Доц. д-р Развигор Дърленски, дм: Здравната каса трябва да покрива лечението на атопичен дерматит

Всяко пето дете в България се ражда с проблеми от този спектър

Личен архив    ©  Личен архив

Визитка

Доц. д-р Развигор Дърленски, дм, е роден в Добрич през 1980 г. Завършва медицина в Медицински университет - София, през 2005 г. Специализира в Катедрата по кожни и венерически болести в София. През 2010 г. придобива специалност по дерматология и венерология и защитава докторска дисертация на тема "Клинико-експериментални проучвания за ролята на епидермалната бариера при контактната свръхчувствителност и иритация на кожата". През 2014 г. е избран за доцент в Медицинския факултет на Тракийския университет. Специализирал е в Университетската клиника по кожни болести към LMU - Мюнхен, Германия, Университетската клиника по дерматология и алергология - Charite, Берлин, Германия, в Университетската клиника по дерматология и алергология Schwabing - Мюнхен, Германия. Член е на Българското дерматологично дружество, Европейската академия по дерматология и венерология, Европейската академия по алергология и клинична имунология, Българското дружество по алергология, Международното дружество по фармакология и физиология на кожата, Европейското дружество по контактен дерматит, Съюза на учените в България, Националното българско дружество по естетична хирургия и естетична медицина. Специалните му интереси са в областта на алергичните кожни реакции и заболявания, екземи, атопичния дерматит, синдрома на чувствителната кожа, кожните прояви при вътрешни болести, лекарствените кожни реакции и нежеланите реакции от козметика.

Атопичният дерматит масово се приема за обикновена кожна екзема. Какво представлява и защо се смята за системно заболяване?

Атопичният дерматит (АД) представлява енигматично заболяване, което вълнува както пациентите, така и лекарите, ангажирани в лечението и диагностиката му - дерматовенеролози, алерголози, педиатри. Доскоро той се приемаше само като хронично възпалително кожно заболяване, което се характеризира със сърбящ обрив с типична локализация, генерализирана сухота на кожата и фамилна обремененост. В последните 10 години много от хроничните възпалителни заболявания на кожата като витилиго, псориазис, атопичен дерматит се оказа, че не протичат изолирано със засягане само на кожата. Често имат т.нар. коморбидности, или съпътстващи заболявания на други органи. Така например АД често се асоциира с астма, сенна хрема (алергичен риноконюнктивит) и еозинофилен езофагит, т.нар. атопична диатеза. Общото между тези болести е интимният механизъм на възникване на имунологичните нарушения в различните органи и системи.

Кои са най-характерните симптоми? Каква е честотата на заболяването в България?

Заболяването има разнообразни клинични симптоми в зависимост от възрастта и други фактори. По време на кърмаческия период кожните обриви са сърбящи и са с характер на екзема. Ангажират кожата на лицето, тялото и крайниците. Обикновено кожата под пелените е пощадена. Характерна е и сухотата на кожата като цяло. През детството обривите се ограничават най-често до задколенните и лакътните гънки, по кожата на врата, чиято сухота е генерализирана. При възрастните водеща е сухотата на кожата. Обривите често се разполагат по дланите, както и по свивките на крайниците. В България всяко пето дете се ражда с атопично предразположение.

Увеличават ли се болните през последните години и защо?

Над 150 милиона души в Европа страдат от заболявания от атопичния спектър. Заболеваемостта от АД нараства през последните десетилетия, като честотата на болестта варира между 15 и 30% при децата и между 2 и 10% сред възрастните. Всяко четвърто-пето дете в индустриализирания свят се ражда със заболяване от атопичния спектър и с атопичен дерматит. Очаква се до 2050 г. всяко второ дете в тези държави да бъде с това заболяване.

Сезоните, средата, която ни заобикаля, храните - всички тези фактори ли влияят на заболяването?

Единствена причина за появата на дерматита не може да се открои. Причините за възникването му са комплексни и включват генетични фактори - отдавна е установена наследственост при атопичния дерматит. Факторът фамилност играе роля дотолкова, че ако единият родител има атопичен дерматит, шансовете за детето са около 30%. Ако и двамата родители имат атопичен дерматит, този риск нараства до 70%. Другата причина е нарушението на кожната бариера - при голям процент от болните се открива мутация в гена за филагрин - белтък, участващ при изграждане на кожната бариера. Оттук и непълноценната кожна бариера е причина за сухотата на кожата. Наши проучвания от 2009 г. показаха, че нарушената кожна бариера води и до по-лесното проникване на иританти (детергенти, сапуни, перилни препарати) и алергени през кожата и следователно е в основата на развитието на контактен дерматит при пациентите с атопичен дерматит.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета