Правото като инструмент за подобряване на качеството на медицинската помощ

Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник в адвокатско дружество "Шаркова и партньори". Екипът на дружеството има дългогодишен опит в консултирането на лечебни заведения, неправителствени организации и пациенти и води успешно дела в сферата на здравеопазването. Адвокат Шаркова е специализирала в САЩ и е работила като стажант в Правната програма на Центъра за контрол на заболяванията (CDC) в Атланта. В областта на медицинското право има множество краткосрочни обучения в Холандия, Испания и други европейски държави, а отскоро придобива правото на обучител за платформата на Съвета на Европа HELP.
Адвокат Величка Костадинова е съдружник в адвокатско дружество "Абрашев и партньори". От 2013 г. работи в областта на медицинското право. Консултира лечебни заведения, неправителствени организации и граждани.

Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник в адвокатско дружество "Шаркова и партньори". Екипът на дружеството има дългогодишен опит в консултирането на лечебни заведения, неправителствени организации и пациенти и води успешно дела в сферата на здравеопазването. Адвокат Шаркова е специализирала в САЩ и е работила като стажант в Правната програма на Центъра за контрол на заболяванията (CDC) в Атланта. В областта на медицинското право има множество краткосрочни обучения в Холандия, Испания и други европейски държави, а отскоро придобива правото на обучител за платформата на Съвета на Европа HELP.
Адвокат Величка Костадинова е съдружник в адвокатско дружество "Абрашев и партньори". От 2013 г. работи в областта на медицинското право. Консултира лечебни заведения, неправителствени организации и граждани.

Правото на всеки човек на достъп до възможно най-високия стандарт на здраве като фундаментално човешко право е установено още през 1946 г. с приемането на Конституцията на Световната здравна организация (СЗО). След нея редица международни актове доразвиват тази концепция, като например Международната конвенция за икономически, социални и културни права и Общия коментар №14, в който се посочва, че това право включва следните компоненти: достъпност, приемливост, наличност и качество на медицинската помощ. Това означава, че здравните услуги, които се осигуряват, трябва да бъдат научно обосновани и да водят до реално и ефективно подобряване на здравето на човека.

Правото може да бъде един от инструментите за повишаване на качествената медицинска помощ чрез законодателни изменения и чрез използването на стратегически дела, които да доведат до промяната на политики и обществени нагласи.

Действащото законодателство в България не урежда задълбочено проблема за качествената медицинска помощ. Правото на пациента на качествена медицинска помощ е установено в Закона за здравето, но без да се изяснява как се определя качествената медицинска помощ и какви компоненти обхваща. В Закона за лечебните заведения се предвижда, че медицинската помощ се осигурява при спазване на медицински стандарти за качество. По една част от медицинските специалности липсват въобще медицински стандарти било поради това, че такива не са приети или дори и да са приети, впоследствие са отменени по съдебен ред. Там, където има стандарти обаче, рядко се въвеждат критерии за качество и в случай че въобще има такива, обикновено се свеждат до някакви количествени показатели. Най-често като критерии за качество на дейността на дадена болнична структура се приемат брой участия в курсове за повишаване квалификацията на персонала; ефикасна и ефективна диагностична дейност, която цели да постигне над 80% оздравели и с подобрение пациенти и повлияване на клиничните оплаквания; брой операции или използваемост на леглата, болничен леталитет, честота на усложненията, среден болничен престой. В други стандарти критериите за качество са съвсем общи и се нуждаят от допълнително дефиниране. Такива са въведени в медицинския стандарт по ортопедия и травматология - безопасност, удовлетвореност на пациента, ефективност и ефикасност на лечението, качество на здравните грижи за пациента.

Законът за здравното осигуряване също реферира към качествената медицинска помощ, като се изброяват някои критерии за качество, които включват: обезпеченост на лечебното заведение с медицински специалисти на основен трудов договор; наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение; осигуряване на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния; предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. В Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 - 2022 г. се предвижда задължение на страните по договора да извършват системно и планирано оценяване, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги, с което се осигурява равенство в достъпа, ефективността и сигурността на договорените медицински услуги и повишаване на удовлетвореността на пациентите. Сред критериите за качество на извънболничната медицинска помощ са включени показатели, касаещи постигането на определени резултати при профилактика и наблюдение на диспансеризирани пациенти (например контрол на артериална хипертония, контрол на захарен диабет, измервани в конкретни стойности), но те са пожелателни и не са скрепени нито със санкция при непостигането им, нито с някаква форма на стимули за лекарите, които постигат тези резултати. Прави впечатление, че относно критериите за качество на болничната помощ се препраща към медицинските стандарти, без да се въвеждат допълнителни критерии в самия рамков договор.

Освен медицинските стандарти Законът за здравето въвежда и правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина като гарант за качеството на медицинската помощ. В действителност обаче липсват правила за добра медицинска практика, приети по реда на действащия Закон за здравето. Като пример за приети по надлежния ред правила за добра медицинска практика могат да се посочат "Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в Р България". (1)

Липсват също така единни протоколи за лечение на определени заболявания. Макар в позитивното право да липсва изрична регламентация на протоколите за лечение, те също следва да се използват като инструмент, който да гарантира качество на предоставяната медицинска помощ. Много често всяко лечебно заведение само за себе си приема "протокол" за лечение на определено заболяване. Последицата от това е, че едно и също заболяване се лекува по различен начин в различните лечебни заведения, Този разнобой пролича много ярко по време на пандемията от коронавирус.

Информираността на пациентите и предоставянето им на възможност да вземат решения, след като са запознати с рисковете от лечението, също може да се разглежда като гаранция за качеството на медицинската помощ.

От анализа на законодателството може да се направи заключение, че липсва единно понятие за качество на медицинската помощ, както и единен подход при дефинирането му и въвеждането на критерии за качествена медицинска помощ по отделни специалности. В практиката това води до възникване на множество проблеми, сред които:

  • При съдебен спор въпросите, касаещи качеството на медицинската помощ, се решават от субективната преценка на вещите лица, което често прави непредвидим изхода от спора или се стига до различни, понякога напълно противоположни заключения.
  • Няма равнопоставеност на пациентите при реализиране на правото на достъп до качествена медицинска помощ.
  • Застрашава се безопасността на пациента като основен компонент на качествената медицинска помощ, тъй като критериите за качество са формални и не са насочени към това да гарантира безопасна среда за лечение.
  • Стандартите по отделни специалности често се използват като инструмент за ограничаване на конкуренцията в една или друга медицинска специалност - например чрез въвеждане на критерии за нива на компетентност на структури, които могат да бъдат изпълнени от много малко (или дори едно) лечебни заведения.

Какви са възможните решения?

  • Необходима е концептуална промяна в изготвянето на медицински стандарти, така че действително да бъдат стандарти за качество.
  • Необходимо е да се въведат критерии за качество на медицинската помощ в националните рамкови договори, които да не са с пожелателен характер, и да се отчита постигнатото по-високо качество на медицинската помощ от определени изпълнители чрез създаване на стимули.
  • Приемане на правила за добра медицинска практика по отделните медицински специалности, което е още един гарант за качеството на оказваната медицинска помощ.
  • Задълбочено познаване и анализиране на съдебната практика по дела, свързани с предоставяне на некачествена медицинска помощ като възможност за извличане на поуки и предприемане на мерки за повишаване на качеството, основани на изводите от тези анализи.

(1) Публикувани в бр. 41 от 8.05.2020 г. на Държавен вестник

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета