Д-р Иван Маджаров: Лекарският съюз е на лекарите, а не на директорите на болници
Председателят на Българския лекарски съюз пред "Капитал Здраве"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Д-р Иван Маджаров е за втори мандат председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС). Завършил е медицина в Пловдивския медицински университет, има специалности по уши - нос - гърло и здравен мениджмънт. Преди да оглави съсловната организация на лекарите, е бил изпълнителен директор на УМБАЛ "Пълмед" и председател на Българската болнична асоциация. Работил е в като директор на РЗОК - Пловдив, управител на МБАЛ - Първомай, и като ординатор в отделението по УНГ болести в МБАЛ - Пловдив.
Тази година Националният рамков договор (НРД) със здравната каса беше сключен малко по-късно в сравнение с предишни години, но пък е един от случаите, в които, изглежда, Българският лекарски съюз е доволен от резултата. Така ли е?
- Една от основните причини за забавянето е, че малко по-късно се прие бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 г. и тогава започнаха преговорите. Те продължиха два месеца. Мисля, че параметрите, които съборът ни възложи преди Нова година, бяха постигнати. Освен договорените цени и обеми с този анекс се въведе и изискването за осигуряване на минимални възнаграждения на лекарите и сестрите, което предизвиква дебати сред колегите, но не мисля, че това е условие, което може да бъде разглеждано като причина за неподписване на рамковия договор, защото останалата част от параметрите са добри.Бяха ли изпълнени исканията ви за увеличаване на цените за дейност в сектора?
- В специализираната медицинска помощ се повишават средно с 38%, в първичната с около 30%. В болничната помощ, в която средното увеличение е 25%, има специалности с много голямо повишение - предимно тези, които са били подценявани през годините, но пък сега са изведени като приоритетни за държавата: акушерството и гинекологията, майчиното здраве и педиатрията. За отделни специалности увеличението действително не е голямо - при кардиохирургията например процентът на увеличение е само 3. На всички е ясно, че когато се водят преговори от името на лекарския съюз за цялото съсловие, трябва да се балансират интересите в много посоки. От една страна, всеки желае ежегодно да бъде повишавана цената на неговия труд, неговите дейности, в неговата специалност. От друга страна пък, си даваме сметка, че има и специалности, които години наред бяха пренебрегвани и неглижирани, което доведе до огромни дисбаланси във възнагражденията между самите лекари.Според вас дали Националният рамков договор вече започва да насърчава иновативната, щадящата медицина? Да говорим за безкръвни операции, да говорим за по-високи технологии, които са в помощ и на пациента и естествено развиват медицината?
- Честно казано, не бих казал, че това е основният акцент на този анекс. По-скоро той е поставен върху възможността да бъде решен един здравен проблем на пациента в рамките на деня с процедури, които досега бяха с изключително ниски цени. Там също повишението на цените е значително. Някои от колегите се съсредоточават само върху цените на клиничните пътеки, но цените на амбулаторните процедури, които са еднодневни, са със значително повишение. И всеки в своята специалност ще види, че в много от случаите, когато е медицински обосновано, е по-добре да помогнеш на пациента в рамките на един ден, отколкото да го приемеш в болницата по клинична пътека. Една голяма част от повишението на цените в болничната помощ е в резултат от сериозния ръст на цените на еднодневните процедури.И смятате, че акцентът ще се измести към тях, особено що се отнася за диагностиката?
- Може да се каже, че това е началото, би трябвало да продължим в тази посока. При започването на разговорите за големия тригодишен национален рамков договор след 3-4 месеца ще имаме време да обсъдим доста по-подробно и алгоритмите на отделните клинични пътеки, включване или изключване на отделни процедури в наредба №9, а и да се опитаме да положим основите на устойчива и последователна политика за развитие и стабилизиране на сектора през следващите години.Какви ще са основните искания на лекарския съюз при следващите преговори?
- Не е тайна, че ние настояваме заедно с навлизането на дигитализацията и единната здравна информационна система, която се очаква да заработи до края на годината, да се намали административната тежест върху лекарите. Тя е резултат от това, че трудно се контролират процесите в сектора, но дигитализацията би трябвало да ни даде възможност голямата бумащина, която съпътства работата в кабинетите и в болниците, да отпадне. Това е едно от нещата, които ми се иска да разпишем в тригодишния рамков договор, защото какъв е смисълът от дигитализацията, ако няма да опростим и облекчим процесите.Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.