Академик проф. д-р Иван Миланов: Постковидният неврологичен синдром отшумява от един до три месеца
Председателят на Българското дружество по неврология и директор на Университетската болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" пред "Капитал Здраве"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Академик проф. д-р Иван Миланов, дмн, е изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Св. Наум" - София, от 2001 до 2010 г. и отново от 2012 г. до момента. Той работи в университетската болница от 1988 г., като междувременно изпълнява длъжността заместник-ректор на Медицинския университет - София (2004 - 2008 г.), и заместник-министър на здравеопазването (2010 г.). Академик Миланов има клинична специалност по неврология, социална медицина и здравен мениджмънт, специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ, и е специализирал лечение на главоболие в Университета на гр. Павия - Италия. Академик Миланов е доктор на медицинските науки от 1997 г., професор по неврология от 2001 г., през 2012 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2015 г. - за академик. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза, Българската асоциация по клинична електромиография, заместник-председател на Българската асоциация по невропротекция и невродегенерация. Член на борда и касиер на Европейското дружество по главоболие (EHS), представител на България в Европейската федерация на неврологичните дружества (EFNS) и Световната федерация по неврология (WFN), член на съвета на Европейския комитет за лечение и проучвания на множествената склероза (ECTRIMS), член на Нюйоркската академия на науките (NYAS), Международната асоциация за изучаване на болката (IASP), Международната асоциация за двигателни нарушения (Movement Disorders Society).
Получи ли болката нови измерения по време на COVID-19?
Ако я разглеждаме в по-широки измерения - да, определено. По време на ковид боледуването е възможно пациентът да има главоболие, много често - болки в гърба, общо казано - мускулни симптоми, които са характерни за всяко вирусно заболяване и се получават при грип, т.е. те не са нещо специфично. Мисля, че в случая повечето хора се притесняват много от постковидния синдром, който вие, журналистите, нарекохте с цветущото име "мозъчна мъгла", което е красиво, аз го харесвам. Въпреки че този термин не е измислен точно за COVID-19, той изключително много му приляга. Постковидната мъгла е едно наистина интересно състояние, при което не болката излиза на преден план. На преден план при него са т.нар. когнитивни нарушения, при които пациентът е малко объркан в ежедневието, разбира се, не толкова, колкото при деменция. В този случай бих цитирал мои пациенти, които ми разказват, че отварят хладилника и не знаят какво търсят вътре. Когнитивните нарушения са дребни изменения, които обаче затрудняват живота, особено ако човек ходи и на работа. Много често постковидният синдром освен с мозъчна мъгла е съпътстван отново с болки в мускулите, в гърба и най-често - с главоболие. Главоболието много, много често се отключва след COVID-19. Става дума за т.нар. тензионно главоболие. То всъщност е главоболие, свързано с някакъв стрес или с депресия, и понеже, безспорно, една голяма част от пациентите се страхуват от COVID-19 и дори и да го карат леко, те се притесняват какво ще им се случи. Това отключва в много случаи това тензионно главоболие, което те свързват с вируса, но всъщност е последица от страха от вируса.В над 50% от случаите на преболедувалите, с които съм разговаряла, съществува такова главоболие...
Аз още от сутринта виждам и чета новини кой е починал, колко души са си отишли, смъртността в България за съжаление е висока. Но ако в този момент човек е болен и чете такива новини, естествено е да се притеснява. Така че много хора боледуват и след това идват за помощ с този постковиден синдром.За колко време отшумява той?
По принцип отшумява и без лечение. Ако говорим за мозъчната мъгла, правихме наблюдение в две посоки. Едната посока беше да включим медикаменти, които подобряват кръвообращението на мозъка. Изхождайки от идеята, че постковидният синдром малко или много влошава мозъчното кръвоснабдяване, оксигенацията на мозъка, което пък води до влошаване на когнитивните функции. Не мисля, че успяхме да постигнем голям ефект с тази група лекарства, може би защото всъщност това са някакви остатъчни феномени, които имат малко по-сложна патогенеза и не са толкова елементарни, както си ги представяхме в началото.Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.