Седемнайсет болници са в топ 100 на най-големите възложители на обществени поръчки

Анализ на Българския институт за правни инициативи сочи множество механизми за опорочаване на процедурите в държавните клиники

Покупките на апаратура са едни от най-сериозните инвестиции на болниците.
Покупките на апаратура са едни от най-сериозните инвестиции на болниците.
Покупките на апаратура са едни от най-сериозните инвестиции на болниците.    ©  Цветелина Белутова
Покупките на апаратура са едни от най-сериозните инвестиции на болниците.    ©  Цветелина Белутова

Болниците са едни от най-големите възложители на обществени поръчки и като такива част от тях имат опит в заобикалянето му и в харченето неправомерно на обществени средства от здравни вноски, които са основният източник на финансиране на болниците. Това става ясно от анализ на Българския институт за правни инициативи, подготвен от Мартина Бозукова и Аркади Шарков. Те изследват констатираните нередности в снабдяването с лекарства, консумативи, храна, апаратура, поръчките за строежи и ремонти в болниците.

Най-големите възложители

Лечебните заведения за болнична медицинска помощ държавна собственост са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в България. "По стойност на сключените от тях договори те се конкурират с големи държавни ведомства като министерствата на финансите, отбраната и здравеопазването; общини като Бургас, Стара Загора, Велико Търново и Русе; БДЖ, Софийския университет, БНБ, "Мини Марица-изток" и други. Снабдяването на болница като "Пирогов" или ВМА например е съизмеримо с възложените поръчки в системата на МВР", се казва в анализа. По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) към 25 ноември 2021

г. 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Само за една година тези болници са организирали обществени поръчки на обща стойност над 320 млн. лв.

По данни от 2018 г., най-големите държавни болници - университетските, са харчили 43% от приходите си за заплати на персонала, 39% за лекарства, 16% за оперативни разходи и едва 1% за храна. Около 70% от капиталовите разходи са за придобиване на дълготрайни материални активи. Тук основно влизат покупките на медицинска апаратура (скенери, ехографи и т.н.) и оборудване за болниците (легла, бюра, операционни маси, компютри и др.). Практиката на КЗК сочи, че едни от най-често обжалваните обществени поръчки са именно за апаратура, което може да се обясни с големия финансов интерес, произтичащ от високата стойност на тези поръчки и гарантирания допълнителен приход от следгаранционна поддръжка.

Така основните обществени поръчки са за лекарства, медицински изделия и импланти за операции, плащания за храна, апаратура, ремонти, пране, унищожаване на опасни болнични отпадъци, строително-монтажни работи и облекло на персонала.

Корупционният риск при обществените поръчки на лечебните заведения е съсредоточен в нарушаването на ЗОП по две основни направления - заобикаляне или прилагане на дискриминационни условия и третиране в рамките на обществената поръчка, както и залагане на нагласени условия в обществените поръчки с цел фаворизиране на определен кандидат.

Как се заобикалят обществени поръчки

Такъв пример е държавната многопрофилна болница "Д-р Иван Селимински - Сливен", където при вътрешен одит от здравното министерство се установява, че клиниката е възлагала директно договори за покупка и сервиз на апаратура и строително-монтажни работи, въпреки че стойността им е надвишавала определените в закона прагове, над които следва да се проведат обществени поръчки.

Залагането на дискриминационни условия в поръчките или неравно третиране на участниците са най-честите нарушения на лечебните заведения. "Наблюдават се различни примери за дискриминация, които могат да варират от директно ползване на спецификацията на конкретен кандидат, през залагане на изискване за конкретни търговски марки стоки и изделия, до фиксиране на конкретен брой персонал или машини, с които изпълнителят следва да разполага. Форми на дискриминация са още отстраняването на участник за непълноти в представената документация, без обаче да се посочва какви са непълнотите, или неравно третиране на участници със сходни оферти", коментират авторите.

Например Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания използва техническата спецификация в обществена поръчка за доставка на медицинска апаратура, която е идентична с техническата спецификация на единствения подал оферта участник по отношение на всички параметри на апарата, което установява проверка на МЗ.

В обществена поръчка за доставка на храна за белодробната болница в Габрово има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти (кренвирши "Градус" и наденица "Бони"), както и изискване участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което стесняват кръга на участниците и ограничават конкуренцията. Точна марка, но на врати ("Дорма") е упомената и в обществена поръчка на УМБАЛ "Света Анна" - София, което пък е установила АДФИ.

В "Александровска" е установена практика да се поставят конкретни изисквания към броя на лицата, с които трябва да разполага участникът, тяхната компетентност, брой на автомобилите, машините и др. В някои процедури е конкретизиран дори и броят на кухненските работници, броят на шофьорите и т.н.

При поръчка за доставка на превързочни материали, галенови разтвори и други медицински консумативи в УМБАЛ "Лозенец" единият от участниците неправомерно е отстранен за несъответствие на офертата му с изискванията, под предлог че предлага лавандулов спирт в разфасовка 1000 мл вместо 0.800 кг, каквото е било изискването, а при преобразуването на мерните единици той отговаря на изискването, както е установила КЗК. В два случая КЗК отменя като незаконосъобразни обществени поръчки заради недопустими корекции в цените на офертите на един от кандидатите, с което той получава предимство в хода на процедурата. Първият е във Втора МБАЛ - София, за доставка на болнична храна, а вторият в МБАЛ - Асеновград, където поръчката е за медицински консумативи.

Авторите отбелязват, че съществуват проблемни практики, които крият корупционен риск и трябва да бъдат обект на завишен контрол от страна на проверяващите. Според тях един от механизмите за тяхното избягване е да се продължи с процеса на електронизация на тръжните процедури и те да се разпрострат не само върху лекарствата, както е от миналата година, но и върху медицинските изделия. В анализа се посочва, че част от проверките в болниците се извършват проформа и не идентифицират нарушения. Впоследствие обаче те биват

засичани и причината за това е в смяната на ръководството и политическата конюнктура или при проверка на друг контролен орган.

Затова е препоръчително да се помисли поръчките в лечебните заведения да се проверяват от няколко институции. Това би свело субективния елемент до минимум и би увеличило ефективността на проверките, които няма да зависят само от конкретната политическа обстановка и/или ръководство.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар