Задачите на бъдещия здравен министър

През последните години нито едно ново правителство не е започвало работа, натоварено да извърши взаимоизключващите се реформи в здравния сектор на четири партии

Лекарите в COVID отделенията разказват, че повече от всякога най-запомнящото се изживяване е надеждата в очите на пациентите, че ще им помогнат да преодолеят болестта. Очи, пълни с надежда, в здравния сектор в момента имат не само болните, но и всички, които се надяват системата да се промени и да бъде справедлива към всички, които работят в нея.

Ако поредният парламент за тази година успее наистина да излъчи действащо правителство, то ще бъде поставено в ситуация, в която нито едно от правителствата на прехода не се е намирало. Бъдещото здравно министерство трябва да се справи с поредната COVID вълна с изключително висока смъртност и на фона на най-ниския брой ваксинирани в Европа. Към нея обаче се прибавят исканията за спешни реформи на четири различни партии, които взаимно се изключват. Досега в резултат на преговорите обаче има обща посока за краткосрочните мерки. Времето съвпада и с подготовката на проектобюджета за 2022 година и през следващата година е ключово важно дали за предвидените реформи ще бъдат заложени необходимите средства.

Разяснителна кампания за ваксините и скрининг за имунитет

Групите за преговори на четирите партии - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", се разбраха държавата да проведе разяснителна кампания за ползата от ваксините и с помощта на Българския червен кръст и медицинските университети да се организират масова ваксинация и мобилни групи за поставяне на ваксини на възрастни, трудноподвижни хора, хора в отдалечени райони и малцинствени групи. Заради ниското ниво на тестване, което наложи в България да се издават зелени сертификати и при наличие на антитела за преболедуване, беше решено да се направи епидемиологично проучване, което да установи колко души наистина са се срещнали с вируса, преболедували са или са ваксинирани, като към него беше добавено и скъпото проучване на Т-клетъчен имунитет.

Рецептите за справяне с вълната и високата смъртност са сравнително кратки - организиране на отделни потоци на заразените и останалите пациенти във всички болници, в които се лекува вирусът, и нови протоколи за лечение, съобразени с тези в държавите с най-ниска смъртност. В момента изключителен проблем в България е, че 90% от пациентите в интензивни отделения, които са интубирани, не успяват да се преборят със заболяването.

Като закъсняла беше определена идеята на "Има такъв народ" да бъдат обособени отделни COVID болници. Според предложението на "Продължаваме промяната" още от следващата година 45-те клиники за лечение на инфекциозни болести и инфекциозните болници, родилните отделения и педиатричните болници и клиники ще получават финансиране да поддържат готовност като студен резерв, който да се разгръща при необходимост. Ще продължи и практиката битката с вируса да се координира от национален и регионални щабове.

Първата стъпка за сектора - реформа в Спешна помощ

Всички партии поставиха по време на преговорите си акцент върху реформата в спешната помощ, която да може да предоставя еднакъв достъп до лечение във всички точки на България при животозастрашаващи състояния като инфаркт, инсулт и травми. Осъвременената структура на спешната помощ трябва да бъде готова до юни 2022 г., като целта на преструктурирането е всеки пациент да може да бъде транспортиран до един час до болница, която да му окаже пълна помощ и да го излекува.

Да бъдат или да не бъдат търговски дружества

По време на преговорите БСП и ИТН поставиха ултимативно искане да се изпълнят предизборните им програми, в които те обещаваха болниците да престанат да бъдат търговски дружества и да се пререгистрират като нон профит структури. Така всички клиники, които ползват обществен ресурс от здравната каса - на практика 99% от болничните лечебни заведения в България, ще трябва да се пререгистрират, като в това число влизат не само държавните и общинските клиники, но и частните болници.

Въпросите, които не бяха повдигнати в случая, са два. Първият е за предпочитанията на пациентите. Според скорошно проучване на Българския институт за правни инициативи над 72% от българите предпочитат да се лекуват в частни болници и би било важно да се отчете това желание да насочат здравните си вноски, където пожелаят, а не да се окаже, че частната болница не се е пререгистрирала и не приема болни по линия на НЗОК.

Вторият, още по-труден, момент е кой ще плати сметката за пререгистрацията. Държавните и общинските болници имат дългове общо над 700 млн. лв. При евентуална ликвидация и тяхната пререгистрация те трябва да започнат начисто и да върнат дължимите пари на доставчиците си и ако това не се счита за държавна помощ, плащането няма как да дойде от техните бюджети, а трябва да бъде платено от държавния бюджет.

Дали това ще направи болниците по-стабилни и по-прозрачни може да се съди по начина, по който се справят четири болници, една от които съвсем доскоро не беше търговско дружество - правителствената "Лозенец", ВМА, МВР болница и Транспортна болница. И в момента те не са търговски дружества, а разпоредители с бюджет към съответното министерство.

Наследството на десетгодишното управление на ГЕРБ на държавните болници, чиято завеса беше повдигната леко от служебното правителство, показва феодализация на клиниките, практика за масово неизгодни обществени поръчки, безконтролно и безнаказано източване на бюджетни средства, пари от здравната каса и дарения от граждани и фирми.

Резервите за това да се намерят средства за по-качествено лечение и по-добро заплащане на труда на медиците ще бъдат търсени следващата година, като ще бъдат предприети стъпки по реално остойностяване на медицинските труд и дейност и към преминаване на заплащане на дейността не по клинични пътеки, а по диагностично свързани групи. Това ще става по единна национална рамкова система за формиране на възнагражденията, базирана на минимална почасова ставка и надградена със средства, насърчаващи обема на извършената дейност и допълнителната квалификация. В закон ще бъде уточнено минималното и максималното съотношение между заплащането на лекарите в болниците, ползващи обществения ресурс, и бонусите им и тези на останалите специалисти, като първоначалното предложение е то да не бъде повече от 1 към 20.

В процес на обсъждане е и разбиването на модела на феодализация в болниците, като лекарите ще имат право само на едно работно място, на което да изпълняват началнически функции или да бъдат управители, тоест - ако са началници на отделение в болница, те няма да имат право да управляват медицински център например.

Основна роля за всичко това ще изиграе дигитализацията на сектора, която продължава да бъде в твърде начална фаза, и извеждането на Агенцията за медицински надзор от шапката на здравното министерство и превръщането й в независим орган. По предложение на ИТН до края на 2022 г. броят на болничните легла в България трябва да бъде намален почти наполовина до 5.3 на 1000, каквото е средното ниво в ЕС. В следващия бюджет на здравната каса се очаква да бъдат финансирани по-добре извънболничните услуги и да се увеличат значимо средствата за профилактика и превенция.

Тепърва ще се обсъжда и дали да се въведе тристълбов модел на здравно осигуряване. В програмите на преговарящите политически партии въпросът колко здравни каси да има и да има ли частни фондове е решен диаметрално противоположно и вероятно предстои тежка дискусия по този въпрос. Целта на новите модели на финансиране, които ще се разработят, обаче ще бъде да няма доплащане от пациентите, ако изберат да се лекуват в обществени болници. В момента в България пациентите доплащат за лечение и лекарства извън здравните вноски около 5 млрд. лв., сума, съизмерима с бюджета на здравната каса. Първите стъпки за безплатни лекарства вече бяха направени от служебното правителство с финансирането на терапията за домашно лечение на коронавирусната инфекция. Следващата беше постигната по време на преговорите и тя е 95% покрити от НЗОК лекарства за децата до 14 години. Това обаче са първите малки стъпки, които да премахнат доплащането в здравната система.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал