България ще има въздушни линейки най-рано през 2026 година

Проектът за хеликоптери за спешна помощ е на стойност 119.1 млн. лв. и ще се осъществи основно с евросредства по плана за устойчивост

Темата накратко
  • Наличието на хеликоптери в спешната помощ може да спаси стотици хора.
  • Години наред обаче държавата отказваше да се занимава с това, като не подкрепи и частния проект на HEMS.
  • Сега ще се разчита на Плана за възстановяване за изграждането на мрежа от въздушни линейки.

Хилядите случаи на пациенти, починали при катастрофи, злополуки или получи инфаркт или инсулт в отдалечени райони, без да има кой да им помогне или да ги отведе до болница, много пъти са поставяли въпроса защо толкова години държавата не направи нищо, за да има хеликоптерна спешна помощ.

Частният проект на хеликоптерна спешна медицинска служба, известен във всички европейски страни като Helicopter Emergency Medical Service (HEMS), просъществува у нас от 2013 до 2019 г., когато поради невъзможност да се издържа беше закрит. Държавата, която отговаря и финансира безплатната и навременна спешна медицинска помощ, не го припозна и не подпомогна работата му. Но не купи и собствени хеликоптери - в края на 2019 г. правителството на Бойко Борисов зави, че ще отдели 20 млн. лв. за един хеликоптер-линейка, но и това не се случи. По същия начин тя не финансира и спешните отделения на частните болници. Само понякога предишният премиер Бойко Борисов изпращаше държавните хеликоптери да докарат пострадал човек или да пренесат органи за трансплантация. Това пораждаше повече въпроси кой точно има право на хеликоптер до болницата - предишният председател на парламента Цвета Караянчева беше транспортирана с хеликоптер заради една навехната китка.

Планът за възстановяване и устойчивост може да даде решение на липсващото звено в спешната помощ на България. Според него през третото тримесечие на тази година ще бъде сключен договор за покупка на пет въздушни линейки, като те обаче ще бъдат доставени до третото тримесечие на 2026 г. Година по-рано ще бъде обучен летателният им състав, лекарите, сестрите и парамедиците.

Освен това ще бъдат построени и шест бази за хеликоптерите - в София, Пловдив (летище Крумово), Варна (летище Балчик), Бургас (летище Сарафово), Плевен (летище Долна Митрополия) и Ямбол (летище Безмер). Обществените поръчки за всичко това ще бъдат сключени от Министерството на здравеопазването, което е отговорно за осигуряване на навременна спешна помощ на всички граждани.

Проектът за въздушната спешна помощ е на обща стойност 119.1 млн. лв. и ще се осъществи основно с евросредства.

Защо са необходими

Линейките-хеликоптери могат да осигурят т.нар. златен час при инфаркти, инсулти, катастрофи и злополуки и пациентите да получат квалифицирана спешна медицинска помощ от всяка географска точка на страната. Те могат да служат и за транспорт на пациенти от една болница в друга, да доставят кръв, органи и лекарства. Целта е по този начин да се намали броят на загиналите при катастрофи, трудови злополуки и инфаркти и инсулти.

Над една трета от територията на България е заета с планини, което в съчетание с тежки зимни условия предполага и сериозни проблеми при осигуряването на своевременна спешна медицинска помощ. Според експертите спешната помощ е най-ефективна, ако бъде получена в рамките на 15 до 20 минути. Около 15% от населените места в България са с време за достъп в диапазона над 30 минути. В труднодостъпни и отдалечени райони, в които наблизо няма болница с широк профил, живеят около 1 млн. българи.

В същото време България има втората най-ниска очаквана продължителност на живота сред държавите в ЕС, а смъртността от сърдечно-съдови заболявания (сред които инфаркт и инсулт) е три пъти по-висока от средната в ЕС. Само починалите в резултат на инсулт са четири пъти повече на 100 хил. души, отколкото в Германия.

Една от причините за малкото на брой трансплантации е не само ниската дарителска култура, но и липсата на транспорт, тъй като времето, в което един орган може да бъде трансплантиран, е критично малко - например при сърцето то е максимум четири часа.

Само броят възникнали пътнотранспортни произшествия през 2020 г. е 5710, като при тях са били ранени 7120 души и са загинали 463.

Изводът е, че невъзможността да се окаже спешна медицинска помощ навреме е сред основните причини за високата смъртност в България.

Според експертите оказването на квалифицирана помощ в рамките на т.нар. златен час би довело до намаляване с до 20% на ситуациите с летален изход.

За какви пациенти са хеликоптерите

В проекта за създаване на "Хеликоптерна спешна медицинска служба" е отбелязано, че повикването на екипажите ще става чрез националната система 112 и хеликоптерите могат да се ползват в различни ситуации. Например когато заради лошите пътища и трудния достъп няма възможност за транспортиране на пациент в животозастрашаващо състояние или то ще се проточи много във времето.

Хеликоптери ще бъдат пращани при голям брой пострадали при катастрофи или промишлени аварии, при които не достигат линейките.

Медицинските състояния, при които ще се праща хеликоптер, са изпадане в безсъзнание, инфаркт, хипертонична криза, мозъчен удар, гръбначна травма с показания за параплегия (обездвижване на тялото от кръста надолу), полиорганни травми (нараняване на няколко органа едновременно), травма на главата, изискваща незабавна нервнохирургична намеса, гръдна или коремна травма, изгаряния от втора и трета степен, изгаряне на дихателните пътища, фрактури и тежки наранявания на таза, хипотермия, пътнотранспортни произшествия, експлозии, пожари и други ситуации, изискващи незабавна намеса на медицински екип.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • b_mitov
    • + 2

    Смешна сума на фона на милярдни харчове за какво ли не. Поредно отлагане и срам. Срам, че чакаме друг да ни решава проблемите. Срам, че сме единствената страна в ЕС без HEMS. Срам, че сме позиционирани зад Македония. Срам, че човешкия живот в България има най-ниска стойност... И почвам да събирам капачки...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал