Доц. д-р Антон Тонев: Искаме личните лекари да са по-достъпни и с по-големи доходи

Председателят на Комисията по здравеопазване на Народното събрание пред "Капитал"

Когато предлагаме кардинални промени, те ще бъдат публично обсъждани, ще бъдат чути всички гледни точки на всички заинтересовани страни и решение ще се вземе, когато достигнем кристално ясна и балансирана позиция за това кой е общественият интерес и как той да бъде защитен максимално справедливо, отговорно и работещо като мерки, казва доц. д-р Антон Тонев
Когато предлагаме кардинални промени, те ще бъдат публично обсъждани, ще бъдат чути всички гледни точки на всички заинтересовани страни и решение ще се вземе, когато достигнем кристално ясна и балансирана позиция за това кой е общественият интерес и как той да бъде защитен максимално справедливо, отговорно и работещо като мерки, казва доц. д-р Антон Тонев
Когато предлагаме кардинални промени, те ще бъдат публично обсъждани, ще бъдат чути всички гледни точки на всички заинтересовани страни и решение ще се вземе, когато достигнем кристално ясна и балансирана позиция за това кой е общественият интерес и как той да бъде защитен максимално справедливо, отговорно и работещо като мерки, казва доц. д-р Антон Тонев    ©  Надежда Чипева
Когато предлагаме кардинални промени, те ще бъдат публично обсъждани, ще бъдат чути всички гледни точки на всички заинтересовани страни и решение ще се вземе, когато достигнем кристално ясна и балансирана позиция за това кой е общественият интерес и как той да бъде защитен максимално справедливо, отговорно и работещо като мерки, казва доц. д-р Антон Тонев    ©  Надежда Чипева

Визитка

Доц. д-р Антон Тонев е народен представител от Варна от "Продължаваме промяната" и председател на парламентарната здравна комисия. Той е практикуващ коремен хирург, специализирал роботизирана хирургия, лапароскопски, ендоскопски и миниинвазивни процедури. Завършил е Медицинския университет във Варна, където започва да преподава, а на 35 години защитава поредна научна степен, превръщайки се в най-младия доцент по хирургия в България. Специализирал е в САЩ, Германия, Холандия, Франция, Южна Корея и др.

Споделихте на една здравна дискусия миналата седмица, че планирате реформи, които да решат проблемите в първичната извънболнична помощ, което се разбра като че ще се закриват личните лекари. Каква всъщност е идеята?

Нашето общество през последните десетина година свикна да бъде информирано от предишните управляващи как обикновено един човек заедно с още двама-трима е взел решения, касаещи всички българи, на затворени врати в 12 през нощта. Ние от "Продължаваме промяната", меко казано, не одобряваме подхода да се управлява покрай чекмеджето в Бояна или Банкя, през прокуратурата или през офиса на някой петролен или хазартен бизнесмен и това важи с пълна сила за всички сектори, особено за здравеопазването.

Затова залагаме на публичността. Когато предлагаме кардинални промени, те, както и в случая, ще бъдат публично обсъждани, ще бъдат чути всички гледни точки на всички заинтересовани страни и решение ще се вземе, когато постигнем ясна и балансирана позиция за това кой е общественият интерес и как той да бъде защитен максимално справедливо, отговорно и работещо като мерки.

В здравния сектор през последните десетина години няма абсолютно никакви реформи. Единственото, което се прокламираше, е как се увеличават разходите за здравеопазване, но това не доведе до очакваните резултати по основните показатели за качество като средна продължителност на живота, честота на заболяемост и смъртност от социално значими заболявания и като крайни резултати от лечението.

Ангажирахме се да предложим серия от промени в структурата и функциите на нашето здравеопазване, които да подобрят резултатите и да ни приближат до здравните системи в Европа.

Аз съм практикуващ лекар и с моите колеги сме част от българската здравна система и отлично знаем какво предизвикват в съзнанието и всекидневието на съсловието и пациентите газенето с железни ботуши из сектора на хора, които не са докосвали болен човек от години и просто нямат сетива за това какво става в системата. Това е една изключително деликатна система, от която зависи животът и здравето на всички, и затова много внимателно предлагаме за обсъждане идеи, които да решат насложените с години проблеми, с които всички ние се сблъскваме като пациенти. Ние искаме да чуем всички колеги и пациенти и да вземем заедно най-доброто решение.

Започвате от долу нагоре с извънболничната помощ, така ли?

Да. Медицинската помощ е концентрирана около болниците и това трябва да се промени и да могат пациентите да получат възможно най-много профилактика, диагностика и лечение, преди да стигнат до най-високото ниво на системата. За да стане това обаче, първичната извънболнична помощ трябва да бъде готова да поеме своите функции.

Преди няколко дни стана ясно, че общата медицина е непривлекателна специалност и младите колеги не искат да стават лични лекари. Защо? Всички граждани знаят, че личните лекари работят на ненормиран работен ден и пациентите им могат да ги търсят по всяко време на годината и денонощието. Лекарите могат да излязат в отпуск само ако намерят кой да ги замести. Това може да не е проблем в София и в големите градове, но по места е изключително голям проблем. Мой колега - личен лекар в Добричка област, ни подаде сигнал, че не е ползвал годишен отпуск от осем години, защото няма кой да го замести и той е длъжен да бъде при своите пациенти. Аз не смятам, че това е нормално. Трудно е да се направи изчерпателен списък на проблемите, но те включват огромните опашки от пациенти, регулаторните стандарти и контроли, най-общо казано - затормозяването на колегите с бумащина.

Като сумирахме тези проблеми, стигнахме до няколко възможни решения, които предлагаме за публично обсъждане. Разбирам, че може би е прозвучало леко стресиращо за някои колеги, но ние не искаме да заменим личните лекари. Искаме да надградим тяхната функция и да увеличим техните доходи, за да можем да направим специалността привлекателна и пациентите да имат по-широк достъп. Всяка наша идея преминава през това как да увеличим доходите на изпълнителите на здравни услуги в България, тъй като е ноторно известно, че те са подценявани през всичките 22 години на здравна реформа от 1999 година досега. И малко или много аз съм представител на тази система. Така че мога да уверя всички мои колеги, че всяка наша идея за промяна стъпва първо на принципа да запазим и без това недостатъчното заплащане за работата им, постигнато въз основа на дългата и продължителна битка на съсловието ни, и да остойностим справедливо труда им.

По отношение на личните лекари имаме няколко идеи за промяна, които ще обсъдим с тях. Едната, която предлагаме за публично обсъждане, е да се замени начинът на финансиране на работата им. Смятаме, че заслужава обсъждане въвеждането на едно ново понятие, което се нарича амбулаторен случай. Това не е наша оригинална идея - предложенията са от колеги, които работят дълго в извънболничната помощ в България и в чужбина. Искаме да въведем справедливо заплащане на всеки преглед, не само под формата на потребителска такса, а и реално положеният труд на всеки колега да бъде остойностен.

Предлагаме и три възможности на заплащане на прегледа, като максималната стойност да получават общопрактикуващите лекари, при които пациентът е влязъл в кабинета, получил е диагностика, лечение и е бил върнат у дома за амбулаторно лечение. Ако се издаде направление за преглед от специалист, да се получи част от тази максимална стойност, а най-малко да се заплаща в случаите, когато пациентът получи направление за влизане в болница.

Какво ще се случи с пациентската листа на сегашните лекари и ще отпадне ли напълно капитационната такса, която личните лекари получават в момента за записаните при тях пациенти?

Капитационната такса няма да отпадне изцяло, нито пък пациентската листа. Предлагаме детската консултация, профилактичните и диспансерните прегледи да останат в много близка до сегашната форма.

Смятаме да обърнем пропорцията - по-малка част от приходите ще идват от редуцираната капитационна такса, а основната ще бъде на база на извършените прегледи, които вероятно ще останат с абсолютно същия темп, с който са били извършвани досега. Целта, която сме си поставили, е двата финансови потока да надхвърлят досега получаваните средства и да увеличим значително личния доход на специалистите по обща медицина, каквито по същество са общопрактикуващите лекари.

Какво се променя при пациентите?

Предлагаме да запазим пациентската листа, капитационната такса, диспансерните прегледи, детската консултация и част от функциите на личните лекари. Но след въвеждането на електронното здравно досие, над което работим в момента, предлагаме да можем да дадем на пациентите свободата да потърсят помощ от всеки специалист по обща медицина. Например, ако пациентите не са изключително доволни от лекаря, при когото са записани, но не са го сменили, или пък той е в годишен отпуск, или бързат, на почивка са или са чули, че колегата е изключително добър, пациентите ще могат с личната си електронна здравна карта да потърсят помощ от всеки специалист по обща медицина в България. Планирането на прегледа ще става в електронна среда, няма да се налага да чакаме на опашка, ще получаваме час, в който буквално веднага или с минимално забавяне да бъдем приети и прегледани от специалист по обща медицина. От своя страна този специалист ще има достъп до пълното ни здравно досие, всички прегледи, изследвания, епикризи, образна диагностика и ще може да ни помогне бързо да получим решение на здравния си проблем.

Част от включилите се на първия етап в дискусията намират, че харесвате участъковите лекари и поликлиниките отпреди здравната реформа, в които се чакаше дежурният участъков лекар да поеме пациента.

Не е правилно, но разбирам, че ще имаме много за какво да говорим. Първо искам да успокоя всички колеги, че няма да им се налага тромава процедура по пререгистрация и че става въпрос за промяна в начина на финансиране на работата им. Всички в момента работещи практики най-вероятно ще продължат да го правят в същия вариант. Но трябва да дадем на пациентите избор - който е доволен от личния си лекар, да продължи да го посещава, който иска ефективна, качествена и бърза услуга и не я намира при него, да може спокойно да се обърне към системата и тя да му помогне. Вместо да чака линейка, да отиде в спешното отделение на болницата, или да се чуди как да си плати за частен преглед при специалист, защото няма кой да му даде направление и да му обърне внимание. Бихме искали и пациентите, и специалистите по обща медицина да получат възможно най-доброто, което да им даде здравната система срещу здравните осигуровки, които плащат. И лекарите да лекуват спокойно. Разбира се, в тези идеи се включват и механизми, с които да направим лекарските практики в доболничната помощ и диагностично-консултативните центрове конкурентни и да им помогнем да се снабдят с нова апаратура, за да могат да помагат още по-добре.

Интервюто взе Десислава Николова