Проф. д-р Асен Дудов, дмн: Онкологичното дружество положи колосални усилия за изработването на антираковия план

След пандемията лечебните заведения са залети от вълна от пациенти с нелекувани и утежнени заболявания

Проф. Асен Дудов    ©  Vasily Fedosenko

Визитка

Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество. Специализирал е в Saint John's College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, САЩ. Проф. Дудов е член на Европейската организация за изследване и лечение на рака (EORTC); Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO); Европейската организация за изследване и лечение на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за изследване на рака (AACR). Интересите му са насочени към терапия на солидни тумори и в частност подходи за преодоляване на лекарствената резистентност. Специалист е и в областта на прицелната терапия на рака на млечната жлеза, невроендокринни тумори на дебелото и правото черво, бъбрека и простатата.

Докъде стигна работата ви по изработването на антираковия план?

- През миналата година стана факт обединението на всички онкологични субекти под егидата на онкологичното дружество. Радостно е, че към нас се присъединиха 26 национални организации - лекарският съюз, на професионалистите по здравни грижи, към нас се присъедини и група от посолства, свързана със здравеопазването, очакваме и още няколко организации, включително големи търговски обекти, които също са изразили желание да ни последват. Концентрирали сме се върху това да се депозира в Министерството на здравеопазването първата част, която е драфт на плана. От края на миналата година се извърши изключително много работа, в началото на тази година имаше над 20 работни срещи, имаше големи срещи и на целия онкологичен алианс, включително с тези 26 организации, които се обединиха с нас. Всеки дава един допълнителен поглед, допълнителна информация, с която можем да обогатим плана. От самото начало декларирахме, че не трябва да правим нашенски, побългарен национален план, а да изработим план за въвеждане на Европейския антираков план. Всяко побългаряване не завършва добре и трябва да си го кажем открито. Много планове се написаха и потънаха в чекмеджета, така че това не трябва да се допусне в момента. Първият стълб от плана, който е свързан с профилактика и ранна диагностика, беше подготвен в много добра колаборация с Министерството на здравеопазването. Те помогнаха част от процедурите, които ще се извършват, като например изследването при жените с цервикален скрининг и скрининга за рак на млечната жлеза, да се поемат от НЗОК, за да сме спокойни, че нашата национална програма има и национално финансиране. Министерството на здравеопазването припозна и изключително точните разчети за това какво и в какъв възрастов диапазон, с каква честота трябва да се изследва при скрининга на рака на млечната жлеза. Там фигурира и ясното уточнение на последните изисквания на еврокомисаря по здравеопазването и нейния екип за мястото на ехомамографията като допълващ метод. Водещо си остава изследването с рентгенови лъчи, т.е. така наречената мамография, а при жените с висок риск критериите за изследване с магнитен резонанс се доразработват от експертния екип и планът беше припознат от Министерството на здравеопазването. Това са първите стъпки на скринига, които до края на тази година трябва да заработят.

Скринингът фигурира в наредбата за профилактичните прегледи...

- Част от необходимата сума е заложена в наредбата, но със сегашните профилактични прегледи нещата стоят много тъжно. Ще кажа само едно число, което илюстрира всичко. Постарахме се да получим официална информация колко от мъжете през миналата година, в групата, в която трябва да изследват простатно специфичен антиген, или както още е познат като туморен маркер за рак на простатата, или PSA, са го направили по този механизъм на профилактичните прегледи. Числото се оказа стряскащо - 7%, т.е. само 7 от всеки 100 мъже, които имат право да направят това изследване, което при това се заплаща от касата, са го направили. Това показва, че трябва да се търсят и други механизми, с които да се промени комуникационната стратегия, има едно ясно послание, за което аз лично много разчитам на медиите. Съобщенията през социалните мрежи понякога объркват.

Добре е скринингът да се комуникира от сериозни медии и журналисти, които работят по най-добрите правила, защото една грешка в комуникационната стратегия може да ни коства това, което се случи с ваксинацията за COVID - обществото да се раздели на "за" и "против". Трябва да има някаква търпимост, някакво разбирателство, трябва да има обяснение. Може би на първо място, че става въпрос за заболявания, които са изключително податливи на лечение, напълно излечими в техните ранни стадии, и за провеждането на лесни и нетравматични методи като прегледа и цитонамазка при жените и изследването на простатно специфичен антиген. Другото нещо, което в момента ще влезе, макар и от есента до края на годината, е изследването за скрити кръвоизливи, така наречените хемокултни тестове, които откриват малки количества кръв в изпражненията.

Като втора стъпка в скрининга влиза една от най-често срещаните локализации - ракът на белия дроб с метод нискодозова компютърна томография, или на по-разбираем език - нискодозовият скенер. Става въпрос за заболяване, което често пъти протича подмолно и се манифестира с вече изразени симптоми. Изследването се прави само при хора, които са във висок риск, за което също се разработват ясни критерии. То не е масово, но е напълно оправдано при хората с рискови фактори - тежките пушачи, хората, които са фамилно обременени, чиито близки са имали рак на белия дроб с определени генетични мутации, като и при определени показания.

Направиха се и много стъпки по отношение на информацията за това с каква апаратура разполагаме към момента, за да може да се провеждат тези изследвания. Разбира се, всичко това е с уговорката, че за съжаление в България до момента няма работещ скрининг. Ние трябва да го кажем, колкото и срамно да е това, и да знаем, че започваме от нулата.

Министерството на здравеопазването се ангажира да събере информация и тя показва, че в България има достатъчно добра рентгенова апаратура за извършване на мамографски изследвания. Разбира се, трябва да се уточни още и нейното състояние, тъй като в годините обикновено в месеца за борба с рака на млечната жлеза започнаха едни големи кампании и се купуваха мамографски апарати от най-различни класове. Някои от тях си останаха почти десетилетие в кашоните и се откриват на странни места в бившите поликлиники и болници, дарявани, получавани по различни програми, но никога не влизали в употреба.

От думите ви се разбира, че срещате сътрудничество от страна на министерството...

- Да, абсолютно сътрудничество. Обсъдихме и, да ги наречем, дисциплиниращи мерки. През времето аз съм изразявал и малко по-крайно становище, че би следвало всеки, който не е извършил необходимото, за да установи своето здравословно състояние или да го проследява, би трябвало, ако не да заплаща изцяло своето лечение, то поне споделено да участва в него. Ако държавата дава възможност да се направи безплатно изследване, да кажем, на маточната шийка, млечните жлези, на рака на простатата, което сега ще стане, а хората по някакви причини не искат да го направят, когато дойде моментът за лечение, всички ние го плащаме, защото системата в България е солидарна. Съвременното лечение в онкологията стана много скъпо. Ние сме платците и за това, че някой е оставил заболяването да се лекува в късен стадий, когато средствата са изключително големи, а резултатите колкото е по-напреднала болестта, стават по-скромни, мисля, че трябва да сподели тази своя небрежност или просто своето решение.

Това може да е лесно медицинско, но би било трудно политическо решение.

- Това е така. Разбира се, юристите ще имат последната дума. Те изразиха известни предложения, като например, когато се постъпва на работа, задължително в медицинското да има изследване на млечните жлези и актуална цитонамазка, когато е жена, а при мъжете - изследване на простатно специфичен антиген, на по-късен етап и нискодозовата компютърна томография на белите дробове. Може би нашата работа като лекари е просто да кажем какво е необходимо да се прави. Никой не иска да го оперират, да му правят химиотерапия, но ако човек пропусне тези неща, а аз виждам доста често пациенти, които казват "беше ме страх, сега съм готов на всичко", за съжаление възможностите стават все по-малки.

Трябва да вървим и по европейската директива, която предвижда не създаването на нови високотехнологични болници за лечение и диагностика, а тази роля да играят високотехнологични звена в различни болници, обединени на функционален принцип. Дали сме това предложение, така работят много звена в Европа.

А биха ли могли в тези звена да се обединят частни и държавни или общински структури?

- Абсолютно. Субектът на собственост не е важен. Важно е звеното да отговаря на съответните критерии и оттам нататък да се намерят правните механизми, по които допълнителното финансиране да отива към съответното звено. Свидетели сме как по различни програми допълнителни финансирания отиват в болницата за дадена дейност, но болницата има друг неотложен приоритет, покривът се е развалил, тръба се спукала, пари не достигат за заплати и тези пари не отиват там, където трябва. Затова разчитаме на юристите. Когато има такова финансиране, а такова финансиране има и от Европа, ще има и национално, то да отива в тези структурни единици, обединени на функционален принцип.

И, разбира се, аз го казвам на последно място, но то далеч не е последно място - направи се много за последния стълб, който е свързан с качеството на живота на пациентите. И най-после започна търсенето на форма за провеждането на адекватна палиативна медицина в обособени звена, за да преодолеем пълната им липса към момента. Те са само частни субекти, които третират хората по различен начин, няма унификация. Освен това няма реимбурсиране на тази дейност. Хората са страдалци в това, защото, когато един от семейството страда, страда на практика цялото семейство. Доцент Йорданов, който във Враца завежда единственото в страната отделение по палиативна медицина, разработи този модул в няколко насоки - палиативна медицина при пациентите, които провеждат лечение и за съжаление болестта е надделяла, и при пациентите, които са преминали сполучливо през лечението, но имат нужда от поддържане на качеството на живот през целия си живот. Предстои ни поредното стратегическо заседание на алианса, след което експертната група ще остане да работи и вече драфтът, който е направен, ще бъде официално депозиран в Министерството на здравеопазването, за да могат там институционално да го облекат в съответните нормативни документи.

Как изглежда картината в болницата ви след пандемията, върнаха ли се пациентите?

- Докато ние всички се бяхме затворили покрай COVID, за съжаление другите болести не чакат. В момента сме свидетели на нещо, което аз не бях виждал, може би без да е силно казано, поне 20 години. Спомням си, когато идваха всяка седмица жени с напреднали тумори, ангажиращи цялата гърда, в разпад, което си мислех, че е свършило. Такива пациенти виждахме безкрайно рядко, по 1-2 на година, било възрастни хора, за които няма кой да се погрижи, или някой, който има някакви други житейски приоритети и се е забавил в диагностиката на болестта си. Но такава вълна от усложнени пациенти, усложнени с всички локализации, с напреднали тумори, почти всичките в метастатичен стадий, говори, че накъсването на възможностите на диагностиката, телефонното лечение, което беше проведено и не трябва да се допуска повече от страна на специалисти, общопрактикуващи лекари, беше ужасна грешка. Медицината не позволява лечение по телефона, горещи и студени линии, те доведоха до тежък дисбаланс в ранната диагностика, в правилния път на пациента, който по принцип в България е доста сложен.

Дотам се стигна по време на епидемията, че да звъним на наши колеги, които лично познаваме, за да се молим този или онзи болен да бъде приет, а тежка неконтролирана хипертония, тежък неконтролиран диабет, различни хронични болести не би трябвало да бъдат предизвикателство в XXI век. Все пак ние, макар и в периферията, се намираме в тоя златен милиард на човечеството, наречен Европа, за който са достъпни всички възможни лечебни алтернативи. В момента се срещаме с една огромна вълна от пациенти с усложнени хронични заболявания, която не е ясно как здравеопазните системи ще посрещнат. И ако ние в момента се тревожим как да се справим с енергийната криза, как да направим мерки, които да са насочени към подпомагане на бизнеса, трябва да помислим и за мерки, които са необходими на здравеопазването, да посрещне тази вълна. Искрено се надявам, че новият екип на Министерството на здравеопазването ще има достатъчно разбиране и решения, и се надявам да има финанси, защото иначе ни чака буквално катастрофа на фона на малката нация, на застарялата популация, на фона това, че сме в едни екстремни условия по отношение на финансиране. Ако не се мисли навреме и това не се прави като съответните разчети, мисля, че ще бъде много трудно за всички.

Какви са новите възможности за лечение в онкологията?

- Винаги има и светъл лъч, когато се говори за медицина и за онкология. Ние актуализирахме нашите национални стандарти по медицинска онкология с много нови индикации на съвременни биологични лекарства, които вече са достъпни във страната. И аз мисля, че наистина предстои един пореден прелом в лечението на редица заболявания. Имаме регистрация на имуноонкологично лечение при рак на дебелото и правото черво. Предстои обаче един друг деликатен механизъм, това е реимбурсирането. И разбира се, нещо, което винаги се оказва проблем в последните десетина години и ние остро го поставихме като въпрос за решаване. Това е изследването на биомаркери, на тези магически, невидими ключалки, в които трябва да влезе съвременната биологична терапия, което за съжаление в момента се поема само от фарма индустрията. Например за имунотерапията при рак на дебелото черво дори няма възможности за изследване в страната и е нелепо лечението да го има, а пък възможностите за изследване да ги няма.

Отправихме едно писмо, в което Министерството на здравеопазването най-после, след всички години наред на мъчително обяснение, изглежда съгласно, че е необходимо биомаркерите да се изследват и да се заплащат от държавата. Сметнато грубо, изследването на биомаркери в най-пълен обем за цялата страна за една календарна година е до 2 млн. лв., докато в обратния случай терапия за няколко стотин милиона лева попада на не най-подходящите пациенти, а ние като данъкоплатци плащаме това. Настояваме като експерти да има и Национална референтна лаборатория, която да контролира работата на генетиците.

Много се надявам огромните усилия, които положи онкологичното дружество, да бъдат оценени. Както обещахме, ние станахме застъпници за въвеждането на европейския антираков план и направихме необходимите стъпки. Има колеги, които буквално не са спали със седмици, с месеци наред, за да разработят отделните аспекти на това, което направихме като драфт, и на скрининга, и на иновативно лечение, и на качеството на живот на пациентите. Колегите си направиха труда да изчетат в Европейската комисия всичко предложено от различните организации в страните членки. Това са хиляди предложения, понякога на най-екзотични изследвания, но в Европа всичко се взима под внимание и разумното се отсява. И се надявам след този колосален труд Министерството на здравеопазването да продължи нашите усилия, а Министерството на финансите също да бъде достатъчно гъвкаво. Ние сме готови с експертната част, оттук нататък остават институционалната и финансовата част.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

"Пирогов" на три морета

"Пирогов" на три морета