COVID-19 засяга повече мъжете и пациентите със сърдечно-съдови заболявания и диабет

Болницата ни помогна на 2400 заразени с вируса пациенти

Shutterstock    ©  Shutterstock

Визитка

Д-р Красимира Чачова-Ранчева е управител на МБАЛ "Уни хоспитал" - Панагюрище, от декември 2018 г. Има завършени специалности по вътрешни болести и пневмология и фтизиатрия, магистър по "Здравен мениджмънт". Член е на Българското дружество по белодробни болести.

През последните дни има известен спад на четвъртата вълна на пандемията в България, но това не бива да ни успокоява. За съжаление отчитаме най-високия леталитет в Европейския съюз на 100 000 души и най-ниския процент ваксинирани хора. Причините за това изискват много професионален, задълбочен и откровен анализ, който ние като общество, а и като медици трябва да си направим, за да си извлечем поуки.

От една страна, имаме голяма здравна мрежа с 440 болници в страната, но от друга, при пандемията видяхме, че има регионални дисбаланси. На цялото общество стана ясно колко наболял е въпросът с дефицита на лекари и медицински специалисти и колко остра е нуждата от стратегия как да мотивираме младите ни кадри да остават в страната. Няма как да не си даваме сметка за влошеното общо здравословно състояние на българите като цяло, за това, че сме сред първите и в други негативни статистики, например при сърдечно-съдовите заболявания, тютюнопушенето, застоялия начин на живот, нездравословното хранене. Пациентите ни имат множество придружаващи заболявания и сега това става причина за по-тежко протичане на болестта и нерядко за летален изход. Не на последно място, липсва ни достатъчна здравна култура и възпитание за здравословен начин на живот още от училище. Липсва достатъчна профилактична насоченост в доболнична помощ, което е ключово за добрия здравен статус на населението. Страдаме и от липсата на разбиране помежду си, имаме недоверие в институциите и експертите, подценяваме колко важна е навременната, открита и разбираема комуникация. Това се отрази пряко върху ниския процент на ваксинирани в България и за съжаление стана причина за много загубен човешки живот. Сега, при четвъртата вълна, в нашата реанимация почти всички пациенти са неваксинирани. Без ваксина са и почти всички тежко болни пациенти в останалите ни COVID структури.

В кризисни времена общностите се нуждаят от лидери.

Необходимо е устойчиво лидерство, ясни послания и стратегическа визия как да се преодолее пандемичният процес.

Противопоказни са както бездействието, така и хаотичните решения. Като общество трябва да си даваме сметка, че от такава криза можем да излезем само заедно. Но също така, че предварително трябва да сме готови за подобни кризи и наистина да възприемаме здравеопазването като национален приоритет, защото животът е най-висшата ценност.

В тази връзка Панагюрище е добър пример, защото общинското здравеопазване беше напълно трансформирано няколко години преди пандемията. Така вместо с една остаряла болница в тежко материално и финансово състояние и едва 15-ина лекари посрещнахме кризата с развита и модерно оборудвана многопрофилна болница и екип от над 650 лекари, медицински и немедицински специалисти. Показахме, че една неголяма българска община може да е на второ място по брой лекари на глава от населението в цялата страна според анализ на Института за пазарна икономика.

Пандемията потвърди важната роля на частните болници, които по-рано бяха упреквани, че едва ли не съществуват, за да източват финансов ресурс от бюджета на здравната каса. Сега се видя как без колебание частните лечебни заведения, лекарите и медиците в тях застанаха на първа линия в тази тежка борба, независимо от недофинансираната клинична пътека за лечение на коронавирусната инфекция и увеличените разходи за дезинфектанти и лични предпазни средства.

Като лекар пулмолог и като управител на болница кризата ме изправи пред големи предизвикателства, а бързото преструктуриране на дейностите в лечебното заведение беше едно от най-важните. Първият ни пациент беше приет на 8 април 2020 г. и ние първи в цялата Пазарджишка област успяхме да изградим два независими потока за прием на пациенти - съмнителните за COVID-19 и останалите. Още тогава разбрахме, че тази пандемия няма да отзвучи за седмици или месеци и внедрихме PCR диагностиката, която продължава да бъде златният стандарт в диагностицирането на COVID-19.

При първата вълна разкрихме 40 легла, от които 13 за интензивно лечение, а в следващите вълни стигнахме до 100 от нашите общо 340 болнични легла, защото поемаме пациенти от целия регион. От април 2020 г. до средата на ноември 2021 г. лекуваните с коронавирус в "Уни хоспитал" са близо 1300, а амбулаторно сме помогнали на над 1100 души. Дори в момента - освен отделението по вътрешни болести, което от самото начало е преструктурирано като COVID отделение, част от клиниките по кардиология и съдова хирургия също са реорганизирани за специализирано лечение на пациенти с COVID, а цялото ни отделение по анестезиология и интензивно лечение с 15 легла е превърнато в интензивно COVID отделение.

Същевременно една от най-големите гордости на нашата болница е Онкологичният център. Затова за нас беше много важно да гарантираме безопасен достъп на пациентите ни с онкологични заболявания, които са с понижен имунитет. Постарахме се да създадем непрекъснат достъп до лечение, защото е много важно да няма прекъсване в лечебния им план. Подобна бе организацията и за голяма част от другите клиники и отделения, където периодично се разрешаваше само спешен прием. Независимо от ограниченията стремежът ни беше пациентите да имат достъп до всяка от нашите болнични структури. В тази връзка бяха и усилията ни за сертифицирането на "Уни хоспитал" по международни стандарти за безопасност при работа в условия на COVID-19 на медицинския персонал, както и на пациентите. През август 2020 г. "Уни хоспитал" стана първата в България сертифицирана болница за управление на риска, свързан с COVID-19.

Общата ни битка продължава вече година и осем месеца.

Голяма част от нашите лекари, сестри, санитари са на предела на своите психически и физически възможности. Национална известност придоби случай с наш пациент, който след 78 дни в реанимацията и 50 дни на апаратна вентилация постепенно успя да се върне към нормалното си ежедневие. За нас това е огромен успех, който ни мотивира да продължаваме да даваме всичко от себе си.

Като клиницист пулмолог мога да допълня, че за мен беше необяснимо забавянето при въвеждането на единен протокол за лечение на COVID-19. Това се случи чак в средата на ноември 2020 г. и той не беше периодично обновяван през следващите няколко месеца. С колегите непрекъснато следяхме публикуваните международни протоколи и контактувахме с лекари от Европа и Америка и благодарение на това ние още от началото бяхме в течение на всички новости, които се прилагат при лечението. Запазихме този подход и сега вече от няколко седмици успешно прилагаме лечението с моноклонални антитела в нашето COVID отделение и реанимация.

Като пулмолог виждам многоликите усложнения от коронавируса, който далеч не засяга само белите дробове. При средните и по-тежките случаи се наблюдават множество съдови промени, като нерядко някои пациенти развиват тежки тромбози и това може да завърши с ампутация на крайник. Има кардиологични и неврологични усложнения, както и сериозно обездвижване и отпадналост, които също не са за подценяване. За да сме максимално полезни, разработихме и предлагаме пост-COVID пакети.

Локално проучване

С нашия екип от вирусологичната и микробиологичната лаборатория проведохме специализирано шестмесечно проучване. Данните показват, че за периода от ноември 2020 до април 2021 г. регистрираните случаи на COVID-19 в Пазарджишка област са 9432, като от тях 33% е делът на болните не само от нашата, но и от съседните общини, които са били диагностицирани в "Уни хоспитал". Един от изводите ни е, че при тежките форми на протичане на COVID-19 преобладава засягането на мъжкия пол и се потвърждава по-големият риск за пациентите със съпътстващи сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. Най-честата причина за прием в интензивното отделение при нас е била задълбочаващата се дихателна недостатъчност. Много добре видяхме какъв е профилът на тежко болните и починалите при четвъртата вълна и затова препоръчвам на всички, които все още не са имунизирани, да го направят, за да намалят риска и да защитят живота си, както и живота на своите близки.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал