Проф. д-р Асен Дудов, дмн: Онкологичното дружество положи колосални усилия за изработването на антираковия план

Докъде стигна работата ви по изработването на антираковия план?

- През миналата година стана факт обединението на всички онкологични субекти под егидата на онкологичното дружество. Радостно е, че към нас се присъединиха 26 национални организации - лекарският съюз, на професионалистите по здравни грижи, към нас се присъедини и група от посолства, свързана със здравеопазването, очакваме и още няколко организации, включително големи търговски обекти, които също са изразили желание да ни последват. Концентрирали сме се върху това да се депозира в Министерството на здравеопазването първата част, която е драфт на плана. От края на миналата година се извърши изключително много работа, в началото на тази година имаше над 20 работни срещи, имаше големи срещи и на целия онкологичен алианс, включително с тези 26 организации, които се обединиха с нас. Всеки дава един допълнителен поглед, допълнителна информация, с която можем да обогатим плана. От самото начало декларирахме, че не трябва да правим нашенски, побългарен национален план, а да изработим план за въвеждане на Европейския антираков план. Всяко побългаряване не завършва добре и трябва да си го кажем открито. Много планове се написаха и потънаха в чекмеджета, така че това не трябва да се допусне в момента. Първият стълб от плана, който е свързан с профилактика и ранна диагностика, беше подготвен в много добра колаборация с Министерството на здравеопазването. Те помогнаха част от процедурите, които ще се извършват, като например изследването при жените с цервикален скрининг и скрининга за рак на млечната жлеза, да се поемат от НЗОК, за да сме спокойни, че нашата национална програма има и национално финансиране. Министерството на здравеопазването припозна и изключително точните разчети за това какво и в какъв възрастов диапазон, с каква честота трябва да се изследва при скрининга на рака на млечната жлеза. Там фигурира и ясното уточнение на последните изисквания на еврокомисаря по здравеопазването и нейния екип за мястото на ехомамографията като допълващ метод. Водещо си остава изследването с рентгенови лъчи, т.е. така наречената мамография, а при жените с висок риск критериите за изследване с магнитен резонанс се доразработват от експертния екип и планът беше припознат от Министерството на здравеопазването. Това са първите стъпки на скринига, които до края на тази година трябва да заработят.

Скринингът фигурира в наредбата за профилактичните прегледи...

- Част от необходимата сума е заложена в наредбата, но със сегашните профилактични прегледи нещата стоят много тъжно. Ще кажа само едно число, което илюстрира всичко. Постарахме се да получим официална информация колко от мъжете през миналата година, в групата, в която трябва да изследват простатно специфичен антиген, или както още е познат като туморен маркер за рак на простатата, или PSA, са го направили по този механизъм на профилактичните прегледи. Числото се оказа стряскащо - 7%, т.е. само 7 от всеки 100 мъже, които имат право да направят това изследване, което при това се заплаща от касата, са го направили. Това показва, че трябва да се търсят и други механизми, с които да се промени комуникационната стратегия, има едно ясно послание, за което аз лично много разчитам на медиите. Съобщенията през социалните мрежи понякога объркват.