Другата опасна епидемия - антибиотиците

Възможна ли е борбата с прекомерната употреба на антибиотици

Докато ЕС отбелязва по-добри резултати, България увеличава приема

Ковид отделението на Александровска болница
Ковид отделението на Александровска болница
Ковид отделението на Александровска болница    ©  Надежда Чипева
Ковид отделението на Александровска болница    ©  Надежда Чипева

Антибиотиците, известни също като антимикробни лекарства, са медикаменти, които могат да убият или спрат растежа на бактериите, за да лекуват инфекции при хора, животни и понякога растения. Те са продукти срещу бактериални инфекции (като пневмококова пневмония или стафилококови инфекции); докато антимикробните лекарства, които са ефективни срещу вируси, обикновено се наричат антивирусни лекарства (като тези за грип, ХИВ и херпес).

Не всички антибиотици са активни срещу всички бактерии. Има повече от 15 различни класа, които се различават по своята химическа структура и действието. Антибиотикът може да бъде ефективен само срещу един или няколко вида бактерии. Притеснително обаче е, когато някой от тях загуби способността си да убива или спира растежа на опасните микроорганизми. Някои бактерии са естествено устойчиви на определени препрати. По-тревожен проблем е, когато бактерии, които обикновено са податливи на антибиотици, станат резистентни (превърнат се в "супербактерии") в резултат на генетични промени (придобита резистентност).

"Ако повече бактерии станат устойчиви на лекарства, често инфекциите се превръщат в нелечими. а леченията - химиотерапия, цезарово сечение, тазобедрена смяна - твърде рискови за извършване", казва пред Капитал Натали Мол, директор на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA).

Терминът "антимикробна резистентност" (AMR) обхваща резистентността към лекарства, способни да лекуват инфекции, причинени не само от бактерии, но и от други микроби като паразити (например малария), вируси (например вирус на човешкия имунодефицит - HIV) и гъбички (например Candida). Развитието на антимикробната резистентност се ускорява от множество фактори не само в здравеопазването, но също селското стопанство и околната среда. Те включват: неподходяща употреба (включително злоупотреба и прекомерна употреба) на антибиотици както в хуманната медицина (например за лечение вирусни инфекции, за които са неефективни), но и в животновъдството (включително за профилактика и стимулиране на растеж); предаване на резистентни бактерии от животни на хора чрез директен контакт или чрез хранителната верига; и освобождаване на антимикробни средства в околната среда от хора и животни, включително чрез неправилно изхвърляне на неизползвани лекарства или като отпадни води от определени фармацевтични производства.

Липсата на разработване на нови антибиотици и пропуските в познаването в дълбочина на проблема също оказват въздействие върху крайния резултат. Последното откритие на нов клас, който е достигнал до пазара, е през 1987 г.. Оттогава липсват иновации в областта и днес има едва няколко нови антибиотични класа. В съвместно изявление държавите на Г-7 отбелязват, че "нито един нов клас антибиотици не се появява на пазара повече от три десетилетия", и се обединяват за общи действия.

В същото време в Европейския съюз AMR е отговорна за приблизително 33 000 смъртни случая на година и над 1,5 милиарда евро разходи за здравеопазване. Арсеналът от ефективни оръжия се изчерпва и без съгласувани, колективни действия това число може да нарасне до повече от 10 милиона души годишно до 2050 г. С други думи, това е двойно по-голям брой смъртни случаи от SARS-CoV-2.

Какво прави ЕС?

ЕС приема антимикробната резистентност като сериозно предизвикателство и е активен по темата от години с инструментите, които владее най-добре - стратегии, инициативи и финансиране. За първи път проблемът е поставен официално през септември 1998 г. на специалната конференция в Копенхаген, озаглавена "Микробната заплаха". През юни 2001 г. съвместно със СЗО и други световни организации ЕС изработва и разпространява "Стратегия на Европейската общност за борба с антибиотичната резистентност", очертаваща глобален подход за действие от страна на цялата световна общественост.

През юни 2017 г. Европейската комисия прие плана One-Health срещу AMR, за да превърне ЕС в "регион с най-добри практики". Сред основните дейности на Съюза са наблюдение на антимикробната резистентност в хуманната и животинската медицина; насърчаване на изследванията за иновативни лечения; подобряване комуникацията, образованието и обучението. До момента ЕС е похарчил над 1 милиард евро за изследвания на това предизвикателство.

Основното оръжие на ЕС обаче остава Фармацевтичната стратегия за Европа, която цели да реши предизвикателствата на AMR, включително липсата на инвестиции в антимикробни средства и неподходящата употреба на антибиотици. "Много от инициативите, предложени в рамките на Фармацевтичната стратегия за Европа, са стъпка в правилната посока, която трябва да бъде отбелязана. Независимо от това техният обхват и амбиция, както и как тази визия се превръща в конкретни действия, остава да бъдат определени и наблюдавани. Освен това има нужда от засилена подкрепа за програми за управление, които обединяват всички здравни специалисти, като гарантират междупрофесионално обучение и сътрудничество", отбелязва пред "Капитал" Кристина Прикоп, младши мениджър политики в Европейския алианс за обществено здраве.

Европейският комисар по здравеопазването в ЕС Стела Кириакидес коментира: "Трябва не само да научим уроците от тази глобална здравна криза, но и да разгледаме по-внимателно въздействието на COVID върху AMR. Иновации, които пандемията предизвика, трябва да бъдат мобилизирани в нашата борба срещу AMR. От засилената превенция и контрол на инфекции до ваксините и повишаването на осведомеността - всички те играят ключова роля." В тази връзка в края на 2021 г. бе създаден Европейския орган за готовност и реагиране при спешни здравни ситуации (HERA) и бе инициирана най-голямата здравна програма досега EU4Health (2021 - 2027) с бюджет 5,1 млрд. евро. "Глобалната координация и сътрудничество изиграха важна роля за облекчаване на този натиск по време на пандемията чрез споделяне на информация и ресурси, които трябва да продължат да се развиват с оглед както за укрепване на здравните системи, така и за предотвратяване на повторение на тези предизвикателства срещу AMR при всякакви бъдещи пандемии", казва още Кристина Прикоп.

На базата на One-Health подходa, който включва координирани действия както от страна на хуманната, така и от ветеринарната медицина и хранителната индустрия, през последната година се наблюдава и значителен напредък по инициативата "От фермата до трапезата"- инструмент на ЕС към устойчиви хранителни системи. Неговата цел е намаляване с 50% от общите продажби в ЕС на антимикробни средства за селскостопански животни и в аквакултурите до 2030 г.

Къде стои България?

Споменатата "Стратегия на Европейската общност за борба с антибиотичната резистентност" изисква страните членки да разработят национални стратегии, както и да изградят действащи обществени мрежи за надзор и контрол на заразните болести.

България трябва да изпълнява редица допълнителни препоръки и задължения, тъй като се явява и граница на ЕС към страните от Близкия изток и Азия. Част от тях включват строгото контролиране и ограничаване проникването и разпространението на полирезистентни и проблемни щамове в рамките на ЕС, добър научен потенциал за изучаване механизмите на лекарствена резистентност и др.

Две десетилетия по-късно България все още разполага само с проект за национална стратегия. Също така след направено проучване на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията всички държави в ЕС отчитат намаление на потреблението в общността на антибактериални средства за системна употреба през 2020 г. (в сравнение с 2019 г.), докато единствено България бележи значително увеличение през същия период (виж графиката). Това се обяснява главно с повишената консумация на азитромицин, който се използваше активно за лечение на ковид в началото на пандемията, макар множество проучвания да не идентифицираха никаква клинична полза.

Според друго проучване, публикувано в списание The Lancet Infectious Diseases, приблизително 75% от инфекциите с резистентни към лекарства бактерии в ЕС се случват в болнична среда. Отново според данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) 1 от 15 пациенти умира от вътрешноболнична инфекция. България представя данни за едва 3% вътрешноболнични инфекции, на които ECDC не вярва, защото нямаме надеждни източници и редовно докладване.

Предполага се, че процентите в България надвишават обявените, а високата антимикробна резистентност е един от факторите за рекордната смъртност от ковид в ЕС. "Пандемията доведе до прекомерна употреба и злоупотреба с антибиотици. В тази връзка е необходимо повишаване на осведомеността за сериозните опасности от AMR. Освен това претоварването на здравните специалисти и здравните системи в по-широк план засегна всички аспекти на здравното осигуряване, като по този начин се отрази негативно на AMR", казва още Кристина Прикоп от Европейския алианс за обществено здраве.

Какво предстои?

Според ОИСР три от четири смъртни случая от инфекции със супербактерии могат да бъдат предотвратени, ако се инвестират само 2 щатски долара на човек на година за прости мерки като миене на ръце и по-разумно предписване на антибиотици. Контролът при закупуването им също е от значение.

Разработването на нови антибиотици се разглежда като решение за справяне с тази "тиха пандемия", която намалява способността за лечение на инфекциозни заболявания и застрашава способността за извършване на рутинна хирургия. "Биофармацевтичната индустрия показа своята ангажираност и създаде AMR Action Fund, който очаква да инвестира повече от 1 млрд. щатски долара в подкрепа на клиничното разработване на нови антибиотици. Целта е до 2030 г. да имаме между 2-4 нови антибиотика за пациентите. Въпреки усилията, това не е устойчиво решение в дългосрочен план. AMR Action Fund подкрепя изследванията на ранен етап и осигурява мост за малки биотехнологии. Изпитанията на късен етап остават много скъпи и процентът на неуспех е висок. Удължаването на патентното право е най-подходящият стимул, който трябва да бъде приет на ниво ЕС.", казва още Натали Мол, директор на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA).