Д-р Красимира Чемишанска: Сърдечно-съдовите заболявания са встрани от фокуса на здравната система
Здравеопазване

Д-р Красимира Чемишанска: Сърдечно-съдовите заболявания са встрани от фокуса на здравната система

Изпълнителният директор на "Amgen България" ще бъде основен лектор на здравната конференция на "Капитал"

Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил: Д-р Красимира Чемишанска е бизнес лидер във фармацевтичната индустрия с повече от 20 години опит на българския пазар. Завършва медицина в Медицинския университет в София и работи в продължение на две години като научен сътрудник в областта на клиничната имунология. Следвайки предизвикателствата на своята професионална кариера, тя получава диплома по маркетинг, магистърска степен MBA "General Management" от City University Seattle, както и магистърска степен по мениджмънт от Международното висше бизнес училище. От 1994 г. до 2009 г. тя заема различни мениджърски позиции в мултинационални иновативни фармацевтични компании, като е дългогодишен директор "Маркетинг" и член на борда на директорите на AstraZeneca. През 2009 г. влиза в ролята на изпълнителен директор на "Aмджен България", откривайки филиал на една от най-големите биотехнологични компании в света в страната ни и реализирайки изграждането на организацията и развитието на бизнеса на местна почва и до днес. От 2011 г. е член на борда на директорите на AmCham, а през 2015 г. е избрана за президент на камарата - пост, който заема до началото на 2019 г. От 2013 г. д-р Чемишанска е член на борда на ARPharM, като от 2019 г. до началото на 2021 г. е начело на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България в качеството си на председател на УС. Към момента д-р Чемишанска е заместник-председател на ARPharM. Тя е също така дългогодишен член на BBLF и лектор в майсторските класове на Форума в областта на фармацевтичната индустрия. Д-р Чемишанска е още почетен член на Съвета на Европейската бизнес общност и носител на наградата "Златен печат за иновативен мениджмънт и социална отговорност". През 2013 г. получава престижния Certificate of Appreciation на Департамента по търговия на САЩ за принос в развитието на двустранната търговия и инвестиции в здравеопазването между САЩ и България.

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Профил: Д-р Красимира Чемишанска е бизнес лидер във фармацевтичната индустрия с повече от 20 години опит на българския пазар. Завършва медицина в Медицинския университет в София и работи в продължение на две години като научен сътрудник в областта на клиничната имунология. Следвайки предизвикателствата на своята професионална кариера, тя получава диплома по маркетинг, магистърска степен MBA "General Management" от City University Seattle, както и магистърска степен по мениджмънт от Международното висше бизнес училище. От 1994 г. до 2009 г. тя заема различни мениджърски позиции в мултинационални иновативни фармацевтични компании, като е дългогодишен директор "Маркетинг" и член на борда на директорите на AstraZeneca. През 2009 г. влиза в ролята на изпълнителен директор на "Aмджен България", откривайки филиал на една от най-големите биотехнологични компании в света в страната ни и реализирайки изграждането на организацията и развитието на бизнеса на местна почва и до днес. От 2011 г. е член на борда на директорите на AmCham, а през 2015 г. е избрана за президент на камарата - пост, който заема до началото на 2019 г. От 2013 г. д-р Чемишанска е член на борда на ARPharM, като от 2019 г. до началото на 2021 г. е начело на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България в качеството си на председател на УС. Към момента д-р Чемишанска е заместник-председател на ARPharM. Тя е също така дългогодишен член на BBLF и лектор в майсторските класове на Форума в областта на фармацевтичната индустрия. Д-р Чемишанска е още почетен член на Съвета на Европейската бизнес общност и носител на наградата "Златен печат за иновативен мениджмънт и социална отговорност". През 2013 г. получава престижния Certificate of Appreciation на Департамента по търговия на САЩ за принос в развитието на двустранната търговия и инвестиции в здравеопазването между САЩ и България.

Според последните данни на Евростат и Европейското кардиологично дружество България е лидер по сърдечно-съдова смъртност, на какво се дължи това според вас?

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт не само в България, но по света и са едно от най-сериозните здравни предизвикателства, с които се сблъскваме днес. Всяка година те отнемат приблизително 18.6 млн. човешки живота, което се равнява на около 33% процента от смъртните случаи в световен мащаб.

Разбира се, ако се вгледаме по-внимателно в конкретните статистики за страната ни, няма как да не забележим стряскащата тенденция, свързана с подхода към лечението на този тип заболявания и средната преживяемост на населението, която за съжаление ни нарежда на едно от последните места сред държавите от Европейския съюз. Всичко това в комбинация с недостатъчната осведоменост, грижа и отговорност за собственото здраве на българския пациент говори за системни проблеми в здравеопазването, които изискват съответно комплексен подход за тяхното разрешаване.

За съжаление в условията на пандемичната обстановка през последните почти 2 години хроничните заболявания, между които и сърдечно-съдовите, все повече остават встрани от приоритетите на здравните системи и се очаква това да доведе до тежки краткосрочни и по-дългосрочни последствия.

Кои са водещите причини за смърт и заболяемост в страната?

По последни данни на СЗО от 2019 г. топ 3 водещите причини за смърт в страната са от сърдечно-съдови заболявания: исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, хипертонична болест на сърцето, последвани от ХОББ и някои онкологични локализации като рак на белите дробове/трахеята/бронхите, колоректален карцином, рак на млечната жлеза, бъбречни заболявания, цироза на черния дроб, инфекции на долните дихателни пътища.

Кои са системните проблеми в здравеопазването, свързани с диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания?

По данни на ЕК, свързани със здравния профил на страната за 2019 г., има редица системни проблеми в здравеопазването, свързани с комплексния подход, включващ превенцията, диагностиката и лечението както на сърдечно-съдовите заболявания, така и на редица други болести. На първо място сред тях е широкото разпространение на рискови фактори (тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене), което допринася за високата заболеваемост и смъртност. От друга страна, осъществяването на дейности за първична профилактика и промоция на здравето е сравнително слабо застъпено.
Има и редица проблеми, свързани с организацията на здравната помощ и достъпа до нея. Направените анализи показват, че близо 1/5 от болничните процедури биха могли да се осъществяват в рамките на извънболничната помощ, докато 1/10 от хоспитализациите и свързаните с тях процедури биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ. Тук е моментът да отбележим недостига на медицински специалисти във всички звена, което удължава и натоварва допълнително пътя на пациента.

И не на последно място сериозен фактор се оказва финансовата достъпност на здравеопазването. През последните години делът на публичното финансиране в здравеопазването намалява за сметка на частните разходи. Директните разходи за пациентите се покачват, а същевременно голяма част от тях дори не са обхванати от социалното здравно осигуряване.

В ЕС и България се изостря изключително много проблемът с качеството на живот на все по-застаряващото население. Кои са проблемите при диагностиката и лечението на заболяванията на възрастните хора?

Подобно на проблемите при диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания, и тук са налице фактори като: късно диагностициране, липса на редовна профилактика и придържане към лечението, както и липса на медицински персонал.

Като че ли при заболяванията на възрастните хора най-силно се усеща влиянието на финансовия фактор, което автоматично повлиява профилактиката и лечението им. Липсата на достатъчно средства в комбинация със страха, особено в настоящата пандемична обстановка, все повече влошава качеството на живот на възрастните пациенти.

Онези сред тях, които могат да си позволят лечение, много често не получават адекватни проследяващи и рехабилитационни грижи. Често едно основно хронично заболяване (като остеопорозата например) води до съпътстващи проблеми и състояния, които също изискват специализирана и навременна грижа, както и вземането на превантивни мерки. За съжаление в България все още системата не е достатъчно развита, за да предложи подобен цялостен подход на своите пациенти.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал