Проф. д-р Александър Оскар: Очни прегледи за всички деца още на 6-месечна възраст

Кои са най-честите очни заболявания в детска възраст и как те се проявяват с увеличаване на възрастта

Проф. д-р Александър Оскар    ©  Надежда Чипева

Визитка

Ръководителят на очната клиника на Александровска болница д-р Александър Оскар получи най-високото академично звание - професор. На 13 април т.г. факултетният съвет на Медицинския университет - София, единодушно, без нито 1 глас въздържал се или против, избра д-р Оскар за професор към Катедрата по офталмология и Клиника по очни болести на УМБАЛ "Александровска". "За мен това е наистина важно и се радвам, че заедно с екипа от клиниката и с всички хора, които ме подкрепяха, успях да защитя това звание", казва д-р Оскар. Той има 96 публикации (в реномирани списания в България и по света, от които 14 са в импактфакторни издания) и близо 100 цитирания в международни издания. Основните му области на научен интерес включват невроофталмология и детска офталмология. Специализирал е в САЩ и Израел.

През 2021 г. д-р Оскар е отличен от президента с държавен орден за граждански заслуги за значим принос за развитие на гражданското общество и утвърждаване на демократичните ценности. През 2020 г. е удостоен с най-високото отличие на Българския лекарски съюз - "Лекар на годината".

През април на ежегодната национална среща на Българското педиатрично дружество вие имахте презентация за най-честите очни заболявания в детска възраст. Какво трябва да се знае за детското офталмологично здраве?

В моята презентация систематизирах по възраст най-честите очни заболявания от раждането до пубертета. И ако започнем по този критерий, един от честите проблеми, с които се сблъскваме при съвременния начин на живот, е ретинопатията на недоносеността. Приблизително 10% от новородените в България се раждат недоносени и тези с тегло под 1500 грама или с гестационна възраст преди 32-та седмица са уязвими и предразположени към развитие на ретинопатия. Това е заболяване, което ако не се диагностицира и съответно не се лекува, води до пълна и необратима слепота. Затова е много важно недоносените деца да бъдат изследвани и, ако е необходимо, да бъдат лекувани. С голяма част от колегите педиатри неонатолози в страната работим успешно вече много години. В София има 3 неонатологични клиники, които концентрират по-голямата част от рисково новородените деца от цялата страна. Аз по-специално работя с неонатологогичната клиника на болницата по педиатрия с доц. Георгиева, както и с неонатологичната клиника в болница "Надежда" с д-р Стоичкова и сме постигнали много високо ниво на сътрудничество, като всички рискови деца биват изследвани още докато са в кувьоз. Ако е необходимо, ги лекуваме чрез лазерна операция в самия кувьоз и по този начин им спасяваме зрението. Вече близо 10 години сме направили много добра организация в това отношение, като неонатологичната клиника в болницата по педиатрия от своя страна приема рискови новородени деца от страната от други неонатологични отделения, които нямат възможност да осъществят такъв скрининг и съответно лечение на ретинопатия.

В какъв период от време се развива това заболяване?

Най-голям е рискът в периода между 2 седмици преди и 2 седмици след предполагаемия термин. Ако едно дете е родено през 28-29 гестационна седмица, това означава, че месец и половина до два месеца след раждането реално се развива ретинопатия. Затова е важно пък децата да бъдат проследени - не с един преглед, а редовно проследяване, докато отпадне рискът от развитие на ретинопатия, което е около четвъртата седмица след предполагаемия термин.

Какви други проблеми се наблюдават непосредствено след раждането?

Друг чест проблем е свързан със запушването на назолакрималната система (слъзоотводящата система). Сълзите се произвеждат в очите, но се стичат в носа. При бебетата има една мембрана, която възпрепятства нормалното стичане на сълзите в носа. След раждането тази мембрана най-често се спуква, но при около 10- 15% от децата е възможно тя да остане неперфорирана и тогава сълзите не могат да се стекат в носа, а окото започва да сълзи. В тези случаи може да се насложи и бактериална инфекция и да се стигне до сериозни проблеми, затова трябва веднага да се предприеме съответното лечение, което до 6-7-месечна възраст се състои в масажи, редовно почистване на окото с физиологичен разтвор, а ако е необходимо - и антибиотични капки. Ако запушването на слъзния канал продължава и след 6-8-месечна възраст, задължително трябва да се направи оперативно отпушване, манипулацията се нарича сондиране на слъзния канал.

А какво представляват т.нар. ечемици на клепачите на децата?

Това са възпаления на мейбомиевите жлези, които произвеждат част от сълзите. Тези възпаления най-често се дължат на необходимостта от носене на очила. Така и установяваме много често, че детето има нужда от очила - когато има рецидивиращи чести инфекции на клепачите.

А необходимостта от носене на очила е друга много честа причина за консултация с очен специалист. Децата по правило не могат да преценят, че не виждат добре. Затова най-често родителите ги водят на консултация по повод на други прояви - честите инфекции на очите, за които стана дума, или често мигане, присвиване на очите, приближаване до книгата или друг обект, кривене на очите и т.н.

Кое е по-често при децата - късогледство или далекогледство?

При нашата популация в България най-често децата са леко далекогледи, но ако не злоупотребяват с мобилни дигитални устройства, това леко далекогледство се израства и няма нужда от корекция. При съвременния начин на живот обаче това далекогледство много често става симптом - децата имат главоболие, а нерядко това провокира и изкривяване на очите към носа, т.е. кривогледство, което пък налага допълнително лечение по специфичен начин.

Кривогледството е друг често срещан проблем. До 7-8-годишна възраст кривенето по-често е навътре към носа, а след тази възраст вече започва да се развива и кривенето навън. Има различни форми на кривогледство, които изискват различен подход и лечение. Някои кривогледства се лекуват само с очила, други налагат оперативно лечение, а колкото по-рано се направи операцията, толкова по-голяма е възможността на мозъка да се научи да използва двете очи едновременно. Защото ние гледаме с две очи, но мозъкът обработва образите от двете очи в един триизмерен образ. И много често родителите бъркат, когато смятат, че с времето кривенето ще се оправи от само себе си или че най-добре да се изчака с операцията, докато детето стане тийнейджър. Ако се закъснее с операцията, тогава може козметично очите да се изправят, но няма да има функционално двуочно зрение, т.е. мозъкът няма да може да обработва едновременно образите от двете очи. Някои форми на кривогледство оперираме още когато децата са на година и половина. Така даваме възможност максимално рано да започнат да развиват двуочното си зрение.

Това означава ли, че всички форми на кривогледство теоретично могат да бъдат излекувани?

Всички форми на кривогледство - да, ако се диагностицира навреме и ако се лекуват правилно.

А не е ли късогледството по-чест проблем при децата?

Късогледството започва да се развива обикновено след 7-8-годишна възраст и ако има фамилна обремененост. Ако единият от родителите, особено пък ако и двамата родители, са с късогледство, обикновено и децата са късогледи, като през последно време наблюдаваме и акцелерация, тоест късогледство, което надвишава късогледството на родителите.

Използването на мобилни дигитални устройства е най-мощният стимул за увеличаване на късогледството. През последните две години наблюдаваме буквално епидемия от късогледство и прогресия на късогледството. Имаме случаи дори, при които само в рамките на 3 месеца късогледството се увеличава с 2 диоптъра.

По принцип късогледството нараства до 13-14-годишна възраст, когато достига едно плато и в най-добрия случай остава същото, без по-нататъшна прогресия. Но не може да намалее или да изчезне, докато например далекогледството се израства - има случаи на деца, които са носили очила с +3, +4, +5 диоптъра, но ги свалят, докато дойде време да тръгнат на училище.

Новородените се раждат с голям астигматизъм. Той намалява и обикновено на година и половина до 2-годишна възраст астигматизмът, който има детето, остава същият за цял живот.

По принцип допустимо ли е, препоръчително ли е децата да носят лещи?

След 10-12-годишна възраст, когато децата могат да се грижат за хигиената на употреба на лещите, няма никакъв проблем. Особено при късогледство, надвишаващо 3-4 диоптъра, лещите са значително по-добро средство за корекция, отколкото очилата. Както и в случаите, в които има голяма разлика между двете очи.

Искам да завърша това изброяване с най-значимото от социална гледна точка заболяване на очите, касаещо децата - това е амблиопията, или мързеливото око. Социално значимо, защото засяга до 5% от всички деца, т.е. на всеки 100 деца 5 имат амблиопия. Заболяването е много коварно, защото в огромната част от случаите (80% и повече) то протича едностранно - детето вижда перфектно с едното око, а с другото не вижда добре или въобще не вижда. Тъй като детето не знае какво е да вижда нормално с двете очи, много често то не споделя с родителите, а сме имали дори и такива куриозни ситуации, в които децата са споделили с родителите, че не виждат с едното око, а родителите са им казвали - ами не си затваряй окото. Проблемът се подценява, а за това заболяване е важно да се диагностицира навреме - до 7-8-годишна възраст, когато завършва периодът на развитие на зрителната острота. След това вече каквото и да се прави, не може съществено да се помогне. Затова препоръчваме всички деца да бъдат преглеждани от очен специалист още на 6-месечна възраст, ако всичко е наред - след това на 3 години и половина, ако и тогава всичко е наред - предучилищна възраст и след това всяка година след започване на училище до 12-годишна възраст, когато завършва периодът на съзряване на зрителната система в нейния цялостен вид.

Трябва ли децата да носят слънчеви очила?

Слънчевите очила са задължителни, като, разбира се, те трябва да имат UV протекция. Аз се радвам, че моите деца нямаха и 1-годишна възраст, когато започнаха да носят слънчеви очила. И сега, вече на 4 и 7 години, сами си търсят слънчевите очила, когато тръгваме да излизаме навън. UV лъчите са в основата на редица очни проблеми - като се започне от алергични прояви с дразнене, фоточувствителност, сълзене, сърбеж, чувство за чуждо тяло в очите до увреда на ретината и по-специално на макулата. Вече се доказа, че в генезата на обусловената с възрастта макулна дегенерация - много сериозно заболяване, което може да причини необратима зрителна загуба, е и UV радиацията през годините. Макулата е тази част от ретината, която отговаря за централното зрение, за зрителната острота. С възрастта, след 60-годишна възраст, особено след 70-, 80-годишна възраст, близо 1/3 от възрастните хора имат макулна дегенерация и увреда на централното зрение - те виждат едно черно петно в центъра. И се доказа, че натрупването на влиянието на ултравиолетовата радиация през годините има също влияние върху това.

Как родителите да избират слънчеви очила?

Основно правило е, че очилата не бива да са декоративни - само със затъмнени стъкла, но без UV защита. Това е още по-опасно, защото тъмните стъкла водят до разширяване на зениците и още по-силна UV радиация постъпва в окото. Очилата трябва да бъдат купени от място, което дава гаранции, че стъклата са с UV защита.

Проверката

В средата на април излезе решението на НЗОК относно тенденциозната проверка от м.г. на столичната здравна каса, след която на "Александровска" беше наложена глоба 138 000 лв. уж за фалшиви хоспитализации, извършени от д-р Оскар. "Още тогава стана ясно, че това няма как да е вярно, тъй като проверката касае доболничната помощ, болницата не е проверявана и няма как да има фалшиви хоспитализации", казва д-р Оскар.

По-късно ДКЦ "Александровска" сезира Инспектората на здравната каса и станаха известни сериозни пропуски и нарушения в начина, по който е била осъществена проверката. Няма никакви данни за "фалшифициране" на 2700 листа от д-р Оскар, нарушения са установени само при 16 листа от общо около 3000 листа за цялата "Александровска". Глобата е намалена на 1600 лв. за цялата болница. "За мен е важно, че истината излезе, "Александровска" няма да бъде глобена неоснователно", казва д-р Оскар. И добавя: "Не бива да допускаме държавните институции да бъдат използвани в нечий интерес."

Интервюто взе Мирела Веселинова

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета