Новите лекарства могат да идват по-бързо в България при добър бюджет на касата

Недолекувани пациенти от периода на пандемията и украиски мигранти вероятно ще вдигнат разходите за медикаменти

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за лекарства, медицински изделия и специални храни през тази година е със 153 млн. лв. по-висок от предишната и достига 1.51 млрд. лв. От тях бюджетът за лекарства е 1.45 млрд. лева, със 100 милиона повече от миналата година.

Освен традиционните предизвикателства с въведения механизъм за предвидимост и устойчивост, според който фармацевтичната индустрия дава отстъпки, подарява новите лекарства на касата през първата година и след това връща средства, ако лекарите са изписали, а пациентите получили медикаменти на по-висока стойност, отколкото е определеният бюджет през тази година, здравната система е изправена пред още две предизвикателства. Първото е постковид реалността в българските болници, които не са в добро финансово здраве и са залети с вълна от нелекувани и недиагностицирани през последните две години пациенти. Тяхното лечение ще доведе до допълнителни плащания от заложените първоначално средства. Второто е бежанската вълна от Украйна, която надхвърля 100 хил. души и която също ще трябва да бъде поета и от здравната система и лекарствения й бюджет.

В същото време обаче традиционните проблеми пред лекарствените плащания вероятно ще получат бързо разрешение преди гласуването на актуализацията на бюджета, защото вече се обсъждат широко между правителството, парламента, бизнеса и пациентите.

По думите на Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, "тесните места" са три.

Как връщането на пари на касата от фарма компаниите да не се увеличава

През 2022 г. НЗОК вероятно ще трябва да осигури лечение на повече пациенти. Същевременно в България функционира система, при която бюджетът на касата за лекарства за съответната година е константна величина, а плащанията към болници и аптеки са динамична, тя винаги надвишава бюджета и е трудна за прогнозиране, отбелязва Денев.

"Цялата тази несигурност е прехвърлена чрез механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, към фармацевтичната индустрия. Според законовото правило фармацевтичната индустрия трябва да възстанови на НЗОК цялата разлика между бюджета, определен за съответната година, и плащанията на НЗОК за лекарства за същата година. Когато в рамките на съответната година обстоятелствата се променят и плащанията непредвидено нараснат, бюджетът съответно също трябва да се увеличи, за да не нараснат твърде много отстъпките и компенсациите, които фармацевтичната индустрия трябва да възстанови на НЗОК по този механизъм", смята Денев. Според него новите обстоятелства - забавената диагностика в резултат на пандемията, която ще доведе до увеличен брой нуждаещи се от лечение пациенти, и вълната от украински бежанци и тяхното лечение, са причина с актуализацията на бюджета през юли да бъде актуализиран и бюджетът на НЗОК в частта му за лекарствената терапия. Така ще може отстъпки и компенсации от компаниите към НЗОК да се задържат на планираните нива.

"Към момента 18% от плащанията на касата за лекарства към болници и аптеки се възстановяват обратно от индустрията на НЗОК. На практика това означава, че касата лекува с една пета повече пациенти само за сметка на индустрията. Ако отстъпките и компенсациите се увеличат твърде много и надхвърлят 300 млн. лв. годишно, някои компании могат да бъдат демотивирани да останат в България", казва Денев. По думите му в най-скоро време трябва да започне бюджетното планиране за следващата година, като то бъде съобразено с обективните дадености - навлизането на нови лекарствени технологии, на нови терапии за заплащане от НЗОК, с това, че пациентите живеят по-дълго и се лекуват по-дълго, с ефектите от пандемията и войната, като например инфлацията.

"Бюджетирането за следващата година също трябва да бъде адекватно, за да може компенсациите и отстъпките да не нарастват неимоверно. Ако те надхвърлят значително нивата, до които са стигнали в момента, това ще донесе несигурност в лекарственото снабдяване, тъй като компаниите няма да могат да поемат ангажимент за възстановяване на твърде високи суми към НЗОК", смята Денев. Това пък от своя страна ще задълбочи процеса на оттегляне на лекарства от заплащане от здравните фондове или пък на директно напускане на България от фармацевтични компании, както вече се случи с GlaxoSmithKline и Sanofi. Това, разбира се, е индивидуално решение на всяка компания.

Колко време се чака за новите лекарства

В момента тече дебат на европейско ниво за достъпа до иновации в медицината и в частност на новите лекарствени терапии, които значително подобряват резултатите от лечението. Според последните данни в България само 31% от новите терапии, разрешени през последните четири години в Европа, са достъпни за пациентите. В редица западноевропейски държави пациентите могат да се лекуват със 70-80% от новорегистрираните терапии.

Вторият проблем е от години и се изразява в това колко време българските пациенти чакат достъп до нови медикаменти.

"Става дума за над 750 дни средно при 130 дни в Германия. Ясно, че достъпът до нови терапии зависи от много фактори, включително и икономическите възможности на държавата, и не може да се очаква, че България ще осигури такъв достъп, какъвто имат пациентите в Германия. Но все пак повече от пет пъти разлика в срока на изчакване не е приемлива. Затова на европейско ниво се подготвят политики, които да доведат до преодоляването до известна степен на тези различия. Част от тях могат да се реализират чрез общи действия на европейските държави и комисията, но друга могат да бъдат на национално ниво", отбелязва Деян Денев. По думите му това може да стане, като новите терапии престанат да се включват за заплащане от НЗОК само веднъж годишно на 1 януари, а това става по-често.

"Заслужава да се обсъди вариант, при който нови терапии стават достъпни за нашите пациенти по-често от веднъж годишно, например два пъти годишно - на 1 януари и на 1 юли. Даже не е нужно да има ограничение, тъй като това няма да засегне бюджета на НЗОК за лекарства за съответната година, който е гарантиран от механизма за отстъпки и компенсации", казва Денев.

Проследяването на ефекта

Навлизането на нови терапии в ерата на персонализирана медицина означава, че прицелните лекарства работят много по-добре от конвенционалните терапии, но в рамките на много по-малки популации. За да бъде сигурно, че здравната каса и обществото насочват правилно инвестициите си в терапии с висока стойност, предназначени за много малък кръг пациенти, трябва да се извършва прецизна диагностика и да се проследяват резултатите от лечението с конкретната терапия.

"Това е свързано с геномно профилиране на тумори и много други изследвания, но трябва да се подобрят възможностите на системата, да се събират данни от лечението, от реалната практика и чрез анализа им в периоди от шест месеца, една година и т.н. съответно НЗОК да може да сключва договори за отстъпки, които са свързани с постигнатия здравен резултат при лечението. До момента договорите, които НЗОК сключва, са свързани само с финансови параметри - стойността на лечението на определен брой пациенти, заплащане на определен обем лекарствени продукти от НЗОК или достигане на конкретен таван, какъвто е механизмът. Важно е както цялата здравна система, така и фармацевтичната терапия постепенно да се ориентират към постигнатия резултат от лечението, защото най-скъпото лечение е това, което не върши работа, не е ефективно. Същевременно лекарство, което е на висока стойност, но може да спаси човешки живот и да спести разходи и страдания от десетки години болнично лечение, си заслужава инвестицията", заключава Деян Денев.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета