Над 50% от страните в Европа забраняват достъпа до асистирана репродукция за ЛГБТ общността, почти 1/3 - за самотни жени

Повечето системи за здравеопазване покриват само част от разходите или имат дълги списъци на чакащи

Хетеросексуалните двойки в Европа могат да се подложат на асистирано репродуктивно лечение или чрез националните си здравни служби, или като платят от джоба си. Законно е. Само в няколко страни националните служби "натискат спирачките", ако двойката се нуждае от дарени яйцеклетки или ембриони.

Нещата са по-трудни за ЛГБТ двойките или самотните жени и още повече за трансобществото. Дори в страни, в които може би си мислите, че няма да има дискриминация. Всъщност едва през юни тази година Франция разреши достъп до асистирана репродуктивна технология (ART) за тези малцинства. Норвегия даде достъп на самотни жени до процедурата едва през 2020 г., се казва в анализ на European Data Journalism Network.

Положението е по-лошо за женските двойки - 24 държави забраняват достъпа им до асистирана репродукция. За хората от ЛГБТ общността да има деца чрез ART не е лесно в Европа. "Местата, където е най-трудно за ЛГБТ хората да си намерят работа, да се оженят или да получат законно признаване на пола, са също така местата, където е най-трудно да имат достъп до асистирани репродуктивни технологии", казва Кианън Ръсел от ILGA Europe, федерация на европейски групи за права на лесбийки, гейове, бисексуални, транс- и интерсексуални. Той казва, че Унгария и Полша са страните, в които ситуацията е най-лоша, но проблемът е широко разпространен в Европа. Дори хората да могат да получат репродуктивна помощ законно на хартия, в реалността процесът понякога носи "дискриминация, тормоз или дори насилие", казва Ръсел. Тези, които страдат от най-много проблеми, са транс- и интерсексуалните хора, добавя той.

Трудни алтернативи

Хората, изправени пред тези форми на дискриминация, се борят с трудни алтернативи. В случая с ЛГБТ, казва Ръсел, има три такива. Първата е погрешно представяне на самоличността им, например женски двойки, които лъжат, казвайки, че само една от тях търси лечение като самотна жена, ако това е позволено, или трансмъже, които казват, че са жени. Втората алтернатива е да се търси достъп до услугите в друга държава. Третото е зачеване с помощта приятели или доверени хора.

Въпреки че това не е често срещано явление, това е път, по който много хора, които искат да имат деца, могат да поемат, ако правилата изглеждат иначе непреодолими. В случая на самотни майки Изаскун Гамен, говорител на асоциацията Single Mothers By Choice (MSPE), казва, че по време на дългогодишния процес в опити да има деца някои хора са ѝ предлагали да забременее от непознат след една нощ и да не му казва нищо. Това ѝ се струва немислимо. "Как ще обясниш това на детето си по-късно? Как си обяснявате, че той или тя е роден от измама", казва тя.

Най-честата пречка: липса на финансови средства

Освен законовите препятствия има и икономически трудности за малцинствата, които искат да имат деца. Според Калхаз-Хорхе "проблемът за по-голямата част от населението е липсата на публично финансиране. Дори в страни, където на хетеросексуалните двойки е позволено да имат ART, това зависи много от публичната финансова подкрепа". Не всички страни покриват тези техники (Ирландия и Швейцария), а тези, които го правят, понякога плащат само част от услугите или списъците с чакащи са дълги години.

Има големи различия между европейските държави. Има дори разлики между регионите на една и съща страна като в Обединеното кралство, Италия и Испания. В Испания например самотните жени могат да получат изкуствено оплождане в Навара, но не и инвитро оплождане, дори ако имат медицински проблеми, които им пречат да забременеят чрез осеменяване. Други региони на Испания позволяват това. Междувременно Германия не покрива инвитро оплождането за лесбийки и самотни жени.

Възрастовите ограничения, които са важна законова бариера за тези, които търсят частен достъп до ART, са по-ниски за хората, търсещи ART чрез национални здравни служби. Още веднъж, в случая на хетеросексуалните двойки много малко държави поставят таван на възрастта на мъжете. Португалия я определя на 60 години, а Австрия - на 49. За жените има ограничения: от 38 в Латвия до 46 в Италия или 48 в Малта.

В други страни публично финансираната асистирана репродукция има допълнителни бариери като например родителите да не надвишават определено тегло (в Сърбия, Румъния и някои испански региони) или да нямат предишни деца (в Дания, Малта, Португалия, Румъния, Испания, Швеция и Турция).

Друго от най-често срещаните ограничения е да покриете само максимален брой опити. Малко страни са ясни относно осеменяването или не установяват граници, въпреки че ако го направят, обикновено това са шест или три цикъла. Държавите са по-ясни относно инвитро оплождането: почти всички ограничават броя на финансираните опити. Белгия, Словения и Италия финансират шест опита. 15 други държави финансират три опита. Румъния, Молдова и Казахстан финансират само един. Там или забременявате от първия път, или ако искате да продължите да опитвате, трябва да платите за това от джоба си.

Ирен Куевас, директор на ембриологичната лаборатория на публичната болница във Валенсия (Испания), казва, че след определен брой опити вероятността за успех пада много. "Имаме много ограничени ресурси и трябва да се опитаме да ги оптимизираме по някакъв начин. Това е много логично число", твърди тя.

Следват доплащанията, което означава, че достъпът на практика не е безплатен. Най-често срещаните са тези за лекарства и те са значими. Всеки цикъл на хормонално лечение за инвитро оплождане в Испания например може да струва повече от хиляда евро.

Има и дълги списъци с чакащи. Куевас ги нарича "фундаменталния проблем". Дългите чакания са често срещани например в Унгария. Преди Унгария не разрешаваше донори на сперма, които не са унгарци. Дори след като премахнаха това препятствие, нещата не се подобриха, казва Шандор. Миналото лято Унгария национализира всички клиники за плодовитост. "Всички знаят, че това означава, че ще има списъци с чакащи от 5 до 10 години за тези, които нямат пари", казва Шандор.

Калхаз-Хорхе обяснява, че това не е само проблем с правата на човека: "Бих искал да има повече подкрепа в моята страна, Португалия, защото има твърде дълги списъци на чакащи. Нашата плодовитост намалява. Повече подкрепа може да помогне за забавяне на спада. Имаме намерение да предоставим репродуктивна помощ на до 5% от всички бебета, родени в Португалия. Това е реалистично, но за това се нуждаем от повече пари."

Испания е страната в Европа, заедно с Гърция, в която се раждат повече деца благодарение на процедурите за асистирана репродукция, достигайки 7.9% от общия брой деца, родени през 2017 г. В Италия, Обединеното кралство и Португалия процентът е около 3.

Изправени пред всички тези трудности, възможен ли е общ европейски регламент, който да гарантира равен достъп за всички? Би било трудно. Европейските държави, а не ЕС, имат юрисдикция по този въпрос.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.