Д-р Стефан Бузалов, болница "Тракия": За 10 години натрупахме сериозен опит в лапароскопското лечение на пролапсa на тазовите органи

Д-р Стефан Бузалов, болница "Тракия": За 10 години натрупахме сериозен опит в лапароскопското лечение на пролапсa на тазовите органи
Д-р Стефан Бузалов, болница "Тракия": За 10 години натрупахме сериозен опит в лапароскопското лечение на пролапсa на тазовите органи

Вече 10 години акушер-гинекологът и специалист по онкологична гинекология д-р Стефан Бузалов, дм, заедно с колегите си от болница "Тракия" в Стара Загора д-р Пламен Янев и д-р Ясен Трифонов извършват една от най-сложните лапароскопски хирургични процедури за поставяне на синтетично платно при жени с пролапс на тазовото дъно. Това е социално значимо заболяване, което нарушава качеството на живот на около 30% от жените до 80-годишна възраст.

"Нашият екип е с най-голям опит в тази област като брой интервенции и пациенти. Поради дългата крива на обучение за съжаление специалистите по лапароскопска сакроколпопексия в България са малко. Ние работим оперативна лапароскопия от края на 2010 година, като за тези 10 години имаме над 3000 лапароскопски оперативни интервенции при лечение на доброкачествени заболявания на женските гениталии", казва д-р Бузалов.

Пролапсът, или смъкването на тазовите органи през входа на влагалището - матка, пикочен мехур, право черво и други, се среща най-вече при жени в менопауза. Основна причина за възникване на гениталния пролапс е вродена слабост на съединителната тъкан при жените. Подбуждащи фактори са тежко протекло вагинално раждане с прилагането на форцепс или на други вагинални интервенции по време на нормално раждане, нормално раждане на едри деца над 4000 г.

Допринасящи фактори са хронично повишено вътрекоремно налягане при запек, извършване на тежка физическа работа, тютюнопушене и хронично белодробно заболяване, свързани с кашлица. Декомпенсиращи фактори са застаряването и менопаузата.

Пролапс на тазовото дъно се среща по-често при пациентки на възраст след 50 години, а понякога и при по-млади жени.

Класическият начин за лечение на пролапс е чрез пластика на пролабиралите органи чрез влагалищни операции. Този метод обаче има редица недостатъци, сред които скъсяване на влагалището и нарушаване на сексуалната функция на жената, както и риск от повторен пролапс на органите.

Кога една жена решава да пристъпи към оперативно лечение на пролапс?

Най-точният отговор на този въпрос е дал един от пионерите в лечението на това заболяване по лапароскопски път - швейцарският хирург проф. Жан Бернар Дюбюисон, чийто метод екипът на д-р Бузалов започва да прилага от началото на 2012 година, след като година преди това преминава практически курс в Европейския център по ендоскопска и роботизирана хирургия в Страсбург. Дюбюисон казва, че оперативно лечение на гениталния пролапс се извършва тогава, когато заболяването нарушава качеството на живот на пациентката.

"Пациентката сама определя кога качеството й на живот се е нарушило. Оперативното лечение се извършва, когато вече има оплаквания от нейна страна и клинични данни за напреднал генитален пролапс", посочва д-р Бузалов.
"Методът на проф. Жан Бернар Дюбюисон, който е наречен още латерална лапароскопска суспензия, е по-лекият и по-лесен начин за извършване на корекция на тазовия пролапс. Той носи по-малко оперативни рискове. Не е показан при пролапс в задния отдел, при т.нар. ректоцеле. Тук средство на избор е лапароскопската сакроколпопексия.

От 2017 г. екипът на болница "Тракия" успешно прилага и метода на лапароскопска сакроколпопексия за лечение на пролапс на тазовите органи. Методиката е определена като "златен стандарт" от водещи специалисти в света при лечение на заболяването. При сакроколпопексията по лапароскопски път в таза се прикрепва специално синтетично платно, което коригира положението на пролабиралите органи в предна, средна и в задна част на таза, като ги съхранява напълно.

Това е една от най-сложните лапароскопски интервенции

която попада в най-високата - III-IV, група по трудност при лапароскопски операции", казва д-р Бузалов. Методиката изисква отлично познаване на анатомията на тазовото дъно и добър опит в лапароскопските операции.

Хирургът прониква в коремната кухина през 4 миниатюрни разреза, като извършва корекцията чрез видеоконтрол. Извършването на сакроколпопексия изисква години подготовка в областта на лапароскопската оперативна хирургия с развиване на определени умения и сръчности, свързани с лапароскопски шевове. "Работи се в области, в които рискът от възникване на инциденти е твърде голям и изискват голям оперативен опит в лапароскопията, за да се достигне до тях", казва д-р Бузалов.
Затова през годините екипът му преминава над десет курса на обучение във водещи европейски центрове. Един от курсовете е в университетската болница "Дексеус" в Барселона. "Курсът беше специализиран за сакроколпопексия и миомектомия. Беше проведен от един от техните най-опитни гинеколози, след което започнахме да го прилагаме и при нас в болница "Тракия". В лечебното заведение идват пациентки от цяла България. Така за 10-те години работа екипът на д-р Бузалов има зад гърба си 283 пациентки, лекувани по метода латерална лапароскопска суспенсия на проф. Жан Бернар Дюбюисон, а чрез лапароскопска сакроколпопексия - 230. "Преди около 4 години излезе ръководство за лапароскопска сакроколпопексия за начинаещи на един от водещите специалисти в тази област в света - Петер фон Теобалд, който съобщава, че за 30-годишния си опит в лечение на гениталния пролапс е извършил 600 лапароскопски сакроколпопексии. За 4 години - до септември 2021 г. - екипът ни в болница "Тракия" - Стара Загора, е извършил 230 лапароскопски сакроколпопексии и уверено можем да кажем, че вървим в същата посока", посочва д-р Бузалов.

За да даде своя научен принос в развитието на методиката, д-р Стефан Бузалов проучва в продължение на 3 години резултатите от оперативната интервенция при 203 от случаите, които е оперирал.

Процентът на успешно направените операции от нашия екип е висок - 93.6%

Установи се рецидив при 13 (6,4%) пациентки в различна степен в различните отдели на гениталиите. Това доказва, че методът на лапароскопската сакроколпопексия е изключително ефикасен. Минусът при него е, че кривата на обучение на лекарите е много продължителна. Самата оперативна интервенция също е сложна и продължава около 3 часа.

Д-р Бузалов има защитен дисертационен труд на тема "Значение и място на лапароскопията при лечение на гениталния пролапс" в Медицински университет - Плевен. От 2020 година екипът на д-р Бузалов работи по договор за сътрудничество и научноизследователска и развойна дейност между болница "Тракия" - Стара Загора, и Медицински университет - Плевен, по проект "Център за компетентност по персонализирана медицина, 3Д и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия", финансиран от оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и съфинансиран от Европейския съюз чрез европейски структурни и инвестиционни фондове с партньори Медицински университет - Плевен, Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" във Варна и Институтът по роботика към БАН в областта на лапароскопското оперативно лечение на гениталния пролапс. В днешно време гениталният пролапс при жените представлява около 20% от оперативните гинекологични интервенции, посочва д-р Бузалов: "С увеличаването на продължителността на живота се увеличава и процентът на проява на генитален пролапс. За да добиете представа за социалната значимост на това заболяване, ще посоча, че в световен мащаб разходите, свързани с корекцията на гениталния пролапс и на пикочната стрес инконтиненция, която много често върви заедно с него, съставляват около 100 милиарда долара."

Числото е съизмеримо с разходите за лечение на гинекологичен рак. Днес интервенциите за корекция на гениталния пролапс се нареждат на трето място като численост след операциите за отстраняването на матка и цезаровото сечение.

Прикачен файл

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета