Деян Денев: Дигитализацията и ранното лечение на заболяванията са рецептата за по-добра здравна система

Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании пред "Капитал Здраве"

Най-важната спешна стъпка, която трябва приеме новото управление, е да създаде силен екип, който да ръководи здравеопазването през следващата година с нужната политическа подкрепа, и да му даде инструментите да го направи, да укрепи здравната система догодина, смята Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Според него първият инструмент, разбира се, е

Бюджетът за здравеопазване

през следващата година.

"Особеността му ще бъде, че той трябва да бъде готов да посрещне голям брой пациенти, които са недиагностицирани, недолекувани, заболяванията им не са им били под контрол през последните две години в резултат на пандемията. Между другото Българският лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари след удължаването на протоколите за получаване на лекарства, платени от здравната каса, алармираха, че това удължаване вече три пъти по време на пандемията е намалило контрола върху хроничните заболявания, защото просто тези пациенти не ходят на лекар. Получава се така, че пациентите се страхуват да посетят кабинетите им, а в същото време лекарите са фокусирани в друга област, защото много от тях са по ковид отделенията и просто нямат нужното време да наблюдават хронично болните пациенти, онкологичните пациенти и т.н. Наред с борбата с поредната вълна на пандемията догодина системата трябва да е готова за посрещане и на вълна от пациенти, хронични и онкологични, които са недолекувани, недиагностицирани или не добре лекувани", казва Денев.

Според него здравната каса може да посрещне тези пациенти заради намаляващите хоспитализации около пандемията и ако получи увеличение на бюджета, сравнимо с това от предходните години - 8.10%, без в това число да влиза свързаното с COVID-19 увеличение на средствата й.

Лекарствената политика

В Позитивния лекарствен списък в момента са включени около 4600 лекарствени продукта, като по-голямата част от тях заплаща здравната каса - за домашно лечение и за терапия на пациентите при лечение в болница. Здравното министерство покрива лекарствата за ХИВ/СПИН, психиатрични медикаменти и медикаменти срещу туберкулоза, а от миналата година и лекарствата срещу COVID-19.

От една страна, здравната каса не покрива напълно стойността на лекарствата на всички пациенти, а го прави само частично. От друга, пациентите доплащат или сами си купуват лекарства на стойност около 2 млрд. лв., при положение че НЗОК покрива стойността на лекарства за 1 млрд. лв. Не на последно място и тези средства не са достатъчни да покриват лекарствата, които НЗОК трябва да плаща, и лечението съществено надвишава бюджета й в продължение на три години. При медикаментите без аналог действат няколко механизма - през първата година компанията подарява лекарството си на НЗОК, като доплаща ДДС за него, в останалите случаи на лекарство без аналог тя дължи задължителна отстъпка от цената от 10%, както и допълнителна отстъпка без ясен размер. В допълнение - ако лекарите изпишат повече опаковки от лимита на касата за плащане на определена лекарствена група, производителят е длъжен да й върне всички средства над лимита.

"През тази година очакваме средствата, които индустрията връща на касата, да са от порядъка на 270 - 280 млн. лв., което е близо до сумата от миналата година, тоест ние наблюдаваме въпреки пандемията през 2020 и 2021 г. едно стабилизиране на обема на компенсация и отстъпки, които индустрията връща на НЗОК. Това са около 18% от плащанията на касата към болници и аптеки. Тъй като има риск обемът на компенсациите да продължи да се увеличава, трябва да се предприемат нужните действия за устойчиво бюджетиране, за да не се поставя под риск лекарственото снабдяване през следващата година. За да се случи това, е необходимо увеличение на бюджета на НЗОК, което да гарантира, че обемът на отстъпките и компенсациите ще остане на същото ниво, като това включва и поетия ангажимент за увеличаването на таксата за обработка на рецептата за напълно платените лекарства от 2 на 4 лева, която също е част от средствата и изисква допълнителен ресурс", казва Денев.

Според него пандемията не трябва да прекъсва или да блокира процеса на оценяване на нови терапии и договаряне на отстъпки. За съжаление обаче към края на октомври изключително малък процент от заявените за включване в Позитивния лекарствен списък нови лекарства и нови показания на вече заплащани медикаменти са наистина включени и определено е налице риск от един административен мораториум върху новите терапии.

"Затова през последните няколко седмици като индустрия работим и с Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата, и със здравната каса, за да им помогнем да преодолеят това забавяне, за да не останат българските пациенти без достъп до иновативни терапии, които са оценени за нужни, минали са процеса на оценка на здравните технологии и изчакват или становище от НЗОК, или договор за отстъпка, или се намират на някакъв етап от процедурата. Става въпрос за 25 нови лекарства и над 20 заявления за разширяване на терапевтичните показания, които също имат готови доклади и оценка на здравните технологии. Институциите полагат усилия, надяваме се това огромно забавяне да бъде преодоляно", казва Денев.

Той конкретизира, че става въпрос за продукти за лечение на онкологични заболявания, редки заболявания, хематологични заболявания, множествена склероза, бъбречни заболявания и много други.

"Някои от тях са животоспасяващи, безалтернативни, дават възможност за по-добро лечение на хиляди пациенти, а в някои случаи дори говорим за терапии, които са по-изгодни на НЗОК, отколкото заплащаните в момента. Всички те са заплащани в цяла Европа, достъпни са за пациентите там и не бива да се бави процесът, защото по закон пациентите ще трябва да ги чакат още една година. Процесът трябва да приключи някъде до средата на декември.

Отстъпките и връщането на средства на здравната каса доведоха до това, че през последните две години две от мултинационалните компании в топ 10 по продажби в стойност напуснаха България и преминаха към партньорски модел, което означава, че техните лекарства продължават да се разпространяват, но вече чрез компании, които не са част от структурата на мултинационалната фармацевтична компания, а от независими компании, които имат съответните лицензионни споразумения. Това, разбира се, е лош знак за пазара, за условията за бизнес и за пациентите.

"Няма как да не се отрази върху сектора. Това показва, че инвестициите в здравеопазването не са достатъчни, за да задържат тези компании на българския пазар. Ангажиментът, който компаниите имат към българския пазар, се изразява не само в осигуряването на лекарствени продукти, но и в провеждане на клинични изпитвания. С оттеглянето на компаниите тези инвестиции няма как да не намаляват. При възникнали критични ситуации, такава, каквато беше ситуацията с COVID-19, недостигът на определени продукти за кратки периоди беше много бързо преодолян, защото компаниите имаха структури в България. Липсата на структури в България означава, че при бъдещи такива ситуации много по-трудно те ще бъдат преодолени", прогнозира Денев.

Преодоляването на препятствията

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании смята, че може да подпомогне здравната система в още много аспекти, извън конкретната доставка на лекарства, и един от тях е дигитализацията на системата, за да може тя да стане по-ефективна и да постигне по-добри здравни резултати.

"Първият аспект са електронните протоколи за лекарства, които все още не работят, което е причина да се налага здравната каса да удължава хартиените протоколи, за да не се налага пациентите да се редят на опашка в касата за заверка и да се заразят. Ако електронните протоколи към момента работеха, нямаше да се налага удължаването на хартиените и пациентите щяха на всеки шест месеца да посещават за преглед своя лекар, състоянията им да бъдат контролирани и да получават своя нов електронен протокол, без да го носят в РЗОК. От началото на годината очакваме това да се случи и сме готови да подпомогнем този процес, включително и чрез участие в пилотни проекти, така че тези електронни протоколи да сработят и да не се налага пациентите да ходят до РЗОК и да чакат със седмици, за да си получат терапията и да не се налага да я прекъсват", казва Денев.

Според него вторият акцент на новото правителство би трябвало да бъде поставен върху това електронните системи на лечебните и здравните заведения и Националната здравна информационна система да бъдат свързани и да си "говорят", да обменят данни и информация за лечението на пациентите, за да може всеки лекар да разполага с цялата информация за пациента и да го лекува по най-добия възможен начин.

"Така и хората, които управляват здравната система, ще имат най-добрите данни, за да взимат най-добрите управленски решения, защото в момента те управляват на сляпо. Конкретно по отношение на лекарствата наличието на данни от реалната медицинска практика за лечението на пациентите може да помогне както по отношение на взимане на решения, свързани с публичното заплащане на лекарствата, така и за иновативни подходи при договарянето на условията на реимбурсация на лекарствени продукти, които са свързани с постигнатите резултати от лечението", казва Денев. Според него това важи не само за лекарствата, а и за цялата здравна система, в която заплащането трябва да бъде обвързано с постигнатия здравен резултат. За да се знае резултатът обаче, трябва да съществува интегрирана оперативно съвместима със съществуващите системи на лечебните заведения.

Третата стъпка, в която индустрията би могла да помогне, е създаването на скринингови програми за ранно откриване на тежки заболявания.

"В България недобрите здравни резултати до голяма степен се дължат на късното откриване на заболяванията, основно на онкологичните, но не само. Създаването й в рамките на един бъдещ Национален антираков план или планове за останалите социално значими заболявания на определен брой работещи, национални скринингови програми, при които пациентите трябва да бъдат издирвани за ранна диагностика, а лекарите - мотивирани да ги лекуват, трябва да бъде приоритет. И то в кратки срокове, а не след 5 години, за да може българските пациенти да стигат до лечение много по-бързо, отколкото в момента, и това да се случва с прецизна диагностика, която дава възможност за много по-добри резултати от лечението - правилното лекарство, персонализирано за правилния пациент", смята Денев.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал