Д-р Мила Петрова: След подходящи генетични изследвания болни с различни онкологични заболявания могат да се лекуват с едно и също лекарство

Ръководителят на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Надежда" пред "Капитал Здраве"

Визитка

Д-р Мила Петрова е ръководител на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Надежда". Тя завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология, откъде идва и интересът ѝ към специалността. От 2009 г. започва работа в Клиниката по хематология и онкология на ВМА, като през 2010 г. стартира и специализацията ѝ по медицинска онкология. През 2016 г. придобива специалност "Медицинска онкология", а през 2019 г. защитава и докторска дисертация.

От 2012 до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO, а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee.

През 2020 г. тя е една от петнадесетте избрани от общо над 200 медицински онколози от цяла Европа за Leadership Generation Program към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), където продължава своето професионално развитие. Д-р Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология.

Какви иновации в терапията са достъпни през последните години за вашите пациенти? Как променят те прогнозата им? Какви нови терапии очаквате през тази и следващите години?

През последните десет години пейзажът в медицинската онкология значително се промени. Ако преди това говорихме на нашите пациенти само за химиотерапия като единствена опция на лечение, сега все по-често говорим за персонализирано онкологично лечение, което включва различни терапевтични опции.

Прицелната терапия (т.нар. таргетна терапия е лечение с медикаменти, които са насочени към определено генетично изменение в клетките) стана стандарт в лечението на редица солидни тумори и категорично измести химиотерапията в локализации като малигнен меланом, бъбречно-клетъчен карцином, някои видове карцином на белия дроб. Имунотерапията, която активира собствената имунна система на болния в борбата с рака, също подобри значително прогнозата на нашите пациенти, като едновременно с това - и качеството им на живот, и сигнификантно намали страничните реакции, свързани с противотуморното лекарствено лечение. Прогрес настъпи и в сферата на лъчетерапия, където радиохирургията се превърна с достоен съперник на традиционната хирургия.

Трябва да подчертая, че всички тези методи на лечение са налични и възможни в нашата страна. Нещо повече - България е една от много малкото страни от Централна и Източна Европа, която може да се похвали с наличност и реимбурсация на лекарствени медикаменти и комбинации, наскоро одобрени от Европейската организация по медицинска онкология. Нашата страна е съизмерима по възможност за лекарствено лечение с всички европейски страни, което отново показва, че възможността за получаване на адекватна терапевтична лекарствена помощ при болните със солидни тумори в България е на много добро ниво.

Бъдещето в медицинската онкология е насочено към персонализираната медицина. Най-общо това представлява лечение не на определената нозологична единица, като например рак на гърда или рак на белия дроб, а лечение спрямо конкретния пациент. Генетичните изследвания, които в последно време стават неотложна стъпка в диагностиката и лечението на солидните тумори, придобиват все по-голямо значение. Така с времето ще видим, че болни с различни онкологични болести (малигнен меланом, рак на белия дроб, рак на дебелото черво) след подходящи генетични изследвания могат да бъдат лекувани с един и същ медикамент.

В какъв стадий най-често се диагностицират и започват лечение вашите пациенти?

За съжаление все още преобладаващата част от нашите пациенти се диагностицират в напреднал, авансирал стадий, когато целта на лечението е само удължаване на преживяемостта и добро качество на живот. Това е статистика не само за нашата страна, но и за света като цяло. Диагностицирано в късен стадий, прогнозата при всяко злокачествено заболяване за съжаление е лоша - тук ние не се борим за излекуване на пациента. Защо това е така е доста сложен въпрос. От една страна, голяма част от неоплазиите нямат ранни симптоми - често те протичат скрито, тайно и поради това и поставянето на диагнозата закъснява. Типичен пример за това са карциномът на белия дроб, карциномът на яйчниците, карциномът на стомаха, панкреаса и редица други. При тези заболявания най-ранните оплаквания са неспецифична кашлица (карцином на белия дроб), подуване на корема след храна, бързо засищане след храна, промяна във вкусовите възприятия - симптоми и прояви, които няма да провокират пациент да посети лекар. От друга страна, липсата на ефективни скринингови и профилактични програми е важна причина за закъснялото диагностициране. И ако първата причина е признат световен проблем, втората е типична за голяма част от страните от Централна и Източна Европа. Не на последно място в някои части от нашата страна диагностиката страда, като причина за това е не само липсата на адекватна медицинска техника, но и по-съществен проблем - липсата на медицински кадри.

По какъв начин се отразява пандемията върху процеса на диагностициране и лечение на вашите пациенти? Притесняват ли се да посещават лекар, редовни ли са по време на терапевтичните си курсове?

COVID-19 пандемията оказа негативно влияние върху всички сфери на живота ни. Всички ние загубихме близки, приятели, колеги и за много кратък период променихме приоритетите си в живота. Не е тайна, че сферата на здравеопазването понесе най-тежкия товар и най-големите загуби в тази битка. Борбата с COVID-19 от медицинските кадри беше на две паралелни линии. От една страна, ние се борихме за нашите пациенти. Много от тях, особено пациенти със солидни тумори, бяха безкрайно уплашени от пандемията. Отказваха назначените прегледи и терапии в клиниката, пропускаха дати за прегледи и проследяване, преустановяваха лечението си, защото страхът от посещение в болница и риск от зараза с вируса беше по-силен от онкологичната диагноза. От друга страна, редица пациенти с оплаквания и страдания отказваха провеждането на каквито и да било диагностични изследвания, защото отново страхът от евентуална зараза с COVID-19 в болнична среда беше водещ. Така редица болни закъсняха с диагностициране на заболяването, което специално в областта на онкологията е критично по отношение на прогнозата на болните. Борбата с COVID-19 наложи и изключването на много медицински кадри от нормалната им сфера на работа и активното им включването в COVID отделения. Така активният ресурс на лекари, борещи се с онкологичните заболявания, намаля.

Подчертано говоря в минало време, защото особено по отношение на лечението, проследяването и наблюдението на онкологично болните ситуацията в последните дванадесет месеца значително се подобри. В медицината постепенно се разви т.нар. телемедицина, която се превърна в наше ежедневие, като движещата сила беше сигурността, спокойствието и най-добрата грижа за пациента. Постепенно голяма част от нашите болни преодоляха паническия страх от COVID-19 инфекцията и продължиха системното си лечение.

Като цяло обаче проблемна зона останаха болните със симптоми, все още недиагностицирани, които не търсят навременна медицинска помощ поради страх от заразяване с вируса.

Бихте ли посъветвали вашите пациенти да се ваксинират срещу COVID-19и какви въпроси ви задават в тази посока?

Тук, ако ми позволите, ще цитирам световните европейски и американски онкологични препоръки: при всички пациенти с активно онкологично заболяване, провеждащи каквото и да е системно противотуморно лечение и независимо от техния стадий на болестта (включително и лъчетерапия), и при всички пациенти на активно проследяване и наблюдение е препоръчителна ваксинацията срещу вируса. Тази световна препоръка се основава на реалните негативни здравословни последствия, до които вирусната инфекция и неваксинирането водят.

Разбира се, в началото на 2021 г. много от нашите пациенти имаха страх от ваксините. Имаше притеснение, че ваксините биха провокирали онкологичното заболяване да се развие напред и да направи противотуморното лечение неефективно. При достатъчно задълбочен разговор с болните ни сега, в началото на 2022 г., може да кажем, че значително по-голям процент от онкологично болните пациенти са ваксинирани.

Участват ли вашите пациенти в клинични изпитвания на нови лекарства и ако да, какви перспективи им дава това?

Отново ще започна с цитат - отново световните препоръки за лечение на болни със солидни тумори са, че при всички пациенти участието в клинично изпитване е силно препоръчително. Причините за това са много. На първо място, нашите болни трябва да разберат, че проучванията не са експеримент с тях, а възможност да получат по-добро лечение. Преобладаващата част от клиничните изпитвания сравняват нови, все още неналични медикаменти в страната, със стандартното за съответното онкологично заболяване лечение. Тоест отново повтарям, че това не е експеримент с нашите болни, а опит да им осигурим по-ефикасна терапия. Освен това всички клинични изпитвания, преди да бъдат стартирани и предложени за участие на пациенти, са преминали много фази на проверка по отношение на токсичност, странични и нежелани лекарствени реакции, взаимодействия с други медикаменти, като целта отново е максимална безопасност за болните. Всички клинични изпитвания търпят контрол както на международно, така и на местно ниво по всяко едно време от провеждането им и така гарантират спокойствието и безопасността на участниците в него. В България има немалко активни клинични изпитвания, които са подходящи за пациентите ни. Ние, медицинските онколози, насърчаваме участието на болните ни в тези проекти и, от друга страна, ефективно търсим подобни възможности, ако такъв проект например не е наличен в звеното, където работим. За съжаление COVID-19 пандемията оказа негативен ефект и в тази насока - забави или отложи стартирането на много клинични изпитвания както в България, така и в световен мащаб. Част от големите международни проекти бяха прекратени и така някои от планираните за България клинични изпитвания реално не достигнаха до пациентите. В последните шест месеца обаче наблюдаваме възстановена активност на редица проучвания, като се надявам те да станат реална нова терапевтична възможност на нашите пациенти.

Интервюто взе Десислава Николова

Все още няма коментари
Нов коментар