72.4% от българите биха искали да се лекуват в частна болница

Според анкета по поръчка на Българския институт за правни инициативи здравният сектор е на второ място по усещане за корупция след изпълнителната власт

АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА
АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА    ©  Надежда Чипева
АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА
АЛЕКСАНДРОВСКА БОЛНИЦА    ©  Надежда Чипева

Българите биха искали да се лекуват по-скоро в частна, отколкото в държавна болница, сочи национално представително проучване на социологическа агенция "Глобал метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи, което беше представено в БТА.

Общо 72.4% от българските граждани биха искали да се лекуват в частна болница, ако могат да избират, а 27.6% от отговорилите предпочитат да бъдат лекувани или оперирани в държавна болница според анкетата. В България работят около 360 болници, като 62 от тях са държавни, 130 - общински, а останалите са частна собственост.

Анкетата сочи още, че в частни болници предпочитат да се лекуват хора на възраст до 50 години, като особено силно е това желание в групата на възраст между 31 и 40 години и сред анкетираните с най-високи доходи, както и здравноосигурените. Държавните болници са по-предпочитани от лица от ромски произход, от хора с начално образование, жителите на селата и пациентите без здравни осигуровки. Когато описват характерните според тях отличителни черти на частните болници, анкетираните смятат, че условията за престой в тях са по-добри, имат модерна апаратура и лечението в тях е по-скъпо. За държавните на първо място се поставя усещането за повече корупция, това, че държавата им оказва по-голяма подкрепа и че са по-достъпни и хората могат по-лесно да си запишат час за преглед и да постъпят в тях. Това, което над 50% от анкетираните смятат за всички болници обаче, е, че източват пътеки от здравната каса, предоставят по-добра грижа на по-заможните пациенти, имат практика за допълнително заплащане за избор на екип и обслужват с предимство пациентите с връзки. Пациентите смятат, че като цяло броят на болниците е достатъчен, но те не са разпределени добре, и че здравеопазването не се управлява ефективно.

Има ли корупция в болниците?

Анкетата се фокусира и върху усещанията на гражданите дали има корупция в сектора. Здравният сектор е на второ място с 60% по усещане на гражданите за корупционни практики след министерствата и изпълнителната власт според проучването. Средно 65-70% от анкетираните обаче смятат, че най-често за корупция става въпрос не при редовите лекари и сестри, а при директорите на болниците и изявените лекари специалисти и обикновено става въпрос за обществени поръчки и други практики, отколкото за предоставяне на здравна услуга. Само 15.6% от анкетираните обаче са били свидетели или жертва на корупция в здравно заведение, като от тях едва 18.1% са подали сигнал за това. Общо 37% от анкетираните смятат, че корупционни практики има и в държавните, и в частните болници, а отделно от това 29.2% ги намират ексклузивно в държавните болници, а само 9.4% - в частните. Близо 70% от анкетираните смятат, че здравната каса се източва от болниците, а 36.7% смятат, че в тях се назначават ненужни прегледи. 39.7% от анкетираните е трябвало да доплатят за лечение в болница, като на 21.4% не е бил издаден документ за това.

47.3% от анкетираните казват, че никога не са им били искани пари или подаръци от лекари извън задължителни такси за лечение, а над 30%, че са направили подарък на лекувалия ги лекар по своя собствена инициатива. Едва 10%, лекувани в държавна, и 3% - в частна болница, споделят, че са давали пари или подаръци, защото са им били поискани.

52.4% от анкетираните или членове на техните семейства са се лекували през последните пет години в държавна или общинска болница, като близо 68.8% са доволни от грижите, които са получили, но само 16.3% са били напълно удовлетворени. 30.7% от лекувалите се са получили помощ, напълно покрита от здравната каса, или пък са имали ниски разходи.

Само 26.8% от анкетираните или техни роднини са били лекувани в частна болница през последните пет години, а от тях 39.6% са получили помощ, покрита от НЗОК. 86.8% от пациентите на частните клиники са останали доволни от лечението, но около 60% смятат, че разходите за него са били високи.

Въпреки това има паритет между желаещите да има частни здравни каси и тези, които са против - те са по 28%, а 44% не могат да преценят. В подкрепа на частните здравни каси се изказват предимно респондентите до 50-годишна възраст (най-вече тези до 24 години) и хората с най-високи доходи. Противници на идеята по-често са граждани с начално и основно образование, жителите на селата и лицата от ромски произход.

Едва 20% са твърдо на мнение, че губещите общински болници трябва да бъдат приватизирани, останалите анкетирани са против или не могат да преценят.

Нулева COVID година за прокуратурата

Българският институт за правни инициативи оповести и своя анализ за дейността на прокуратурата по време на пандемията, от който става ясно, че въпреки заявките си как ще вземе сериозни мерки за ограничаване на последствията от пандемията главният прокурор Иван Гешев и държавното обвинение са избрали подхода на "най-ниското" сцепление - проверки с неясен резултат, засилена наказателна репресия към гражданите, преследване на обществени личности, подаващи сигнали за нередности при справяне с последиците от пандемията, и нито едно сериозно разследване на случаи на корупция в изпълнителната власт въпреки множеството сигнали за злоупотреби, получени от служебното правителството. В самото начало на пандемията главният прокурор викаше при себе си щаба за отчет, обяви масирани проверки срещу спекулата в аптеките, които не завършиха с нито едно нарушение, а под специален надзор бяха взети две дела срещу публични личности, заведени от Гешев с обвинение за създаване на паника. Това са делата срещу председателите на сдружение БОЕЦ и Българския фармацевтичен съюз, които катастрофираха в съда, завършиха с оправдателни присъди за обвинените и оставиха впечатлението, че прокуратурата преследва критиците на справянето с кризата, а не самите проблеми, обобщи Галина Гергинова.

Освен това са започнати 300 дела за неносене на маски на публични места и посещение на хора в паркове и спортни площадки по време на локдауна, когато това беше забранено. Тук статистиката също не е в полза на властите - 72% от глобите са отменени и едва 27% са потвърдени. Наказателните дела, свързани със спазване на карантината, също са били под специален надзор, като в 389 случая от общо 400 дела те завършват с осъдителна присъда. Това обаче са бързо ликвидни дела, които лесно могат да бъдат спечелени. Дори 87% от случаите са приключили със споразумения и изобщо не са влезли в зала. Присъдите обаче са сурови - в повечето случаи става въпрос за порицание, пробация, безвъзмезден труд, условна присъда и седем случая са приключили с ефективна присъда в затвор. Глобите също са твърде строги - от 143 дела, завършили с глоби, в 120 е наложена максималната глоба от 10 хил. лв.

Според анализа прокуратурата е преследвала хора, които са се прибрали от чужбина, защото са работили там, шофьори на тирове, голяма част от осъдените са безработни, без образование, често от ромски произход, жители на малки населени места и неосъждани и така огромен брой хора трудно ще си намерят работа, защото в свидетелствата им ще бъде записано, че са осъждани за неспазване на карантината.

В същото време обаче прокуратурата не е намерила за нужно да разследва покупката на стоки без обществена поръчка и изразходването на парите от държавния бюджет по време на пандемията и така срещу нито един директор на болница например не е повдигнато обвинение за безстопанственост, злоупотреби или за трафик на органи за трансплантация въпреки станалите публично известни факти през тази година. Прокуратурата дори отказа да разследва единия от случаите на покупка на маски, които не предпазват медиците, и го изпрати на европейската прокуратура, защото покупката станала с евросредства.