Най-после е време за дигитална трансформация на българското здравеопазване

Националната здравноинформационна система обещава безпрецедентен достъп до качествено, персонализирано здравеопазване

Зам.-директорът софтуерни интеграции в "Информационно обслужване" Борис Костадинов направи демонстрация приложението на Националната здравноинформационна система (НЗИС)
Зам.-директорът софтуерни интеграции в "Информационно обслужване" Борис Костадинов направи демонстрация приложението на Националната здравноинформационна система (НЗИС)
Зам.-директорът софтуерни интеграции в "Информационно обслужване" Борис Костадинов направи демонстрация приложението на Националната здравноинформационна система (НЗИС)    ©  Цветелина Белутова
Зам.-директорът софтуерни интеграции в "Информационно обслужване" Борис Костадинов направи демонстрация приложението на Националната здравноинформационна система (НЗИС)    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Националната здравноинформационна система обещава безпрецедентен достъп до качествено, персонализирано здравеопазване.
  • Дигиталните данни създават прозрачност, която улеснява лекарите и са предпоставка за по-добри закони в здравеопазването.
  • Интеграцията на всички граждани в системата е основната пречка пред нея.

Здравеопазването в България е на прага на отдавна чакана дигитална революция, която ще го направи в пъти по-прозрачно, качествено и (при най-добрия сценарий) достъпно.

Това е недвусмисленото заключение от първия панел на конференцията Digihealth, организирана от "Капитал". Събитието събра на едно място всички значими фактори в системата на българското здравеопазване. По думите на д-р Александър Симидчиев, който модерира първия панел, тази сбирка бележи кулминацията на "10-годишна мечта за ефективна дигитализация на здравеопазването".

"Светлина, прозрачност и качество" са трите думи, с които д-р Симидчиев окачестви навлизащата промяна. В панела участие взеха председателят на комисията по здравеопазване в парламента д-р Антон Тонев, министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, министърът на дигиталното управление Божидар Божанов, управителят на Национална здравноосигурителна каса д-р Петко Салчев, председателят на УС на БЛС д-р Иван Маджаров и др.

Зам.-директорът софтуерни интеграции в "Информационно обслужване" Борис Костадинов направи първата демонстрация на приложението на Националната здравноинформационна система (НЗИС). НЗИС е и в центъра на интегрираните, персонализирани здравни услуги, до които българските граждани ще придобият пълен достъп в идните месеци. Система вече функционира, а първите резултати са обещаващи.

Що е то дигитално здравеопазване

През последните 10 години дигитализацията навлезе стремглаво във всекидневието ни. Тя е факт до известна степен и в системата на здравеопазването. Досега тя обаче се е извършвала по скоро на парче и спрямо вътрешните процеси за управление, фактуриране и проследяване на лекарствените продукти.

Чрез системата, разработена от НЗИС, дигиталното здравеопазване е на път да придобие визия на "широка, мултидисциплинарна концепция за пресичане на възможности в грижата за общественото и личното здраве", каза доц. Тонев. Тази концепция включва взаимодействие между софтуер, хардуер, бази данни и персонални устройства за подбор, систематизация и презентация на здравни данни.

Тези данни придобиват формата на дигитално досие с графи за рецепти, прегледи, направления и имунизационни календари. Пациентът, както и лекуващите го специалисти имат достъп до въпросното досие. Според Тонев това дава възможност за по-точно "здравно планиране, както и управление на публичните ресурси спрямо нуждите на пациентите".

Електронните продукти подсказват какви са правилните стъпки както при назначаването на лечения, така и при всекидневното поведение на пациентите.

"Здравната култура неизбежно ще се повиши, тъй като пациентите ще имат достъп до данни относно това доколко конкретни терапии ще понижат здравният им риск", казва още доц. Тонев.

Същевременно дигиталното здравеопазване е услуга, която изисква обработката на голямо количество лични данни, което поражда рискове за сигурността им. Министерството на дигиталното развитие е натоварено именно със задачата да ограничи този риск. "Данните в НЗИС са криптирани с подходяща криптография и грануларност на криптирането", увери министър Божанов.

Криптографски е гарантиран и записът на данни относно лицата, които разглеждат здравните данни. Така "следата остава", а в случай на злоупотреба би могъл да се извърши ефективен одит на достъпа до данните. Ограничен достъп до данни спрямо съответните нужди за лечение ще имат и различните медицински специалисти.

Не на последно място НЗИС е с програмен интерфейс, който позволява на позволява на екосистемата от иновативни компании в сферата на здравеопазването да разработва допълнителни услуги в ядрото и. С други думи, държавата е създала своеобразна дигитална инфраструктура, по която представителите на частния сектор да канализират продуктите си.

Резултатите досега

  • Към май през НЗИС има над 300 000 регистрирани електронни прегледа
  • Ежедневно се увеличава броят използвани през системата инструменти
  • Над 90% от общопрактикуващите лекари, аптеки, фармацевти използват НЗИС
  • Електронно досие е достъпно за пациенти с електронен подпис
  • Готово е мобилно приложение към него
  • Функционира и Национален кол-център за съдействие с имплементацията на системата.


Ползите

Централизираният контрол на данните съвместно с механизмите за отчетност, описани от Божанов, ще ограничи злоупотребите в сектора. Същевременно навлизането на изкуствения интелект ще гарантира по-малък брой лекарски грешки, тъй като софтуерната система ще сверява решенията на медицинските специалисти за курса на лечение с останалата налична информация за здравословното състояние на пациента.

Употребата на изкуствен интелект ще скъси и времето за установяването на точна диагноза, което в някои спешни случаи е от решаващо значение. Системата, която обхваща всички здравни специалисти в страната, ще даде възможност и за по-бързата интеграция на нововъведения в здравеопазването, служейки като канал за комуникация между различните звена в системата.

От политическа гледна точка анонимизираните бази данни предоставят възможност за публично тестване на ефекта от въвеждането на конкретни разпоредби. На индивидуално ниво НЗИС предоставя на гражданите безпрецедентен достъп до данни за собственото им здравословно състояние. Тази прозрачност създава предпоставка пациентите да възприемат лечението си като осъзнат избор. По думите на министър Сербезова това ще доведе до "повишено доверие" в системата и "по-благоприятна работна среда" за лекарите.

Бюрокрацията, с която медицинските специалисти се сблъскват при поддръжката на здравните регистри, също ще отпадне, което ще им отвори повече качествено време, посветено на пациентите.

Дигитализираните данни ще могат по-лесно да се използват за научни изследвания. Те ще се превърнат и в "единен фундамент за обучение по здравни теми", каза Сербезова. Това ще подобри системата на социалните грижи у нас.

Същевременно дигиталното здравно досие е предпоставка и за по-добра приемственост на грижите за български граждани, които пребивават в чужбина. В момента в Брюксел тече дискусия за въвеждане на европейско здравно досие, а НЗИС поставя България в добра позиция по отношение на този процес.

Проблемите

По думите на д-р Маджаров въвеждането на дигиталното здравеопазване изисква добра комуникационна кампания спрямо всички заинтересовани страни. Именно от провеждането на такава кампания зависи разрешаването на основните проблеми около въвеждането на НЗИС. Маджаров очерта три групи опоненти на нововъведенията, към които такава кампания трябва да е насочена.

По думите му ще има пациенти, които ще третират прозрачността като опит на държавата да ги следи, лекари, които ще се противят на насоки в методите им на диагностика, както и други експерти, които ще проявят съмнения дали дигитализацията ще е пълна, или ще е съпроводена с попълване на досегашните хартиени регистри.

Доц. Тонев констатира и предизвикателството дигиталната система да обхване "затруднените групи". Става дума най-вече за по-възрастните членове на обществото, които имат по-ниски нива на дигитална грамотност и ограничен достъп до електронни устройства. Тонев подчерта, че тези предизвикателства са предвидени и следва да бъдат "изпреварени" чрез съответните методи за интеграция на всички граждани.

Сама по себе си новата електронна система няма да разреши и някои от най-наболелите проблеми във фармацевтичния бранш. Пандемията от COVID-19 разкри един от най-сериозните сред тях, а именно неравният достъп на аптеките до лекарствени продукти. Достъпът на гражданите до аптеки като цяло е неравномерен.

"Цели общини са без аптека или имат аптека, но тя не работи със здравна каса, не изпълнява рецепти за наркотични лекарства или е с ограничено работно време", каза фармацевтът Анжела Мизова. По думите и това се дължи донякъде на факта, че държавата третира аптеките като "търговски обекти" и не предоставя достатъчно добро обезпечение за дейностите, които те извършват.

По думите на Мизова част от проблемите с достъпа могат да се разрешат при допускане на така наречената генерична замяна.

В момента фармацевтите са длъжни да изписват лекарствените продукти под съответното търговско наименование, упоменато в лекарското предписание. Това е така, дори когато те разполагат с алтернативен продукт със същите активни съставки, дозировка и форма, но например на по-изгодна цена. Генеричната замяна би позволила фармацевтите да информират клиентите си за всички налични алтернативи независимо от производителя.

Както министър Божанов, така и министър Сербезова отбелязаха, че НЗИС позволява въвеждането на генеричната замяна, като лекарствените продукти в електронните рецепти се обозначат не спрямо търговското им название, а спрямо код, който дава информация за активните им съставки и частта от тялото, на която действат.

Очаква се до август НЗИС да обхване всички услуги в системата на здравеопазването. Междувременно се очаква бета-версия на приложението, която граждани ще могат свалят от сайта на системата.

Добрият пример

От 2016 г. насам в България вече се прилага дигитална система за верификация на лекарствата. Системата, която е стандартизирана на европейско ниво, е инструмент за проследяване на веригата за лекарствоснабдяване в ЕС. По думите на Илиана Паунова, която е изпълнителен директор на Българската организация за верификация на лекарствата, въвеждането на системата е било съпроводено от някои технически трудности и съпротива от страна на фармацевтите, но те са били превъзмогнати. В момента 99% от аптеките у нас са обхванати от системата. Покачва се и процентът фармацевти, които я използват, за да проверяват автентичността на медикаментите, които продават.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал