Магистър-фармацевт Велина Григорова: Генеричното изписване на лекарства би улеснило много пациентите

Председателят на Българския фармацевтичен съюз пред "Капитал Здраве"

Велина Григорова    ©  Надежда Чипева

Визитка

Велина Христова Григорова е магистър по биология от СУ "Климент Охридски" и магистър по фармация от Медицинския университет (МУ) - София. Притежава специалност "Клинична фармация", а от 2015 г. по болнична фармация. Има осем години трудов стаж в открита аптека. От 2006 г. работи в болнична аптека - първо като магистър-фармацевт, а след това ръководител към СБАЛДОХЗ - София, от 2015 до 2018 г. ръководи болничната аптека на МБАЛ "Уни Хоспитал", гр. Панагюрище, а от 2018 г. до момента е ръководител на болничната аптека към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", София. От 2011 до 2015 г. е председател на Българското сдружение за онкологична фармация, от 2010 до 2014 г. е член на управителния съвет на Професионалната организация на болничните фармацевти в България, а от 2014 г. е негов председател. Представител е на European Society of Oncology Pharmacy в EMA за 2015 и 2016 г. Лектор и ръководител на учебна практика по дисциплината "Болнична фармация" на студенти по фармация, редовно обучение от Фармацевтичния факултет на МУ - София. От декември 2020 г. председателства управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз.

Поехте фармацевтичния съюз в един доста сложен момент. Какво се случи за няколко месеца оттогава досега?

- Всъщност, когато го поех, моментът не беше толкова сложен, но впоследствие се разви доста бързо и се появиха доста проблеми, които не бяха предвидени. От друга страна, всички сме наясно, че в цялото здравеопазване има проблеми, които години наред се неглижират и в един момент изплуваха на повърхността и изискваха незабавни решения. За мен е гордост, но и много голяма отговорност, защото трябва да се оправдаят очакванията на колегите.

Имате предвид като един от проблемите липсата на нормално заплащане на 100% покритите от НЗОК лекарства ли?

- Да. Това е наша битка от дълго време, защото тази такса не беше променяна години наред. Всички сме наясно, че инвестициите, които влагат аптеките за осигуряване на тези лекарства, изобщо не са малки, а заплащането за техния труд остава непроменено, което демотивира част от тях да работят с лекарства по протоколи, които се заплащат напълно от здравната каса. Това пък в крайна сметка е лошо и за самите пациенти, защото достъпът до тези лекарства се ограничава. Мисля, че увеличението беше добра стъпка не само за аптеките, но и за самите пациенти.

Това е първа стъпка. Мислите ли, че е достатъчна таксата?

- Не, в никакъв случай не е достатъчна. Има много неща, които могат да се подобрят в сферата на здравеопазването, по-конкретно свързано с аптеките и електронното здравеопазване, за което напоследък се водят доста сериозни дебати. Няма как да се развива здравната система в страната без електронно здравеопазване.

В началото електронните рецепти създадоха много грижи и на магистър-фармацевтите, и на пациентите...

- Всяко начало е трудно. Години наред беше отлаган процесът на въвеждане на електронните рецепти и когато това стана, информационната система трябваше да стартира за много кратко време, поради което имаше доста недостатъци. Ако трябва да сме точни, за половин година много неща бяха подобрени в тази система, но има още много да се работи, тъй като имаме оплаквания от страна на колегите и от страна на пациентите. Най-често това, което затруднява аптеките, са сривове в системата или бавното й функциониране. По данни от НЗИС с времето тези събития са намалели значително, но все още продължават да се случват в рамките на почти всеки ден. Имаме уверението на "Информационно обслужване", че се работи по въпроса усилено тези проблеми да се минимализират, но в процеса има и други участници - IT доставчиците на аптечен софтуер, както и системата на НЗОК. От друга страна, откакто стартираха електронните рецепти, които до момента обхващат само лекарствените средства, заплащани от здравната каса, нямаше контроли и фармацевтът беше ангажиран с това да проверява всяко предписание на лекаря. Това са технически проверки, но са абсолютно задължителни, за да бъде сигурна аптеката, че даденото лекарство ще й бъде заплатено след това от здравната каса. Като прибавим към това и търсенето на датата, на която е издадена рецептата, ако пациентът не си спомня точно, в крайна сметка се получава загуба на време и на фармацевта, и на пациента. Наличието на някакъв технически проблем налага предписанието да бъде върнато, за да бъде поправено от лекаря. По наше настояване от 1 април 2022 има одобрени и стартирали редица контроли. За мен една информационна система работи добре тогава, когато улеснява работата на тези, които я използват. Благодарение на тези контроли времето, което фармацевтите ще отделят, за да проверяват дадените рецепти, ще бъде значително съкратено, тъй като това ще бъде правено предварително, преди да стигне предписанието изобщо да аптеката. В началото имаше трудности, както при всяка нова доработка в една програма, но се надявам в следващите дни колегите да усетят облекчението.

Как се справяте със СЕСПА, програмата за следене на наличностите на лекарствени продукти в аптеките?

- Последният доклад, с който се запознах, съдържаше информация за 80 дефицитни лекарства, а преди няколко седмици стигаха до 380 за месец. Изпращането на данни към СЕСПА става автоматично. Смятам, че идеята на тази система да се контролира количеството на наличните лекарства в страната, така че те да са достатъчни за покриване на нуждите на нашите пациенти, е правилна. Доколкото знам, в момента има одит на методиката, по която работи системата, и очаквам резултата от него. Наблюденията ми са, че голяма част от продуктите, с които имахме затруднения през зимата по време на COVID периода, наистина бяха в списъка на СЕСПА. Ще се радвам, ако нейното функциониране е допринесло за това количествата необходими лекарства да останат на нашия пазар. Анализът ще покаже.

Каква част от аптеките се присъединиха към системата за верификация?

- По последни данни - 99% от аптеките по данни на Българската организация за верификация на лекарствата. Това наистина гарантира, че на пазара в България могат да бъдат намерени само качествени лекарства и ако всички верифицират, както би трябвало да бъде, няма как до пациентите да достигне опаковка с неясен произход. Причините за сигналите, които подава системата, са различни. Понякога могат да бъдат причинени от технически затруднения, например недобре работещ четец. Но има случаи, в които е установен проблем с произхода на дадена опаковка. Такова лекарство се карантинира и чака становище от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Аптеките имат много добра комуникация с БОВЛ, всеки сигнал се проверява от тях и аптеката, в която е подаден, се информира.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Визитка

Велина Христова Григорова е магистър по биология от СУ "Климент Охридски" и магистър по фармация от Медицинския университет (МУ) - София. Притежава специалност "Клинична фармация", а от 2015 г. по болнична фармация. Има осем години трудов стаж в открита аптека. От 2006 г. работи в болнична аптека - първо като магистър-фармацевт, а след това ръководител към СБАЛДОХЗ - София, от 2015 до 2018 г. ръководи болничната аптека на МБАЛ "Уни Хоспитал", гр. Панагюрище, а от 2018 г. до момента е ръководител на болничната аптека към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", София. От 2011 до 2015 г. е председател на Българското сдружение за онкологична фармация, от 2010 до 2014 г. е член на управителния съвет на Професионалната организация на болничните фармацевти в България, а от 2014 г. е негов председател. Представител е на European Society of Oncology Pharmacy в EMA за 2015 и 2016 г. Лектор и ръководител на учебна практика по дисциплината "Болнична фармация" на студенти по фармация, редовно обучение от Фармацевтичния факултет на МУ - София. От декември 2020 г. председателства управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз.

Поехте фармацевтичния съюз в един доста сложен момент. Какво се случи за няколко месеца оттогава досега?

- Всъщност, когато го поех, моментът не беше толкова сложен, но впоследствие се разви доста бързо и се появиха доста проблеми, които не бяха предвидени. От друга страна, всички сме наясно, че в цялото здравеопазване има проблеми, които години наред се неглижират и в един момент изплуваха на повърхността и изискваха незабавни решения. За мен е гордост, но и много голяма отговорност, защото трябва да се оправдаят очакванията на колегите.

Имате предвид като един от проблемите липсата на нормално заплащане на 100% покритите от НЗОК лекарства ли?

- Да. Това е наша битка от дълго време, защото тази такса не беше променяна години наред. Всички сме наясно, че инвестициите, които влагат аптеките за осигуряване на тези лекарства, изобщо не са малки, а заплащането за техния труд остава непроменено, което демотивира част от тях да работят с лекарства по протоколи, които се заплащат напълно от здравната каса. Това пък в крайна сметка е лошо и за самите пациенти, защото достъпът до тези лекарства се ограничава. Мисля, че увеличението беше добра стъпка не само за аптеките, но и за самите пациенти.

Това е първа стъпка. Мислите ли, че е достатъчна таксата?

- Не, в никакъв случай не е достатъчна. Има много неща, които могат да се подобрят в сферата на здравеопазването, по-конкретно свързано с аптеките и електронното здравеопазване, за което напоследък се водят доста сериозни дебати. Няма как да се развива здравната система в страната без електронно здравеопазване.

В началото електронните рецепти създадоха много грижи и на магистър-фармацевтите, и на пациентите...

- Всяко начало е трудно. Години наред беше отлаган процесът на въвеждане на електронните рецепти и когато това стана, информационната система трябваше да стартира за много кратко време, поради което имаше доста недостатъци. Ако трябва да сме точни, за половин година много неща бяха подобрени в тази система, но има още много да се работи, тъй като имаме оплаквания от страна на колегите и от страна на пациентите. Най-често това, което затруднява аптеките, са сривове в системата или бавното й функциониране. По данни от НЗИС с времето тези събития са намалели значително, но все още продължават да се случват в рамките на почти всеки ден. Имаме уверението на "Информационно обслужване", че се работи по въпроса усилено тези проблеми да се минимализират, но в процеса има и други участници - IT доставчиците на аптечен софтуер, както и системата на НЗОК. От друга страна, откакто стартираха електронните рецепти, които до момента обхващат само лекарствените средства, заплащани от здравната каса, нямаше контроли и фармацевтът беше ангажиран с това да проверява всяко предписание на лекаря. Това са технически проверки, но са абсолютно задължителни, за да бъде сигурна аптеката, че даденото лекарство ще й бъде заплатено след това от здравната каса. Като прибавим към това и търсенето на датата, на която е издадена рецептата, ако пациентът не си спомня точно, в крайна сметка се получава загуба на време и на фармацевта, и на пациента. Наличието на някакъв технически проблем налага предписанието да бъде върнато, за да бъде поправено от лекаря. По наше настояване от 1 април 2022 има одобрени и стартирали редица контроли. За мен една информационна система работи добре тогава, когато улеснява работата на тези, които я използват. Благодарение на тези контроли времето, което фармацевтите ще отделят, за да проверяват дадените рецепти, ще бъде значително съкратено, тъй като това ще бъде правено предварително, преди да стигне предписанието изобщо да аптеката. В началото имаше трудности, както при всяка нова доработка в една програма, но се надявам в следващите дни колегите да усетят облекчението.

Как се справяте със СЕСПА, програмата за следене на наличностите на лекарствени продукти в аптеките?

- Последният доклад, с който се запознах, съдържаше информация за 80 дефицитни лекарства, а преди няколко седмици стигаха до 380 за месец. Изпращането на данни към СЕСПА става автоматично. Смятам, че идеята на тази система да се контролира количеството на наличните лекарства в страната, така че те да са достатъчни за покриване на нуждите на нашите пациенти, е правилна. Доколкото знам, в момента има одит на методиката, по която работи системата, и очаквам резултата от него. Наблюденията ми са, че голяма част от продуктите, с които имахме затруднения през зимата по време на COVID периода, наистина бяха в списъка на СЕСПА. Ще се радвам, ако нейното функциониране е допринесло за това количествата необходими лекарства да останат на нашия пазар. Анализът ще покаже.

Каква част от аптеките се присъединиха към системата за верификация?

- По последни данни - 99% от аптеките по данни на Българската организация за верификация на лекарствата. Това наистина гарантира, че на пазара в България могат да бъдат намерени само качествени лекарства и ако всички верифицират, както би трябвало да бъде, няма как до пациентите да достигне опаковка с неясен произход. Причините за сигналите, които подава системата, са различни. Понякога могат да бъдат причинени от технически затруднения, например недобре работещ четец. Но има случаи, в които е установен проблем с произхода на дадена опаковка. Такова лекарство се карантинира и чака становище от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Аптеките имат много добра комуникация с БОВЛ, всеки сигнал се проверява от тях и аптеката, в която е подаден, се информира.

Колко са работещите аптеки в България?

- Принципно са около 3300, но приблизително 200 аптеки са болнични. Реално работещите аптеки за обслужване на пациенти са около 3100 според регистъра на ИАЛ. Възможно е да има и обекти в процес на закриване сред тях. За да може една аптека да функционира, през нея трябва да преминават достатъчно пациенти, оборотът от които да може да покрие разноските. Знаем, че надценките на лекарствата са ограничени и дори при увеличени разходи, както в момента, аптеката няма право да повиши цените на лекарствата, които отпуска, без това да е нормативно променено.

Текат ли разговори с институциите по предложенията на Българския фармацевтичен съюз за преразглеждане на Наредбата за ценообразуване и реимбурсиране?

- Наскоро изпратихме наше предложение, което касае промяна в начина на ценообразуване на лекарствата без лекарско предписание, така че да бъде гарантирана надценка за търговеца на дребно. Засега все още нямаме отговор. Цялата тази инвестиция, която споменахме, би била проблем за откриването на нови аптеки в труднодостъпни и отдалечени места. Всички сме наясно, че разпределението на аптеките по региони е неравномерно, което всъщност предопределя и неравномерния достъп на хората до фармацевтични услуги. БФС от години се бори да има някакви стимули за тези колеги, тъй като това би било добре за хората, които живеят в тези региони. Към към момента имаме водени разговори, включително и с Националното сдружение на общините в България, с идеята те самите, ако могат, по някакъв начин да подпомогнат работата и отварянето на аптеки на територията си. С Министерството на здравеопазването от няколко месеца активно работим по изготвянето на Националната аптечна карта. Това е идея от 2016-2017 г., на която накрая се обърна сериозно внимание, за да може да се види какъв е недостигът на аптеки по региони, както и на денонощни аптеки и аптеки, работещи с НЗОК.

Дори по времето на социализма, със задължителното жителство по селата, аптеките в малките населени места са били субсидирани. Поемат ли общините ангажимент да го правят сега или не?

- Между другото те проявиха доста сериозен интерес. Първоначално ги поканихме на разговор при нас, след това участвахме в среща на тяхна територия и от дискусията стана ясно, че няма да чакат изготвянето на Националната аптечна карта. Ако има например кметове, които желаят в тяхното населено място да има аптека, а в околността няма такава, те биха могли по някакъв начин да подпомогнат съществуването й, например с помещение, за което не се плаща наем. Също така биха стимулирали финансово съществуваща вече аптека да поеме нощни дежурства. Имахме предложение към държавата - на аптеките, които са единствени в населено място, да се заплащат допълнително 500 лв., за да започнат да работят с НЗОК или да продължат да работят с нея. Засега това ни беше отказано, но ще продължим да търсим и други начини да стимулираме колегите.

Голяма част от болничните аптеки бяха изключително натоварени през последните две години. Какви са основните проблеми, пред които сте изправени в тях?

- Беше предизвикателен период. Значително се увеличи търсенето на лекарства и лични предпазни средства, което доведе до затруднения в снабдяването. Бяха неясни, особено в началото, протоколите за лечение на COVID-19, в резултат на което не се знаеше точно от кой лекарствен продукт ще има нужда. Освен това персоналът в болничните аптеки по принцип не е голям, а с това натоварване се оказа малък и абсолютно недостатъчен. Особено в началото на ковид кризата имахме колеги, които буквално спяха в болничните аптеки, защото не се знаеше в какъв момент ще се наложи да бъдат на работа, и даваха дежурства с престои през нощта в аптеката. Работата в болничните аптеки по време на пандемията се увеличи неколкократно. Най-големият проблем всъщност е, че едно лечебно заведение може да разчита само на своята собствена болнична аптека или на тази, с която има договор, и ако тя не може да осигури дадено лекарство, болницата няма как да се снабди по друг начин. А по време на всички вълни от COVID-19 имаше недостиг и на лекарства, и на консумативи не само в България поради значително увеличеното търсене в световен мащаб и ограничените производствени мощности на компаниите.

Това би ли могло по някакъв начин да се промени, за да бъде в интерес и на вашата работа, и на пациентите?

- По принцип имаме разговори с министерството, но те по-скоро касаят промяната в уредбата, свързана с неразрешените за употреба в страната лекарства, които лечебните заведения използват. От много години се води и разговор как да се улесни работата на болничните аптеки.

Продължава ли БФС да държи на тезата си за генерично изписване и заместване?

- Да, защото смятаме, че това е в името на пациента. Според нашето законодателство има такава опция и в момента - по преценка на лекаря. В болниците се работи по този начин, защото лечебните заведения купуват лекарства след търгове и договорите се сключват само за едно търговско име от INN - обикновено най-доброто ценово предложение и лекарите работят само с него за срока на договора. Генеричното изписване и заместване не е нещо, което не е нормално - среща се в доста държави. Това би улеснило в голяма степен пациентите, защото ако в аптеката липсва в момента дадено търговско име, което е предписал лекарят, може да бъде заменено с друго, което е налично, със същата активна съставка и същата дозова форма.

В момента предвид по-голямата важност на други въпроси не обсъждаме активно темата, но тези възможности стоят винаги на преден план.

Наскоро връчвахте дипломите на младите магистър-фармацевти. Каква част от тях остават в България, как можете да ги насърчите?

- Много колеги напускат и което е по-лошо - значителна част от тези, които остават в България, не искат да работят в аптеки, което в крайна сметка не е добре както за аптеките, така и за пациентите. Младите хора трябва да бъдат мотивирани да останат да работят тук. Причините за това положение са различни, но от съществено значение е и отношението към фармацевтите в аптеките. Не трябва да забравяме, че магистър-фармацевтите са медицински специалисти и те могат да бъдат много полезни на пациентите с консултации относно начина, по който се трябва да се приемат лекарствата, за възможните взаимодействия и странични ефекти. Така че промяната на отношението на хората към фармацевтите също би била стимул за младите колеги.

Активни ли са вашите колеги в участието си в продължаващото обучение?

- Българският фармацевтичен съюз е доста активен в тази дейност. Имаме точно регламентирани правила, по които се оценява всяко продължаващо обучение, които се спазват стриктно. Колегите имат възможност да посетят даден модул или да придобият нови знания онлайн. Бих казала, че нашата организация е водеща в начина, по който се осъществяват продължаващите обучения. Разбира се, всеки сам преценява какво да посети и как да посети, но имаме доста голям избор от теми и от събития както за откритите аптеки, така и за болничните аптеки. Освен това всеки може да се обучава и в други области на фармацията, не непременно свързани със заеманата в момента длъжност.

Какъв ще бъде фокусът на предстоящите Фармацевтични дни?

- Дори и да не го обявим, в центъра на нашите дискусии ще бъде процесът на дигитализация, защото, когато се съберем заедно, винаги обсъждаме най-наболелите теми. Тъй като това се случва, променя и развива в момента, електронните рецепти ще бъдат наш фокус. Имаме и много интересни теми, свързани с новости във фармацията, с лекарствени взаимодействия, с правните отношения в областта на фармацията. Това е най-голямото събитие в областта на фармацията в България и обикновено в него участват няколкостотин магистър-фармацевти, което е сериозна посещаемост за събитие от медицински характер.

Интервюто взе Десислава Николова

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета