И болниците чакат компенсация от държавата заради повишените разходи

Клиниките нямат други съществени приходи извън здравната каса, а броят пациенти реално намалява заради ковид вълните

Болниците, независимо от собствеността им, през последните седмици настояват в декларации до парламента и правителството за компенсации за повишените цени на тока и разходите за консумативи, както и за увеличаване на цените на клиничните пътеки.

По време на последното заседание на парламентарната здравна комисия въпросът за състоянието им също беше поставен по време на блицконтрола със здравния министър проф. Асена Сербезова.

Какво се случва с парите на болниците

Основният източник на финансиране за болниците са средствата от здравната каса, които се е изплащат по клинични пътеки. Те формират между 87 и 100% от техните средства. Останалите идват от държавата - за спешните отделения, психиатрична и реанимационна помощ, за работа в ковид обстановка и в труднодостъпни райони. Отделените средства за болнична помощ от здравната каса са около 2.6 млрд. лв. годишно, но цените на повечето клинични пътеки не са били актуализирани от години и Българският лекарски съюз настоява това да се промени от тази година.

Около множеството вълни на COVID-19, болниците получаваха 100% от бюджета си независимо дали работят или не, за да поддържат готовност. Така се получи ситуация, в която големите болници лекуват множество пациенти от COVID-19 и работят на загуба, защото не лекуват планови болни, както преди, а клиничните пътеки за леки случаи на коронавирус струват 1400 лева, което е недостатъчно. По принцип ковид болните лежат в отделенията по-дълго време и кислородът и лекарствата им са по-скъпи от отделената сума. Болницата пък няма как да компенсира загубата, като работи с други диагнози.

В крайна сметка през последните две години в сектора се появи огромен дисбаланс - средно 90-100 болници месечно получаваха пари от здравната каса, без да работят с пълен капаците и някои - дори без да лекуват COVID-19. Други получаваха по-малко, дори да бяха по-натоварени.

Заради липсата на бюджет за тази година пък клиниките получиха намалени плащания за работата си от здравната каса за месец декември 2021 г. По принцип средствата за последния месец се изплащат през януари с парите от новия бюджет, но през тази година все още няма гласуван такъв. Затова здравната каса трябва да плаща 1/12 от бюджета за миналата година, докато бъде гласуван нов. Междувременно във вълната на пандемия, част от болниците бяха принудени да спрат плановия прием и да разчитат само на лечение на COVID-19 и спешни пациенти.

Според решение на надзорния съвет на касата, болниците, които по принцип е трябвало да получат 190.9 млн. лв. през декември, са с намалени бюджети до общо 170.5 млн. лв. Въпреки намалените лимити здравната каса посочва, че ако някоя от болниците работи повече от определеното, тя ще получи пълната сума. Заради застъпването на четвъртата и пета вълна на COVID-19 обаче, почти всички болници не са работили на пълен капацитет и така в крайна сметка не са достигнали и намалените си до 85% от полученото през предните месеци, месечни лимити.

Къде са проблемите

Решението за новите намалени бюджети на болниците беше взето на 16 декември, в средата на месеца. То беше очаквано, защото работата с 1/12 от бюджета е изискване на законите за публичните финанси и за здравно осигуряване.

Какъв обаче е проблемът? Болниците имат строги задължения по подписан колективен трудов договор в сектора да плащат средно 55% от приходите си като заплати. В същото време обаче приходите като цяло намаляват заради пандемията и нежеланието на хората да посещават лекарите, а разходите на болниците се увеличават. Държавните и общинските болници и без това са потънали в дългове от минали години - към септември 2021 г. те са общо 725 млн. лв., като 133 от тях са просрочени, както посочи здравният министър проф. Сербезова по време на парламентарен контрол преди две седмици.

В същото време цените на клиничните пътеки не са актуализирани от години, а според позицията на Българската болнична асоциация от миналата седмица "цените на електроенергията за MWh за месец януари 2022 г. са се повишили с 350% спрямо цените на борсата за същия период от годината преди настъпването на COVID-19 пандемията. Природният газ, търгуван на европейските пазари, е повишил цената си над 6 пъти от началото на 2021 г. Меродавните прогнози очертават годишен темп на инфлацията в eврозоната между 5% и 7% през следващите две години и общо нарастване на цените в България минимум между 8% и 10%. От данни на Министерство на здравеопазване става ясно, че с над 500 лева се е увеличил средният разход за един пациент през 2021 в сравнение с 2020 г., като тази сума варира значително в различните лечебни заведения".

Именно затова болниците обръщат внимание, че са поставени под общия знаменател за бизнеса като небитови потребители и без да се взима предвид тяхната роля в пандемията, социално значимата им функция и това, че те няма как да си увеличат приходите от клинични пътеки. Затова те се надяват на отделна компенсация от страна на държавата за повишените цени.

Тъй като няма възможност за държавна помощ за лечебните заведения, сдруженията на болниците смятат, че някои от клиничните пътеки се нуждаят от ръст със 100 и 200%, но средно цените трябва да бъдат увеличени с минимум 20% през 2022 г. и постепенно да достигне до 100% в следващите три до четири години.

"Цените в здравеопазването са над 4 пъти по-подценени от цените в останалата част от икономиката. Логично е лечебните заведения да искат компенсации от държавата за инфлационната кризата, пред която са изправени. Основната причина за това първо е постоянното преустановяване на плановия прием, което нарушава пациентопотоците, които са основен източник на приходи. Другият основен казус касае все още неизкованият бюджет на НЗОК за 2022 г., както и нуждата от негова актуализация по средата на годината. Третата причина е липсата на реална актуализация на цените на клиничните пътеки с темпа на инфлация, а именно - минимумът от 15%, с който трябва да бъдат повишени, и оптимумът от 30%, за да бъдат по-близки до стойността на лечението. Дори да бъдат намалени обемите, за сметка на това повишение лекарите ще имат възможност да получат по-добро заплащане за своя труд, без това да стане за сметка на пациентите", коментира Аркади Шарков, икономист от ЕКИП пред "Капитал".

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xgl16442193711101122 avatar :-|
    Joko Haker

    Bravos Thaks

    Нередност?
  • 2
    xgl16442193711101122 avatar :-|
    Joko Haker

    😪

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал