филиал на една от най-големите биотехнологични компании в света в страната ни и реализирайки изграждането на организацията и развитието на бизнеса на местна почва и до днес. От 2011 г. е член на борда на директорите на AmCham, а през 2015 г. е избрана за президент на камарата - пост, който заема до началото на 2019 г. От 2013 г. д-р Чемишанска е член на борда на ARPharM, като от 2019 г. до началото на 2021 г. е начело на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България в качеството си на председател на УС. Към момента д-р Чемишанска е заместник-председател на ARPharM. Тя е също така дългогодишен член на BBLF и лектор в майсторските класове на Форума в областта на фармацевтичната индустрия. Д-р Чемишанска е още почетен член на Съвета на Европейската бизнес общност и носител на наградата "Златен печат за иновативен мениджмънт и социална отговорност". През 2013 г. получава престижния Certificate of Appreciation на Департамента по търговия на САЩ за принос в развитието на двустранната търговия и инвестиции в здравеопазването между САЩ и България.

Според последните данни на Евростат и Европейското кардиологично дружество България е лидер по сърдечно-съдова смъртност, на какво се дължи това според вас?

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт не само в България, но по света и са едно от най-сериозните здравни предизвикателства, с които се сблъскваме днес. Всяка година те отнемат приблизително 18.6 млн. човешки живота, което се равнява на около 33% процента от смъртните случаи в световен мащаб.

Разбира се, ако се вгледаме по-внимателно в конкретните статистики за страната ни, няма как да не забележим стряскащата тенденция, свързана с подхода към лечението на този тип заболявания и средната преживяемост на населението, която за съжаление ни нарежда на едно от последните места сред държавите от Европейския съюз. Всичко това в комбинация с недостатъчната осведоменост, грижа и отговорност за собственото здраве на българския пациент говори за системни проблеми в здравеопазването, които изискват съответно комплексен подход за тяхното разрешаване.

За съжаление в условията на пандемичната обстановка през последните почти 2 години хроничните заболявания, между които и сърдечно-съдовите, все повече остават встрани от приоритетите на здравните системи и се очаква това да доведе до тежки краткосрочни и по-дългосрочни последствия.

Кои са водещите причини за смърт и заболяемост в страната?

По последни данни на СЗО от 2019 г. топ 3 водещите причини за смърт в страната са от сърдечно-съдови заболявания: исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, хипертонична болест на сърцето, последвани от ХОББ и някои онкологични локализации като рак на белите дробове/трахеята/бронхите, колоректален карцином, рак на млечната жлеза, бъбречни заболявания, цироза на черния дроб, инфекции на долните дихателни пътища.

Кои са системните проблеми в здравеопазването, свързани с диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания?

По данни на ЕК, свързани със здравния профил на страната за 2019 г., има редица системни проблеми в здравеопазването, свързани с комплексния подход, включващ превенцията, диагностиката и лечението както на сърдечно-съдовите заболявания, така и на редица други болести. На първо място сред тях е широкото разпространение на рискови фактори (тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене), което допринася за високата заболеваемост и смъртност. От друга страна, осъществяването на дейности за първична профилактика и промоция на здравето е сравнително слабо застъпено.
Има и редица проблеми, свързани с организацията на здравната помощ и достъпа до нея. Направените анализи показват, че близо 1/5 от болничните процедури биха могли да се осъществяват в рамките на извънболничната помощ, докато 1/10 от хоспитализациите и свързаните с тях процедури биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ. Тук е моментът да отбележим недостига на медицински специалисти във всички звена, което удължава и натоварва допълнително пътя на пациента.

И не на последно място сериозен фактор се оказва финансовата достъпност на здравеопазването. През последните години делът на публичното финансиране в здравеопазването намалява за сметка на частните разходи. Директните разходи за пациентите се покачват, а същевременно голяма част от тях дори не са обхванати от социалното здравно осигуряване.

В ЕС и България се изостря изключително много проблемът с качеството на живот на все по-застаряващото население. Кои са проблемите при диагностиката и лечението на заболяванията на възрастните хора?

Подобно на проблемите при диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания, и тук са налице фактори като: късно диагностициране, липса на редовна профилактика и придържане към лечението, както и липса на медицински персонал.

Като че ли при заболяванията на възрастните хора най-силно се усеща влиянието на финансовия фактор, което автоматично повлиява профилактиката и лечението им. Липсата на достатъчно средства в комбинация със страха, особено в настоящата пандемична обстановка, все повече влошава качеството на живот на възрастните пациенти.

Онези сред тях, които могат да си позволят лечение, много често не получават адекватни проследяващи и рехабилитационни грижи. Често едно основно хронично заболяване (като остеопорозата например) води до съпътстващи проблеми и състояния, които също изискват специализирана и навременна грижа, както и вземането на превантивни мерки. За съжаление в България все още системата не е достатъчно развита, за да предложи подобен цялостен подход на своите пациенти.